№ 92
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000214 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260040 от 18.04.2022 г. по т.д. № 8/2021 г. на Окръжен съд
– Бургас е осъдено “Застрахователна компания Уника” АД да заплати на
“Руси Андреев” ООД:
– сумата 239 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
възстановяване на увредените производствени сгради и навеси;
– сумата 80 000 лв. – застрахователно обезщетение за действителната
стойност на погинали/унищожени машини и съоръжения и оборудване;
– сумата 135 300 лв., частично от 150 399,19 лв. – застрахователно
обезщетение за действителната стойност на погинали/унищожени материали
и готова продукция, всички представляващи нанесени имуществени вреди
върху имущество на “Руси Андреев” ООД вследствие на пожар,
– заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът “ЗК
Уника” АД, който го е обжалвал с въззивна жалба. Въззивникът поддържа,
че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Съдът не обсъдил всички наведени от страните релевантни
факти и твърдения, възраженията на ответника и събраните доказателства.
Изобщо не били обсъдени и взети под внимание възраженията на
1
ответника за наличие на предпоставките по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ
застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Всички
негови възражения в тази насока останали необсъдени Налице били редица
нарушения на строително-технически норми и изисквания – чл. 9, ал. 2, т. 4
от Наредба № 8121з-647 от 01.04.2014 г. Не било преустановено монофазното
захранване на обекта, а при изключено захранване застрахователното събитие
не би настъпило. Ищецът не доказал, че има консуматори и съоражения,
които изискват непрекъснат режим на захранване, което да оправдае
монофазно захранване. Не били събрани доказателства за водене на дневник
за удостоверяване изключването на захранването. Недоказано останало
твърдението на ищеца, че осветителното тяло, в което се е получило късо
съединение, е служила за дежурни и охранителни цели.
От страна на ищеца била проявена груба небрежност при изпълнение на
произтичащите за него задължения: вместо да вземе необходимите мерки за
ограничаване на възможността за възникване и разпространение на
евентуален пожар, били по-скоро създадени предпоставки, които увеличавали
риска от подобно събитие. Аргумент за това въззивникът намира и в
констатациите на пожаротехническата експертиза. Ищецът е използвал
луминисцентно осветление с пожароопасни елементи, които повишават риска
от късо съединение и пожар. Липсвала плътна тухлена преграда между
изградените навеси пред сграда 2 и 3. Не била изградена пожарозащитна
преграда между сграда 4 и 5, а след 2017 г. сградите били свързани, с което
били нарушение изискванията на Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г.
В случай че съдът приеме, че се дължи застрахователно обезщетение,
въззивникът поддържа, че то следва да се намали значително поради
проявената от застрахования небрежност.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че възражението за
подзастраховане е несвоевременно направено и преклудирано. Възражението
били направено в дадения от съда срок становище по приетия увеличен
размер на иска, поради което не било преклудирано. По същество то било
основателно. Налице било подзастраховане при коефициент: за процесните
сгради 0,4397, за процесните машини, съоръжения и оборудване 0,9875, които
се получават от съотношението между възстановителната стойност и
застрахователната стойност. За сградите възстановителната стойност е 565
113,58 лв., а застрахователната – 248 500 лв. За машините и оборудването
възстановителната стойност е 81 013,65 лв., а застрахователната – 80 000 лв.
Не били събрани доказателства, които безспорно да установят на каква
стойност са причинените щети по твърдените готови материали и продукция.
Представеният инвентаризационен опис бил от датата на застрахователното
събитие и бил изготвен за целите на процеса. Липсвали други доказателства,
че тази продукция действително е била налична към онзи момент.
Не било обсъдено от съда възражението за липса на застрахователно
покритие за риск “разчистване на развалини и останки”, тъй като не била
2
определена застрахователна сума по секция “Застраховани разходи”.
Необосновани и неправилни били изводите на съда във връзка с
възражението относно неяснотата в предмета на застрахователния договор, а
именно кое е застрахованото имущество. Липсата на опис възпрепятствало
установяването на погиването и увреждането на имущество, за което се
дължи обезщетение. Конкретното застраховано имущество не можело да се
установява чрез предположения.
Поддържа се възражението пред първата инстанция относно липсата на
активна легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение
за част от погиналите увредени вещи, които са собственост на трето лице –
ЕТ “Руси Г. Андреев”. Не били събрани доказателства ищцовото дружество
да е собственик или ползвател на тези вещи. Представените договор за наем
от 01.03.2015 г. и анекс към него от 01.04.2015 г. били антидатирани и
съставени за целите на процеса.
Не било обсъдено изобщо направеното в условия на евентуалност
възражение за нищожност на договора за наем на осн. чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Налице било фигурата на договаряне сам със себе си. На осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД съдът следвало да приеме договорът за нищожен и да не зачете
правните му последици. Представеният договор за цесия с оглед липсата на
наемно правоотношение се явявал лишен от предмет и нищожен на осн. чл.
26, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.
Поддържа се възражението за нередовност на исковата молба поради
липса на представена справка по чл. 366 ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца “Руси Андреев” ООД. Въззиваемият оспорва жалбата.
Застрахователят не изпълнил вмененото му на осн. чл. 190 ГПК
задължение да представи писмени доказателства – предложение-въпросник,
описано като част от застрахователната полица. Твърденията на въззивника,
че не било ясно какво се застрахова, не кореспондирали с непредставянето на
тези доказателства.
Оспорват се оплакванията и твърденията на въззивника в жалбата
относно захранването на производствените мощности в предприятието и
относно монофазния кръг, който захранва дежурното осветление за
охранителни цели. В предприятието имало видеонаблюдение поне от м.
декември 2015 г., за което били събрани доказателства.
Оспорват се твърденията за допусната груба небрежност и допуснати
нарушения строително-технически норми.
Във връзка с оплакването на неразгледано по същество възражение за
наличие на подзастраховане се сочи, че на стр. 16 от неподписания
окончателен доклад на застрахователя бил записан коефициент на
3
подзастраховане 0,9875, поради което не можело да се приеме, че
застрахователят не е имал основание да повдигне това възражение още в
началото на процеса. Ето защо възражението му било несвоевременно.
Наличната продукция в предприятието била изследвана от счетоводна и
оценъчна експертиза, неоспорена от застрахователя.
Договорите за наем не били антидатирани. Във връзка с оспорванията
на застрахователя били представени фактури, платежно нареждане и банково
извлечение, които показвали, че плащания по тези договори били правени
преди датата на застрахователното събитие.
Нито с отговора на исковата молба, нито с отговора на допълнителната
искова молба ответникът не направил възражение за нищожност на договора
за наем от 2015 г. и анекса към него. Възражението било неоснователно. С
дружествения договор на “Руси Андреев” ООД от 30.05.2013 г. било
уговорено упълномощаване на Р.А. и е дадено съгласие за договаряне сам със
себе си. Такива права на Р.А. били дадени и с последния дружествен договор
от 08.07.2021 г. Извън горното общото събрание на дружеството потвърдило
действията на Р.А. с решение от 22.07.2022 г.
Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства във връзка с възражението за
нищожност на договорите за наем и се иска приемането им.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 05.10.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжният съд е сезиран с иск на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане, който иск е съединен с претенция за законната лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска. Ищецът “Руси Андреев”
ООД излага в исковата молба твърдения, че между страните е сключен
договор за имуществена застраховка “Имущество в малки и средни
предприятия” със срок на действие 09.12.2019 г. – 08.12.2020 г.
Застрахованото имущество е описано в предложение на застрахования,
приложено към застрахователната полица. По време на действие на договора,
на 22.01.2020 г., в предприятието на дружеството-ищец настъпило
застрахователно събитие – пожар. Установено било в рамките на воденото
досъдебно производство, че пожарът е възникнал от късо съединение в
осветително тяло, част от монофазно захранване. В резултат на пожара били
увредени: (1) производствена сграда, навеси и склад за материали, собствени
на ЕТ “Руси Андреев”, ЕИК *********, които към момента на хожара са
4
ползвани и наети от “Руси Андреев” ООД; (2) машини и оборудване за
производство, част от които собствени на “Руси Андреев” ООД, а друга – на
ЕТ “Руси Андреев”, отново ползвани и наети от ищцовото дружество, и (3)
материали (заготовки) и готова продукция, собственост на “Руси Андреев”
ООД. Ищецът уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно
събитие и поискал застрахователно обезщетение. Заведена била щета на
23.01.2020 г. Извършени били няколко огледа от представители на
застрахователя и били съставени описи на увредените сгради, машини и
оборудване. С писмо от 10.08.2020 г. застрахователят отказал неоснователно
да плати застрахователно обезщетение. С договор от 30.12.2020 г.
собственикът на част от застрахованото имущество ЕТ “Руси Андреев”
прехвърли на ищеца “Руси Андреев” ООД вземанията си за застрахователно
обезщетение за увредените производствени сгради, навеси и склад за готова
продукция, както и за увредените машини, заедно с лихви и всички други
принадлежности, като застрахователят бил уведомен за цесията на 04.01.2020
г. Ищецът поискал присъждане на следните суми, увеличени в хода на
производството:
(1) обезщетение за имуществени вреди от увредени производствена
сграда, навеси и склад за материали в размер на 239 100 лв. заедно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане;
(2) обезщетение за имуществени вреди от увредени машини и
оборудване за производство в размер на 80 000 лв. заедно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане и
(3) обезщетение за имуществени вреди, равно на възстановителната
стойност на погинали материали (заготовки) и готова продукция, в размер на
135 300 лв., частично от 150 399,19 лв., и заедно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане
Ответникът-застраховател оспорил иска. Възразил, че исковата молба е
нередовна, тъй като имало противоречие във фактическите твърдения на
ищеца. По същество повдигнал следните възражения: Оспорил наличието на
застрахователно покритие поради непредставени от ищеца опис на
застрахованото имущество и предложение-въпросник. Налице били
нарушения от страна на ищеца на правилата и нормите за пожарна
безопасност, на задълженията му по застрахователния договори, както и на
строително-техническите норми и изисквания, които нарушения изключвали
отговорността на застрахователя. Поискал отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По
същество то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към мотивите му, които споделя и не намира за необходимо да
5
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания по поредността им
във въззивната жалба :
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не обсъдил
възраженията на ответника за наличие на предпоставките по чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ. Тези предпоставки не са налице. Застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение на това основание при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Застрахователят не сочи кое е задължението по
застрахователния договор, което застрахованият не е изпълнил. Може да се
предположи, че застрахователят има предвид разпоредбата на чл. 28 от
Общите условия, която предвижда задължение на застрахования да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
допуска застрахователя да прави проверки. Тази разпоредба обаче не може
да се тълкува в смисъл, че всяко едно нарушение на нормативен акт от страна
на застрахования освобождава застрахователят от отговорност. Задълженията
по Наредба № 8121з-647 от 01.04.2014 г. за правила и норми за пожарна
безопасност и по Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-
техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар не са
предвидени в закон, а в подзаконов нормативен акт. Тези задължения не са
залегнали в застрахователния договор. От неоспореното от страните и прието
по делото заключение по извършената пожаротехническа експертиза се
установява, че няма нарушения на противопожарните правила от страна на
застрахования и поведението от негова страна, което да е станало причина за
настъпване на застрахователното събитие.
Не е вярно поддържаното от въззивника в жалбата, че ищецът не
доказал, че има консуматори и съоръжения, които изискват непрекъснат
режим на захранване, което да оправдае монофазно захранване. Установено е
по делото от разпита на свид. Г. С., от удостоверение № 0002 от 29.12.2015 г.
за система за видеонаблюдение и констативен протокол № 32493 от
03.07.2018 г. на ИА по горите, РДГ – Бургас, че в производствените и
складови помещения, ползвани от ищеца, по предписание на ИАГ е била
изградена и е функционирала денонощна система за видеонаблюдение на осн.
чл. 14а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Тази
система изисква непрекъснат режим на захранване, поради е имало причина
монофазното захранване да остане включено.
Не може да се сподели виждането, че от страна на ищеца е била
проявена груба небрежност при изпълнение на произтичащите за него
задължения. Както стана ясно, ищецът не е има предвидени в договора
6
задължения за вземане на конкретни мерки за ограничаване на възможността
за възникване и разпространение на евентуален пожар, нито се установява
негово поведение, което да е увеличило риска от подобно събитие, а
пожаротехническата експертиза установява, че пожарът се дължи на случайно
събитие (късо съединение), а не на действие или бездействие на
застрахования. По същите съображения не са налице основания за значително
намаляване на застрахователното обезщетение поради проявена от
застрахования небрежност.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд приел, че
възражението за подзастраховане е несвоевременно направено и
преклудирано. Възражението не е направено в срока за отговор на исковата
молба. Съдът е дал възможност на ответника да изрази становище по
увеличения размер на претенциите, след като са били проведени три редовни
съдебни заседания, но възможността за повдигане на защитни възражения е
била преклудирана отдавна.
Въззивникът поддържа, по-нататък, че не били събрани доказателства,
които безспорно да установят на каква стойност са причинените щети по
твърдените готови материали и продукция. Представеният
инвентаризационен опис бил от датата на застрахователното събитие и бил
изготвен за целите на процеса. Липсвали други доказателства, че тази
продукция действително е била налична към онзи момент. Тези оплаквания
също са неоснователни. Относно стойността на погиналите при пожара
материали (заготовки) и готова продукция доказателствената тежест се носи
от ищеца. Представените от него с исковата молба писмени доказателства
(Инвентаризационен опис на наличната готова продукция към 22.01.2020 г.,
Оборотна ведомост от 01.01.2020 г. до 22.01.2020 г. за налични материали и
Оборотна ведомост от 01.01.2020 г. до 22.01.2020 г. за налични стоки) са
оспорени от ответника с отговора на исковата молба. Вярно е, че тези
документи са с посочено съдържание към датата на застрахователното
събитие. Независимо от това, след съвкупната им преценка заедно с приетото
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза и данните,
които са обявени в търговския регистър и се считат известни на всички, съдът
приема, ищецът успешно доказва по делото, че вследствие на пожара са
унищожени материали (заготовки) и готова продукция на обща стойност 135
300 лв. Експертизата констатира след справка в счетоводството на ищеца и
наличните там фактури, че преди пожара, в периода 14.11.2019 г. – 13.01.2020
г., дружеството е закупило материали (трупи липа, метличен клас, детайли и
пр.) на обща стойност 85 370 лв. Справка в обявения ГФО на дружеството за
2019 г., обявен в ТР, показва, че към 31.12.2019 г., т.е. 22 дни преди пожара,
дружеството е обявило материални запаси на стойност 202 000 лв., от които
138 000 лв. суровини и материали и 64 000 лв. продукция и стоки. Обявени са
общо за 2019 г. разходи за материали и суровини за производствено
потребление в размер на 315 000 лв. Въз основа на тези данни – осчетоводени
фактури и обявен ГФО – съдът намира, че оспорените от ответника
7
документи за наличните в началото на следващата година към 22.01.2020 г.
материали и готова продукция отразяват коректно фактическото положение.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие в складовете на
ищеца са били налични стоките и материалите, описани в
инвентаризационния опис към 22.01.2020 г., които според заключението на
в.л. Кехайова са на обща стойност 135 300 лв.
Неоснователно е оплакването, че съдът не обсъдил възражение за липса
на застрахователно покритие за риск “разчистване на развалини и останки”,
тъй като не била определена застрахователна сума по секция “Застраховани
разходи”. Такова възражение по делото не е своевременно направено.
Без основание въззивникът продължава да поддържа, че съществува
неяснотата относно предмета на застрахователния договор, а именно кое е
застрахованото имущество. Ищецът е изложил в исковата си молба твърдения
за застрахованото имущество и го е описал ясно и конкретно. По негово
искане и на осн. чл. 190 ГПК ответникът е бил задължен да представи
находящ се у него документ – предложение-въпросник, което е описано като
приложение в застрахователната полица. Редовно уведомен за това
задължение, ответникът не е представил документи. Ето и защо и на осн. чл.
190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК следва да се приеме, че предмет на
застрахователния договор е имуществото, описано от ищеца в исковата
молба.
Неоснователно е възражението относно липса на активна легитимация
на ищеца да претендира застрахователно обезщетение за част от погиналите
увредени вещи, които са собственост на трето лице – ЕТ “Руси Г. Андреев”.
Съгласно чл. 402 КЗ договорът за застраховка на чуждо имущество е
действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото
имущество. В случая такова одобрение е дадено от собственика ЕТ “Руси Г.
Андреев”, който е цедирал вземането си за застрахователно обезщетение на
ищеца (Решение № 156 от 4.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1948/2015 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателят Дария Проданова). Следователно по отношение
на собственото на ЕТ “Руси Г. Андреев” имущество правата на ищеца
произтичат не пряко от застрахователния договор, а от договора за цесия, по
силата на който той е придобил вземането. В тази връзка оплакването на
въззивника, че представените договор за наем от 01.03.2015 г. и анекс към
него от 01.04.2015 г. са антидатирани и съставени за целите на процеса нямат
правно значение.
Вярно е, че съдът не е обсъждал изобщо възраженията на ответника за
нищожност на договора за наем. Тези възражения не са направени в срока за
отговор на исковата, а за пръв път се появяват в писмената защита на
ответника. В случая съдът не е длъжен служебно да се произнесе по
нищожността на тази правна сделка, тъй като нищожността не произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР № 1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС).
8
Неоснователно, на последно място, е възражението за нередовност на
исковата молба поради липса на представена справка по чл. 366 ГПК. Липсата
на счетоводна справка не е предвидена от закона като нередовност на
исковата молба, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 и 3
ГПК. Липсата по никакъв начин не е затруднила защитата на ответника.
В заключение: предявените искове са основателни, обжалваното
решение, което е стигнало до същия извод – правилно, а въззивната жалба –
неоснователна. Решението ще се потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски
съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260040 от 18.04.2022 г., постановено по
т. д. № 8/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ЗК “Уника” АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, да заплати на “Руси Андреев” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. П. Г., сумата 2000 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9