№ 28
гр. Гълъбово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20215550100388 по описа за 2021 година
Предявени са два обективно съединени иска - с правно основание чл.234, ал.3, т.2 от
КТ – за заплащане на сумата 693,00лв. за неизпълнение на Договор №4/10.01.2019г., и с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1000,00лв. –
неустойка по Договор №4/10.01.2019г. Претендират се и направените разноски по делото.
Исковете са предявени от "Е.-Г." АД гр.Г.срещу К.Й.Д. от гр.Р. С исковата молба се
твърди, че страните са били в трудово правоотношение. Съгласно Закона за професионално
образование и обучение, ищецът бил лицензиран да осъществява професионално обучение.
Между страните бил сключен Договор №4/10.01.2019г. за обучение в курс за придобиване
на правоспособност “Заварчик по метода ВИГ”, модули Т1 и Т2 на стойност 740,00лв.
Ответникът е завършил курса, разходите по който били поети от ищеца. Съгласно клаузите
на договора ответникът е следвало да работи при ищеца минимум пет години, считано от
завършването на съответния курс, като в случай на неизпълнение на това задължение,
ответникът е следвало да заплати на ищеца съответната част от стойността на обучението
съразмерно на отработения период, както и неустойка. Ответникът е следвало да работи
като “Монтьор ТО”, тъй като при работа на тази длъжност се използвали уменията,
придобити по време на курса. Трудовото правоотношение между страните било прекратено,
считано от 19.05.2020г. Въпреки, че ответникът не изпълнил задължението си да работи при
ищеца пет години след завършването на обучението, същият не заплатил договореното
обезщетение. Поради тази причина ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
дължимото обезщетение във връзка с проведеното обучение, което възлиза на 693,00лв. по
Договор №4/10.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли да бъде осъден ответника да
заплати и неустойка по Договор №4/10.01.2019г. в размер на 1000,00лв., ведно със законната
1
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за писмен отговор, не изразява становище по иска. Не оспорва
представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание не се
явява и не изразява становище.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Безспорно е установено по делото, че ответникът е работил в "Е.-Г." АД гр.Г. По
делото са представени и приети като доказателства копие от Трудов договор
№175/20.08.2018г.; Длъжностна характеристика за длъжността “ Монтьор ТО ”, от които е
видно, че ответникът е работил в ищцовото дружество на длъжността “ Монтьор ТО ” на
срочен трудов договор.
От представените и приети като писмени доказателства копие от Договор
№4/10.01.2019г.; Удостоверение за завършен квалификационен курс, е видно, че ответникът
е преминал обучение в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода ВИГ”,
модули Т1 и Т2 на стойност 740,00лв., завършен на 29.01.2019г.
Задължение на работодателя – ищец в настоящото производство, предвидено в
договора, е било да осигури на работника – ответник в настоящото производство,
подходяща работа, съобразно квалификацията му. Съдът намира, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора, която обстоятелство не се оспорва от ответника.
Безспорно установено е по делото, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено с дисциплинарно уволнение със Заповед №109/19.05.2020г.
Задължение на работника – ответник в настоящото производство, предвидено в
договорите за обучение е било да работи при работодателя минимум пет години след
успешното завършване на курса. Санкцията, предвидена в раздел ІV, т.2 от договора, за
неизпълнение на това задължение се изразява в задължение на работника за заплати всички
разноски по обучението си ведно със законната лихва съразмерно на отработеното време. По
договора е предвидена и допълнителна санкция – неустойка.
Въпреки че ответникът не изпълнил задължението си да работи при ищеца пет
години след завършването на обучението по договора, същият не заплатил договореното
обезщетение, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните.
Видно от заключението на вещото лице, ответникът е бил страна по Договор
№4/10.01.2019г. с "Е.-Г." АД. Считано от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение размерът на дължимото обезщетение по договора възлиза на 549.95лв.
С оглед приетото заключение на вещото лице ищецът е направил изменение на
2
размера на предявения иск с правно основание чл.234, ал.3, т.2 от КТ, като предявява същия
за сумата от 549.95лв. Съдът приел направеното изменение на размера на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по
договора за обучение да работи при ищеца пет години от завършване на съответния курс,
като не са налице предпоставките на обективна невъзможност за изпълнение на договорите.
Поради тази причина съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизпълнение
на договора съразмерно на неотработения период, а именно за времето от прекратяване на
трудовото правоотношение – 19.05.2020г. до изтичане на пет години от завършване на
съответния курс за обучение – 29.01.2024г. е основателен за предявения размер от 549.95лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане и следва да бъде уважен в този размер.
По предявения акцесорен иск за неустойка.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Дължимата неустойка се
начислява, когато вземането е станало изискуемо. Съгласно клаузата на т.ІV.2 от Договор
№4/10.01.2019г., при неизпълнение на задължението на работника да работи пет години след
завършване на курса при работодателя, той има задължение освен да възстанови разходите
по обучението и да заплати неустойка в размер на 1000,00лв. В конкретния случай, както
вече се посочи, ответникът е неизправна страна по договорите - не е изпълнил задължението
си да работи пет години след завършване на съответния курс в ищцовото дружество. Поради
това за него възниква задължение да обезщети изправната страна по договора така, както
това е договорено с клаузата на т.ІV.2 от договора. Искът за неустойка се явява основателен
и следва да бъде уважен в претендирания размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от
ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 100,00лв., представляващи платената от
ищеца държавна такса и 280,00лв. за възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.Й.Д. от гр.Р. ул."Т." № *, вх.*, ап.** ЕГН ********** да заплати на
"Е.-Г." АД, гр.Г. ЕИК ******, представлявано от прокуриста Е.В.С., сумата от 549.95лв.
/петстотин четиридесет и девет лева и 95 стотинки/, представляваща обезщетение за
неизпълнение на Договор №4/10.01.2019г., сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/,
представляваща неустойка за неизпълнение на Договор №4/10.01.2019г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 07.09.2021г. до окончателното им изплащане, както и
3
сумата от 380,00лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща направените от последния
съдебни и деловодни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
BG******, BIC: STSABGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4