Определение по дело №34/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700034
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2

гр.Хасково, 14.01.2020г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №34 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал. 4 от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по жалба на ЕООД Елит КАС-2018 – Х., ЕИК ……., срещу Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, наложена със Заповед №ФК-969-0031283/31.12.2019г. на Началник отдел Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП. Твърди се, че разпореждането било незаконосъобразно и немотивирано. Не били изложени подробни фактически и правни основания, а само общи и теоретични, без конкретни факти, които да обосновават нужда от налагане на ПАМ и предварително изпълнение. Търговецът винаги имал функциониращо фискално устройство, монтирано в обекта. Не бил създал организация за отклонение от данъчно облагане. Нарушението било за първи път, а и не била установена към проверката разлика в касовата наличност, което би обосновало извод за системност. Не било ясно как се обосновава особено важният обществен интерес, както и защо адм.орган считал, че изпълнението на акта можело да бъде осуетено или сериозно затруднено. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не бил описан в заповедта и дружеството било лишено от възможност да се ползва от правата си по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Разпореденото предварително изпълнение не било съобразено с целта на закона, тъй като щяло да причини значителни или трудно поправими вреди /освобождаване на служители и прекратяване на трудови правоотношения, като тези служители щели да се регистрират в местното бюро по труда и да им се заплаща обезщетение за безработица; наличната стока би погинала поради малотрайния срок на годност и с оглед характера ѝ/. Сам по себе си фактът на неиздаване на касова бележка не бил основание за допускане на предварително изпълнение, а и предварителното изпълнение не гарантирало законосъобразно отчитане на продажбите чрез фискално устройство. Административният орган не доказвал конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси. Целите на ПАМ и предварителното изпълнение били различни и за реализирането им следвало да бъдат установени различни предпоставки. Тъй като заповедта била издадена 5 дни след констатираното, то това сочело липса на значим държавен интерес, който да бъде спешно и незабавно охранен. С оглед характеристиките на обекта не можело да се направи извод за особено важен държавен интерес, не се установявала и сочената опасност от закъснялото изпълнение на мярката да последва значителна или трудно поправима вреда. Иска се съдът да отмени оспорената заповед в частта на допуснатото предварително изпълнение, като при условията на евентуалност прави искане да бъде спряно на основание чл.60, ал.6 от АПК допуснатото предварително изпълнение.

Съдът по допустимостта на жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е подадена от легитимирано лице, пред компетентния съд и в преклузивния тридневен срок по чл.60, ал.4 от АПК, тъй като видно от представения препис заповедта е връчена на 13.01.2020г., жалбата е от същата дата. Поради това съдът счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като за този извод съдът обсъди следното:

Със Заповед №ФК-969-0031283/31.12.2019г. и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е разпоре­дено запечатване на търговски обект – стопанис­ван от ЕООД Елис КАС-2018 - Х. – барбекю Складовете, находящ се в гр.Х., бул.С. .., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от Закона за данък върху добавената стойност и чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълне­ние при условията на чл.60 от АПК. За да пристъпи към допускане на предварително из­пълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някоя или на всички предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба, както и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като установи, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъсне­нието на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В конкретния случай, видно от заповедта, мотивите за издаване на разпореждането по чл.188 от АПК са следните: А/ от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или труднопоправими вре­ди, а именно – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект, явяващо се предпоставка и други търговци да укриват своите доходи, както и се препятства контролната дейност на приходната администрация; Б/ да се защити интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продаж­бите чрез фискално устройство в проверения търговски обект, респективно правилното определяне на публичните задължения; В/ съществуване на опасност изпълнение­то на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено – не е проследим търговския оборот в цялост, препятства се контролната дейност, нереализиране на приходите и неопределяне на данъците.

По отношение на основанията органът е изложил конкретните обстоятелства, а именно, че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи, или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Прието е, че неотчитането на  приходите, препятстват контролната дейност на приходната администрация и не позволяват да се установи фактически реализирания оборот от проверява­ния търговец. Съобразени са обстоятелствата и е формиран извод, че с оглед конкретното мес­то­положение на търговския обект – в централна част, оживено и комуникативно място, капацитет от 100 кв.м. с 20 бр. места за консумация,  характера на дейността - предлагане на напитки и храна, както и достъпните им цени, проверяваното лице накърнява същест­вено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не поз­во­лява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи.

При така посочените фактически основания, съдът намира, че е моти­ви­ран интересът на държавния бюджет като особено важен държавен интерес за допускане на предварителното из­пъл­нение на наложената принудителна административна мярка. Неизпъл­не­нието на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство в проверявания обект на 27.12.2019г. засяга важ­ни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задълже­ните лица и заплащането на данъци върху действителния им размер. Нали­це е защитим държавен интерес от категорията на чл.60 ал.1 АПК, който предс­­тавлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за пред­­варително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Като съображение за допускане на предварително изпълнение е посо­чено и, че нарушението препятства нормалната конт­ролна дейност на приходната администрация, а отклонението от данъчно об­лагане би довело до значителна или трудно поправима вреда. Според изводите на приходните органи това нарушение препятства нормалната контролна дей­ност на проходната администрация и не позволява да се осъществи търговския оборот в цялост. В оспорената заповед предварителното изпълнение е постановено, както с посочване на правното основание, така и при изложени фактически осно­вания, които са довели органа до извод за неговата необходимост. Според настоящия съдебен състав аргу­ментирано е обосновано наличието на особено важен държа­вен и обществен интерес със защитата на установената фискална дисцип­лина, което е дос­та­тъчно основание за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Изводите на органа са обосновани с конкретните обстоятелства на из­вършваната от търговеца дейност и установеното нарушение.

Възприето е, че неиздаването на касова бележка за всяка извършена продажба, както и опасността да се допусне отново административно наруше­ние на фискалната дисциплина, обосновават държавния интерес от незабав­ното преустановяване на тази противозаконна практика в дейността на конкрет­но проверяваното лице.

Разпореждането за допускане на предварително изпълнение е съоб­ра­зено със специалните изисквания на закона и съдът намира същото за законо­съобразно.

Освен това е необходимо да се отбележи още, че вредата от наруше­ния на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпора­тивен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Та­зи вреда настъпва с неиздаването на фискална касова бележка за отчи­тане на продажбите и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл.60, ал.1 от АПК е предвидено, че предва­рително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно попра­вима вреда. Установяването на укри­ти приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите, може да бъде определено като трудно поп­равима вреда съгласно посоченото в чл.60, ал.1, пр.4 от АПК.

По отношение на посоченото в жалбата, че не е описан съставеният АУАН и респ. няма издадено наказателно постановление, то следва да се има предвид, че административнонаказателното производство и това, за издаване на ПАМ, има различна уредба и различни цели и не следва да бъдат разглеждани като взаимозависими, а още повече и конкретно в зависимост с настоящото постановено предварително изпълнение.

Поради това, съдът приема, че органът установява и доказва наличие на предпоставка за издаване на разпореждане за предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли като такава. 

По отношение на направеното с жалбата искане да бъде спряно Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, то също се явява неоснователно. Спирането на допуснатото предварително изпълнение става само и единствено в случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Такива конкретни основания относно тяхното наличие в подадената жалба се навеждат, като се свързват с обстоятелствата, че забраната за достъп и затварянето на обекта би причинило трудно поправима вреда на дружеството. По делото не са установени такива факти, които да обосноват извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя, тъй като дружеството защитава собствените си финансови интереси, които не биха могли да бъдат поставени над защитата на особено важен държавен интерес – спазването на фискална дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, отразяващи се в интереса на държавния бюджет и дължимите данъци. Не се сочат и доказателства за съществуването на преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което съдът счита, че такива липсват и в тази си част подадената жалба поради недоказаност също следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.60, ал. 5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД Елит КАС-2018 – Х., ЕИК ….., срещу Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, наложена със Заповед №ФК-969-0031283/31.12.2019г. на Началник отдел Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, както и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за СПИРАНЕ на основание чл.60, ал.6 от АПК на оспореното разпореждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.188 от ЗДДС.

 

 

 

 

Съдия: