ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
гр. Перник , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. Р., подадена чрез пълномощника му адв.
С.Д., срещу Определение № 260528 на Районен съд, Перник от 05.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 7450/2019 г., в частта, с която е прекратено производството по предявения от
жалбоподателя срещу С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А. Б., в качеството им на страни по договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 107/2016 г. на
нот. с № **, иск да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на ¼ ид. ч. от
УПИ, находящ се в землището на ***, който имот по плана на ***, утвърден със заповед ***
г. представлява УПИ ***, в кв. **, с площ на целия имот по скица 628 кв. м., при граници по
скица от изток – УПИ ***, от запад УПИ ***, от север – улица с о.т. 604-600 и от юг УПИ-
***, заедно с втори етаж от западното жилище на къщата-близнак, застроена в парцел върху
49 кв.м., обозначаван като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл, поради
липса на правен интерес.
Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното определение.
Насрещните страни С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А. Б. не са депозирали отговор на
частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
1
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена от
Н. С. Р. срещу С. Г. Г., Т. Б. Г., А. А. Б. и Б. Т. Г..
В обстоятелствената част ищецът е посочил, че въз основа на нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **, том **, дело
№ 1461/1992 г. придобил от Я. С. М. правото на собственост върху ¼ ид. част от описания
недвижим имот, ведно с втори етаж от западното жилище на построената в имота къща –
близнак, от който момент осъществявал необезпокоявано владение до *** г., когато
ответникът Б. Т. Г. предявил претенции към имота и завладял първия етаж от къщата, като
му препятствал достъпа до собствения втори етаж. Твърди, че при справка в Служба по
вписванията установил, че ответниците С. Г. Г. и Т. Б. Г. се снабдили с констативен
нотариален акт № **, рег. № ***, дело 34/2016 г. на нот. с № ** със съдебен район ПРС,
който ги легитимира като собственици на ½ ид. част от процесното дворно място, заедно с
построената в имота западна жилищна сграда. Впоследствие те прехвърлили притежаваните
права на собственост на А. Г. Б. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
***, том *, рег. № ***, дело № 107/2016 г. на нот. с № **, със съдебен район ПРС.
Приобретателят от своя страна прехвърлил с договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № ***, том * правата, № ***, дело 133/2016 г. на нот. с № **, със съдебен район
ПРС. Към момента на предявяване на иска притежавания от ищеца имот се владеел от
ответника Б.Г.. Обосновава се, че тъй като ответниците С. Г. Г. и Т. Б. Г. не са
осъществявали непрекъснато владение за поне 10 години върху притежаваните от ищеца ид.
части от недвижимия имот и втория етаж от западната постройка, то не са придобили
същите по давност, оспорва се извода на нотариуса, обективиран в костативния нотариален
акт. Сочи се, че С. Г. Г. и Т. Б. Г. след като са се разпоредили с права, които принадлежат на
ищеца, то сделката не е произвела действие спрямо него, съответно действие по отношение
на него няма и последващата продажба. С оглед тези твърдения е отправено до съда искане
да се признае за установено по отношение на С. Г. Г. и Т. Б. Г., че ищецът е носител на
правото на собственост върху ¼ ид. част от описаното УПИ, заедно с втория етаж от
западната къща-близнак и на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени констативния нотариален акт,
легитимиращ ги като собственици на този имот; да се признае за установено по отношение
на С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А. Б., в качеството им на страни по договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 107/2016 г. на нот. с № **, че
ищецът е носител на правото на собственост върху ¼ ид. част от описаното УПИ, заедно с
втория етаж от западната къща-близнак, както и да се признае за установено по отношение
на А. А. Г. и Б. Т. Г., в качеството им на страни по втората разпоредителна сделка, че
ищецът е собственик на описания имот.
2
С обжалваното определение районният съд е обосновал, че ако преди предявяване
на исковата претенция ответниците са се разпоредили с правото на собственост, въз основа
на оспорвания констативен нотариален акт, за ищеца липсва правен интерес да предяви
положителен установителен иск срещу тях и в качеството им на страна по констативния
нот. акт и в качеството на страна по разпоредителната сделка, защото ако предявеният иск
бъде уважен ще е налице хипотеза на разпореждане с права, които не са били притежавани.
Установителният иск за собственост като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с
оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв
интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на
писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с
издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт
за собственост, да се разпореди с имота. На още по-голямо основание следва да се приеме,
че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик,
като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази
хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на
нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и
срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които
са засегнали правото му на собственост. В този смисъл допустим е иск за собственост както
срещу прехвърлителя, така и срещу приобретателя по прехвърлителна сделка на вещ,
собствеността върху която ищецът претендира да притежава.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е сезиран с отделни искове между едни и същи страни. Всеки иск се характеризира
с правопораждащ факт, страни и предмет. Предмет на положителния установителен иск за
3
собственост е правото на ищеца, заявено на съответното придобивно основание. Правото на
собственост на ответника не става предмет на делото, и ако искът се отхвърли поради това,
че ответникът установи в процеса той да е носител на правото, сила на пресъдено нещо не се
формира за неговото право. За да се постигне такъв резултат, ответникът трябва да предяви
насрещен положителен установителен иск. В случая предмет е правото на ищеца, заявено на
деривативно придобивно основание - прехвърлителна сделка и със сила на пресъдено нещо
ще се признае или отрече дали правото му е възникнало и съществува на това основание. За
да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск трябва да съществува спор
между страните – ответниците да оспорват правото на ищеца. В случая, чрез снабдяването с
констативен нотариален акт и извършване на разпореждане с права, които ищецът
претендира да притежава първите двама ответници оспорват правата му. Тези действия не са
основание за отделни искове. Те обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на
иска срещу тези лица, но това дали оспорват правото му чрез снабдяване с констативен
нотариален акт или чрез разпореждане с вещта не обуславя различна защита, различното им
качество не определя различна процесуална легитимация – дали като лица, снабдили се с
КНА или страни по разпоредителна сделка, те са все същите лица, които оспорват правото
на собственост на ищеца и по отношение на които той иска да установи правата си.
Предметът на иска е един – правото на собственост на ищеца по отношение на тези лица.
Това са едни и същи лица, които оспорват правото му и произнасянето на съда е едно. В
този смисъл съдът следва да тълкува волята на ищеца съобразна правната и житейска
логика. В исковата молба ищецът е изложил твърденията – основание на иска и е заявил
искането си, което е едно – да бъде признат за собственик. Неправилно съдът е приел, че е
сезиран с два иска по отношение на едни и същи лица. Предявените искове са да се признае
за установено по отношение на посочените лица - ответници правото на собственост на
ищеца и срещу всяко лице има предявено по един иск.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като се е прекратил
производството по искове, с които не е надлежно сезиран, съдът е постановил недопустим
съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 260528 на Районен съд, Перник от 05.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 7450/2019 г., в частта, с която е прекратено производството по
предявения от жалбоподателя срещу С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А. Б., в качеството им на страни
по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***, том *, рег. № ***, дело №
107/2016 г. на нот. с № **, иск да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на ¼
ид. ч. от УПИ, находящ се в землището на ***, който имот по плана на ***, утвърден със
заповед *** г. представлява УПИ ***, в кв. **, с площ на целия имот по скица 628 кв. м.,
4
при граници по скица от изток – УПИ ***, от запад УПИ ***, от север – улица с о.т. 604-600
и от юг УПИ- ***, заедно с втори етаж от западното жилище на къщата-близнак, застроена в
парцел върху 49 кв.м., обозначаван като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и
вестибюл, поради липса на правен интерес.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5