РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106238 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, действащо чрез
пълномощника си адвокат Ц., против СТ. М. АРН. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1460/24.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 4044/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 33. 74 лв. –
главница, представляваща неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по
договор за мобилни услуги № * от 25.06.2019 г., съгласно фактура от 10.08.2019 г. и
10.09.2021 г., сумата от 286. 51 лева - главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и сумата от 85. 80 лева-
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 25.06.2019
г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.06.2021 г. до
окончателното им плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните облигационно правоотношение по договор за мобилни
услуги № * от 25.06.2019 г., досежно мобилен номер * и договор за лизинг от
25.06.2019 г за лизинг на мобилен телефонен апарат Huawei P smart 2019 Dual Aurora
Blue, съгласно уговорките по които са останали дължими търсените в настоящото
1
производство суми. Излагат се и подробни доводи в тази връзка, като се твърди, че
фактура № **********/10.07.2019 г. включвала задължение за плащане на месечна
абонаментна такса от 28.74 лв., ползвани услуги от 14.00 лв. и лизингова вноска от
4.29 лв. или общо сумата от 55.58 лв. с ДДС, от която се търси 52.20 лева, поради
приспадане на надвнесена сума от предходно плащане. Същата обаче не е включена в
цената на иска, не е предмет и на издадената заповед за изпълнение и съответното не
може да бъде предмет на заявения установителен иск. Друг е въпросът, че след като
заповедното производство е оставено без движение ищецът е депозирал ново такова, с
което е заявил, че не претендира сумата по тази фактура, поради плащането ѝ. Същото
се отнася и по отношение на част от вземанията фактура № **********/10.08.2019 г. на
стойност от 54.26 лв., обективираща задължение за месечна абонамента такса от 19.16
лв., такса спиране в размер на 0. 75 лв., ползвани услуги от 21.73 лв. и 4.29 лв. –
лизингова вноска, които суми били частично погасени, като останал дължим остатък
от 6. 46 лева, включващ 2. 17 лв. – непогасен остатък за месечна абонаментна такса и
лизингова вноска от 4. 29 лв. с ДДС. Предмет на претенцията е и фактура №
**********/10.09.2019 г., която включвала задължение за плащане на месечна
абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от
27.28 лв. с ДДС. Т.е. претенцията обхваща 33. 74 лв. – главница, представляваща
неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги № *
от 25.06.2019 г., включва част от сумите по фактура от 10.08.2019 г. на обща стойност
от 54. 26 лв., от която се търси дължим остатък в размер на 6.46 лв., и сумата по
фактура № **********/10.09.2019 г., включваща задължение за плащане на месечна
абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от
27.28 лв. с ДДС. Предмет на делото са и вземанията по фактура №
**********/10.11.2019 г. на стойност от 372.31 лв., обективираща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 286.51
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство в размер на 85.80 лв.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал.
1 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника от назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
адвокат К., с който се изразява становище за неоснователност на исковете, поради
което и същите следвало да бъдат отхвърлени. Излагат се доводи за наличието на
неравноправни клаузи в двата договора. Оспорват се и представените по делото
фактури и справки – извлечения, доколкото не били получени от ответника и поради
това, че не били основание за установяване дължимостта на сумите, с оглед естеството
им на частен свидетелстващ документ. Депозира се и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца в заповедното и в
2
настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника уточнява
оспорването на фактурите, като заявява, че не оспорва тяхното осчетоводяване от
мобилния оператор, а обстоятелството, че липсват данни за уведомяване на абоната за
същите, при което като последица се налагал извода за недължимостта на сумите по
фактурите.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 4044/2021 г. по описа на съда, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота
на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто
производство.
Съществувалото между страните облигационни отношения се установява от
сключения между тях договор за мобилни услуги от 25.06.2019 г., досежно мобилен
номер * и договор за лизинг от 25.06.2019 г за лизинг на мобилен телефонен апарат
Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue. С договора за мобилни услуги на ответника е
предоставено ползването на мобилен номер * за срок от 24 месеца, при промоционална
месечна такса от 22. 99 лв. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг
досежно мобилен телефонен апарат Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue, като
съгласно уговорките по договора и погасителния план, обективиран в него, същото е
следвало да бъде изплатено на 24 месечни вноски, първа вноска в размер на 239. 99 лв.
с ДДС и още 23 месени вноски от по 4. 29 лв.
Представени по делото са и отделните месечни фактурите, обективиращи задължения
въз основа на горепосочените договори, като от някой от тях са заявени частични
плащания. В крайна сметка се търси 33. 74 лв. – главница, представляваща неизплатена
цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги, включваща 6. 46
лева, включващ 2. 17 лв. – непогасен остатък за месечна абонаментна такса и
лизингова вноска от 4. 29 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
**********/10.08.2019 г. Търсят се и вземанията по фактура № **********/10.09.2019
г., която включвала задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв.
3
и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 27.28 лв. с ДДС. Т.е. претенцията
обхваща 33. 74 лв. – главница, част от сумите по фактура от 10.08.2019 г. на обща
стойност от 54. 26 лв., от която се търси дължим остатък в размер на 6.46 лв., и сумата
по фактура № **********/10.09.2019 г., включваща задължение за плащане на
месечна абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо
сумата от 27.28 лв. с ДДС. Съгласно фактура № **********/10.11.2019 г. на стойност
от 372.31 лв., обективираща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 286.51 лв., както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в
размер на 85.80 лв.
При това съдът намира, че съобразно уговорките между страните по горните
договори и ползваните услуги по тях е останала дължима търсената в настоящото
производство главница, формирана по гореописания начин, като частични вземания по
тези две фактури. По отношение на доводите за липсата на уведомяването на същите
следва да се отбележи, че с договора ответникът сам се е отказал да получава хартиена
фактура и детайлизирана сметка, при което и съгласно уговорките по същия е поел
задължението сам да се информира за същите /ако желае/, чрез осигурен му електронен
достъп в портал MyTelenor.
По отношение на неустойките:
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване е уредено в договора за мобилни услуги от 25.06.2019 г.
букви „а“ и „б“. Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или при
нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с него,
последният дължи, според буква (а) - неустойка в размер на сумата от всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
4
размерът им възлиза на 286. 51 лева. Сумата представлява сбор от три месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 26. 66 лв. всяка), а именно 79. 98 лева,
20. 56 лева – добавена част от стойността на отстъпките от месечния абонамент, ведно
с добавената разлика в размер на 185. 97 лева между стандартната цена на Huawei P
smart 2019 Dual Aurora Blue в брой, без абонамент, съгласно действащата към момента
на сключване на договора ценова листа и заплатената от длъжника при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора за мобилни услуги.
В приложимите Общи условия обаче и по-конкретно в т. 19б, б. „в“ предвиждат,
че доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Т.е.
основание за валидно възникване на правото да се претендира плащането на неустойка
е прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения, което
обаче доколко липсва уговорен специален ред или форма, се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали
задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето
му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният
договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва
да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото
липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за прекратяването
на договора респ. то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал
доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора преди изтичане на срока му. А само
предсрочното негово прекратяване води до възникване на уговорените между страните
компенсаторни неустойки. Макар подаването на заявление по чл. 410 ГПК
/08.06.2021г./ да предшества крайния срок на договора за мобилни услуги /25.06.2021
г./, доколкото то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на
заповедното производство, същото не може да се разглежда като отправено до
длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните.
Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе само исковата
молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига
разбира се, в нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на договора.
В случая обаче исковата молба е подадена в съда на 07.09.2021 г., тоест след изтичане
на първоначалния срок и по двата процесни договора. По тези съображения по делото
остана недоказано надлежното прекратяване на процесния договор преди изтичане на
първоначалния му срок, което препятства възникването в полза на ищеца на
претендираните вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на това основание.
5
Ето защо иска за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Досежно предсрочно изискуемите лизингови вноски, съдът намира следното:
Действително не се установи ответникът да е изпълнил задължението си да
заплати уговорените лизингови вноски, съобразно сключения между страните договор
за лизинг. При тази хипотезата общите условия към договора за лизинг предвиждат, че
лизингодателят има правата по чл. 12, едно от които е да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. Липсват обаче твърдения и данни за подобно обявяване и
с.достигането на волеизявление на лизингодателя до лизингополучателя в този смисъл.
Независимо от това обаче съдът приема, че неплатените лизингови вноски са дължими,
тъй като към настоящия момент същите се явяват с настъпил падеж, т.е. са изискуеми и
дължи, съобразно уговорките по договора, което обстоятелство следва да се отчете
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. При това искът досежно лизинговите вноски в размер
на 85. 80 лв. с ДДС същите следва като основателен да бъде уважен.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважените
главници от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.06.2021 г., до
окончателното им изплащане.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в размер на
113. 34 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените указания в
т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му
заплати сумата от 172. 22 лв. разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 285. 56 лв.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения в настоящото и в заповедното
производства. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а това е минимумът, заложен в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения и в
заповедното и в настоящото производство са именно в минималните размери,
регламентирани в посочената наредба, с начисленото към тях ДДС.
6
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че СТ. М. АРН. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: *, дължи на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от *, част от сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1460/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4044/2021
г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 33. 74 лв. – главница, представляваща
неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги № *
от 25.06.2019 г. и по-конкретно част от сумите по фактура № ********** от 10.08.2019
г. на обща стойност от 54. 26 лв., от която се търси дължим остатък в размер на 6.46
лв., и сумата по фактура № **********/10.09.2019 г., включваща задължение за
плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или
общо сумата от 27.28 лв. с ДДС по тази фактура, както и сумата от 85. 80 лева-
главница за изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 25.06.2019
г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 08.06.2021 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за установяване дължимостта на
сумата от 286. 51 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, ведно със законната лихва върху нея от 08.06.2021 г.
Осъжда СТ. М. АРН. с ЕГН **********, постоянен и настящ адрес: *, да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от *, сумата от 285. 56 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 56 ст./ за
направените по делото разноски, от които 113. 34 лв. за ч.гр.д. № 4044/2021 г. и 1 172.
22 лв. за настоящото гр.д. № 6238/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7