Решение по дело №16983/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3089
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20211110216983
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3089
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А******., ЕГН ********** чрез адв. Христов,
срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4509067, с който на жалбоподателя,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена "Глоба"
в размер на 300.00 лв. /триста лева/ за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушение на процесуалните
правила, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа на
твърдението за незаконосъобразност не са изложени съображения, че в ЕФ не
е посочено мястото на нарушението, поради което не става ясно дали е в
населено или извън населено място. Невярно било посочено, че
жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил.
В открито съдебно заседание, за което жалбоподателя е редовно
призован, същият не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021 г. в 13.00 часа в гр. София А******., ЕГН: **********
управлявал лек автомобил „Д*****, с рег. № ******, собственост на „АЛД
1
Аутомотив“ ООД, движейки се по бул. „Околовръстен път“, до
бензиностанция „Шел - Казичене“, с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към
бул. „Цариградско шосе“. Ограничението на скоростта в посочения участък,
който бил извън населено място било 50 км/ч и било въведено с пътен знак
В26. При посоченото ограничение от 50 км/ч А.А. управлявал описания лек
автомобил със скорост от 90 км/ч, т. е. с превишение от 40 км/ч., с което
допуснал нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП. Скоростта на
движение била измерена и нарушението било заснето с мобилна система за
видеоконтрол „TRF – 1M”, с номер 575, която представлява одобрено
техническо средство за измерване и към датата на нарушението била
технически изправна и годна да служи за въпросното измерване и контрол на
нарушенията, свързани със скоростта на движение на автомобилите. За така
установеното превишаване на скоростта бил издаден първоначално
електронен фиш № 4635404 на Д******** – представител на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, но след постъпила декларация от Б******, пълномощник на
Д*******, в която била посочено, че на датата 13.01.2021 г., процесното МПС
е било управлявано от А*******., посоченият фиш е анулиран и е издаден
електронен фиш Серия К № 4509067 на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на същият е наложено наказание
„глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4509067; ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К
№ 4365404; снимков материал; справка от електронна система на МВР;
справка относно собственост и ползвател на лек автомобил марка „Д*****”,
модел „С***” с рег. № *****; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.; протокол
№ 5-38-20 от 01.09.2020 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол
на скоростта TFR – 1M; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835; протокол рег. № ******от 13.01.2021 г. за използване на
автоматизирано техническо средство TFR1 – M № 575; списък с намерени
електронни фишове; ежедневна форма на отчет на наряд от 13.01.2021 г.;
справка-картон на водача; декларация Приложение 6; Писмо от АПИА, с
приложена схема за организация на движението по бул. „Околовръстен път“,
в района на бензиностанция „Шел“ – Казичене, с посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“.
Събраните писмени доказателства установяват по несъмнен начин
извършването на описаното в електронния фиш деяние, а именно, че на
13.01.2021 г. в 13.00 часа в гр. София А*****., ЕГН: **********, е
управлявал лек автомобил, марка „Д******“, модел „С*****“, с рег. №
*******, движейки се на бул. „Околовръстен път“, до бензиностанция „Шел -
Казичене“, с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“, като е превишил максимално допустимата скорост за движение от 50
км/ч, въведена с пътен знак В26, с 40 км/ч, т. е. движил се е със скорост от 90
км/ч.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
2
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Към датата на изготвяне на снимковия
материал е известен автомобилът и нарушителят - собственикът на
автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо доводът за незаконосъобразност с
оглед нарушение на процесуалните правила при издаването му е
3
неоснователен. Отделно от това, словесното описание на нарушението
съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
посочените в електронния фиш дата, време и място, жалбоподателят е
осъществил въпросното административно нарушение, като е управлявал
лекия автомобил със скорост от 90 км/ч, която скорост надвишава
максимално допустимата скорост от 50 км/ч, въведена за пътния участък с
пътен знак В26. В този смисъл безспорно се установи, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочената в ЕФ дата и
част, видно от представената по делото декларация Приложение 6.
Действително в ЕФ жалбоподателят е посочен едновременно като собственик
и ползвател, но изложеното не води го ограничаване правото му на защита,
доколкото безспорно се установи, че същият е управлявал МПС.
На следващо място неоснователно е оплакването, че в ЕФ липсва
информация къде е установено нарушението, доколкото видно от приложения
към ЕФ клип № 11980, TRF1 – М № 575, ясно са обозначени GPS координата,
а на гърба е отразено и точното местоположение на картата.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. По делото е налично
съпроводително писмо от страна на ответника, с което е изпратена
преписката в съда и от която се установяват участъка от пътя, с описание на
мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация, както относно времето и
мястото на използването му, така и относно ползването на техническото
средство на 13.01.2021 г. за извършване на видеоконтрол на скоростта на
МПС, преминаващи по бул. „Околовръстен път”, до бензиностанция „Шел
Казичене“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе” към бул.
„Цариградско шосе”. От наличната доказателствена съвкупност става ясно, че
посоченото мобилно техническо средство е преминало съответните
периодични проверки и към датата на установяване на процесното
нарушение, средството за измерване на скоростта е било технически изправно
и годно да служи за установяване на скоростта на движение на МПС. От
доказателствата по делото се установява, че към датата на процесното
4
нарушение, в посоката на движение на автомобила, управляван от
нарушителя е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км/ч, което било въведено с наличен пътен знак В-
26, поради което е изпълнено и съответното законово изискване.
От друга страна видно от клип № 11980 измерената скорост на
нарушителя 93 км/ч, като от същата е приспаднат толеранс от 3 км/ч,
съгласно посоченото в Протокол № 5-38-20 от 01.09.2020 г., като
жалбоподателят е санкциониран за скорост от 90 км/ч.
Наложеното административно наказание е в размера, определен от
нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място с превишаване от 31 до 40 km/h се
наказва с глоба от 300 лева, поради което наказанието е определено съобразно
правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава със съответните за това признаци и по нищо
не се различава от останалите деяния от този вид.
С оглед на горното електронният фиш се явява издаден съобразно
правилата на материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде
потвърден.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
счита същото за допустимо и основателно.
В разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН е предвидена възможността в
съдебните производства страните да претендират присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В ал. 5 на чл. 63д ЗАНН е предвидено, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В чл. 37, ал. 1 ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На
основание визираната норма е издадена Наредба за заплащането на правната
помощ, като в разпоредбата на чл. 27е е определено възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
С оглед на горните разпоредби и като съобрази изхода на делото и
направеното изявление на процесуалния представител на въззиваемата
страна, с което същият претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, този състав счита, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание, Софийският районен съд, НО, 115
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4509067, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на А**********., ЕГН
********** е наложена "глоба" в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА А********., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СДВР сумата от 80 лева /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6