№ 1
гр. Кула, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20221330200081 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Държавно
предприятие „ Управление и стопанисване на язовирите“/ДПУСЯ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Средец“,
ул. „ Княз Александър I“ № 12, представлявано от инж. Ц.М.Б. –
изпълнителен директор чрез старши юрисконсулт В.В. срещу Наказателно
постановление № НЯСС 145/03.10.2022г. на председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/., с което на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите за неизпълнение на
предписание по чл. 138а, ал.3, т.5 от същия закон.
С жалбата се твърди, че НП e незаконосъобразно и необосновано. Излагат
се твърдения, че АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното
наказателно постановление, е издадено извън преклузивния тримесечен срок
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, който според жалбоподателя тече от 01.12.2021г.-
първият ден след изтичане срока на предписанието, когато нарушението е
осъществено, тъй като това е и датата, на която при полагане на дължимите
усилия, административнонаказващият орган е бил длъжен и е могъл да
1
установи самото нарушение и неговия извършител.На следващо място се
посочва, че е допуснато още едно съществено процесуално нарушение, а
именно: наказателното постановление е издадено от
административнонаказващия орган извън предвидения в закона (чл. 34, ал. 3
от ЗАНН) шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване на
нарушението, като в тази връзка оспорва датата, на която е издадено
наказателното постановление – посочената в последното, а
именно:03.10.2021г. На следващо място, жалбоподателят твърди, че
нарушението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват
доказателства, че на 01.12.2021г. председател на ДАМТН или определени от
него лица са направили проверка, за да установят, че предписанието не е
изпълнено в указания срок, както се твърди в АУАН и в НП. В жалбата се
посочва също, че процесния АУАН е съставен в нарушение на нарушение на
чл. 40, ал, 1 от ЗАНН, тъй като свидетеля инж. И. Д. И., която е вписана в
АУАН като свидетел при установяване на нарушението, като в същото време
е участвала при извършване на проверката, при която е констатирно
нарушението, като според жалбоподателя по този начин на практика
свидетелства за нещо, което именно тя е констатирала като нарушение, което
според жалбоподателя е нелогично е в противоречие с целта на закона, като
се посочва и че свидетелят, присъствал при установяване на нарушението -
инж. П.И.К. изобщо не е присъствал при съставяне на АУАН. Също така, в
жалбата се твърди, че в АУАН не се съдържа пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено в нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в която връзка са изложени твърдения, че в акта за
установяване на нарушение е посочено, че не е изпълнено даденото
предписанието в Протокол № 25/08.06.2021г., а именно: "Да се възстановят в
изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и
енергогасителят на преливника", като в същото време се посочва, че са
извършени някакви дейности, но че те са извършени с цел да се предотврати
цялостното разрушаване на преливния тракт, но бързотокът и енергогасителят
на преливника на язовира не са възстановени изцяло в изправно техническо и
експлоатационно състояние, което е прието за нарушение на чл. 190а, ал.2 от
ЗВ. Посочва се, че информацията в АУАН е непълна относно това,
бързотокът и енергогасителят на преливника, с какви размери и
характеристики трябва да бъдат, за да се обоснове наличието на нарушение на
2
тези бързоток и енергогасител и за да е ясно на жалбоподателя как следва да
изпълни предписанието, т.е. какви параметри на бързотока и енергогасителя
на преливника следва да бъдат достигнати, за да отстрани евентуално
твърдяно нарушение, което възпрепятства жалбоподателя да изпълни точно
предписанието. На последно място в жалбата се посочва, че се касае за
маловажен случай и са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не се представлява, не изразява становище. Въззиваемата страна не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
същата, чрез процесуален представител, което се оспорва изцяло жалбата
като неоснователна и се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: Видно от представения по
делото Договор за дарение на недвижими имоти – публична общинска
собственост от 21.12.2020г., сключен между Община Б. и държавата, вписан в
Служба по вписванията гр. Кула с вх. рег. № 1721 от 22.12.2020г., Акт № 76,
том 7, партидна книга том № 488 община Б. прехвърля на държавата правото
на собственост на поземлени имоти № 05195.139.801, № 05195.364.802, №
05195.138.31, № 05195.114.19 и № 05195.139.29 в землището на с. Б., които са
актувани за публична държавна собственост, видно от приетите по делото
актове за общинска собственост № № 4002/21.12.2020г., № 4003/21.12.2020г.,
№ 4004/21.12.2020г., № 4005/21.12.2020г. и № 4006/21.12.2020г., които
поземлени имоти представляват язовир с наименованието "НИШОР-802"), с
които са предоставени и права за управление на жалбоподателя. В
3
изпълнение на Заповед РД-2901-15/14.05.2021г. на областния управител на
Област Видин на 08.06.2021г. междуведомствена комисия, назначена с
посочената заповед извършва проверка на посочения язовир, в състава на
която участват свидетелката И. С., в следствие на която констатирано, че
бързотокът и енергогасителят са в неизправност, което е отразено в
съставения във връзка с проверката Протокол № 25 от 08.06.2021г., с който е
дадено и предписание на жалбоподателя, на когото са предоставени права за
управлението на язовира "Да се възстановят в изправно техническо и
експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника",
със срок за изпълнение 30.11.2021г. При извършването на проверката и
съставянето на протокола, присъствал и представител на жалбоподателя –
инж. Петя Василева, която подписал протокола, които обстоятелства се
установяват от представения по делото протокол и от свидетелските
показания на разпитаната от съда свидетелка И. С..
На 02.02.2022 г. е извършена повторна проверка и контрол на язовирната
стена и на съображенията към нея на посочения язовир от представители на
Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“ /НЯСС/ -
свидетелите С. и И. Д. И., в присъствието представител на жалбоподателя –
П.И.К. при която проверка е констатирано, че горепосоченото предписание не
е изпълнено. За установеното при повторната проверка е съставен
Констативен протокол № 03-03-9/07.02.22г., които обстоятелства се
установяват от представения по делото и вече цитиран протокол и
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели И. И. и И. С..
След изпратена покана с изх. № 85-02-28/07.03.2022 г. за съставяне на АУАН,
видно от приложената по делото покана на 04.04.2022 г. в присъствие на
П.И.К. - представител на жалбоподателя е съставен АУАН № 03-
006/04.04.2012 г. от свидетеля С. – старши инспектор в регионален отдел „
Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях – Северозападна Бългавия“
при ДАМТН, за това, че жалбоподателя ДПУСЯ не e изпълнил предписанията
в определения срок - 30.11.2021 г. отразени в Протокол № 25/08.06.2021 г., а
именно "Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно
състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", което нарушение е
квалифицирал като такова по чл. 138, ал.3,т.5 от Закона за водите.
Цитираният АУАН е връчен и подписан от представителя на жалбоподателя,
който е упълномощен да го представлява на основание Заповед №
4
82/16.03.2022г. на изпълнителния директор на ДПУСЯ, който не е изложил
възражения срещу акта при съставянето му, а е депозирано писмено
възражение в законоустановения срок, че актът е съставен след изтичане на
срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, без да е установено, че в деня, след изтичане на
указания в предписанието срок, който се приема за дата на извършване на
нарушението, предписанието не е било изпълнено, тъй като проверката, която
е констатирала неизпълнение на нарушението е извършена два месеца по -
късно. Изложено е и възражение, че е АУАН е съставен в нарушение на чл.
40, ал.1 от ЗАНН тъй като свидетел по акта е лицето, което е участвало в
проверката на 02.02.2022г., при която е констатирано неизпълнение на
предписанието. На 03.11.2022г. въз основа на съставения акт е било издадено
и атакуваното НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Нарушението е квалифицирано по чл. 138а, ал. 3, т.5 от Закона за
водите,което нарушение се санкционира по реда на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ,
като на осн.чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ на въззивника е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева от
административнонаказващия орган.Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 19.10.2022г.
Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване
на административно нарушение, както и цитираните по – горе констативни
протоколи за извършените проверки, актовете за публична държавна
собственост, договор за дарение и другите писмени доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка и приобщени в
настоящото производство, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свидетелите И. Д. И. и И. С., разпитани в съдебното заседание
по делото. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при
липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
5
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание-
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е извършено на 01.12.2022г., ден
след края на срока, в който жалбоподателят е следвало да изпълни
предписанията на междуведомствената комисия, назначена от областния
управител на област Видин, а същото е констатирано на 02.02.2022г. от
компетентните органи, при извършената от тях проверка, като АУАН е
издаден на 04.04.2022г., от което се прави обоснования извод, че същият е
издаден в законоустановения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от
установяване на нарушителя и в едногодишния срок от извършването му.
Наказателното постановление е издадено на 03.10.2022г. в законоустановения
в чл. 34, ал.3 от ЗАНН срок от шест месеца от издаването на посочения
АУАН. Съдът приема за изцяло неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази връзка, че АУАН е съставен извън преклузивния
тримесечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, който според жалбоподателя в
случая тече не от проверката, която е установила неизпълнение на
предписанието – 02.02.2022г., а от първия момент, когато е могло да бъде
извършено това – 01.12.2021г. Съображенията на съда са следните: На първо
място, неоснователно е възражението, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал.
1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, чрез
съставяне на АУАН. Този срок започва да тече от момента, в който
нарушителят е бил открит. Както се приема и в задължителната съдебна
практика /Тълкувателно решение No 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело
No 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд
6
и Тълкувателно решение No 4 от 29.03.2021г. по тълк. д. No 3/2019 г., ОСС на
I и II колегия/понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.
2, изр.второ от ЗАНН не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината
и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Моментът на преценка на
обстоятелствата – има ли данни за извършено административно нарушение и
кой е неговият автор е обективен и това е момент, регламентиран от
законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Административнонаказателното
преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не
от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит. По
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и
индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да
бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на
контакт между нарушителя и актосъставителя(съответно -
административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или
контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и
кой е правният субект, отговорен за деянието. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1,
изречение 2, предложение 1 ЗАНН постановява, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен
акт за установяване на административно нарушение в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение No 48
от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело No 48/1981 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече
от деня, в който органът,овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне
на акта - Тълкувателно решение No 4 от 29.03.2021г. по тълк. д. No 3/2019 г.,
ОСС на I и II колегия. / В този смисъл е и Решение № 869/2022 г. по КАНД №
12194/2021г. на АССГ, ХVІІ касационен състав, като и Решение
23/07.02.2020г. по КАНД 1/2020г. и Решение № 214 от 01.12.2020г. по КАНД
№ 188/2020г. на Административен съд – Видин/. Нарушението е открито след
7
извършената проверка на 02.02.2022г., завършила със съставяне на
Констативен протокол № 03-03-9/07.02.2022г. и именно от тази дата –
02.02.2022г. следва да се счита за открит нарушителя, поради което
възражението, че съставяне на АУАН след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН се
явява неоснователно. За дисциплиниране на контролните органи
законодателят е регламентирал, че не може да бъде ангажирана отговорността
на нарушителя, ако е изтекъл едногодишния срок от извършване на
нарушението.
Неоснователно е и възражението, че и атакуваното наказателно
постановление е съставено извън преклузивния срок от шест месеца след
съставяне на АУАН, регламентиран в чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Съдът намира за
абсолютно неоснователно възражението, че наказателното постановление не
е съставено на посочената в него дата – 03.10.2022г., а в един по – късен
момент. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които
да сочат, че е налице неправилно посочена дата на издаване на наказателното
постановление.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че АУАН е
съставен незаконосъобразно, тъй като свидетелят, който е присъствал при
съставянето на АУАН е участвал и в съставянето на констативния протокол, в
който е отразено неизпълнението на предписанието, като по този начин
приема, че е налице смесване на процесуални качества, по следните
съображения: Както и жалбоподателя не оспорва свидетелката И. е участвала
при извършване на проверката, извършена на 02.02.2022 г., което се
установява и от нейния разпит, и от разпита на актосъставителката, поради
което И. безспорно е свидетели – очевидец при установяване на
нарушението, каквото е изискването, регламентирано в чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Никъде не е предвидена забрана от законодателя, участвалият в проверката и
в съставянето на констативния протокол да не може да бъде свидетел на
установяване на нарушението. Съдът не намира, че е налице процесуално
нарушение и в обстоятелството, че представителят на жалбоподателя, който е
присъствал при проверката, при която е констатирано неизпълнението на
предписанието – П.И.К. е и лицето, което е присъствало при съставянето на
акта като представител на жалбоподателя, за което той е изрично
упълномощен от изпълнителния директор, видно от приложената и цитирана
вече от негова заповед. Логично е в този случай, същият да не може да има и
8
качеството на свидетел при съставянето на акта.
Съдът намира обаче за основателно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване неговите права при съставянето на процесния АУАН, тъй като
не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като
в акта за установяване на нарушение е посочено, че не е изпълнено даденото
предписание в Протокол № 25/08.06.2021г., а именно: "Да се възстановят в
изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и
енергогасителят на преливника", като в същото време се посочва, че са
извършени някакви дейности, но че те са извършени с цел да се предотврати
цялостното разрушаване на преливния тракт, но бързотокът и енергогасителят
на преливника на язовира не са възстановени изцяло в изправно техническо и
експлоатационно състояние. При издаването на атакуваното наказателно
постановление също е допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, като същото е
издадено в нарушение на чл. 57,т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото.
Съдът приема, че така както е формулирано предписанието, същото е неясно,
защото не е конкретизирано какво точно е състоянието на бързотока и на
енергогасителя на преливника на язовира при проверката и респективно какво
следва да извърши жалбоподателя в предоставения му срок и респективно
при втората проверка да може да се установи какво е извършено и какво не е,
за да се прецени дали самото предписание е изпълнено или не и респективно
дали е извършено нарушение или не от лицето, на което е дадено
предписанието, което от своя страна да може да се приеме или да оспори
констатациите на проверяващите. В самия протокол контролните органи са
отбелязали единствено, че бързотокът и на енергогасителят на преливника на
язовира са неизправни без да са посочили в какво се състои тази неизправност
и респективно при даването на предписанието да се посочи точно и ясно
какво следва да бъде извършено от проверяваното лице в предоставения му
срок. Съдът дори да установи в хода на съдебното производство, от
събираните доказателства, което не е сторено, какво е следвало да бъде
извършено от жалбоподателя, което, при липса на конкретно посочване в
предписанието или препращане към друг акт, в който да е посочено това,
9
единствено може да предполага какво е имал предвид издаващият
предписанието орган при издаването на посоченото предписание и съответно
да се направи дължимата проверка дали действително е налице неизпълнение
на даденото предписание от страна на санкционираното лице в предоставения
му срок, което е недопустимо. В чл. 138а, ал.3,т.5 от Закона за водите е
посочено, че във връзка със заключението по т. 4 дават предписания на
собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и
аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други
технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията
към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното
изпълнение. Законодателят изрично е посочил, че комисиите следва да дадат
предписания на собствениците, като в случая съгласно чл. 139д от Закона за
водите, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и
задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на
язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и 6, какви точно
ремонти и други технически дейности следва да извършат собствениците за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, а не просто да посочат общо, както е направено в
конкретния случай в предписанието: "Да се възстановят в изправно
техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на
преливника".
С оглед посочените от съда допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и на атакуваното наказателно постановление,
довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице,
наказателното постановление, следва да бъде отменено изцяло.
С жалбата се прави искане за присъждане на разноски и за юрисконсултско
възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства за сторени
разноски. Жалбоподателят е представляван в производството от
юрисконсулт, който е изготвил жалбата. С оглед изхода на спора се явява
основателно искането за юрисконсултско възнаграждение и на основание
чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН във вр.с чл.37 от ЗПП,във вр.с чл.27е от НЗПП, в
полза на жалбоподателя следва да се присъди такова в минималния
законовоопределен размер от 80,00лв., тъй като юрисконсултът е изготвил
единствено жалбата, не е представял допълнителни становища и не се е явил
10
в откритото съдебно заседание.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган също
е направено искане за разноски с представеното по делото писмено
становище, но с оглед изхода на спора, същото се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС 145/03.10.2022г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на
язовирите“/ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „ Средец“, ул. „ Княз Александър I“ № 12, представлявано от
инж. Ц.М.Б. – изпълнителен директор е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите за
неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.5 от същия закон.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА Държавно предприятие „ Управление
и стопанисване на язовирите“/ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „ Средец“, ул. „ Княз Александър I“ № 12,
представлявано от инж. Ц.М.Б. – изпълнителен директор сумата
80/осемдесет/лева-юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/ гр. София за разноски като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
11