№ 16222
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110128222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*****************” ЕАД срещу П. С.
С. ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните вземания:
561,91 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
****************************, аб.№*******, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, 117,67 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 02.05.2023г., 16,20 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.07.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, 4,11 лева – мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
02.05.2023г.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, като оспорва предявените искове по основание и по
размер. Поддържа, че е налице валидно вписан отказ от наследството на Е. В.
Г. с ЕГН **********, поради което претендираните суми се явяват
недължими. Претендира се заплащане на разноски по производството,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Привлечено е на страната на ищеца трето лице – помагач „********“
ООД.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
1
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД .
От представените и приети по делото писмени доказателства, се
установява, че процесният недвижим имот е бил придобит чрез покупко-
продажба от Е. В. Г. с ЕГН **********, през 2004г. Видно от представения и
приет като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба със
запазено право на ползване № 4, том II, дело №***/11.08.2008г, на нотариус
Е.И., с район на действие СРС, Е. В. Г. се разпоредила с притежавания
недвижим имот, като продала същия на “*****************” ЕАД,
запазвайки си пожизненото право на ползване върху процесния недвижим
имот. Видно от представения и приет препис - извлечение от акт за смърт, Е.
В. Г., починала на 10.06.2021г., като от изготвеното и прието като писмено
доказателство по делото, удостоверение за наследници е видно, че същата е
оставила като единствен свой наследник по закон ответника П. С. С. ЕГН
**********. Видно от представеното с отговора на исковата молба и прието
като доказателство по делото, съдебно удостоверение, ответникът П. С. С. е
направил отказ от наследството на Е. В. Г., който отказ е вписан в книгата за
отказите при СРС, под №1624/21.08.2023г.. С оглед обстоятелството, че
отказът от наследство е вписан след датата на подаване на исковата молба -
25.05.2023г., на основание на която е образувано настоящото производство, то
същият следва да бъде съобразен от съдебния състав с оглед решението по
съществото на правния спор, а не и с оглед преценката относно наличието на
пасивна процесуална легитимация. От събраните и посочени по-горе, писмени
доказателства, по безспорен начин се установи, че през исковия период, в
полза на Е. В. Г. е било надлежно учредено ограничено пожизнено вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот, като в акта, в който
същото е било обективирано, а именно - Нотариален акт за покупко-продажба
със запазено право на ползване № 4, том II, дело №***/11.08.2008г, на
нотариус Е.И., с район на действие СРС, не е уговорено изрично между
страните върху кого ще тегне правното задължение за заплащане на текущите
разходи, свързани с ползването на имота, поради което следва да се приеме, че
същите са били в тежест на ползвателя Е. В. Г., като по делото не се събраха
доказателства, досежно твърденията на ответната страна, че същата не е
живяла в имота през исковия период, поради което реално не е потребявала
услуги от ищеца. От друга страна, поради наличието на валидно вписан в
книгата за отказите при СРС, отказ от наследството на Е. В. Г., от страна на
единствения наследник по закон на същата, а именно ответника по делото,
следва да бъде съобразен от настоящия съдебен състав като факт с правно
значение, настъпил в хода на производството по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.48 от ЗН, приемането/ отказът от наследство, пораждат
своето правно действие от момента на откриване на наследството, а именно от
датата на смъртта на наследодателя. С оглед обстоятелството, че в настоящата
хипотеза не може да се приложи разпоредбата на чл.53 ЗН, поради това че
ответникът се явява единствен наследник, то следва да се приеме, че същият
2
няма да отговаря за задълженията на своята на наследодателка - Е. В. Г., поч.
на 10.06.2021г.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва
да отхвърли като неоснователни предявените искови претенции.
По разноските.
С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника възниква правото на присъждане на разноски. Ответникът
е отправил искане да му бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 600 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, както и
доказателства за тяхното осъществяване, като предвид обстоятелството, че с
исковата молба, ищецът е навел възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, то съдът намира, че същото се
явява основателно. Преценката на настоящия съдебен състав е обусловена от
относително ниската фактическа и правна сложност на производството по
делото, както и от материалния интерес на същото, като съдът счита, че с
оглед обема на осъществената дейност по защита на правата на интересите на
ответната страна, в т.ч. и осъществената процесуална такава, справедливият
размер на претендираното адвокатско възнаграждение, който следва да се
присъди е 400 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „*****************” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. *****************,
срещу П. С. С. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните вземания: 561,91 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. ****************************, аб.
№*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, 117,67 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
02.05.2023г., 16,20 лева – такса за предоставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 4,11 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 02.05.2023г.
ОСЪЖДА „*****************” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. *****************, да заплати на П. С. С. ЕГН
**********, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
3
помагач „********“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4