№ 2344
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202433 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Д. от гр.София, ул.»***» № 10, ет.3,
ап.17 чрез пълномощника му адв.М. Т.-САК против Наказателно
постановление № 23-4332-002605/23.02.2023 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, неравилно приложение на материалния закон и несъобразяване с
целта на закона. В тази връзка се твърди, че в издаденото наказателно
постановление административнонаказващият орган не е обсъдил
възраженията на нарушителя; в приложения към материалите на делото лист
за преглед на пациент бил посочен номер на талон за изследване, различен от
този в НП; лицето не било регистрирано при постъпването му в здравното
заведение, а часове по –късно, при заплащане на съответните такси; на
нарушителя не била издадена ЗПАМ, по силата на която да му се отнеме
1
СУМПС.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с пълномощника си –адв.Т.. Последният в
дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото НП по
съображенията, изложени в жалбата и след анализ на събраните по делото
доказателства.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Страхинов по
хода и по същество на делото. В същите се изразява становище, че издаденото
и обжалвано наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатско възнаграждение, ако същите надвишават нормативно установения
минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция,
след като АССГ, Х кас.състав, с Решение № 1017/15.02.2024 г. е отменил
Решение № 4906/30.12.2023 г. на СРС, НО, 8 състав, постановено по НАХД №
5301/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
На 15.02.2023 г. около 00:11 часа жалбоподателят М. М. Д.
управлявал МПС –лек автомобил „*** И Х Драйв“ с рег. № СВ ***К в гр.
София по бул. „Черни връх“ с посока на движение от ул.“Златен рог“ към
ул.“Бигла“. Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка
от патрул на СДВР –ОПП в състав Красимир Петров Стефанов и Мартин
Карамфилов Трендафилов –младши автоконтрольори в СДВР – ОПП.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на
водача, който бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер 0210, като отчетеният резултат бил
0,53 промила в издишания въздух (проба пореден № 1838).
2
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 113053 с
отбелязване, че следва да се яви в МБАЛ „Св.Анна“ в указания срок от 40
минути след връчване на талона срещу подпис. Жалбоподателят се явил в
указаното лечебно заведение и дал кръв за анализ.
За констатациите от извършената проверка против водача на лекия
автомобил М. М. Д. бил съставен АУАН с бланков № 864177/15.02.2023 г., в
който актосъставителя квалифицирал установеното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, предл.1 от ЗДвП.
На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на
водача и контролния му талон.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че няма
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
против така съставения АУАН с вх.№ 433200-21255/22.03.2023 г.
Жалбоподателят М. М. Д. се явил в срок в посоченото болнично
заведение, където му била взета кръвна проба, като видно от протокола за
химическо изследване № 77/15.02.2023 г. констатираното количество алкохол
в кръвта било 0,53 промила.
Въз основа на съставения срещу М. Д. АУАН и предвид резултатите от
химическото изследване на кръвта, след като подаденото възражение било
преценено като неоснователно, АНО издал обжалваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност
на описанието на нарушението и правната му квалификация, Д. бил
санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на
500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест ) месеца за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 07.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН– АУАН с бланков № 864177/15.02.2023 г.,
възражение с вх.№ 433200-21255/22.03.2023 г., лист за преглед на пациент,
фактури, рецепта, талон за медицинско изследване № 113053, протокол за
химическо изследване № 77/15.02.2023 г., протокол за медицинско
изследване, разпечатка от извършена проверка с техническо средство дрегер,
справка-картон на водача, Заповед № 8121 -З-1632/02.12.2021 г. на министъра
на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН,
Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; заключение на изготвената
съдебна химико-токсикологична експертиза; както и гласните
доказателствени средства -показанията на свидетеля при режим на довеждане
Виктория Банакиева.
Съдът кредитира с доверие цитираната доказателствена съвкупност.
На първо място, за съда не възникват основателни съмнения, за да не
3
даде вяра на показанията на св.Банакиева, че заедно с жалбоподателя и още
една двойка процесната вечер са били на ресторант, където са употребили
бяло вино. Тръгнали си от заведението след полунощ с лекия автомобил на
Д., който именно той управлявал, тъй като бил употребил най-малко
количество алкохол –около половин чаша бяло вино. Като достоверни съдът
възприема и показанията на св.Банакиева, че същата вечер М. Д. е
употребявал някакви медикаменти –капки и сироп, тъй като бил настинал.
На следващо място, настоящият съдебен състав кредитира с доверие
заключението на изготвената и приета по делото съдебна химико-
токсикологична експертиза, като обективно и компетентно, даващо обоснован
отговор на поставените въпроси. От същото се установява, че употребата на
предписания сироп за кашлица в терапевтично указаната доза не може да
доведе до отчитане на измерима стойност на алкохол в кръвта. За останалите
алкохол-съдържащи продукти (хомеопатично средство –сандрин и настойка
от червени горски плодове) само настойката може да има принос при
отчетените резултати за концентрация на алкохол в кръвта, в случай, че
същата е с високо алкохолно съдържание и се употребява в доза, която може
да доведе до значима резорбция на алкохол, и време на употреба –относимо
към момента на проверката (около 45-60 мин. преди проверката с техническо
средство, т.е. около 23 часа на 14.02.2023 г.).
Близките стойности на двете измервания (в случая практически еднакви
- 0,53 промила) предполагат консумация на алкохол-съдържащ продукт,
употребен сравнително кратко време преди извършване на проверката с
техническото средство.
От приложените по делото писмени доказателства – разпечатка от
паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване и
протокол за химическо изследване № 77/15.02.2023 г. се установява, че в хода
на проверката водачът бил тестван с техническо средство -дрегер за употреба
на алкохол, след което на същия бил издаден и връчен срещу подпис талон за
медицинско изследване и водачът е дал кръв за анализ. Видно от
приложената разпечатка от използваното от контролните органи техническо
средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0210, което към
инкриминираната дата е било технически изправно, е установено наличие на
0,53 промила алкохол в издишания въздух (проба пореден № 1838). Видно от
протокола за химическо изследване № 77/15.02.2023 г. констатираното
количество алкохол в кръвта на водача също е 0,53 промила.
Тук резонно възниква поставения от процесуалния представител на
жалбоподателя въпрос - възможно ли е двете стойности на съдържание на
алкохол, установени по различен начин и време, напълно да съвпаднат
помежду си? При отговора на този въпрос съдът не може да кредитира с
доверие и да допусне твърдяното от адв.Т., че изобщо не е бил извършван
химически анализ на кръвната проба, взета от жалбоподателя, а е преписан
резултата от пробата с дрегера. В тази насока, съдът се довери на изложеното
от вещото лице проф.А. в експертното заключение, че съвпадането на
алкохолните стойности при двете измервания предполага употреба на
алкохол-съдържащ продукт, сравнително кратко време преди извършване на
проверката с техническото средство. Твърдения в такава насока бяха
изложени от св.Банакиева в разпита й пред настоящия съдебен състав. Такива
факти еднопосочно излага и жалбоподателя, както във възражението си срещу
АУАН (като са приложени и писмени доказателства –рецепта, за
4
употребяваните от същия медикаменти), така и в жалбата си срещу
издаденото НП.
Действително, както посочи в пледоарията си адв. Т. в случая е било
ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като при предходното
разглеждане на делото, съдът е отказал да допусне повторен анализ на
втората епруветка от кръвната проба, взета от М. Д., което предвид изтеклия
период от време, не може да бъде санирано при повторното разглеждане на
делото в настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че всички съмнения
следва да се тълкуват и приемат в полза на жалбоподателя, съдът намира, че
установена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично
с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, беше оборена от страна на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, които бяха подложени
на анализ от съда по-горе.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Спазени са
изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП срещу
подпис на жалбоподателя.
Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е
описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и
съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторил.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0,5
промила, наркотици или други упойващи вещества.
От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 15.02.2023
г. около 00:11 часа жалбоподателят М. Д. в гр. София е управлявал лек
автомобил „*** И Х Драйв“ с рег. № СВ ***К по бул. „Черни връх“ с посока
на движение от ул.“Златен рог“ към ул.“Бигла“, когато е бил спрян от
полицейски патрул и тестван за употреба на алкохол с техническо средство.
5
Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е надхвърляла
законово допустимия минимум от 0,5 промила, а именно - 0,53 промила,
установена по надлежния за това ред, като са спазени изискванията на
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
По –нататък следва да се отбележи, че установената идентична
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя при извършения
химически анализ, се дължи именно на употребени от същия медикаменти,
съдържащи алкохол, а впоследствие е било ограничено правото му на защита,
като не е бил извършен повторен анализ на взетата кръвна проба – за да се
потвърди или промени установения вече резултат от 0,53 промила.
Предвид изложеното, настоящият съдъбен състав намира, че
извършването на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя не беше доказано по изискуемия
безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна
страна. Ето защо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено от съда.
На последно място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д ЗАНН. Предвид изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който до приключване на съдебните
прения не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
При този изход на делото, искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнагрждение, следва да се остави
без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр.ал.3от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
23-4332-002605/23.02.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на М. М. Иванов на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500
(петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7