№ 472
гр. Разград, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от А. Х. А., с която е предявен иск срещу Община
Разград за установяване, че ищецът е собственик на земеделски земи:
поземлен имот с идентификатор 24829.1.63 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-280/08.05.2019 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Д., Община
Разград, Област Разград, местността „Каршикору”, с площ от 8 388 кв. м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори
24829.1.452, 24829.1.62, 24829.1.90 и 24829.888.9901. Твърди, че
прпроцесният имот е бил собственост на прадядо му Х. С. А., че същият го е
декларирал като собствен и е писан като негов собственик в разписния лист
на селото, че този имот е бил в границите на населеното място и е
представлявал ясак, че вече 20 години единствено и само ищецът обработва
този имот и никое трето лице, вкл. и останалите наследници на неговия
прадядо не са заявявали права над същия. Сочи, че преди две- три години
установил, че имотът се обработва от лице, което е твърдяло, че е получил
правото на ползване на имота от общината и разбрал, че ответната община се
е снабдила с акт за общинска собственост по реда на чл.19 от ЗСППЗЗ. Счита,
че процесният недвижим имот не е отнеман от неговите праводатели и поради
това не е искано възстановяване на право на собственост по отношение на
същия.
Иска присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът е определен и
предаден на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като
съществуващи във възстановими стари граници земи, които са останали след
възстановяването на правата на собственост. Сочи, че правото на собственост
е удостоверено и в скиците, издадени от СГКК, че Община Разград е
1
положила грижата на добър стопанин при управлението на своите имоти,
като е актувала същите като частна общинска собственост. Счита, че по
делото следва да бъде установено обстоятелството дали процесните зем. земи
са били внесени в ТКЗС или са били одържавявани, както и че не са доказани
твърденията, че процесните имоти не са били отнемани по никакъв начин от
ищеца и неговите наследодатели.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията на страните, установи следната фактическа обстановка:
За имот №000063 – нива с площ 8,387 дка е съставен акт №1909 за частна
общинска собственост. Като правно основание за съставяне на същия е
посочено – чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
За този имот е сключен и договор за наем на земеделска земя от общинския
поземлен фонд от 05.07.2018 г. /л.22/ /№6 в договора/ между Община разград
и М. Б. М.. Същият имот е предмет и на договор за наем на земеделска земя
от общинския поземлен фонд от 07.07.2021 г. /л.25/. В последния договор е
индивидуализиран с идентификатора от кадастралната карта.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза за първи път имот с идентификатор № 24829.1.63 по
картата на неурбанизираната територия на землище с. Д. е заснет и нанесен в
кадастралния план на с. Д., послужил за основа на плана за регулация
одобрен със заповед № 88 от 24.03.1927г. В кадастралния план от 1927г. имот
с идентификатор № 24829.1.63 е заснет и нанесен като имот с планоснимачен
№ 63 (изчертан и надписан в зелен цвят върху приложената към настоящото
заключение скица). В разписния списък към плана от 1927г. като собственик
на имот с планоснимачен № 63 е записан Х. С. А. (без документ за
собственост). Съгласно плана за регулация на селото от 1927г. за имот с
планоснимачен № 63 са отредени парцели с №№ 1-63, Н-63, Ш-63, IV-63, V-
63 и V1I-63 в кв. № № 174. По силата на 216-то ПМС от 1961 г. целият
квартал с № 174 включително имотите и отредените за тях парцели са
изключени от границите на населеното място.В следващия кадастрален план
на с. Д. послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за
регулация одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969 г. върху северната
половина на бившият имот с планоснимачен № 63 са заснети и нанесени:
1.Самостоятелен имот с планоснимачен № 1234 със собственик по разписен
лист Х. М. С.. 2.Част от имот с планоснимачен № 1233 със собственик по
разписен лист Ш. М. С.. В плана за регулация на с. Д. (действащ и в
настоящия момент) одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969г. бившият имот с
планоснимачен № 63 (представляваща процесния имот с идентификатор №
24829.1.63) както и заснетите имоти с планоснимачни номера 1233 и 1234 са
изключени от границите му. При изработване плана за земеразделяне на
землище с. Д. част от имотите по кадастралния план на селото от 1927г.,
които са били изключени по силата на 216-то ПМС от 1961г. са сканирани и
пренесени едно към едно върху КВС като имоти във възстановими стари
кадастрални граници. Номерата на имотите във възстановими стари
кадастрални граници по КВС съвпадат с планоснимачните номера на имотите
по кадастралния план на селото от 1927г. Поради този факт бившият имот с
планоснимачен № 63 по плана от 1927г. (изключен от регулация) в картата на
неурбанизираната територия на землище с. Д. е заснет и нанесен като имот с
идентификатор № 24829.1.63 . В.л. не е установило наличието на документи
процесният имот да е отчуждаван, включван в блок на ТКЗС или образувани
въз основа на него стопански организации.
2
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на
процесния имот и неговата продължителност са изслушани свидетелите Б. Р.
и О. К. И двамата съобщават в показанията си, че ищецът, а преди това и
баща му, а още по-назад във времето – дядо му са обработвали една нива до
с.Д.. Нивата била оградена с дървета и храсти, с площ 7-8 дка и се намирала
на около 200 м. от къщата на ищеца. От 4-5 години тази нива се обработвала
от друг човек след спечелен търг, организиран от Община Разград. Той
заличил и границите. Преди имотът да бъде обработван от този арендатор,
никой не оспорвал правата на ищеца по отношение на тази земя.
Х. С. А. е починал на 04.12.1926 г. /видно от писмо от кметство с.Д. – л.69/, а
информацията , съдържаща се в откритите актове за гражданско състояние не
е достатъчна, за да бъде издадено удостоверение за наследници на същия.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по
отношение на поземлен имот с идентификатор 24829.1.63 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-
280/08.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. Д., Община Разград, Област Разград, местността
„Каршикору”, с площ от 8 388 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи:
имоти с идентификатори 24829.1.452, 24829.1.62, 24829.1.90 и 24829.888.9901
е неоснователен и недоказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да
докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на
процесния имот. Ищецът твърди и по делото се установява, че е придобил
фактическа власт от своите наследодатели. За да приеме Съдът, че същият е
придобил право на собственост по отношение на този имот въз основа на
давностно владение ищецът следва да докаже необезпокоявано и явно
многогодишно и категорично над 10-годишно упражняване на фактическа
власт, както сочи разпоредбата на чл.79 от ЗС.
Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в
който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност.
Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило
такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия
следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6
месеца. В този смисъл разпоредбата на чл.81 от ЗС изрично предвижда, че
давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от
шест месеца. Именно такова прекъсване има в настоящия случай, като самият
ищецът твърди, че прекъсването е от две-три години, а свидетелските
показания и писмените доказателства сочат на прекъсване от около пет
години.
Предвид това прекъсване на фактическата власт, респ. на владението /чийто
компонент едновременно с намерението за своене е упражняването на
фактическа власт върху вещта/, Съдът не може да приеме, че ищецът е
придобил процесният недвижим имот по давност.
Воден от гореизложеното, Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А. Х. А., ЕГН ********** с адрес с.Д. ,
общ.Разград, ул.*** за установяване по отношение на Община Разград, че
същият е собственик на на недвижим имот с идентификатор 24829.1.63 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., Община Разград,
Област Разград, одобрени със Заповед № РД18-280/08.05.2019 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Д., Община
Разград, Област Разград, местността „Каршикору”, с площ от 8 388 кв. м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори
24829.1.452, 24829.1.62, 24829.1.90 и 24829.888.9901 като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4