Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 31.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5131 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 от ЗК от З. „Л.И."
АД с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.С.М.-Г.и
П.В.Д. срещу С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 983 от 19.2.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2104/2020г., на ВРС, 30 състав, сумата от 207.80 лв. /двеста и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/116000506048, със срок на валидност от 04.02.2016 г. до 03.02.2017 г. за
причинени вреди на лек автомобил „Ауди А 4”, с рег. № *****, вследствие ПТП
настъпило на 01.04.2016 г. около 08.40 часа в гр. *******, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че във връзка с
подадено от страна на З. „Л.И."АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2104/2020г. на Районен съд
- Варна и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника С.Ж.Ж.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 01.04.2016г., около 08:40 часа,
в гр. *******" водачът С.Ж.Ж. при управление на лек автомобил марка
„Форд", модел „Мондео", с per. № *******реализира ПТП, като при
наличие на пътен знак „Б 1" не пропуска движещия се лек автомобил марка
„Ауди", модел „А 4", с per. № *******, собственост на З.А.З..
За настъпилото пътнотранспортно
произшествие е изготвен Протокол за ПТП № 1644086, в който е описано, че
водачът С.Ж.Ж. е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.
Във връзка с настъпило
застрахователно събитие, пред З. „Л.И." АД е образувана щета №
0003-5060-16-301721 по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователна полица № BG/22/116000506048, със срок на валидност от 04.02.2016г. до 03.02.2017г.
При извършения оглед на лек
автомобил марка „Ауди", модел „А 4", с per. № ******* са констатирани увреждания по броня предна - облицовка, калник
преден ляв и джанта AI предна лява. В съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е
определено застрахователно обезщетението на увреденото МПС в размер на 197,80
(сто деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки).
Застрахователно
обезщетение в размер на 197,80 (сто деветдесет и седем лева и осемдесет
стотинки) е изплатено на З.А.З. с преводно нареждане.
Във връзка с изплатеното
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на
основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", З. "Л.И." АД придобива право на регрес срещу
виновния водач - С.Ж.Ж. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение
от 197,80 (сто деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки), както и 10,00
(десет) лева, представляващи ликвидационни разходи по щета №
0003-5060-16-301721.
По делото е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В същия
се сочи, че искова претенция е преждевременно предявена.
Касае за регресна претенция,
представляваща вземане на застрахователя по регресен иск срещу деликвента, в
който случай вземането на застрахователя става изискуемо с уведомление до
деликвента за извършеното от него плащане на застрахователното обезщетение и
покана за изпълнение на регресното вземането.
Неизпращането на покана за
плащане поставя отговорното за щетата лице в невъзможност да плати доброволно,
доколкото то не е знаело заведена ли е щета от пострадалия, дали е платено обезщетение
от застрахователя, кога е платено и в какъв размер е платено.
По настоящото дело няма твърдения
и липсват доказателства за отправена и получена регресна покана от ищцовото
дружество до ответника за процесното вземане.
Неизпълнението на тази предпоставка
е от значение за възлагане на разноските по предявения иск в тежест на ищеца.
В този смисъл е безпротиворечива
практика на ВКС изразена в Определение 646/07.11.2027 год. по ч.т.д.2567 / 2017
год. ВКС, II отд.
По основателността на иска,
действително фактическия състав на непозволеното увреждане изисква
комулативната даденост на предпоставките: противоправно действие или
бездействие, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и настъпилата
вреда както и вина на деликвента.
Сочи, че представения Протокол за ПТП № 1644086 от 01.04.2016
год. за настъпилото застрахователно събитие и установяване на неговия механизъм
е съставен съобразно нормативните разпоредбите, подписан е без възражение от
ответника по отношение констатацията за лишаването му от право способност, а
също и относно описаните в документа щети на МПС.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена
молба поддържа иска и моли за уважаването му, а особения представител на
ответника поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща регресно вземане на застрахователя за заплатеното в полза
на застрахования по застраховка ГО застрахователно обезщетение срещу виновния
водач.
Предявеният иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 500, ал.2 КЗ.
Съгласно чл. 500, ал.2 КЗ, Застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата.
В конкретния случай не се оспорват по делото фактите,
от които произтича вземането, а именно, че на 01.04.2016г., около 08:40 часа, в
гр. *******" водачът С.Ж.Ж. при управление на лек автомобил марка
„Форд", модел „Мондео", с per. № *******реализира ПТП, като при
наличие на пътен знак „Б 1" не пропуска движещия се лек автомобил марка
„Ауди", модел „А 4", с per. № *******, собственост на З.А.З., че към
момента на реализиране на ПТП водачът С.Ж.Ж. е управлявал МПС без свидетелство
за правоуправление, че във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред З.
„Л.И." АД е образувана щета № 0003-5060-16-301721 по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/116000506048, със срок на валидност от 04.02.2016г. до 03.02.2017г., че
по посочената щета застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 197.80 лв. на З.А.З..
Не се оспорва и извършването на ликвидационни разходи по щета № 0003-5060-16-301721 в
размер на 10 лева.
Не се оспорва представения Протокол за ПТП № 1644086
от 01.04.2016 год., механизма на ПТП, посочен в същия, и щетите по МПС, описани
в протокола. Не се оспорва и стойността на вредите.
Оспорва се само, че за ищеца е възникнало правото да получи вземането по
регресната претенция с оглед факта, че преди началото на производството
ответникът не е бил надлежно поканен да заплати доброволно вземането си.
Не е налице правна норма, която
да обвързва възникване на правото на застрахователя да получи регресното си
вземане с изпращането на покана за доброволно изпълнение на виновното лице.
Регресните права възникват с плащане на застрахователното обезщетение от страна
на застрахователя в полза на застрахования при условие, че са налице
предпоставките на чл. 500 ал. 2 от КЗ.
Изпращането или неизпращането на
покана за доброволно изпълнение е факт, който може да има правно значение за
изискуемостта на вземането, т.е. за поставянето на длъжника в забава и началото
на периода, в който се начислява обезщетение за забава, както и може да има
значение при преценката на съда за възлагането на разноските по делото.
Цитираното Определение №646/07.11.2017 по дело №2565/2017 на ВКС,
ТК, II т.о., касае приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно въпроса за
отговорността за разноски.
Поради това съдът намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска, които надлежно се установяват от доказателствата
по делото.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Особения представител на ответника счита, че същият не
следва да отговаря за разноските, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78
ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай безспорно НЕ е налице една от предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а
именно признание на иска. Само на това основание разпоредбата се явява
неприложима. Отделно от това съдът намира, че липсва и втората предпоставка за
приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска. Факта, че ответникът не е уведомен за задължението си преди
завеждане на иска в конкретния случай не може да се вмени във вина на ищеца.
Видно от развитието на производството същият е неоткриваем на постоянния си и
настоящ адрес, няма работодател, поради което е уведомен за заповедното
производство и за исковото производство по реда на чл. 47 от ГПК, а в исковото
производство се представлява от особен представител. Поради това съдът намира,
че и при положена грижа от страна на ищеца да намери ответника преди завеждане
на иска, това не би променило положението и не би довело до спестяване на
съдебния процес за вземането.
Поради това в полза на ищеца се следват разноските, както
в заповедното производство, които са в размер на 75 лв., в т.ч. платена д.т. в
размер на 25лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, така и в исковото
производство, които са размер на 425лв., от които 25 лв. доплатена д.т., 100лв.
– юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП и 300лв., заплатен депозит за особен
представител.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА З. „Л.И." АД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.С.М.-Г.и П.В.Д., по Заповед за изпълнение № 983 от
19.2.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2104/2020г., на ВРС, 30 състав, сумата от 207.80 лв. /двеста и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/116000506048, със срок на валидност от 04.02.2016 г. до 03.02.2017 г. за
причинени вреди на лек автомобил „Ауди А 4”, с рег. № *****, вследствие ПТП
настъпило на 01.04.2016 г. около 08.40 часа в гр. *******, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.415
от ГПК, вр. чл. 500
ал. 2 от
КЗ.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Л.И."
АД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.-Г.и П.В.Д., сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 983 от
19.2.2020г., постановена по ч.гр. дело № 2104/2020г., на ВРС, 30 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Л.И."
АД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.-Г.и П.В.Д.,
сумата
от 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: