РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Павлинка Кръстинова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 221 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от „Ема - Ваня Петкова”, с. Петревене, чрез пълномощник, срещу Решение № 66 от 02.08.2019 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 299 по описа за 2018 година
на Луковитският районен съд, с което решаващият състав изменя Наказателно постановление № 295101-F308236 от 26.10.2017 година, издадено от директора на Териториална дирекция на НАП гр. Велико
Търново, с което на
същия е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на основание чл.185
ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 от от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, като е намалил
размера на глобата на 500 лева.
По изложените в касационната жалба /КЖ/
доводи, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано
се иска неговата отмяна изцяло. Оспорват се изводите на съда относно
приложената за нарушена законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията в наказателното постановление, както и тези относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. Излага се, че първоинстанционният съд не е
провел главно и пълно доказване на описаното в акта и НП, т.к. не е извършил
проверка на изнесеното в жалбата.
В съдебно
заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа подадената
касационна жалба. Счита, че е допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд при разглеждане на делото, тъй като не е разпитана като
свидетел присъствалата при съставянето на акта С.И.Г..
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание, чрез процесуален представител аргументирано оспорва жалбата и моли
да се потвърди оспореното решение. Счита, че не са допуснати твърдяните
съществени процесуални нарушения и са ангажирани относимите материалноправни
разпоредби. Поради формалния характер на нарушението в случая намира за
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се направи
преценка и анализ по отношение определението за „маловажност”, което може да
бъде излъчено от ПЗР на НК. Относно доводите за заличеният свидетел сочи, че преди
да се състави АУАН, е изготвен в момента на проверката протокол за извършена проверка,
който по смисъла на чл.50 от ДОПК е официален документ и всички констатации, на
които са били свидетели проверяващите, са отразени в официалния документ.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
подробно изложените нарушения не кореспондират с доказателствата по делото,
както и че нарушението е безспорно доказано.
В случая е наложена по-благоприятната санкция именно с оглед
обстоятелството, че няма данни за укриване на оборот, т.е. реализиране на
доходи от проверявания ЕТ.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Луковит, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените
от касатора основания за отмяна.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 14.06.2017г. от служители на ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен била извършена проверка в търговски обект – павилион,
находящ се в с.Петревене на посочения адрес и експлоатиран от ЕТ „Ема-Ваня
Петкова“. При проверката било констатирано, че задълженото лице не е изпълнило
задължението да поддържа показанията на часовника на наличното в обекта
фискално устройство в съответствие с астрономическото време и да не допуска
отклонение по-големи от два часа. Установено било, че часовника на описаното
фискално устройство работи с отклонение от астрономическото време от 61 часа.
Проверката е документирана с ПИП № 0239589/14.06.2017г., изготвен на основание
чл.50 и чл.110 ал.4 от ДОПК, в който подробно са отразени констатациите от
проверката, подписан без възражения.
За
горното против настоящия касатор бил съставен АУАН № F308236/22.06.2017г., подписан от упълномощен представител и връчен му
на същата дата. Актосъставителят приел, че описаното деяние представлява
нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Против констатациите в акта не били
вписани или подадени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното НП.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица,
нарушението и неговия автор са безспорно установени от доказателствата по
делото и правилно АНО е привлякъл ЕТ към административнонаказателна отговорност
за извършеното от него нарушение. След като анализирал смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът приел за основателно
възражението на жалбоподателя за намаляване на санкцията. С горните мотиви
решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на
наложената глоба в законовия минимум.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата
на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, задължава лицата по чл.3 от същата да
поддържат показанията на часовника-календар на ФУ в съответствие с
астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа.
Не е спорно, че ЕТ е от лицата по чл.3 ал.1
от Наредбата, тъй като е извършвал продажба на стоки от търговския обект –
павилион. При показанията на описаното фискално устройство, работещо с
отклонение от астрономическото време от 61 часа, правилно същият е бил
санкциониран по привилегированата разпоредба на чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
По делото
е безспорно установено нарушението и неговият извършител, като самото нарушение
не се отрича от настоящия касатор. Той счита, че се касае за маловажен случай,
а в първоинстанционното производство отдава разликата на технически проблем,
счита че е налице маловажен случай, като е следвало да не се налага наказание и
алтернативно при съобразяване смекчаващите вината обстоятелства да бъде
изменено към предвиденият законов минимум.
Във
връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в
оспореното съдебно решение, че в случая е необоснован наложеният от АНО размер
от 700 лева, тъй като в наказателното постановление не са посочени каквито и да
било мотиви за определяне на наказание в размер по- висок от минималния, при
което правилно е изменено към определения от закона минимум от 500 лв.,
съобразявайки, че нарушението е първо наказанието в този му размер се явява достатъчно
за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, както правилно
е приел и решаващият състав.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а
позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено. Относно доводите за заличеният
свидетел следва да се съобрази изготвеният в момента на проверката протокол за
извършена проверка, съставен на основание чл.50 от ДОПК, преди да се състави
АУАН. Същият по смисъла на чл.50 от ДОПК
е официален документ, и в него са отразени всички констатации, при което и да
не е бил разпитан соченият свидетел, това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като всички констатации,
на които са били свидетели проверяващите, се базират на официален документ по смисъла на
горепосоченият текст.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Напълно се споделят и доводите на
съда че с оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото
подлежи на санкциониране с имуществена
санкция в минималния предвиден от законодателя размер. Обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, от което не са произтекли вреди за фиска, не
обосновава извод за маловажност на санкционираното неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като същото
не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид. Освен това, обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за
преценката за маловажност на деянието.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които
да отличават конкретното
деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични. Обосновано
РС е отчел обстоятелството, че в случая се касае за несъответствие от 61 часа,
т.е. отклонение над нормативно допустимите два часа с още 59 часа, както и
това, че при проверката е установено и
друго нарушение, касаещо отрицателна разлика в касовата наличност, за което
макар и да не е съставен АУАН, не е без значение за преценката за маловажност
на деянието.
На следващо място, обосновано
решаващият състав е приел, че административно наказателното производство е
протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила. Актът за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС - инспектор по приходите,
при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42
от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето,
представляващо санкционирания търговски субект. Наказателното постановление
също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС, доколкото
съгласно цитирания законов текст наказателните постановления за нарушения на
ЗДДС, се издават от изпълнителния директор на НАП или от определени от него
длъжностни лица, а в случая е изготвено от директора на ТД на НАП - гр.Велико
Търново, надлежно оправомощен по силата на заповед
№ ЗЦУ-1582/23.12.2015г., издадена от изпълнителния директор на НАП.
Същото притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. С оглед на това обосновано
районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в процедурата по
издаване на санкционния акт.
С оглед изложените
съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на
оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен
в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за
отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2
от ЗАНН и като правилен, следва да остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 02.08.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 299 по описа за 2018 година на Районен съд-Луковит.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.