Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 29.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично
заседание на 05 юли..…..…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета
година………….....………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита
Георгиева
при секретаря Таня
Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №137 по описа за 2019г………………..……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 19-0370-000249/28.03.2019г. на Началник група към
ОДМВР Монтана РУ Вършец е наложено на Д.Й.
*** и с ЕГН ********** административно
наказание - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1
от ЗДвП за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП,глоба в размер на 50лв. на основание
чл.183 ал.4 т.7,пр.1 от ЗДП за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДП ,глоба в размер
на 50лв. на основание чл.181 т.1 от ЗДП за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДП и
глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП за нарушение по чл.190 ал.3
от ЗДП.
Недоволен
от наказателното постановление Й. обжалва същото само в частта ,по отношение
наложените наказания на основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7,пр.1 от ЗДП и моли същото
да бъде отменено. В съдебно заседание лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и развива подробни доводи с искане
НП да бъде отменено в тази част.
Въззиваемата
страна РУ гр.Вършец не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен
на 22.03.2019г. от А.А. *** АУАН срещу жалбоподателя Д.Й.Й. за това, че на същата дата, в 11:40 часа в община
Вършец,на път трети клас №162 управлявал
лек автомобил „БМВ“ с рег.№М5698ВН , като
при наличие на ПЗ Б2,същият не спира ,управлява без да е поставил
обезопасителен колан,автомобилът не е преминал на технически преглед и водачът
управлява с наложено наказание глоба,която не е платена. Актосъставителят е
приел,че с описаното жалбоподателят виновно нарушил разпоредбите на чл.6,т.1 от ЗДвП чл.137А ал.1 от ЗДП , чл.147 ал.1 от ЗДП
и по чл.190 ал.3 от ЗДП .АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и не
е подписан от него.
На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с
което на основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/
лева ,на основание чл.183 ал.4 т.7,пр.1 от ЗДП-глоба 50лв.,на основание чл.181
т.1 от ЗДП-глоба 50лв. и на основание чл.185 от ЗДП-глоба 20лв. .
В проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят –
свидетелят А.А., който поддържа съставения от него акт. На процесната дата
спрели за проверка лек автомобил, чийто водач бил жалбоподателя.Според
показанията му,поводът за спирането бил това,че водачът не спрял на знак
Б2.След подадения сигнал водачът не спрял веднага на посоеното място,а на около
200м.Представил документите си за проверка .Съставен му е АУАН за
констатираните нарушения,но същият отказал да остане на място и напуснал мястото
на проверката,поради което АУАН не е подписан от него ,както и не му е връчен
препис от същия.Съдът кредитира показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА макар и по мотиви,различни от
изложените.
Безспорни
са установените по делото факти за предприети от контролните органи действия по
извършването на проверка на жалбоподателя. Действията се изразяват в спиране на
водача на МПС и изискване на съответните документи с цел
проверка на същите. Именно тези действия обективират дадените от контролните
органи полицейски нареждания спрямо водача на МПС – да спре автомобила и да
представи документите си за проверка. Доколкото водачът има задължението да
остане на мястото на проверката до момента на приключването й,то даването на
изрично полицейско нареждане в тази насока не е необходимо. В обстоятелствената
част на НП е описано,че водачът „отказва
да изпълни указанията на контролните органи /не спира автомобила на посоченото
място / и самодоволно напуска мястото на проверката”..Не се спори относно
това спрял ли е водачът след подадения сигнал.Актосъставителят не отрича
факта,че след подадения сигнал,водачът веднага е спрял.Това обстоятелство се
потвърди и при проведената очна ставка между актосъставителя и жалбоподателя.Спори
се относно причината за напускане мястото на проверката..Жалбоподателят
твърди,че е получил разрешение да си тръгва,а актосъставителят твърди,че не е дал
такова разрешение. Безспорно се установи по делото,че преди да напусне мястото
на проверката,на жалбоподателя е съставен друг АУАН за констатирани други
нарушения,след което той си е тръгнал,което е и причина процесния АУАН да бъде
съставен в негово отсъствие.
С оглед изложената фактическа обстановка и събраните доказателства съдът
намира,че са налице основания за отмяна на издаденото НП .На първо място,съдът
намира,че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН,което е
съществено процесуално нарушение .Процедурата по съставяне и предявяване и
връчване на АУАН е разписана подробно в разпоредбите на чл.40 и чл.43 ЗАНН.Следва да се отбележи на първо място,че става въпрос за три отделни
действия,които съставителите на АУАН следва да предприемат и изпълнят съобразно
изискванията на тези норми.С осъществяване на всички тези действия приключва и
цялата процедура по издаването на АУАН,въз основа на който се образува
административнонаказателното производство.Относно съставянето на АУАН е
въведено правило същото да се извърши в присъствието на нарушителя/чл.40 ал.1 ЗАНН/.При такава ситуация още при съставянето му АУАН се предявява за подпис на
нарушителя и му се връчва /чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН/.Налице е изключение от това
правило –съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,когато не може да бъде
намерен и след покана не се явиза съставянето на АУАН /чл.40 ал.2 ЗАНН/Очевидно
при отсъствие на нарушителя АУАН няма как да бъде предявен за подпис и връчен едновременно със
съставянето му.За такива ситуации в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗАННе
предвидено,че АУАН следва да се изпрати на съответната служба,а ако няма
такава-на общинска администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване
и подписване.В 7-дневен срос актът следва да бъде предявен на нарушителя и
подписан от него.При отказ на нарушителя да го подпише,това следва да бъде
удостоверено с подписа на един свидетел и т.н.
При съставяне на процесния АУАН цитираните правила не са съблюдавани.От
наличното от материалите по делото се установява ,че АУАН е съставен на
жалбоподателя,в каквато насока са и показанията на актосъставителя в негово
отсъствие,като в него по никакъв начин не е вписано,че се съставя в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40
ал.2 ЗАНН.Отразено е единствено,че се съставя при отказ на нарушителя да го
подпише.Този отказ е удостоверен с подписа на свидетеля по съставяне на АУАН и
служител на РУ Вършец.От наличните материали се установява също ,че АУАН не е
изпращан за предявяване и връчване ,поради което не може да се установи отказ
от страна на наказания за получаване на АУАН.
В заключение може да се посочи,че АУАН е
съставен при отклонение от правилата на чл.40 и чл.43 ЗАНН.Последното
представлява съществено процесуално нарушение,т.е. още при образуването на
АНП / със съставяне на АУАН /са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,които не могат да бъдат санирани.
Ето защо констатираните нарушения са достатъчни за отмяна на обжалваното
НП.Поради тази причина не следва да бъдат обсъждани останалите възражения на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0370-000249/28.03.2019г. на Началник
група към ОДМВР Монтана РУ Вършец е
наложено на Д.Й. *** и с ЕГН ********** в частта ,по отношение наложените наказания на
основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7,пр.1 от ЗДП .
В
останалата част НП не е обжалвано ,поради което е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС-Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: