О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1162
гр.Бургас, 24.04.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №893 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №5385/13.03.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична
полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт,
с която се обжалва Решение №441 от 31.01.2020г., постановено по гр.д. №8235/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Г.А.П., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – адвокатско
дружество „К. и Кралева“, сумата от 1 412,38 лв. - неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 199,06 часа, получен след преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощния труд от 1 392 часа, положен в периода 01.10.2016г. -
30.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното
ѝ изплащане; и 420 лв. - направени по делото съдебни
разноски.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните
работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд - Бургас
сумите от 56,50 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице.
В жалбата, на първо място е изложено
твърдение за допуснато процесуално нарушение, което според въззивника, следва
да бъде отстранено чрез връщане на делото на първоинстанционния съд. Сочи се,
че първоначалната претенция на ищеца е била 1440 лв. за 240 часа извънреден
труд. В съдебно заседание пред първата инстанция, процесуалният представител на
ищеца е направил изменение на иска като е намалил размера на претендираните
часове извънреден труд от 240 часа на 199,06 часа, и съответно размера на
главницата от 1440 лв. на 1412,38 лв. Сочи се, че нито в решението, нито в
съдебно заседание, районният съд не се е произнесъл по отношение на частта от
претенцията, над първоначално предявената, като липсата на произнасяне лишава
ответника от възможността да претендира разноски за намалената част. Посочва
се, че ищецът следва правилно да определи размера на иска, като намаляването му
представлява частичен отказ или оттегляне от него.
Твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Сочи
се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
смени, съобразно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано, като при изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон
– ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител,
а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба
във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение
правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице
нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на
КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на
извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители, както и че във
всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва
да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на
конкретни правни норми. Посочва
се, че за служителите по ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито, нито
рабтещите по трудови правоотношение, включително тези в системата на МВР, нито
останалите държавни служители се ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал
несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо
място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за
нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен
час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.А.П., чрез пълномощника
адв. С.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се,
че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото
доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са
ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №893 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д.№893/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на
22.06.2020г. от 09:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните, след
отпадане на извънредното положение.
С оглед своевременното им призоваване, в
случай на необходимост, страните да бъдат призовани включително на посочените
от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.