Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 14139 по описа на 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С решение № 20230003 от 20.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 58601/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 48 състав, е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД срещу З.
„Д.Ж.и З.“ АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 3 458,24 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 14.01.2019 г. в гр. София, както и
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 115,27
лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
10.06.2019 г. – 07.10.2019 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в тежест на ищеца са възложени сторените от ответното дружество разноски пред
първата инстанция в размер на 275 лева.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“
АД, чрез пълномощника адвокат К.Б.. Излагат се оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се погрешно установяване на фактите от значение за конкретния спор
и необоснованост на фактическите констатации на решаващия съд. Поддържа се очевидно
противоречие в свидетелските показания на водача на застрахования при ответника
лек автомобил, които следва да се преценяват от съда по реда на чл. 172 ГПК при
отчитане на евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Оспорват се
изводите на СРС относно наличие на виновно и противоправно поведение единствено
на застрахования при ищеца водач, основани на свидетелските показания на св. А.
Х.. Счита се, че поради допуснати от районния съд процесуални нарушения делото
е останало неизяснено от фактическа страна, като конкретно се сочат за
неизяснени по делото механизмът на процесното ПТП и вината за неговото
настъпване. При тези аргументи се правят доказателствени искания за допускане
на разпит на свидетел /водачът на застрахования при ищеца лек автомобил/ и за назначаване
на допълнителна съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/. Иска се от съда да
отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго решение, с което
предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната
жалба – З. „Д.Ж.и З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Й.К., е депозирал
писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263, ал. 1 от
ГПК, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, и се прави искане
същото да бъде потвърдено. Считат се за неоснователни изложените във въззивната
жалба доводи и оплаквания досежно приетия от съда механизъм на настъпване на
ПТП. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
С определение № 260874/15.01.2021 г.,
постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение
доказателственото искане на въззивника за допускане на разпит на свидетел /Е.М./
и е счел за основателно направеното искане за назначаване на съдебно –
автотехническа експертиза /САТЕ/, като е допуснал изслушването на експертиза по
въпросите, по които е работил и експертът по назначената и приета пред СРС съдебно
– автотехническа експертиза.
Софийският градски съд, Гражданско
отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.01.2019 г., около
20:18 часа, в гр. София, ж. к. „Люлин“, по бул. „Царица Йоана“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег.
№ *******, управляван от Г.Х., и лек автомобил марка „Land Rover“, модел „RANGE ROVER VELAR”, с рег. № *******, управляван от Е.М. и
собственост на „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, при следния механизъм, обективиран в
съставения между участниците в ПТП двустранен констативен протокол от
14.01.2019 г.: водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“, движейки се по бул. „Царица
Йоана“, не е проявил необходимото внимание и се е блъснал в спрелия пред него
на червен светофар лек автомобил марка „Land Rover“. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек
автомобил „Алфа Ромео“. В резултат на реализираното ПТП на застрахования при
ищеца лек автомобил са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на следните
детайли: броня облицовка задна долна част, габарит за мъгла – заден ляв,
спойлер – облицовка броня, накрайник генерация задна лява, държач
на накрайник генерация – ляв вътрешен, сензор за мъртва точка – ляв вътрешен, термоекран – ляв, броня – облицовка – задна горна. Към
датата на ПТП лекият автомобил марка „Land Rover“, модел „RANGE ROVER VELAR”, с рег. № *******, е имал
валидно сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество – по полица №
18-0300/302/5001434, със срок на действие 11.06.2018 г. – 10.06.2019 г. Във
връзка с настъпилия инцидент при ищеца е била образувана преписка по щета №
0300/19/777/500274, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на
дружеството, описани са повредите, настъпили в резултат на ПТП, след което е
възложено на доверения сервиз „Мото – Пфое“ ЕООД тяхното отстраняване. Ищецът е превел по
банков път на извършилия ремонта автосервиз сумата от 3 443,24 лева
съгласно преводно нареждане от № 19166550 от 04.04.2019 г. С писмо изх. №
310-03-4270/07.05.2019 г. до ответното дружество е изпратена регресна покана по 7
ликвидационни преписки, вкл. и процесната щета № 0300/19/777/500274 /№ 6 в
списъка/. Видно от приложено към исковата молба известие за доставяне писмото е
доставено на 10.05.2019 г., но и към настоящия момент плащане не е извършено. Към
датата на ПТП за лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, със срок на действие 23.11.2018 г. – 22.11.2019 г. С изплащане на
застрахователното обезщетение и на основание чл. 411 КЗ ищецът е встъпил в
правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и виновен водач
в настъпилото ПТП. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3 458,24 лева – изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайни разноски за
неговото определяне в размер на 15 лева, ведно със законната лихва за датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на
115,27 лева – мораторна лихва върху претендираната главница за периода
10.06.2019 г. – 07.10.2019 г. Претендират се сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Сочи, че
водачът на застрахования при ответника лек автомобил не е нарушил императивни
разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), респ. не е налице
противоправно поведение от негова страна за настъпване на ПТП. Оспорва сочения
механизъм на настъпване на процесното ПТП, наличието на пряка причинно –
следствена връзка между ПТП и посочените в исковата молба материални щети,
както и наличието на вина на водача на лекия автомобил "Алфа Ромео"
за реализиране на ПТП. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има
единствено водачът на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил, като
сочи, че същият е допуснал нарушения на чл. 25, ал. 2, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП,
извършвайки маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента без да
подаде сигнал за това, като не е пропуснал движещия се по тази лента лек автомобил
„Алфа Ромео", с което е станал причина за настъпване на ПТП.
Допълнително се сочи допуснато от водача на лек автомобил “Land Rover” нарушение на чл. 104а ЗдвП,
като се твърди последният да е използвал мобилно устройство при управление на
МПС. Оспорват се удостоверените в съставения двустранен констативен протокол за
ПТП обстоятелства. Счита се, че претендираното обезщетение е завишено по размер
и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди се, че процесното МПС
е могло да бъде ремонтирано при много по – ниска от претендираната при
използване на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между З. „Д.Ж.и З.“ АД и
собственика на лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *******, със срок на
действие 23.11.2018 г. – 22.11.2019 г., както и извършеното от ищеца плащане в
полза на „Мото – Пфое“ ЕООД в размер на сумата от 3 443,24 лева. При така изложените
съображения моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни,
евентуално – да се присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания при
съобразяване на наведените възражения за прекомерност на исканото обезщетение и
съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца лек автомобил.
Претендират се разноски по делото.
Между страните по делото не е спорно, а и
от представената по делото застрахователна полица № 18-0300/302/5001434 се
установява, че между ищеца и „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД е сключен договор за
застраховка "Каско" за лек автомобил марка „LAND ROVER“, модел „RANGE ROVER VELAR. Уговорената застрахователна сума е 113
156 евро, а застрахователната премия – 6 891,20 евро. Срокът на
застрахователния договор е 11.06.2018 г. – 10.06.2019 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че
между ответното дружество и Г.Х. е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, и със
срок на действие 23.11.2018 г. – 22.11.2019 г.
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП, се установява, че на 14.01.2019 г., в 20:18 часа,
в гр. София, ж. к. „Люлин“, на бул. „Царица Йоана“, е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, управляван от водача А.Х.
и собственост на Г.Х., и лек автомобил марка „Land Rover“, модел „RANGE ROVER VELAR”, с рег. № *******,
управляван от водача Е.М. и собственост на „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, с
констатирани щети по двата автомобила, както следва: по лек автомобил марка „Land Rover“ – увреждане на задна
броня; по лек автомобил „Алфа Ромео“ – увреждане на капак, десен фар, броня,
калник Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП. В т. 12 от
протокола – „Обстоятелства“ не се съдържат отбелязвания. В графа „Забележки“ също
не се съдържат изявления на участниците в ПТП.
Видно от Уведомление за щети по МПС от 16.01.2019
г. водачът на лек автомобил марка „Land Rover“ – Е.М., е уведомил З. „А.Б.“ АД за настъпилото
застрахователно събитие. В уведомлението водачът на посочения лек автомобил
дава следното описание на процесното ПТП: „бул. Царица Йоана до Домко. МПС е спрял на светофар, когато усеща удар в задната
част от друго МПС – *******. Щети по задна броня вляво, светлоотразител. Съставен
ДКП и е информиран тел. 112. ДКП ще има нужда от корекции“. В уведомлението се съдържа
изявление на водача на лек автомобил марка „Land Rover“ относно механизма на настъпилия инцидент, като
същият посочва „чаках на светофара и другият автомобил ме удари отзад. Звъняхме
на 112, понеже нямаше спор чия е вината подписахме двустранен протокол“.
От представените писмени доказателства се
установява, че по повод на постъпилото уведомление при ищеца е заведена щета № 0300/19/777/500274.
Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис по щетата от
03.05.2019 г., в който са описани увредените детайли.
Съгласно доклад по щета № 0300/19/777/500274
застрахователят е определил размера на вредите по лек автомобил “Land rover” на стойност от 3 443,24
лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и
се установява от представените платежно нареждане от 04.10.2019 г. и справка на
извършени плащания, че ищецът е платил на доверен сервиз сумата от 3 443,24
лева – стойност за възстановяване на увредения лек автомобил “Land rover”.
На 07.05.2019 г. ищецът е отправил до
ответното дружество покана за доброволно изпълнение на регресни претенции на обща
стойност 11 991,84 лева. Сред тези претенции под № 6 фигурира претенция по
щета № 0300/19/777/500274 на стойност 3 458,24 лева. Представена е обратна
разписка, удостоверяваща връчване на поканата по регресната покана на 19.05.2019
г.
Според назначената пред първоинстанционния
съд съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по
делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от
14.01.2019 г. и уведомление за щета на водача на лек автомобил “Land Rover”, механизмът на ПТП е следният: на
14.01.2019 г., около 20:18 часа, лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *******, при
движение по бул. „Царица Йоана“ в близост до магазин „Домко“,
реализирал ПТП със спрелия пред него на светофарна уредба лек автомобил „Land Rover“, с рег. № *******. От
техническа гледна точка според експертното заключение причина за настъпване на инцидента
е поведението на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, който се е движил със скорост
и при дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред
него лек автомобил Land Rover“.
Видимите щети по лек автомобил марка „Land Rover“, описани в съставения двустранен протокол за ПТП, са в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Общата стойност на необходимия
ремонт за отстраняване на щетите, определена по пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 3 443,24 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на
застрахователното събитие увреденият лек автомобил е на 7 месеца и 6 дни,
считано от първоначалната му регистрация на 08.06.2018 г. Съгласно отговора на
въпрос № 8 стойността на ремонта, изчислена по цени на доверени сервизи към
датата на датата на ПТП, е 2 698,12 лева. Съгласно отговора на въпрос № 10
стойността на ремонта, изчислена по средни пазарни цени към датата на датата на
ПТП, възлиза на сумата от 2 745,40 лева.
Пред първоинстанционния съд, в
присъствието на вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза,
е изслушан водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ – свидетелят А.Х.. От
показанията му се установява, че си спомня за настъпилото през януари 2019 г.
ПТП. Движел се от центъра в посока към ж. к. „Люлин“, минал през тунела на
„Западен парк“. Карал в средната пътна лента – в посока направо, когато го
изпреварил автомобилът, който се движил в дясната лента. Пред тях имало
светофарна уредба, като внезапно движещият се в дясната лента автомобил
навлязъл в средната лента – на 2 метра пред управлявания от св. Х. автомобил,
при което последният направил опит да избегне удар между тях, като навлязъл в
лявата лента, но не успял да избегне съприкосновението. В момента на удара другият
автомобил бил в почти спряло положение, тъй като сигналната уредба светела в
червено. Ударът за другото МПС бил в лявата му част. Водачите не постигнали
консенсус чия е вината за настъпилото произшествие, поради което не отразили това
обстоятелство в съставения помежду им двустранен констативен протокол. Съдът
кредитира показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и
основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата.
След изслушването на свидетелските
показания на св. А.Х., СРС пристъпил към изслушване на допуснатата съдебно –
автотехническа експертиза. Изслушано в проведеното на 12.02.2020 г. открито
съдебно заседание, вещото лице инж. Й.Й. е посочило,
че с оглед показанията на св. А.Х., се налага ревизиране на изготвеното въз
основа писмени доказателства експертно заключение досежно посочения в него
механизъм на ПТП, като се възприеме и следният втори алтернативен вариант за
настъпване на процесното произшествие: непосредствено преди настъпване на удара
лек автомобил “Land Rover” се е движил в дясната пътна лента, след
което водачът на последния е предприел маневра и е навлязъл в средна пътна
лента, по която се е движел лек автомобил „Алфа Ромео“. В резултат на тази
маневра настъпило съприкосновение между двете МПС. Такова навлизане в съседната
лента става внезапно, поради което водачът на движещия се в средната лента лек автомобил
няма техническа възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
удар. Експертът е посочил, че в такава ситуация двете превозни средства се движат
1,4 секунди с разлика в скоростите, преди да успее водачът на „Алфа Ромео“ да
задейства спирачната уредба. Същевременно при горепосочения алтернативен механизъм
за водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ няма задължение да спазва безопасна
дистанция спрямо друго МПС, тъй като в средната лента не е имало такова. Този
автомобил не следвало да се намира в мъртвата зона на “Land
Rover”. На въпроси на съда експертът е отговорил, че описаните
щети по лек автомобил “Land Rover”
могат да настъпят по посочения в уведомлението на застрахования начин, само ако
при движение в една и съща пътна лента, с оглед избягване на удар с движещия се
пред него автомобил, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ предприеме
спасителна маневра „завой маневра“ – без предприемане на тази маневра, ударът
би настъпил в средната част на двата автомобила, а не както е в разглеждания
случай – в дясната предна част на лек автомобил „Алфа Ромео“ и лявата задна
част на лек автомобил “Land Rover”.
Относно посочените в експертното заключение различни стойности на ремонта за
възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил е уточнил, че пазарните
цени са цените на официалния представител, а средните пазарни цени са и на
алтернативни доставчици, и на официалния представител. С оглед експлоатационния
срок на лек автомобил “Land Rover”
експертът е предположил, че последният е в гаранционния срок, което предполага
ремонт в сервиза при гаранционния представител на автомобила.
От заключението на вещото лице инж. А.М.
по изслушаната пред въззивната инстанция автотехническа експертиза се
установява, че най – вероятният механизъм на процесното ПТП е следният: пред х
– образно кръстовище, регулирано със светофарна уредба, водачът на лек
автомобил “Land Rover” предприема
маневра престрояване от дясна в средна пътна лента и спира аварийно пред
светофарната уредба, за което не е подготвен водачът на движещия се в средна
пътна лента лек автомобил „Алфа Ромео“, независимо, че последният е имал
техническата възможност да види светофарната уредба от разстояние над 50 м и да
се подготви за аварийно спиране на автомобила. Вещото лице приема, че
уврежданията по лек автомобил “Land Rover” се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 14.01.2019 г. произшествие в гр. София. Към датата на застрахователното
събитие, застрахованият при ищеца автомобил е нов – на 5 месеца от пускане в
експлоатация, поради което трябва да се ремонтира във фирмен сервиз. Стойността
на ремонта по фактура във фирмен сервиз с ДДС възлиза на 3 443,24 лева.
Стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени, възлиза на 2 781,07
лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер на 15 лева. Съобразявайки деформациите по двете МПС, експертът е
изчислил скоростта на движение на всяко от тях, като е приел, че при удара лек
автомобил „Алфа Ромео“ се е движил със скорост 30 км/ч., а лек автомобил “Land Rover” – със скорост около
50 км/ч. при предприемане на маневрата и 0-5 км/ч. при удара. Изяснено е, че
различното техническо състояние на двете МПС оказва влияние върху ефективността
на спирачната уредба и дължината на спирачния път на автомобила. Съобразно
отговора на въпрос № 6 – възможно ли е да се предотврати настъпване на ПТП и
при какви обстоятелства, вещото лице е посочило за всеки от участниците в ПТП,
както следва: за лек автомобил “Land Rover” – при започване на маневрата „отклоняване наляво“ да
съобрази техническото състояние на лек автомобил „Алфа Ромео“ и да подсигури
достатъчно надлъжна дистанция между двете МПС при извършване на маневрата и
внезапното спиране; за лек автомобил „Алфа Ромео“ – с оглед техническото си
състояние да подсигури необходимото надлъжно разстояние от лек автомобил “Land Rover”, като е имал
техническата възможност да види последния още при изпреварването отдясно преди
започване отклонението наляво. Причина за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на двамата водачи преди кръстовището, които не са отчели
пътната обстановка и техническите възможности на управляваните от тях моторни
превозни средства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответното дружество
в качеството на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът
да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия договорна отговорност
въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя
на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата
е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките
за предвидената суброгация са: 1./ наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и „Мото
– Пфое Лизинг“ ЕООД е сключен договор за застраховка "Каско" за лек
автомобил марка „LAND ROVER“, модел „RANGE ROVER VELAR, със срок на
застрахователното покритие 11.06.2018 г. – 10.06.2019 г. По силата на този
договор ищцовото дружество е приело да покрива риска от повреди по собственото
на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер
на 6 891,20 евро.
На етапа на въззивното производство между
страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане – на 14.01.2019 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в
гр. София, ж. к. „Люлин“, по бул. „Царица Йоана“, с участието на застрахования
лек автомобил марка „LAND ROVER“, с рег. № *******, управляван от водача Е.М.,
и на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, управляван от водача А.Х..
В резултат на ПТП на застрахования при ищеца автомобил са били причинени
увреждания на следните детайли: броня облицовка задна долна част, габарит за
мъгла – заден ляв, спойлер – облицовка броня, накрайник генерация задна лява, държач на накрайник генерация – ляв вътрешен, сензор за
мъртва точка – ляв вътрешен, термоекран – ляв, броня
– облицовка – задна горна, за отстраняването на които не се спори, че ищцовото
дружество е изплатило на доверен автосервиз сумата в размер на 3 443,24 лева.
Безспорно е също така съществуването на
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. №
*******, действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ
отговорността на водача А.Х..
С регресна покана, получена на 10.05.2019
г., ищецът е поканил ответното дружество да му възстанови сумата от 3 443,24
лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15 лева – ликвидационни
разноски. Плащане по регресната претенция не е извършено.
Предвид изложеното, правният спор между
страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се
концентрира върху въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество,
както и дали и другият водач има вина за настъпване на ПТП и в какъв размер.
Поради това следва да бъде обсъден механизмът на процесното ПТП, който
настоящият състав намира за установен въз основа на съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал – двустранен констативен протокол за
ПТП от 14.01.2019 г., изслушаните пред СРС и СГС автотехнически експертизи,
неоспорени по делото, и показанията на свидетеля А.Х., дадени в качеството му
на пряк участник в процесното произшествие. Въззивният съдебен състав намира,
че от последните несъмнено се установява, на 14.01.2019 г., около 20:18 часа, лек
автомобил марка „LAND ROVER“, с рег. № *******, управляван от водача Е.М.,
движейки се по бул.
„Царица Йоана“ в кв. „Люлин“ в гр. София, изпреварва движещия се в средна пътна
лента лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, управляван от водача А.Х.,
и приближавайки кръстовището преди светофарната уредба предприема маневра
престрояване от дясна в средна пътна лента, като застава пред движещия се в средната
лента лек автомобил марка „Алфа Ромео“ и предприема аварийно спиране с оглед
червения сигнал на светлинната уредба, прие което реализира ПТП с лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******. Въззивният съд приема, че механизмът на ПТП е установен и
с останалите събрани по делото писмени доказателства – опис и доклад на щетите
от ищеца – застраховател, които се подкрепят от заключението на изслушаната
пред районната инстанция САТЕ, неоспорена по делото.
Настоящият състав не констатира
поддържаното във въззивната жалба противоречие в показанията на свидетеля А.Х.
досежно механизма на процесното ПТП. От изявленията на последния се установява,
че водачът на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил го е
изпреварил от дясната страна без да се сочи, че изпреварването е едновременно
съпроводено с навлизане в среда пътна лента, по която се е движел свидетелят А.Х..
Тези показания в пълна степен кореспондират с механизма на произшествието,
посочен от вещото лице по изслушаната и приета пред настоящата инстанция
съдебно – автотехническа експертиза. Преценени по реда на чл. 172 ГПК въззивният
съдебен състав кредитира показанията на посочения свидетел като логични,
убедителни и последователни.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
предвижда, че водач на пътно превозно средство, който предстои да предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. С цитираната норма се вменява
задължение за водач на МПС, предприемащ маневра преминаване в друга пътна лента,
при извършване на същата да се съобразява с положението, посоката и скоростта
на движение на другите участници, които се движат след него, преди него или
минават покрай него.
Съответно, регламентираното в
коментираната разпоредба предимство на водача на МПС, ползващ специален режим
на движение, не е безусловно, а то е предпоставено от задължението за
управление по безопА.начин.
При така установения механизъм, въззивният
съд приема, че водачът на лек автомобил марка „LAND ROVER“, с рег. № *******, е
действал противоправно, като е нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, регламентираща поведението на водачите на МПС при осъществяване
на маневра преминаване в съседна пътна лента. Цитираната разпоредба предвижда,
че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В разглеждания
случай, предприемайки маневра престрояване в съседна пътна лента в
непосредствена близост до кръстовище, регулирано със светофарна уредба, без да се
съобрази с движението на намиращото се в тази пътна лента МПС, водачът на лек
автомобил „LAND ROVER“, с рег. № *******, е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.
1 ЗДвП. Несъобразяването на скоростта и техническото състояние на движещото се
в съседната лента МПС и непосредствената близост на двата автомобила до
кръстовището и светофарната уредба, в нарушение и на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, не е позволило на водача на лек автомобил „LAND ROVER“, с рег. № *******,
да осигури достатъчна надлъжна дистанция между двете МПС, при която ударът е
бил предотвратим съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред
настоящата инстанция автотехническа експертиза, която преценена по реда на чл.
202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
От друга страна, водачът на лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, е допуснал също нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В цитираната разпоредба
на ЗДвП е предвидено, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“. В разглеждания случай,
макар да е разполагал с техническа възможност да установи движението на лек
автомобил „LAND ROVER“, с рег. № *******, към момента, в който последният го
изпреварил при движението си в дясна пътна лента, водачът на лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, с рег. № *******, в нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП не е съобразил техническото състояние на автомобила си и
непосредствената близост до кръстовище, регулирано със светофарна уредба,
което
не му е позволило да
осигури необходимата надлъжна дистанция с преминалия в неговата лента на
движение лек автомобил „LAND ROVER“, при която ударът е бил предотвратим
съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция
автотехническа експертиза, която преценена по реда на чл. 202 ГПК съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Ето защо, с поведението
си водачът на „Алфа Ромео“, с рег. № *******, също е съпричастен към процесния
резултат.
Предвид изложеното въззивният съд приема,
че и двамата водачи са нарушили правилата за движение по пътищата, като с
противоправното си поведение те са съпричинили вредоносния резултат.
При определянето на степента на
съпричиняване, настоящият съдебен състав отчита факта, че при предприемане на
маневра престрояване в съседна пътна лента водачът на лек автомобил „LAND
ROVER“, с рег. № *******, не е предприел необходимото съобразно чл. 20, ал. 2 и
чл. 25, ал. 2 ЗДвП, за да извърши последната безопасно. Не може да не бъде
отчетено обстоятелството, че въпреки че водачът на „Алфа Ромео“, рег. № *******,
също е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗдВП,
то по делото несъмнено е установено, че скоростта, с която последният се е
движел непосредствено преди процесното кръстовище сама по себе си е била ниска,
като и двете пътни ленти – средна и дясна, са предназначени за движение
направо, при което предприемането на маневра за престрояване от дясна в средна пътна
лента на движение е от естество да изненада водача, движещ се в средната лента,
в каквато насока са и показанията на свидетеля А.Х.. Същевременно, както вече
беше посочено, другият участник в инцидента – водачът на лек автомобил „LAND
ROVER“, с рег. № *******, за разлика от водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, е
нарушил не една, а две разпоредби от ЗДвП. Всичко това води настоящия съдебен
състав до извода, че значително по-голям принос за настъпване на инцидента има
именно водачът на лек автомобил „LAND ROVER“, с рег. № *******, който е съпричинил настъпването на произшествието с 70 %. Това ще
намери отражение върху размера на обезщетението, за който следва да се ангажира
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
Според изслушаните две автотехнически
експертизи щетите по лек автомобил „LAND ROVER“, с рег. № *******, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Видът и характерът на тези
щети не са спорни между страните на етапа на въззивното производство. Съгласно
заключението на вещото лице инж. А.М., дадено пред въззивната инстанция,
стойността, необходима за възстановяване на причинените щети, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 2 781,07 лева с
ДДС, а стойността на ремонта по фактура във фирмен сервиз – 3 443,24 лева
с ДДС. Пояснено е, че автомобилът е ремонтиран във фирмения магазин на „Мото – Пфое“ ООД, като това се и налагало предвид обстоятелството,
че същият е нов. Съгласно заключението на вещото лице инж. Й.Й., дадено пред районната инстанция, общата стойност на
необходимия ремонт за отстраняване на щетите, определена по пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 3 443,24 лева; стойността на ремонта, изчислена по
цени на доверени сервизи към датата на датата на ПТП, възлиза на 2 698,12 лева;
стойността на ремонта, изчислена по средни пазарни цени към датата на датата на
ПТП, възлиза на 2 745,40 лева. При поясняване на заключението на вещото лице по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК експертът е изразил предположение, че при
експлоатационен срок по-малко от една година, най – вероятно същият е в
гаранция и това предполага ремонт в сервиз при гаранционния представител на
автомобила. Посочените в експертизата пазарни цени съответствали на цените на
официалния представител, средните пазарни цени – както цени на официалния
представител, така и на алтернативни доставчици. Съгласно двете експертни
заключения процесното МПС е ново – до 8 месеца от пускането му в експлоатация
към датата на ПТП. Между страните не е спорно обстоятелството, че същото е било
в гаранционен срок и ремонтът е извършен в официален сервиз на „Мото – Пфое“ ЕООД
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма –
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/.
Делинквентът, респ. застрахователят на
неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения
в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото
застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт,
каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода
на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 или
7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както
и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази
хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени
повредените авточасти с нови оригинални такива.
В процесната хипотеза е доказано въз
основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключенията
на вещите лица по двете съдебно – автотехнически експертизи, което при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, се установява, че
стойността на ремонта на увредения автомобил по пазарни цени /с ДДС/ в
официален сервиз към датата на ПТП – с нови части, без отчитане на овехтяване,
възлиза на 3 443,24 лева, а с включени 15 лева ликвидационни разноски – 3 458,24
лева. Не е било спорно между страните, че процесният автомобил е бил в
гаранционен срок, като е бил на между 5 – 7 месеца след пускането му в
експлоатация към датата на ПТП, поради което същият е следвало да се отремонтира в конкретен официален/оторизиран сервиз, като
се подменят с нови увредените му детайли, респ., че авточастите следва да бъдат
само оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз.
Предвид гореизложеното и съобразявайки
размера на приетото съпричиняване от 70%, предявеният иск следва да бъде уважен
за сумата от 1 032,97 лева – разликата между цялостното обезщетение от 3 443,24
лева и 70% от тази сума. Към сумата от 1 032,97 лева следва да се прибави и
сумата от 15 лева – обичайни разноски, или искът е основателен за сумата от 1 047,97
лева. За разликата до претендираните 3 458,24 лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед така възприетия от въззивната
съдебна инстанция за основателен размер на главния иск по чл. 411 от КЗ и
предвид липсата на възражения и оспорвания от страните пред настоящата съдебна
инстанция, свързани с акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то последната
се явява основателна и доказана за сумата от 34,93 лева, определена от съда по
чл. 162 от ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която главният иск е отхвърлен за сумата от 1 047,97 лева, а акцесорният иск – за сумата от 34,93 лева. В останалата част
решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в първоинстанционното исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете. В конкретния случай ищецът
претендира сторените от него разноски в общ размер на сумата 939,33 лева –
държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел, и адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно размера на уважената претенция в полза
на ищеца се дължат направените от него разноски в размер на 284,65 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска, или разноски в размер на 191,67 лева. Първоинстанционното
решение следва да се отмени за разликата над 191,67 лева до уважения размер от
275 лева.
За
въззивното производство право на разноски имат и двете страни. С оглед
уважената част на въззивната жалба, въззивникът З. „А.Б.“ АД има право на разноски в размер на 324,30
лева. С оглед отхвърлената част на въззивната жалба, въззиваемият З. „Д.Ж.и З.“ АД има право на разноски в
размер на 139,39 лева.
По отношение обжалваемостта на
въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд, Гражданско отделение, II E въззивен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20230003 от 20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 58601/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******,
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДБ..: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1 047,97 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 14.01.2019 г. в гр. София; В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, срещу
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б..: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 34,93 лева – мораторна лихва
върху претендираната главница за периода 10.06.2019 г. – 07.10.2019 г.; както и
В ЧАСТТА, в която З. „А.Б.“ АД е
осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б..: Ж.и З.“ АД
сумата над 191,67 лева до присъдения от Софийски районен съд размер от 275 лева
– заплатени разноски за производството пред СРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б..: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 1 047,97 /хиляда четиридесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.01.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата в размер на 34,93 /тридесет и
четири лева и деветдесет и три стотинки/ лева – мораторна лихва върху
претендираната главница за периода 10.06.2019 г. – 07.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20230003 от 20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 58601/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б..: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
284,65 лева – разноски в първоинстанционното производство, както и на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 324,30 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б..:
Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 273 ГПК, вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 139,39 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.