№ 29
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100503058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ЕЛ. КР. ХР. чрез младши адвокат П.К.
срещу постановление от 09.08.2021 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Даниела
Петрова-Янкова, с което е отказано да се прекрати изпълнително дело № 20107110400214.
Иска се отмяна на така постановения отказ и прекратяване на изпълнителното дело на
основание член 433, алинея 1, точка 8, евентуално точка 5, от ГПК.
В жалбата се твърди, че ЧСИ не е издал надлежен мотивиран акт, а в съобщение до
жалбоподателката само е констатирал, че не е изтекъл предвиденият в член 433, алинея 1,
точка 8 от ГПК срок.
Взискателите по изпълнителното дело не са депозирали отговор на жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Алфа банк“ АД чрез клон България
против ЕЛ. КР. ХР. и „Юнивърс юнит“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от
09.02.2010 г., издаден от Районен съд – Варна по гр.д.№ 430/2010 г., с който са осъдени
длъжниците да заплатят сумата от 105 482,40 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 94 633,10 евро, както и сумата от 4 126,11 лева държавна такса и 240 лева
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея
2, точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на СИ да прекрати
1
принудителното изпълнение. Съобщението за обжалваният акт за отказ за прекратяване на
изпълнението е връчено на жалбоподателката чрез пълномощника й на 23.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на член 436, алинея 1 от ГПК срокът за депозиране на жалбата е
двуседмичен и в случая същият изтича на 07.09.2021 г., а жалбата е депозирана на
23.08.2021 г. Поради това настоящият състав на съда намира, че жалбата е допустима.
Неоснователни са доводите по същество, наведени в жалбата. В случая не е налице
основанието по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на делото, според която
разпоредба производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с
пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Последното изпълнително действие, предприето по изпълнителното дело от ЧСИ, е от
29.09.2020 г. /опис на недвижим имот/, респективно двугодишният срок, визиран в член 433,
алинея 1, точка 8 от ГПК, не е изтекъл. Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от
тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Основанието по член 433, алинея 1, точка 5 от ГПК е свързано с предвиденото в член
448 от ГПК задължение на длъжника за деклариране на имуществото и доходите си пред
районния съдия, като съответно липсата на достатъчно имущество се установява с протокол
съгласно член 448, алинея 1 от ГПК. В случая липсата на секвестируемо имущество не е
установена по предвидения от закона ред, доколкото производство по реда на член 448 от
ГПК не е било проведено.Последното обуславя извод за липса на твърдяното прекратително
основание по член 433, алинея 1, точка 5 от ГПК, с оглед което жалбата е неоснователна в
тази й част.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на ЧСИ следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.08.2021 г. на частен съдебен изпълнител
Даниела Петрова-Янкова, с което е отказано да се прекрати изпълнително дело №
2
20107110400214 на основание член 433, алинея 1, точка 8 и точка 5 от ГПК по молба на ЕЛ.
КР. ХР. ЕГН ********** от град Варна – ул. „Феликс Каниц“ № 52 вх.А ап.7.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3