НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 25.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9243/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени
от „А.т.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу „Т.с.г.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1696,32лева,
представляваща неплатена продажна цена за доставени стоки по неформален договор
за продажба на стоки, за която са издадени следните фактури: №
101831/23.01.2019г. за сумата от 1285,92лева и № 101838/28.01.2019г. за сумата
от 410,40лева и 65,63лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено върху главницата от
1285,92лева за периода 23.01- 12.06.2019г. в размер на 50,01лева и върху
главницата от 15,62лева за периода 27.01- 12.06.2019г. в размер на 15,62лева,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба- 14.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че между страните в периода
м.10.2018-м.01.2019г. са съществували търговски отношения по неформален договор
за покупко- продажба на стоки- стоманени изделия в т.ч. арматурни заготовки. За
всяка доставка ищецът е издавал съответните данъчни фактури. За всички
доставени стоки в периода 2018г. и за част от тези за 2019г. ответникът е
заплащал дължимата цена с известни закъснения. Твърди, че е доставил на
ответника стоките по въпросните фактури, но същият не е изпълнил насрещното си
задължение по плащане на цената. За удостоверяване получаването на стоките са
били издавани и експедиционни бележки. И тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си на падежа, то той дължал и обезщетение за забава. Искането е за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
редовно уведомен чрез управителя Ангел Йорданов по седалище и адрес на
управление вписани в ТР, не ангажира писмен отговор.
Първото по делото
заседание е проведено на 11.11.2019г., като редовно
призованият ответник по седалище и адрес на управление вписани в ТР не е
изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищцовото дружество е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валиден неформален договор за покупко- продажба, по
силата на който ищецът е предоставил в собственост на ответника определено
количество стоки, на посочената цена, при задължение на последния да я заплати в
срок до определена дата, чийто падеж е настъпил.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на
претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 124,40лева
държавни такси и 420лева платено адв.възнаграждение. Искането за присъждането на
разноски е основателно. В заключение следва да се присъдят разноски в размер на
544,40лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.с.г.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва: 1696,32лева,
представляваща неплатена продажна цена за доставени стоки по неформален договор
за продажба на стоки, за която са издадени следните фактури: №
101831/23.01.2019г. за сумата от 1285,92лева и № 101838/28.01.2019г. за сумата
от 410,40лева и 65,63лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено върху главницата от
1285,92лева за периода 23.01- 12.06.2019г. в размер на 50,01лева и върху
главницата от 15,62лева за периода 27.01- 12.06.2019г. в размер на 15,62лева,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба- 14.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.с.г.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „А.т.“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 544,40лева, представляваща
сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: