Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц. Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1106 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени от синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, против ответниците – Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. и Ю.Т.П., искове с правно основани чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя В.Н.Г., действащ като Едноличен търговец с фирма “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” с ЕИК *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (23.03.2017 г.) до окончателното й плащане,
и при условията на евентуалност искове с правно основани чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с гореописания договор за банков кредит от 30.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (23.03.2017 г.) до окончателното й плащане,
и при условията на евентуалност искове с правно основани чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъде осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 196 432,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на всеки ответник в качеството му на бивш администратор на банката във връзка с гореописания договор за банков кредит от 30.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (23.03.2017 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че ответниците
са бивши администратори на банката и вследствие неизпълнение на техни
задължения банката е претърпяла вреди. Твърди, че ответниците
Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З. са били членове на управителния съвет на банката и
изпълнителни директори, като Г.П.Х. имал сключен с банката договор за
управление от 15.12.2008 г., О.Н.Р. – договор за управление от 21.07.2003 г. и И.А.З.
– договор за управление от 21.07.2003 г. Твърди, че ответникът Ю.Т.П. бил
прокурист на банката съгласно договор за търговско управление от 10.07.2007 г.
Ищецът посочва, че на 30.01.2009 г. е сключен гореописания договор за банков кредит между банката, представлявана от ответниците И.А.З. – изпълнителен директор и Ю.Т.П. – прокурист, и В.Н.Г., действащ като Едноличен търговец с фирма “О.– СЕМ. Г.-В.Г.”, като кредитополучател, по силата на който банката като кредитор е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 2 000 000 лева, предназначен за покупка на дълготрайни материални активи – машини и съоръжения. Твърди, че в договора за кредит не е поставено условие за усвояване на кредита след учредяване на обезпечение в полза на “КТБ” АД, което е дало основание за усвояване на кредита веднага след сключването на договора. Твърди, че уговорените в договора обезпечения не са учредени, което прави вземането на банката по кредита напълно необезпечено, което е в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответниците при отпускането на процесния кредит. Твърди, че цялото задължение на кредитополучателя е обявено за предсрочно изискуемо с нотариална покана, връчена при отказ на 21.04.2016 г. Твърди, че непогасената главница по кредита е в размер на 785 730 лева. Твърди, че със сключения от ответниците договор за кредит, както и с приетото от УС единодушно решение за отпускане на голяма експозиция на кредитополучателя, не са договорени адекватни обезпечения и на стойност, достатъчна за събиране на вземането на банката, както и не е поставено условие в договора, че усвояването на кредита се извършва след учредяване на обезпеченията. Твърди, че кредитополучателят не разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането на банката, а с оглед на липсата на учредени обезпечения се е разпоредил с наличното такова, поради което кредитът е несъбираем.
Ищецът твърди, че администраторите на банката като членове на управителния съвет носят солидарна отговорност за вредите, които са причинили на дружеството, на основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ, а съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Твърди, че задълженията на ответниците са регламентирани в закона (ТЗ, ЗКИ), устава на банката, договорите за управление, както и в Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД. Твърди, че горепосоченият договор за кредит е сключен в нарушение на процедурата, уредена в Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД, и законоустановените правила за кредитиране. Твърди, че гореописаният договор за кредит е сключен при липса на данни за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност, при неотговаряне на изискванията на кредитополучателя за финансовото състояние и кредитоспособност, както и при липса на уговорка за усвояване на средствата по кредита след учредяване на договорените обезпечения за вземанията на банката.
Ищецът твърди, че претърпените от банката вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с действията и бездействията на ответниците, тъй като са резултат от неизпълнението на техните задължения.
В уточняваща молба от 24.04.2017 г. ищецът
посочва, че всеки от ответниците Г.Х. и О.Н.Р.,
в качеството му на изпълнителен директор и
член на управителния съвет на “КТБ” АД, не е изпълнил вменените му от закона и
договора за управление задължения, респективно е извършил нарушение на
законовите и договорните си задължения, като е участвал при вземане на
решението от 30.01.2009 г. на УС на банката, въпреки липсата на изискуеми
съгласно Правилника за кредитната дейност документи и становища и без извършено
надлежно задълбочено имуществено проучване на кредитополучателя; взел е решение
за подписване на договора за кредит с този кредитополучател, въпреки липсата на
изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност документи и становища и без
извършено надлежно задълбочено имуществено проучване на кредитополучателя; взел
е решение за подписване на договора за кредит с този кредитополучател с
неизгодни за банката клаузи, доколкото не са договорени надлежни обезпечения,
защитаващи интересите на банката; взел е решение за подписване на договора за
кредит, без да е предвидено условие, че усвояването на сумата по кредита се
извършва след учредяване на обезпечение.
Ищецът твърди, че ответникът И.А.З., в
качеството си на изпълнителен директор, не е
изпълнил вменените му от закона и договора за управление задължения,
респективно е извършил нарушение на законовите и договорните си задължения,
като е участвал при вземане на решението от 30.01.2009 г. на УС на банката,
въпреки липсата на изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност
документи и становища и без извършено надлежно задълбочено имуществено
проучване на кредитополучателя; подписал е от името на банката гореописания
договор за кредит с кредитополучателя, въпреки липсата на изискуеми съгласно
Правилника за кредитната дейност документи и становища и без извършено надлежно
задълбочено имуществено проучване на кредитополучателя; подписал е от името на
банката гореописания договор за кредит с кредитополучателя с неизгодни за
банката клаузи, доколкото не са договорени надлежни обезпечения, защитаващи
интересите на банката; подписал е от името на банката гореописания договор за
кредит с кредитополучателя, като не е предвидено условие, че усвояването на
сумата по кредита се извършва след учредяване на обезпечение.
Ищецът твърди, че ответникът Ю.Т.П., в
качеството си на прокурист, не е изпълнил
вменените му от закона и договора за търговско управление задължения,
респективно е извършил нарушение на законовите и договорните си задължения,
като е подписал от името на банката гореописания договор за кредит с
кредитополучателя, въпреки липсата на изискуеми съгласно Правилника за
кредитната дейност документи и становища и без извършено надлежно задълбочено
имуществено проучване на кредитополучателя; подписал е от името на банката
гореописания договор за кредит с кредитополучателя с неизгодни за банката
клаузи, доколкото не са договорени надлежни обезпечения, защитаващи интересите
на банката; подписал е от името на банката гореописания договор за кредит с
кредитополучателя, като не е предвидено условие, че усвояването на сумата по
кредита се извършва след учредяване на обезпечение.
Ищецът описва клаузите от договорите и закона
касателно всеки от ответниците.
Ищецът твърди, че ответниците
отговарят солидарно пред банката, тъй като всички те са причинили заедно вреда
на банката със своите действия като бивши администратори на същата. Позовава се
на нормата на чл. 240, ал. 2 от ТЗ и на чл. 53 от ЗЗД.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Всеки от ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите и оспорванията на двамата ответници в по-голямата си част съвпадат и за процесуална икономия са разгледани заедно.
Ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. сочат, че предвид наличието на договорни отношения между страните, искът за търсене на деликтна отговорност е недопустим. Доводите на ответниците относно недопустимостта на иска, касаят всъщност неговата основателност и се разглеждат по съществото на спора.
Ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. оспорват изложените от ищеца твърдения.
Ответникът Ю.Т.П. сочи, че гореописаният договор за банков кредит е сключен от него като прокурист в изпълнение на договора за търговско управление и представителство (прокура). Сочи, че не е бил член на УС на банката и оспорва твърдението на ищеца, че сключването на анекса към процесния договор за кредит и усвояването на същия е разрешено от ответниците. Оспорва твърденията на ищеца, че предвидените в договора за банков кредит обезпечения не са предоставени от кредитополучателя, като твърди, че същите са предоставени. Сочи, че не се уточнява от ищеца с кое свое действие или бездействие е причинил или допринесъл за твърдения вредоносен резултат. Сочи, че е действал съобразно предписанията на нормативните актове и ПКД. Сочи, че е действал в изпълнение на решение на УС на банката и не е нарушил своите длъжностни и договорни задължения, поради което липсва противоправно поведение от негова страна. Сочи, че не е бил ресорен за дейността по кредитиране.
Ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. оспорват наличието на противоправност и настъпването на твърдената вреда – несъбираемост на вземанията на “КТБ” АД, както и причино-следствена връзка между поведението на съответния ответник и твърдяната вреда.
Оспорват твърдението на ищеца, че са настъпили вреди за банката, както и техния размер. Сочат, че доколкото “КТБ” АД има вземане към кредитополучателя по гореописания договор за кредит, то имуществото на банката не е увредено, и банката има пряк иск срещу кредитополучателя за изпълнение на договорните му задължения и право да се удовлетвори в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу кредитополучателя или в производство по несъстоятелност на същия. Сочат, че не се установява вземането да е несъбираемо. Сочат, че кредитополучателят има имущество за погасяване на задължението си към банката. Сочат, че към м. 12.2014 г. кредитополучателят е реализирал приходи от продажби за над 1 200 000 лева, отчел е печалба в размер на над 500 000 лева и има активи над 6 000 000 лева, в това число ДМА за над 1 700 000 лева.
Ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. сочат, че твърдените от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от поведението на всеки от ответниците, а от редица факти и обстоятелства, които стоят извън тяхното поведение. Сочат, че след подставяне на “КТБ” АД под специален надзор с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ е било забранено погасяването на задължения към банката по отпуснати кредити със собствени средства на кредитополучателя по депозитни сметки в “КТБ” АД. Сочат, че процесният кредит е бил редовен към момента на отстраняване на ответниците от длъжност, а ищецът не твърдял на коя дата същият е обявен за предсрочно изискуем (посочено е само, че нотариалната покана за това е връчена при отказ на 21.04.2016 г., т.е. почти две години след поставянето на банката под специален надзор). Сочат, че евентуална вреда на банката е настъпила в резултат на неупражняване на правомощията на администраторите на банката след поставянето й под специален надзор на 20.06.2014 г. Оспорват наличието на причинно-следствена връзка между поведението на всеки от тях и твърдените от ищеца вреди. Оспорват наличието на вина у ответника за причиняване на твърдените вреди.
Ответниците Г.П.Х. и Ю.Т.П. сочат, че като обезпечение по този кредит има сключена между “КТБ” АД и Българска агенция по експортно застраховане застрахователна полица “Финансов риск” със застрахователна сума 1 900 000 лева.
Ответникът Г.П.Х. сочи, че е освободен от отговорност за дейността си през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
Ответникът Ю.Т.П. сочи, че е освободен от отговорност за дейността си през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., тъй като неговата дейност е част от дейността на освободените от отговорност изпълнителни директори.
Ответникът Ю.Т.П. прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на иска за обезщетение за вреди (независимо дали на основание договорна или деликтна отговорност), на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като на 15.11.2011 г. в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД е вписано оттеглянето на упълномощаването на Ю.Т.П. като прокурист. Поради това счита, че вземането за обезщетение за вреди (от деликтна или договорна отговорност) във връзка с гореописания договор за кредит е погасено по давност на 16.11.2016 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба (на 23.03.2017 г.).
Ответникът О.Н.Р. подава отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Предявява инцидентен установителен иск на
основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 44 от ЗЗД вр. с чл.105, ал. 2 вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 2 от ЗКИ, да бъде прогласено за нищожно решение № 77 от 25.06.2014
г., с което УС на БНБ е назначил за квестори на “КТБ” АД- С. Л.и Е.З.К., както и всички актове, издадени въз основа на това решение,
в това число и решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, с което А.Д. и К.М.
са назначени за синдици на “КТБ” АД (н.). Твърди, че
разрешаването на този въпрос има преюдициално
значение за настоящия спор. С определение от 19.06.2019 г., постановено по
настоящото дело, съдът е върнал на основание чл. 130, изр. първо от ГПК
исковата молба, съдържаща се в отговора на исковата молба на ответника О.Р.,
като определението в прекратителната част е влязло в
сила на 17.07.2019 г.
Ответникът О.Н.Р. въвежда доводи за недопустимост на
исковете поради факта, че в процесния период е освободен от отговорност с
решение на Общото събрание на акционерите на основание чл. 221, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Тези доводи касаят основателността на иска и се разглеждат по съществото на
спора.
Ответникът О.Н.Р. сочи, че съгласно Решение на
УС на “КТБ” АД от 02.11.2012 г.,
като ресорен директор на банката, е отговарял за общата координация и контрол
върху дейността на следните звена и дирекции: Дирекция “Бек
офис”, Дирекция “Сигурност”, управление “Информация и банкови
регулатори”, управление “Клонова
мрежа и корпоративни клиенти” и Дирекция “Проектно и инвестиционно финансиране”. Сочи, че сключването на договорите за кредит,
целевото усвояване на отпусканите парични суми, учредяването на обезпеченията, както и последващия контрол върху плащанията
на вноските по кредита не са били преки негови задължения, поради което
твърдените от ищеца нарушения, не могат да бъдат възприети като извършен
управленски деликт.
В дадения срок
ответникът И.А.З. не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представени са от ищеца договор за управление от 15.12.2008 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника Г.П.Х., като изпълнителен директор, както и анекс от 16.12.2008 г. към този договор.
Представени са от ищеца договор за управление от 21.07.2003 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника О.Н.Р., като изпълнителен директор, както и анекси от 26.09.2005 г. и от 25.01.2007 г. към този договор.
Представени са от ищеца договор за управление от 21.07.2003 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника И.А.З., като изпълнителен директор, както и анекси от 26.09.2005 г. и от 25.01.2007 г. към този договор.
Представени са от страните договор за управление от 10.07.2007 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника Ю.Т.П., като прокурист, и споразумение от 11.11.2011 г. за прекратяване на договора. Представени са протокол от 02.11.2011 г. на управителния съвет на “КТБ” АД, в който е взето решение за даване на предварително одобрение на действията на изпълнителните директори на банката по оттегляне на упълномощаването на търговския управител (прокурист) Ю.Т.П., както и кореспонденция с БНБ относно това.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че е сключен договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. между “К.Т.Б.” АД, представлявана от И.З. – изпълнителен директор и Ю.П. – прокурист, и кредитополучателя В.Н.Г., действащ като Едноличен търговец с фирма “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” с ЕИК *******, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 000 лева, като е уговорено, че средствата по кредита се предоставят и ще бъдат използвани за закупуване на дълготрайни материални активи (ДМА) – машини и съоръжения.
Съгласно чл. 8 от договора за банков кредит, при ползването на кредита кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми в размер на 8%, като е посочен начинът на формирането му.
Съгласно чл. 17.1. от договора за банков кредит, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията по кредита, е 25.12.2018 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 17.2. от договора, страните се договарят издължаването на главницата по кредита в размер на 2 000 000 лева да се осъществи на 84 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 23 770 лева, платима на 25.01.2012 г., а останалите 83 месечни вноски в размер на 23 810 лева, платими на всяко 25-то число, считано от 25.02.2012 г. до 25.12.2018 г.
Съгласно чл. 30.1. от договора за банков кредит, за гарантиране издължаването на предоставяния кредит и за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя (в това число за главницата, лихвите, лихвите за просрочие, неустойките, наказателните надбавки, комисионните, разноските, включително и тези по събирането на всички вземания), възникнали на основание договора, кредитополучателят се задължава да предостави, а банката приема за обезпечение особен залог на закупените с кредита машини и съоръжения (ДМА) в срок от 30 дни от закупуването им.
Представен е от ищеца анекс № 1 от 11.04.2011 г. към договора за банков кредит.
Представен е от ищеца протокол от 30.01.2009 г. на управителния съвет на банката, подписан от ответниците О.Р., И.З. и Г.Х., в който е прието решение за сключване на договор за банков кредит с ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” за сумата от 2 000 000 лева и дата на падеж: 25.12.2018 г., с обезпечение – особен залог на закупените с кредита активи.
Представени са искането за отпускане на кредита, протокол от кредитен съвет, искане за усвояване.
От изисканото от ЦРОЗ удостоверение е видно, че по заявление № 2009080700468 е вписан особен залог върху движими вещи по опис, на обща стойност от 2 023 373 лева с ДДС, за обезпечаване на всички дължими суми по договора за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г., сключен между едноличния търговец и банката, и всички негови последващи изменения (лист 853 и 854 от настоящото дело).
Представена е от ищеца нотариална покана до кредитополучателя, връчена на 21.04.2016 г. при отказ, в която кредитополучателят е уведомен, че поради просрочие на задължения за три месечни вноски в периода 25.01.2016 г. – 30.03.2016 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и същият е поканен да заплати цялото си задължение в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на поканата.
Представен е от ищеца Правилник за кредитната дейност на “К.Т.Б.” АД с изменения към 30.01.2008 г., както и извадка от правилата за работа на кредитния комитет.
Представени са от ответника Ю.П. годишни финансови отчети на ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на кредитополучателя от Служба по вписванията – Петрич и от Служба по вписванията – Благоевград.
Представени са от ответника Г.Х. протоколи от Общото събрание на “КТБ” АД, на които са приети съответни решения за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет на банката и изпълнителни директори за дейността им през 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г.
Представен е по делото и протокола от общото събрание за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет и изпълнителни директори за дейността им през 2012 г.
Представено е от ответниците Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което “К.Т.Б.” АД се поставя под специален надзор за срок от три месеца съгласно чл. 116 от ЗКИ, назначават се квестори и се постановява спиране на плащаниията за определен срок.
Представено е и Решение № 77 от 25.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за освобождаване на назначените квестори и назначаване на нови квестори.
Представено е и Решение № 104 от 15.08.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което се разрешава на “К.Т.Б.” АД да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г., както и безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Представено е от ищеца постановление от 26.07.2017 г. по изпълнително дело № 20178910400185 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 891, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, с което по образуваното изпълнително дело срещу В.Н.Г., действащ като Едноличен търговец с фирма “О.– СЕМ. Г.-В.Г.”, постановява на основание чл. 435, ал. 1 от ГПК отказ да уважи молбата на взискателя “КТБ” АД (н.) за насочване на изпълнението срещу недвижими имоти – бензиностанция, заведение за обществено хранене и трафопост, изградени в поземлен имот № 000095 по земеразделния план на с. Крупник, община Симитли, поземлен имот с кад. № 000358 по картата на възстановената собственост на землището на с. Марикостиново, община Петрич, имот в местността “Дебрало”, в близост до с. Коларово, община Петрич, поради проведено от НАП принудително изпълнение и публична продан по отношение на недвижимите имоти, завършило с възлагане на същите с посочени постановления.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице М.С., от което се установява, че отпуснатият от “КТБ” АД
банков кредит в размер на 2 000 000 лева е усвоен еднократно на 30.01.2009 г. след представяне на искане за отпускане на
кредит с вх. № 638/30.01.2009 г.
Вещото лице
дава заключение, че към момента на изготвяне на заключението размерът на непогасената главница по договора за
инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. е 840 580,25 лева, от които:
785 730 лева - главница, 54 850,25 лева -непогасена просрочена главница,
представляваща три просрочени вноски.
Вещото лице
дава заключение, че съгласно протокол на управителния съвет на “КТБ” АД от 30.01.2009 г. кредитна
експозиция към свързани лица (ЕТ “О.- СЕМ. Г.-
В.Г.” е свързано лице с “ВЕД К.” ЕООД, “В и ВГД
Оранжерии Петрич” ООД и “ТАЗ Т.2002” ЕООД) нараства по
балансова/отчетна стойност от 22 428 хил.лева на 25 428 хил.лева, експозицията
за регулиране нараства от 16 093 хил.лева на 19 093 хил.лева, което
представлява 9,85% от капиталовата база на банката.
Вещото лице
дава заключение, че общият размер на
погасените суми (вноски за главница и вноски за лихви) по договора за банков
кредит е 1 992 426,14 лева, а общият размер на прихванатите вноски за
главница и лихви е 514 911,84 лева.
Вещото лице
дава заключение, че общият размер на
задълженията на ЕТ “О.- СЕМ. Г.-В.Г.” към 20.06.2014г., произтичащи от
договора за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г., възлиза на 1 316 806,92 лева, от които: 1
309 514,72 лева – главница, 6 984,08 лева - лихва върху редовна
главница за периода от 27.05.2014 г. до 20.06.2014 г., 308,12 лева - неустойка
върху просрочена лихва за периода от 08.01.2010 г. до 20.06.2014 г.
Вещото лице дава заключение, че до
20.06.2014 г. месечните вноски за погасяване на главница с падеж 25-то число на
месеца са погасявани в договорения срок. Установено е просрочие при погасяване
на главницата в периода 25.06.2014 г. - 04.11.2014 г., а на 21.04.2016 г.
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава на три вноски с
обща стойност 54 850,25 лева.
Вещото лице
дава заключение, че при
извършената проверка в счетоводството на КТБ АД се установи прехвърлено вземане
от сметка 163 100 344824 01 2 по сметка на ЕТ “О.- СЕМ. Г.- В.Г.” с номер 1713 022972
02 9, е основание “прехвърляне на вземане” с вх. № 10714/04.11.2014 г. между В.К.П. (цедент) и ЕТ “О.- СЕМ. Г.- В.Г.” (цесионер)
съгласно одобрено решение № 567 на квесторите на “КТБ” АД и в изпълнение на заповед № 3-2732/27.10.2014 г.”, осчетоводено на 06.11.2014 г. (с вальор 04.11.2014 г.);
погасяване извършено чрез прихващане с общ размер 516 000 лева, осчетоводено на
06.11.2014 г. (с вальор 04.11.2014 г.).
Вещото лице посочва, че съгласно представена екранна справка от “Регистър на обезпечения” за клиент № 22972 ЕТ “О.- СЕМ. Г.-В.Г.”, партида 9119 100 2262 022972 01 31 3, воденото от банката обезпечение е в размер на 2 300 000 лева, представляващо особен залог на машини и съоръжения в експлоатация (по смисъла на ЗОЗ).
По делото е изслушано, оспорено от ответниците Х. и З. и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза на вещо лице Г.Д., съгласно което към 02.02.2009 г. пазарната оценка на движимите вещи в Приложение № 1 - опис към договора за особен залог от 02.02.2009 г., е в размер на 605 000 лева.
При разпита
свидетелят А.П.казва, който в периода
2012 г.- 2014 г. е бил изпълнителен директор и член на управителния съвет на “КТБ”
АД, казва, че не помни процесния кредит, но
кредитната история на клиента ЕТ “О.–
СЕМЕЙСТВО Г.-В.Г.” била
положителна. Казва, че този кредитополучател притежавал множество активи и
доста компании и банката е имала дългосрочни взаимоотношения с този клиент.
Казва, че
няма спомен за този клиент да е
имало доклад от дирекция “Администриране” за някакви нарушения по договор за кредит. Описва
начина на работа в банката при отпускането на кредити на клиенти.
При разпита свидетелят Г. Зяпков казва, че не помни обезпечението по този кредит и дали е имало вписвания в ЦРОЗ, както и да е подавал доклади във връзка с повищен кредитен риск на този клиент. Описва работата на банката при отпускане на кредити.
При разпита
свидетелят Б.Б.казва, че този договор е свързан с финансиране по линия на Българската банка за
развитие - 2 000 000 лева като част от финансова линия, която Българската
банка за развитие отпуснала за финансиране на малък и среден бизнес. Казва, че
доколкото помни, като обезпечение на кредита е сключен договор за особен залог,
а не е имало ипотека.
Всеки от свидетелите, водени от ответниците,
казва, че срещу него се водят дела от ищеца “КТБ”
АД (н.), поради което съдът на основание чл. 172 от ГПК преценява
свидетелските показания с оглед всички останали доказателства по делото при
отчитане на възможната заинтересованост на съответния свидетел.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета
на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица. В цитираната разпоредба не е предвиден отделен фактически състав на специална материално-правна имуществена отговорност на бившите администратори на банката. Същата предвижда възможност за предявяване на иск за вреди в определен преклузивен срок с оглед откритото производство по несъстоятелност на банката, както и компетентния да разгледа исковете съд. При определяне на правната квалификация на исковете следва да се преценят твърдените от ищеца правопораждащи факти на претендираното обезщетение – дали произтичат от деликт или от договор.
В случая производството по несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД е открито на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Исковата молба е подадена на 24.03.2017 г., т.е. в законоустановения двугодишен срок по чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
Легална дефиниция по смисъла на закона на понятието “администратор” се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, като съгласно б. а) на горецитираната разпоредба такива са и членовете на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банката, а съгласно б. б) длъжностно лице с ръководни функции в банката.
От събраните по делото писмени доказателства – договори за управление и
съответно от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД (н.) се установява, че към 30.01.2009
г. – датата на договора за банков кредит с кредитополучателя ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.”, ответниците
Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З. са членове на управителния
съвет на банката и изпълнителни директори, а от 23.06.2014 г. по отношение на
същите е вписано отстраняване от длъжност с решение № 73 от 20.06.2014 г. и
решение № 74 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ. Ответникът Ю.Т.П. е бил
прокурист на банката към същата дата, като същият е заличен като прокурист на
15.11.2011 г. Следователно ответниците
попадат в обхвата на дефиницията за бивши администратори на банката по смисъла
на чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
По
иска с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с
чл. 45 от ЗЗД:
Съдът намира, че предвид изложеното по-горе предявеният иск е допустим. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД поради наличие на договор между банката и всеки от ответниците. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта - нарушаване на общото зааконово задължение да не се вреди другиму. Договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (така в Тълкувателно решение № 54/23.06.1986 г. по гр.д. № 21/1986 г. на ОСГК на ВС).
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, следва да бъдат установени от ищеца елементите на фактическия състав: твърденото деяние (действие или бездействие), че деянието е извършено от ответниците, противоправност на деянието, настъпилата вреда и нейният размер, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и че тя е пряка и непосредствена последица. Ако увреждането е причинено от няколко лица, те отговарят солидарно, съгласно чл. 53 от ЗЗД. Предвид въведаната презумпция за вината съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, оборването на презумпцията е в тежест на ответниците.
Ищецът твърди,
че е налице основание за ангажиране имуществената
отговорност на ответниците за възникнала за банката вреда в размера
на остатъка от отпуснатия кредит, поради осъществен от тях деликт
- при неизпълнение на законовите задължения
при сключване на договор от 30.01.2009
г. за банков кредит с кредитополучателя ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.”, като не са съобразени разпоредбата на
чл. 430, ал. 1 от ТЗ относно съдържанието на договора за кредит, доколкото
липсва клауза за усвояване на средствата в зависимост от учредяването на
договореното обезпечение; разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ относно
дължимата грижа на добър търговец на ответниците като членове на управителния
орган на банката.
По делото не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че договорът от 30.01.2009 г. за банков кредит с кредитополучателя ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” е подписан от името на банката от ответниците И.А.З. – изпълнителен директор и Ю.Т.П. - прокурист на банката към датата на сключване на договора.
В случая съдът намира, че не се установява твърденото нарушение на ЗКИ и ТЗ при сключването на процесния договор за банков кредит. Договорът за кредит е сключен в предвидената от закона писмена форма и е подписан от един изплнителен директор и от прокуриста на банката, в съответствие с правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗКИ. В разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ не се съдържа изрично изискване за отпускане на банков кредит при предварително учредяване на посочените в договора обезпечения. Не е налице и конкретно задължение за ответниците, произтичащо от закона, да сключват договори за банкови кредити с предвидено изискване за усвояване на кредита само след предоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя. Макар че банковата дейност подлежи на специална регулация и засилен държавен контрол, доколкото не се нарушават повелителни разпоредби на закона, то при сключването на договора за кредит се прилага общият принцип на свобода при договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Поради това при отпускане на кредита при собствен риск на банката, не може да се обоснове неполагане на грижата на добрия търговец от страна на ответниците по чл. 237, ал. 2 от ТЗ, поради невключването в договора на разпоредба за предварително учредяване на обезпеченията.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, изложени за първи път в писмените бележки по спора, че в случая ответниците следвало да полагат грижата на “добрия банкер”, която била квалифицирана форма на грижата на добрия търговец, която изисквала и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на кредитополучателя. В случая се установява, че в чл. 30.1. от процесния зоговор за банков кредит от 30.01.2009 г. е предвидено учредяване на особен залог на закупените с кредита машини и съоръжения (ДМА) в срок от 30 дни от закупуването им. Особеният залог върху движими вещи по опис, на обща стойност от 2 023 373 лева с ДДС, е учреден и вписан в ЦРОЗ по заявление № 2009080700468, видно от удостоверение от ЦРОЗ (лист 853 и 854 от настоящото дело). С оглед на това не се установява твърдението на ищеца за необезпечаване на кредита, а това и се опровергава от събраните по делото писмени доказателства.
Дали вписването на особения залог е подновено в рамките на 5-годишния срок, изтичащ на 07.08.2014 г., съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, не е обстоятелство, за което могат да отговарят ответниците. Видно от справка в Търговския регистър по партидата на банката, ответникът Ю.П. е заличен като прокурист на 15.11.2011 г. Видно от решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и служебно извършена справка от търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, след 20.06.2014 г. останалите трима ответници са отстранени от длъжност и са с прекратени правомощия поради поставяне на банката под специален надзор. След тази дата и след назначаването на квесторите на банката ответниците не са имали правна и фактическа възможност да осъществят каквито и да било действия относно изпълнение на функциите им на членове на управителния съвет и изпълнителни директори, включително и не са имали право да предприемат и контролират действия по подновяване на вписвания на особен залог. Поради това не се установява да е налице деяние от страна на ответниците след тази дата касателно горецитираното обезпечение.
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че са ирелевантни за спора по настоящото производство доводите на ищеца, изложени в писмените бележки, че предоставената като кредит сума е наредена от кредитополучателя към “ФИНА-Ц” ЕООД. Без правно значение е от кое трето лице са закупени движимите вещи, за чието придобиване е предоставен целево процесният кредит.
Противоправно е това деяние на един правен субект, с което той нарушава правна норма, нарушава определено правило за активно, съответно пасивно поведение, или не изпълнява свое задължение, възникнало от правна сделка. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е налице противоправно действие на ответниците, извършено в нарушение на твърдените от ищеца повелителни разпоредби на закона, нито бездействие при изискуемо от закона действие от тяхна страна.
Не се установява по делото и да е настъпила вреда за банката към релевантната дата - датата на подаване на исковата молба, която да е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответниците. Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, банката (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. От така дадената от законодателя дефиниция следва, че кредитирането е една от двете задължително присъщи дейности за всяка една банка. Поради това няма логика да се приеме, че по принцип отпускането на кредит и усвояването на същия от кредитополучателя представляват вреди на банката. Напротив, с усвояването на кредита възниква вземане в полза на банката към кредитополучателя за връщане на усвоената сума по кредита, ведно с вземанията за възнаградителни лихви, такси и комисионни, чрез които банката формира печалба от търговската си дейност. Следователно с усвояването на паричните средства по кредита от кредитополучателя, за банката възниква вземане за сумата по усвоения кредит, което представлява част от нейния актив от счетоводна гледна точка. Възникват и вземания за лихви, такси и комисионни, които зависят от договореностите по кредита, и които също се включват в актива на банката. Поради това не може да се приеме настъпване на вреда от сключването на договора за банков кредит. От друга страна, както е посочено по-горе, ответниците Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З. са отстранени от длъжност, считано от 20.06.2014 г., а Ю.Т.П. е заличен като прокурист на 15.11.2011 г., поради което не могат да носят отговорност за възникнали след тази дата вреди, доколкото съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза при обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не са били платени три месечни вноски с падежи в периода 25.01.2016 г. – 25.03.2016 г., т.е. повече от година и половина след отстраняването на ответниците от управлението на банката.
Ответниците не могат да носят
отговорност за третото лице кредитополучател, доколкото банковата дейност по
принцип е рискова и една от основните й насоки е кредитиране на риск на банката
съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.
Съдът не кредитира и
заключението на съдебно-оценителската експертиза, тъй
като същото се базира на счетодни данни (баланс и
отчет), т.е. балансова стойност на част от активите по описа към вписания
особен залог, а не на пазарната оценка на активите.
Липсва и причинно-следствена
връзка между деянието и твърдяната вреда. Действията на ответниците и резултата
са опосредени от действия/бездействия на самия
кредитополучател и на трети лица след 20.06.2014 г., поради което не е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на ответниците. Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън
поведението на ответниците – поставяне на банката под специален надзор,
отстраняването на ответниците от длъжност и назначаването на квестори, др.
(така в Решение № 131/15.01.2019 г. по т.д. № 1996/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 421/19.06.2020 г. по т.д. № 2059/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от
ЗБН вр. с чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на главния иск следва да бъде разгледан предявеният при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр.
с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат установени от ищеца елементите на фактическия състав: наличие на договорна връзка, обвързваща банката и всеки един от ответниците през процесния период, неизпълнение от страна на всеки от ответниците на договорно задължение, произтичащо от тази връзка, неизпълнението на задължението от всеки от ответниците да е виновно, настъпили в резултат на това за банката вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от неизпълнение на конкретното договорно задължение на всеки от ответниците, както и тези неблагоприятни последици да са били предвидими към момента на сключване на описаната банкова сделка, техния размер, както и правопораждащия факт за пасивната солидарна отговорност на ответниците.
Ищецът твърди, че ответниците
са нарушили разпоредби на чл. 35, чл. 36, чл. 37, чл. 39, чл. 43 и чл. 45 от
Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД, в частта относно условията и реда за
проучване на искания за кредит и сключването на кредитни сделки, както и редът
за усвояване и издължаване на кредита, както и разпоредбите на договора за
управление на всеки от ответниците.
В случая не се спори между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства – договори за
управление, че между банката и всеки от ответниците е сключен договор за
възлагане на управлението, по силата на който в процесния
период на всеки от първите трима ответници като член на управителния съвет е
възложено управлението и представителството на банката, а на ответника Ю.П.
като прокурист.
Съгласно нормата на чл. 240, ал. 2 от ТЗ,
членовете на управителния съвет отговарят солидарно за вредите, които са
причинили виновно на дружеството.
Съгласно представения от ищеца Правилник за
кредитната дейност на “КТБ” АД към 30.01.2008 г., който не се оспорва от
страните и се приема от съда за актуален към датата на сключване на процесния
договор за банков кредит от 30.01.2009 г., писменото становище на кредитния
специалист от финансовия център, съдържащо и предложение за предоставяне или
отказ на кредитната сделка се предава на управителя на финансовия център за
писмено съгласуване. Ако предложението е за предоставяне на кредита,
управителят на финансовия център изпраща с придружително писмо (свободен текст)
до началника на Управление “Кредитиране” становището, заедно с копие от досието – номерилано и с описани документи. Началникът на Управление “Кредитиране” предоставя на директора на Дирекция “Кредитен риск” чрез началник Управление “Анализ и контрол на риска” становището по на кредитния специалист, заедно с
копие от досието, и възлага на служител от Управление “Кредитиране” да извърши преглед на кредитната преписк по реда на чл. 36 от правилника. Същевременно с
това се извършва правен анализ по реда на чл. 35 и в Дирекция “Кредитен риск” се оценява кредитоспособността на клиента, и се изготвя
становище по реда на чл. 36. След приключване на процедурите по проучването на
искането за кредит съответният кредитен специалист предава кредитното досие
заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление “Кредитиране” и Дирекция “Кредитен риск” на ресорния изпълнителен директор. При
установяване на невярно предоставена информация и декларации банката има право
да откаже разглеждането и удовлетворяването на кредитното искане (чл. 41 от
ПКД). Съгласно чл. 42 от същия, за целите на текущата обработка на депозираното
кредитно искане в сътоветния финансов център се
създава кредитно досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с
искането. С оглед на горното се прави извод, че дейността по кредитиране е
сложен фактически състав, при който са ангажирани множество служители и
кредитни специалисти в банката (във финансовия център, в Управление “Кредитиране” и в Дирекция “Кредитен риск”).
В представените договори за управление на всеки от
ответниците като изпълнителни директори, съответно като прокурист, е възложено управлението
и представителството на банката пред трети лица, като всеки от ответниците има
задължение да осъществява търговското представителство лично с грижата на
добрия търговец и да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. От събраните доказателства по делото не
може да се направи извод, че ответниците са нарушили
някое от посочените свои задължения при приемане на
решение за сключване на договора за банков кредит от 30.01.2009 г. и съответно
при сключването на договора за банков
кредит. В
случая не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, да
не е изпълнено от всеки от ответниците конкретно договорно задължение по
договора за управление, респ. Правилника за кредитна дейност. Общото позоваване
на неизпълнение от тяхна страна, без конкретизиране на същото, не може да
доведе до ангажиране на имуществената им отговорност. Основателно е
възражението на ответниците, че щом ищецът държи кредитното досие и
пълната счетоводна, финансова и правна документация по случая, то те не могат
да докажат положителните обстоятелства за спазване на процедурата.
Отрицателните факти, като конкретни явления или състояния
от обективната действителност, могат да бъдат предмет
на доказване страната, която ги твърди, защото
извежда от тях изгодни правни
последици, поради което същата (в случая
ищеца) носи доказателствената
тежест. Доказването на отрицателен факт става
чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създават
достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния (така в Решение №
134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
За изчерпателност на изложеното следва да се посочи, че дори и да се
приеме липса на изискуеми документи във връзка с искането за предоставяне на процесния кредит от кредитополучателя ЕТ “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” и че ответниците са били в неизпълнение на някое
от своите договорни задължения, то неизпълнението на договорните задължения при
вина на всеки от ответниците не води до основателност на претенцията за
обезвреда. Освен изложеното по-горе относно липсата на вредоносен резултат,
което се отнася и до настоящата претенция, съдът намира, че в случая
причинно-следствената връзка между неизпълнението на ответниците (което съдът
не споделя) и настъпилия за банката вредоносен резултат е опосредено
от множество обстоятелства и фактори, т.е. поведение на трети лица, което
прекъсва пряката и непосредствена последица от неизпълнението. Поради това не
може да се приеме, че вредите от неплащането на кредита от
кредитополучателя са били предвидими към момента на сключване на описаната
банкова сделка.
Също така, след отстраняването на първите трима ответници от длъжност членове на управителния съвет и изпълнителни директори на банката - на 20.06.2014 г., и съответно заличаването от Търговския регистър на ответника Ю.П. като прокурист – на 15.11.2011 г., те след тези дати не могат да носят отговорност за възникнали вреди, доколкото просрочие на вноските по кредита е налице едва от 2016 г., съгласно заключението на съдебно-сечтоводната експертиза. Вредата не може да се приеме единствено настъпила поради сключването на договор за банков кредит, тъй като дейността по кредитирането е една от основните дейности на банката съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, както е разгледано по-горе. При това положение съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства води до извод, че имуществото на банката не е намаляло чрез отпускане на кредита и че тя продължава да разполага с правни възможности да реализира вземанията си по главницата – размера на твърдяната вреда, чрез предприемане на съответните съдебни и изпълнителни процедури срещу кредитополучателя. В допълнение, вземането на банката за главница представлява актив и не може да се приеме като намаляване на имуществото й, поради което не се установява наличието на вреди за банката.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от
ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
същите съображения съдът намира, че са неоснователни предявените при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД за разделно осъждане на всеки от ответниците.
Поради неоснователността на
главния и евентуалните искове, неоснователна е и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба (23.03.2017 г.)
до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно чл. 57, ал. 6 от от ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН държавна такса не се събира предварително от синдика. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2, изр. второ от ЗБН, която следва да се приложи в случая с оглед систематичното тълкуване по ЗНА на разпоредбите в Глава Четвърта “Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки” на ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, съдът намира, че съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК държавната такса в размер на 31 429,20 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
Ответниците не претендират разноски по делото, поради което такива не им се присъждат в производството пред СГС.
С определение от 18.07.2019 г., е допуснато предоставянето на правна помощ по ЗПП на ответника Г.П.Х. за процесуално представителство по настоящото дело. С определение от 23.10.2019 г., е допуснато предоставянето на правна помощ по ЗПП на ответника И.А.З. за процесуално представителство по настоящото дело. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове, настоящият състав намира, че за всеки от ответниците, на които е допусната правна помощ, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същото следва да бъде присъдено в полза на Националното бюро за правна помощ.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез синдиците А.Д. и К.М., против Г.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, О.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ю.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева (седемстотин осемдесет и пет хиляди седемстотин и тридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя В.Н.Г., действащ като Едноличен търговец с фирма “О.– СЕМ. Г.-В.Г.” с ЕИК *******, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2017 г. до окончателното й плащане, при условията на евентуалност искове с правно основани чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева (седемстотин осемдесет и пет хиляди седемстотин и тридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с гореописания договор за банков кредит от 30.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2017 г. до окончателното й плащане, и при условията на евентуалност искове с правно основани чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъде осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 196 432,50 лева (сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на всеки ответник в качеството му на бивш администратор на банката във връзка с гореописания договор за банков кредит от 30.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
производството пред СГС в размер на 31 429,20 лева (тридесет и една хиляди
четиристотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.7 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, с адрес: гр. София, ул. “*******, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по ЗПП за процесуалното представителство на ГЕОРИ П.Х. по делото пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.7 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, с адрес: гр. София, ул. “*******, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по ЗПП за процесуалното представителство на И.А.З. по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :