Мотиви към присъда по НОХД № 1280 по описа за 2020г. на ШРС
На
20.07.2020г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 91/2020г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу, Б.Н.Н. с ЕГН **********,***,
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343Б ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 10.06.2020г., в
гр. Шумен, по ул. „Колю Фичето“ в посока от СОУ „Васил Левски“ към фирма
„Лорели“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ауди А4” с рег.
№ Н 16 81 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,89
промила, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. № АRBA -0020, съгласно Наредба № 1/2017г. за реда за
установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози,
В
разпоредителното съдебно заседание подсъдимия Н. се възползва от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 09.09.2020год. обяви,
че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията му, без да събира повече доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянията описано в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по
обвинителния акт. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” при условията на чл. 58а за срок от една година, което след
редукция да стане на 8 месеца, като изпълнението му бъде отложено за срок от
три години. Предлага второто предвидено наказание „глоба“ да бъде в минимален
размер. В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен
с тях. В последната си дума подсъдимия Н.
изказва съжаление за стореното. Защитника на подсъдимия пледира за налагане на
наказанието поискано от представителя на държавното обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимия Б.Н.Н. е бил правоспособен водач на МПС. На
10.06.2020г., след употреба на алкохол същият управлявал МПС-собствения си
автомобил „Ауди А4“ с рег. № Н 1681 ВВ. Около 0.38 часа, движейки се по ул.
„Колю Фичето“ в посока СОУ „Васил Левски“ към фирма „Лорели“ до бл. № 4 в гр.
Шумен, подс. Н. бил спрян от служители на ОД МВР гр. Шумен и му била извършена
проверка. Водачът лъхал на алкохол. След изпробване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № АRBA -0020, служителите на Д
МВР-Шумен констатирали наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на
1,89 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение сер. GA, №
234077 и издаден талон за изпращане на медицинско изследване. Б.Н. обаче
отказал да даде кръв за химическо изследване, като приел показанията на
техническото средство.
Посоченото
техническо средство, с което е извършена проверката на Н. е определено като
такова за проверка на водачите на МПС със заповед на Министъра на вътрешните
работи.
Със
заповед за ПАМ № 20-0869-000807 от 10.06.2020г. на мл. автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при ОД МВР-Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на
директора на ОД МВР-Шумен временно е отнето СУМПС на подсъдимия, считано от
10.06.2020г.
С
протокол за доброволно предаване от 10.06.2020г. подсъдимия е предал на
органите на РУ-Шумен 1 бр. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № Н 1681 ВВ и с № на рама: WAUZZZ8DZTA195641
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия Н. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2
от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на
подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните
правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343Б ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
* от
обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по “управление на
автомобила”, което съгласно константната практика на Върховния съд е “всяка
една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”;
- чрез
техническо средство е безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда;
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той
е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна
на подсъдимия и неговата самонадеяност при управлението на лекия автомобил.
При
определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за
личността му, данните за семейното му положение, както и подбудите за
извършване на престъплението.
*
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, младежка възраст;
*
отегчаващи вината обстоятелства – съдът
не констатира такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Н., като наказанието бъде определено при
условията на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при прилагане на разпоредбата на чл. 343Б
ал.1 от НК, а именно: За престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от една до три години, както и глоба от 200 до
1000 лв. Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”
при условията на чл.58а от НК, което при наличието на констатираните смекчаващи
вината обстоятелства, следва да бъде около минималния размер предвиден от
закона, който при редукцията следва да стане осем месеца, размера на глобата
също така трябва да бъде около минималния размер а именно200 лв. Съдът намира,
че за постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията
на чл.66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия.
В този смисъл съдът определи на подс. Н. наказанието “лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, с три годишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила, както и глоба в размер на 200 лв. На осн. чл. 343г от НК,
съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от една година и пет
месеца. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимия и направените по делото разходи.
По
отношение на приобщения като веществено доказателство лек автомобил, съдът
счете, че същият следва да се върне на собственика му.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
.
Районен
съдия: