Решение по дело №1202/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „///“ ЕООД, депозирана чрез пълномощника адв. Г.К., против решение № 560 от 11.04.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204874/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 23-0000319/22.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на касатора на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на РД „АА"-Варна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, с развити доводи за приложението в случая на чл.28 от ЗАНН. Претендира се неговата отмяна. В условията на евентуалност, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд-Варна, поради липсата на мотиви. Отправя искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Моли при постановяване на решението да се съобрази решение № 765 по КНАХД № 680/2023г. на Административен съд - Варна, с което да се приеме случая за маловажен.

Ответната страна, чрез пълномощника Н С , в депозиран писмен отговор с вх.№ 38698/25.05.2023г. оспорва касационната жалба. Излага доводи, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита, че в случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая извършеното нарушение е формално и наличието на вредоносни последици не е елемент от фактическия състав на нарушението, за да се прецени липсата им при определяне на обществената опасност. Отправя се искане решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За открито съдебно заседание ответника редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Преценявайки установените факти счита, че обжалваното решение на Районен съд - Варна следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че в началото на 2022г. от служители на РД „АА"-Варна била извършена проверка на „///“ ЕООД, което притежавало удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007г. От представените на контролните органи документи, а именно пътни книжки и справки за технически прегледи, било установено, че дружеството извършвало таксиметрова дейност с л.а. „Шевролет“, с рег. № В 62 11 НС, за който към 14.05.2021г. нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници. Установило било, че такова удостоверение не е имало издадено за периода от 10.05.2021г. до 01.06.2021г. Предвид горното бил съставен АУАН за установяване на нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.34, т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3 пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени. Въз основа на АУАН било издадено и процесното наказателно постановление № 23¬0000319/ 22.06.2022г. , с което административно-наказващият орган възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението-по чл.34, т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3, пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. За него на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП. В хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан актосъставителя – св. Юмер, чиито показания ВРС кредитирал изцяло.

При така установените факти, за да потвърди процесното НП, от правна страна ВРС приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, съдържа всички изискуеми реквизити. Описаното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Направено е пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. ВРС приел, че не е налице несъответствие в описанието на нарушението от фактическа страна в акта и постановлението, поради което изложил мотиви, че възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Счел, че правило е дадена от административно наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и за законосъобразно наложеното административно наказание, прилагайки общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Районният съд е изложил мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не следва да бъдат преповтаряни и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

При разглеждането на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона, и е обосновал правилен извод за доказаност на деянието от обективна страна.

Съгласно чл. 21 ал.1 от Наредба № 34/6.12.1999 г. на МТ лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания, като едно между тях е това по т.3 да отговаря на изискванията, определени с тази наредба, и да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Нормата на чл. 34, ал.7 от същата Наредба сочи, че регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3.

По доводите за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът изцяло споделя становището на ВРС, че в случая тази норма касаеща "маловажност" на деянието е неприложима. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Нарушението е формално и наличието на щета от него не е елемент от обективната страна, нито може да се преценява при съобразяване на обществената му опасност. Налице е съставомерно деяние, поради което ВРС правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН не е приложима в случая. Настоящият състав на съда споделя изводите на ВРС, че обществените отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници, регулирани със ЗАвП и издадената въз основа на него Наредба, са били нарушени в значителна степен, тъй като действително нарушението е продължило във времето, като за около месец са били извършвани таксиметрови превози на пътници с автомобил, който не е отговарял на изискванията на чл.21 от наредбата.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 560 от 11.04.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204874, по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА „///“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, вх. *, ет.*, ап.**да заплати на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: