№ 8
гр. Силистра, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500438 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 482 от 04.10.2021г. и Решение за ЯФГ №
599/17.11.2021г., постановени по гр.д. № 1224/20г., СРС е отхвърлил като
неоснователни предявените от ГЮРС. Ш. С. срещу СУ „Йордан Йовков“ с.
Орош, обл. Силистра, искове за признаване на уволнението му за незаконно и
отмяна на заповед № 285 / 29. 06. 2020 г. на директора на СУ „Йордан
Йовков“ с. Окорш и за присъждане на обезщетение за незаконното уволнение
в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение - 1 139.25 лв. за
времето, през което е останал без работа поради уволнението. Осъдил е
ГЮРС. Ш. С. да заплати на СУ „Йордан Йовков“ с. разноските по делото в
размер на 400 лева.
Недоволен от решението, е останал ГЮРС. Ш. С., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го
отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените от
него искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна СУ „Йордан Йовков“ с. Орош, обл. Силистра,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на разноски.
1
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3
от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за отмяна на незаконно уволнение и
за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.
Не се спори, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Видно от представения трудов договор № 186 / 22. 01. 2020
г., в същия е посочено, че е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 и във вр. с
чл. 70 КТ, като в т.2.3. от същия изрично е посочено, че договорът се сключва
за определено време - до завръщане на замествания служител Неслихан
Ибрахим Татар.
Посоченото основание - чл.68, ал.1, т.З от КТ, касае сключване на
трудов договор "за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа". Посочено е също, че това основание е и във вр. с чл. 70 КТ, който
визира, че когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. В чл. 6 от
трудовия договор е посочено, че трудовият договор включва и срок за
изпитване до 6 месеца в полза на работодателя.
При това положение правилно СРС е приел, че не са налице две
отделни и независими трудови правоотношения, а е налице сключен договор
за заместване, с включена допълнителна клауза за изпитване в полза на
работодателя и при проверка законосъобразността на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да се съобрази спазнването на законовите
изисквания, касаещи прекратяване на трудов договор за заместване.
Що се касае до допълнително включената в договора клауза за срок за
изпитване, то по отношение на нея следва да се има предвид, че преценката
на работодателя дали да се възползва от правото по чл.71, ал.1 КТ не подлежи
на съдебен контрол. Отделен е въпросът, че в настоящия случай такъв не е и
необходим, тъй като правоотношението е прекратено на друго основание, а
именно завръщане на титуляра на заеманата от ищеца до уволнението
длъжност. Титулярът Неслихан Ибрахим Татар. Същата е подала Заявление с
вх. № 409 / 25.06.2020г. за прекратяване ползването на отпуск поради
бременност и раждане, считано от 01.07.2020г., като със Заповед № 283 от
26.06.2020г. на Директора на училището отпускът й е прекратен. Безспорно
това е последвано от издаването на процесната заповед, с която трудовото
правоотношение на ищцата се прекратява поради завръщане на работа на
отсъстващия служител – чл. 325, ал.1, т.5 КТ, връчена му на 1.07.20г.
Следователно законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 01.07.2020г., без предизвестие, на основание чл.325, ал.1, т.З КТ,
поради завръщане на замествания служител.
Жалбоподателят сочи във въззивната жалба, че в прекратителната
заповед въобще не е коментирано другото основание за сключване на
трудовия договор - чл.70 от КТ, като нито има безусловно изразяване от
2
страната, в чиято полза е уговорено изпитването за прекратяване на договора,
сключен със срок на изпитване, нито пък е направено писмено, което е
изрично условие за прекратяването му, щом договорът е сключен в писмена
форма. При това положение, според него, този трудов договор, сключен и на
основание чл.70 от КТ, не е прекратен, тъй като не са спазени предвидени в
КТ условия за прекратяването му, и на това основание атакуваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
От друга страна сочи, че СРС е приел, че за възникването на трудов
договор, с клауза срок на изпитване, е необходимо работникът да е назначен
за първи път на работа при работодателя и че в конкретния случай няма
данни между страните да е съществувало предходно трудово
правоотношение, при което уговорката за срок на изпитване се явява
действителна. Видно обаче от трудовата му книжка, той е работил в същото
училище като учител. Следва да се отбележи, че по делото не е представена
трудовата книжка на ищеца в цялост, за да се види това обстоятелство, но при
положение, че той сам заявява този факт, от който произтичат неизгодни за
него последици, се налага извод и за недействителност на тази уговорка и
правилно не е отчетена при прекратяване на трудовия договор и съответно не
е коментирана в прекратителната заповед.
Дори да се приеме, че уговорката е действителна, то това не означава,
че договорът не е прекратен, тъй като нямало изрично изявление за
прекратяване на сключения и на това основание трудов договор, а още по-
малко, че това е довело до автоматичното преминаване на трудовия договор в
окончателен, т.е. безсрочен. Както бе посочено по-горе, трудовият договор е
сключен на осн. чл.68, ал.1, т.З от КТ.
Нещо повече, следва да се има предвид, че договорът е прекратен
преди изтичане на шест месеца от сключването му, като практиката е
категорична, че при наличие на сключен договор със срок за изпитване в
полза на работодателя, последният може в рамките на изпитателния срок да
го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е
необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства, като
единственото задължение на съда в този случай е да провери дали
прекратяването е настъпило в уговорения изпитателен срок. В случая
прекратително волеизявление е налице и то преди изтичане на шест месеца от
сключване на договора.
Във въззивната жалба недопустимо за пръв път служителят повдига
въпроса относно мястото и начина на подписване на заповедта за уволнение
от директора на училището - в автомобила на колега и пред жилището, в
което живее директора.
Пред СРС е изтъкнат само доводът за незаконосъобразност при
подписването на процесната заповед, свързан с твърдението му, че заповедта
за уволнение не е подписана от директора на училището или от
упълномощено от него лице, поради което е нищожна. Този довод обаче е
коментиран подробно от СРС и аргументирано е отхвърлен, като във
3
въззивната жалба страната не сочи, несъгласие с тези доводи на
първоинстанционния съд.
СОС следва да посочи за пълнота, че ирелевантен за
законосъобразното прекратяване на правоотношението е фактът, че заповедта
е подписана извън работното място на директора на училището. Функциите
на директора на училището не се осъществяват и разпростират единствено и
само в директорския му кабинет. От значение за правната валидност на
изразената от него воля, чрез подписването на актове, е единствено факта,
дали същият е бил на работа към този момент, и дали актовете са подписани
от него.
Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено.
Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление,
правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на
прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно
общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на
страните по договора. Самото изготвяне на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия
работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото
правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с
надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника. В този см. и
Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о
С оглед гореизложеното, правилно СРС е отхвърлил основния иск,
приемайки че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно и
издадената заповед е правилна и законосъобразна. Предвид изхода на процеса
по основния иск, правилно са отхвърлени и акесорните такива.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на ответната страна следва да
й се присъдят направените от нея деловодни разноски пред въззивната
инстанция, възлизащи на 650 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 482 от 04.10.2021г., поправено с
Решение за ЯФГ № 599/17.11.2021г., постановено по гр.д. № 1224/20г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА ГЮРС. Ш. С., с ЕГН **********, от гр. Дулово, ул. Стефан
Стамболов № 7, да заплати на СУ „Йордан Йовков“ с. Окорш , обл. Силистра,
с БУСТАТ *********, представлявано от директора Веселка Георгиева В.а,
сумата от 650 /шестстотин и петдесет лева/ лв., направени о последното
разноски по делото пред въззивния съд.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5