№ 3903
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502533 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. АНГ. Н., ЕГН ********** срещу
разпореждане №18897/04.10.2021г., с което е отхвърлено Заявлението му вх.
№33223/27.09.2021г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу АД. Б. ДЖ., адрес: гр. ************ за сумата от 1 лев,
представляваща частичен иск за причинените му от длъжника неимуществени
вреди – срам, потъпкано достойнство, вследствие на записано като история на
заболяването на дата 18.05.2020 г. в 13:30 часа, а именно: „По данни на
дежурните в отделението по време на раздаването на обяда пациентът е
направил скандал, защото в неговата чиния имало по-малко храна. Започнал
да обижда мед. сестра Сярова и дежурния санитар Георги, като ги е
заплашвал, че ще се саморазправи с тях като излезе от болницата…“.
Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Не
приема за правилен изводът на първ. съд. Ако евентуално въззивният съд
сметне, че наистина не може да бъде издадена заповед на база частичен иск
без да се уточни колко е общия, то тогава моли разпореждането да бъде
отменено на основание, че преди да изтече срокът по разпореждане
18210/28.09.2021г. преждевременно е прекратено производството и е
отхвърлено заявлението, което го ограничило евентуално по телефона за
правна помощ „0700" да поискам правна помощ от адвокат.
1
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна съобразно
разпоредбата на чл.418, ал.4 от ГПК.
Съдът, при преценка по редовността на ЧЖ намира, че настоящото
производство е допустимо: частната жалба е подадена от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, съдържа необходимите реквизити и
приложения, депозирана е в преклузивния срок за това.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
Пред ВРС е подадено заявление вх.№33223/27.09.2021 г. от Н.
АНГ. Н., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу АД. Б. ДЖ., адрес: гр. ************ за сумата от 1 лев,
представляваща частичен иск за причинените му от длъжника неимуществени
вреди – срам, потъпкано достойнство, вследствие на записано като история на
заболяването на дата 18.05.2020 г. в 13:30 часа, а именно: „По данни на
дежурните в отделението по време на раздаването на обяда пациентът е
направил скандал, защото в неговата чиния имало по-малко храна. Започнал
да обижда мед. Сестра Сярова и дежурния санитар Георги, като ги е
заплашвал, че ще се саморазправи с тях като излезе от болницата…“.
С разпореждане №18210/28.09.2021г., съдът е оставил подаденото
заявление без движение, като е указал на заявителя и му е предоставил
възможност в тридневен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба да отстрани нередовностите на заявлението, като уточни от сума с
какъв цял размер се претендира частично сумата от 1,00 лв., и го е
предупредил, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок,
заявлението ще бъде оставено без уважение, а производството по делото –
прекратено, на осн. чл. 411, ал. 2, т.1, във вр. с т. 3 и т.4 от ГПК.
С молба вх. №34363/04.10.2021г., изпратена по и-мейла, заявителят е
посочил, че неимуществени вреди продължават и за в бъдеще. Не желае да
посочи какъв е размерът на неимуществените вреди, тъй като не иска да се
преклудират правата му. Посочил е също, че не желае да се възползва от
срока на разпореждането, и ако съдът реши, че така искът е нередовен, то да
върне заявлението, да издаде заповед или да го отхвърли като нередовно, като
ВОС ще реши дали актът му е правилен.
С обжалваното разпореждане от 04.10.2021г., ВРС е отхвърлил
2
заявлението на осн. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, след като е приел, че
констатираните нередовности в заявлението не са отстранени в
предоставения на заявителя срок.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба аргументи, и
съобрази приложимия закон, намира същата за основателна по следните
съображения:
Според константната и непротиворечива съдебна практика,
изискванията за задължителното съдържание на исковата молба, посочено в
разпоредбите на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК са приложими и в заповедното
производство
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК също изрично препраща към чл. 127
и чл. 128 ГПК, откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за
редовността на заявлението.
С оглед изложеното, и доколкото при предявяване на осъдителен иск за
парично вземане в петитума на исковата молба ищецът следва да посочи и
размерът на иска, т.е на цялото вземане, то настоящият състав намира, че това
изискване е приложимо и в заповедното производство предвид цитираните
по-горе разпоредби на ГПК.
Сам в заявлението си, заявителят Н. е посочил, че паричното му
вземане е „частичен иск – 1 лв.“. Когато ищецът/заявителят претендира с
петитума на исковата молба/заявлението само част от размера на вземането,
той предявява частичен иск. Освен, че трябва да се посочи, че искът е
частичен, то следва да се посочи и размерът на цялото вземане-или като
абсолютна стойност на всички вреди, или като се посочи, че се претендират
част от вредите, претърпени за определен период с посочване на началния и
крайният момент, на периода, в който са претърпени. Следва да е налично
конкретно описание на юридическия факт, от който произтича спорното
право, който представлява основанието на иска, включително при
предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси
защита в ограничен обем, основанието на претенцията като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. Поради което следва в
основанието на иска да се включват всички факти, очертани от хипотезиса на
3
правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право.
В заключение настоящият състав намира, че законосъобразно, първ.
Съд е дал указания на заявителя да посочи целия размер на обективираната в
заявлението парична претенция, заявена като частичен иск за 1 лв.
Поради липсата на такова уточнение, правилно заявлението е било
отхвърлено. По въпросите за необходимото съдържание на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за последиците от
неговата нередовност и правомощията на съда при констатирането , е
формирана трайна практика на ВКС. С поредица определения по чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК, ВКС се е произнесъл, че редовността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка по чл. 411, ал. 2 ГПК за издаването в този см. Определение №
420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г. на ВКС, I Т. О., Определение №
117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г. на ВКС, I Т. О., Определение №
49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г. на ВКС, I Т. О.. Съгласно тях
несъответствието на заявлението с разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5
ГПК е основание за постановяване на отказ от издаването на исканата заповед
за изпълнение.
Във връзка с другото твърдение на жалбоподателя, а именно, че
заявлението е отхвърлено преждевременно с обжалваното разпореждане,
съдът констатира следното:
Разпореждане №18210, с което заявлението е оставено без движение, е
постановено на 28.09.2021г.
Видно от отбелязването на списъка на известените лица/ гърба на стр.
15 от първ. дело/, съобщението за връчване на препис от определение е
изпратено на заявителя Н. на 29.09.2021г. в 9.43 часа.
Имейл /стр.19/, с който Н. Н. е изпратил молба в отговор на
разпореждане 18210/28.09.2021г., е с дата 01.10.2021г.-петък, а самата молба
/стр. 20/ е датирана от самия жалбоподател -30.09.2021г., и подписана с ел.
подпис на 01.10.2021г.
Предвид така коментираните писмени доказателства, съдът приема за
установено, че Н. Н. е получил препис от разпореждането/с което заявлението
4
му е било оставено без движение/ на 29.09.2021г., на 30.09.2021г. е изготвил
писмената си молба, а на 01.10.2021г. е изпратил същата по имейла на ВРС.
След като съобщението е било получено от него на 29.09.2021г., то
предоставеният му срок за изпълнение е изтекъл на 02.10.2021г.-събота. Дори
да се приеме, че той е узнала за това разпореждане на 30.09.2021- когато е
изготвил молбата си отговор / стр.20/, то срокът 3 дневният срок би изтекъл
на 03.10.2021г. –неделя.
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, когато последният ден от
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Следователно, независимо дали Н. Н. е получил по мейла съобщението
за разпореждане на №18210/28.09.2021г на 29.09 /сряда/ или на
30.09/четвъртък/, то и в двата случая срокът изтича в първия присъствен ден
–понеделник -04.10.2021г.
Следва да се отбележи, че от справката в ЕИСС се установява че
разпореждане №18897/04.10.2021г. е постановено на 04.10.2021г. в 19;39 часа,
т.е. след края на работния ден, в който е изтекъл срокът за изпълнение.
Следва да се посочи също, че в уточняващата молба заявителят не е
посочил, че желае да му бъде предоставена правна помощ, или, че
възнамерява да се ползва от такава.
Не на последно място следва да се има предвид, че в заповедното
производство, първ. съд дължи произнасяне по заявлението в твърде кратък
срок, като липсата на произнасяне в установения в ГПК срок поставя съдията
в ситуация, даваща основание на молителя за депозиране на молба по реда на
чл. 255 ГПК.
В заключение, настоящият състав намира, че съдът не се е произнесъл
преждевременно, а след изтичането на срока, предоставен на заявителя за
изпълнение на дадените му задължителни указания.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
разпореждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №18897/04.10.2021г., постановено по гр.
дело №20213110113951/2021г., с което Заявление вх. №33223/27.09.2021г.,
подадено от Н. АНГ. Н., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу АД. Б. ДЖ., е отхвърлено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6