РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. гр. Хасково, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102015 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от К. В. Г. с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД.
Ищцата твърди, че на 24.01.2020 г., около 00:35 ч., в гр. Хасково, на ул.
„Дунав“ № 17 в посока към бул. „Васил Левски“, настъпило ПТП, при което
В. А. К., в качеството му на водач на лек автомобил „**********
**********“, с peг. № *******, поради движение с несъобразена скорост и с
релефа на пътя, на десен завой губи контрол над управлявания от него лек
автомобил и навлизайки в лентата за насрещно движение удря първо лек
автомобил „**** ***“ с peг. № *****, след това блъска и унищожава около 12
метра метална декоративна ограда, 2 бр. пилона, 1 бр. стълб с 3 бр.
осветителни тела за улично осветление. Вследствие на настъпилото ПТП
автомобилът на ищцата бил тотално увреден. За пътния инцидент бил
1
съставен Протокол за ПТП № 1748227/24.01.2020 г. по описа на ОД на МВР -
Хасково, в който било отразено, че спрямо В. А. К. било взето
административнонаказателно отношение, като му бил съставен АУАН № GA
133319/24.01.2020 г. По случая било образувано Досъдебно производство №
96/2020 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, съответно прокурорска преписка
№ 172/2020 г. по описа на РП - Хасково. Към датата на настъпване на ПТП,
отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №
BG/23/119002348578, валидна от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г. Ищцата подала
уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което била образувана
щета № 0410-630-0006-2020. Служител на ответника изготвил четири броя
„Описи“ на увредените детайли по лекия автомобил „**** ***“ с peг. №
*****, като направил и снимков материал. С писмо с изх. № АВ 15-
1587/24.04.2020 г. ответното дружество постановило отказ от заплащане на
исканото обезщетение, като и до този момент такова не й било изплащано.
Твърди се, че до момента на ПТП автомобилът на ищцата бил в
изключително добро състояние - същият бил закупен като нов от официален
представител на марката „*******“ за България и бил обслужван само там,
като към дата на ПТП бил на едва 30 000 километра пробег. Техническото
състояние на автомобила преди ПТП било значително над средното за
подобни автомобили, от което следвало, че и цената му следвало да се
определи над средната предлагана на пазара, какъвто бил смисълът на чл. 386,
ал. 2 КЗ. След направено проучване сред автомобили на българския пазар,
сходни с този на ищцата, се установило, че пазарната цена, на която можело
да се закупи такъв автомобил, била 13 000 лв. Съгласно Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. за ЗЗ от КЗ, раздел IV, чл. 22, ал. 2 „При
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение
не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност“. В
случая 75 % от сумата 13 000 лв. били равни на 9 750 лв., следователно за
причиненото тотално увреждане на процесния лек автомобил ответникът
следвало да заплати на ищцата сумата в размер на 9 750 лв. Във връзка с това
и тъй като тя не била получила дължимото обезщетение, за нея бил налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск пряко срещу
застрахователя на виновния водач. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищцата
2
застрахователно обезщетение в размер на 100 лева - иск предявен като
частичен от 9 750 лв., за причинени в резултат на ПТП, настъпило на
24.01.2020 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът признава частичния иск за сумата от 100 лева, и по
основание и по размер. Поддържа, че той не бил дал повод за завеждане на
делото и не бил изпаднал в забава, тъй като заведената щета не била
окомплектована с всички необходими документи. Не му бил представен
документ, удостоверяващ вината за настъпване на процесното ПТП в
качеството му на застраховател по полица № 23119002348578. Твърди, че
изпратил до ОД на МВР - Хасково молба за предоставяне на документи,
изготвени със връзка с процесното ПТП, от където същите не му били
предоставени и в тази връзка, изпратил на ищцата писмо, че преписката все
още не била окомплектована. Поради това счита предявените искове за
преждевременно заведени. В случай на увеличение на исковата претенция до
пълния размер на заведения иск, заявява, че я оспорва по размер, като счита
същия за прекомерно завишен. По отношение на искането за разноски по
делото сочи, че в настоящия случай следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като видно от събраните по делото
доказателства, ответникът не бил изпаднал в забава по отношение на
процесния дълг, от където пък следвало, че с поведението си (както съдебно,
така и извънсъдебно) той не бил дал повод за завеждане на съдебното
съдопроизводство (не е поканен, не е отказвал плащане, платил е в
законоустановения срок по чл. 213а КЗ), като същевременно признава
предявения от ищеца иск. Предвид горното, моли да бъде отхвърлен искът
поради извършено плащане в хода на делото, както и претенцията за
заплащане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като от своя страна
претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
С протоколно определение от 28.04.2022 г. и по молба на
пълномощника на ищцата е допуснато изменение в петитума на иска по
отношение на заявения размер, като същият се счита предявен за сумата от
808,54 лева, представляваща цялата разликата между дължимото и
изплатеното й впоследствие обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства –
справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 24.01.2020
г.; Протокол за ПТП № 1748227/24.01.2020 г.; Свидетелство за регистрация
част I № *********; Опис Техническа експертиза по щета № 0410-630-
0006/2020 от 24.01.2020 г. и от 14.04.2020 г.; Становище относно щета №
0410-630-0006/2020 от 30.01.2020 г.; Писмо с изх. № АЗ 15-1587/24.04.2020 г.
от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД до К. В. Г.; Платежно нареждане от
11.02.2022 г. за сумата от 5 914,43 лева; се установяват описаните в исковата
молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да
се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при
необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти, с изключение на размера
на вредите, за доказани от гореописаните писмени доказателства. По
отношение на спорното обстоятелство е назначена съдебно – автотехническа
експертиза. От заключението й, което следва да се кредитира изцяло, тъй като
е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от
други доказателства по делото, се установява описания в исковата молба
механизъм на процесното ПТП. Според вещото лице е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по л.а. „****
***“ с peг. № *****. Тяхната стойност, вкл. разходите за части и труд за
ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизат на 8 194,02 лв., а
действителната му цена към същия момент е 8 403,71 лв., поради което в
случая е налице т. нар. тотална щета. Изяснява се и че по увредения л.а. има
запазени части след ПТП, като тяхната стойност възлиза на 1 680,74 лв., или
20 % от действителната стойност на автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните
4
съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна
претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да бъде уважен
предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван
от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. марка "*** *****" с peг. № *******, от
което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка между
тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2
ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между
ответника и собственика на горепосочения автомобил, който е покривал
отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че
застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място няма спор, а и от съвкупния анализ на събраните
писмени доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установяват по категоричен начин
елементите от фактическия състав на деликта. В тази връзка най – напред
следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по
своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред,
5
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава
сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било
реализирано в присъствието на съставителя му, следва да се има предвид, че
при съпоставката на протокола за ПТП с приетото експертно заключение, се
стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП,
получените щети по автомобила на ищеца и наличието на причинно-
следствена връзка между тях.
Несъмнено е, че поведението на водача на автомобил „**********
**********“, с peг. № ******* е противоправно, тъй като е нарушил
изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно при избиране скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, като следва да се приеме, че то е и
виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи
законоустановената презумпция за вината му.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните имуществени
вреди за ищеца се установява от събраните писмени доказателства и от
приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза. От
последното, изготвено от вещото лице въз основа и на съставени от ответното
дружество описи, съдът приема за доказано, че в случая действително е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ на МПС на ищеца, тъй
като стойността на разходите за необходимия му ремонт почти са равни на
неговата действителна стойност. Безспорно е, че при застраховка
"Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е
идентичен с този на делинквента, макар и да е лимитиран до размера на
застрахователната сума, поради което се дължи обезщетение за всички преки
и непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за
имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите за
6
ремонтирането й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават,
става икономически нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи, вместо
да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си
купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в настоящата
хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
изхожда от действителната стойност на целия автомобил по средни пазарни
цени към датата на ПТП, посочена в заключението на вещото лице С.П., а
именно сумата от 8 403,71 лв. Вън от всякакво съмнение е обаче, а и се
установява от представените материали по щета № 0410-630-0006/2020, че
има запазени части от лек автомобил „**** ***“, с peг. № *****. Съгласно
трайната съдебна практика при това положение като обезщетение следва да
се присъди неговата равностойност, намалена със стойността на годните
части. Това е така, защото при увреждането на вещта могат да се получат и
ползи – части и материали, които са собственост на увредения и който той
може да използва или продаде. Ето защо действителната вреда в тази
хипотеза е разликата между стойностите на повредената вещ и на ползата,
която пострадалият е реализирал или би могъл да реализира. Доколкото в
случая стойността на запазените части е 20 % от действителната стойност на
автомобила, обезщетението следва да бъде в размер на 80 % от нея, а именно
6 722,97 лв., като от нея следва да се приспадне заплатената вече сума от
ответника в размер на 5 914,43 лв., или остава дължима сума в претендирания
размер от 808,54 лв. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване
размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В
този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I
т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Възраженията на ответника не могат да бъдат споделени, тъй като
липсват доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо и съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Накрая, следва да се отбележи и няма спор между страните, а и
7
представеното писмо с изх. № АЗ 15-1587/24.04.2020 г. е видно, че ищецът е
заявил писмена застрахователна претенция до ответника, в отговор на която
последният му е платил на 11.02.2022 г. застрахователно обезщетение в
размер на 5 914,43 лв.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД спрямо К. В. Г..
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
претендираната сума от 808,54 лв., която е дължима ведно с поисканата
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 31.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 300 лв., съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК. Настоящият състав
не споделя доводите на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Действително, от негова страна е налице признание на иска, но само по
основание, а не и по размер, като с поведението си той е дал повод за
завеждане на делото, тъй като и до момента няма данни да е платил остатъка
от цялото дължимо обезщетение. Следователно, в случая липсват
предпоставки, чието кумулативно наличие предполага освобождаване на
ответника от отговорността за разноски по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 360 лв. с вкл. ДДС,
определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на К. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***************, със съдебен адрес: гр.
8
***************, сумата от 808,54 лева, представляваща разликата между
дължимото и изплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди по
лек автомобил „**** ***“ с peг. № *****, в резултат на ПТП на 24.01.2020 г.
в гр. Хасково, извършено от В. А. К. при управление на лек автомобил
„********** **********“ с peг. № *******, застрахован в ЗАД „ОЗК-
Застраховане" АД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****************, със съдебен адрес: гр. **************, сумата
от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
Адвокатско дружество „Генев и Марков", код по БУЛСТАТ *********,
регистрирано по фирмено дело № 1/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 10, вх.
2, ет. 1, ап. 12, представлявано от адв. К. К. Г., сумата от 360,00 лева с вкл.
ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведат
присъдените суми, е: Банка: „********* ****** *****“ **, IBAN:
******************, BIC: ******************, Титуляр:
********************.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9