Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 13.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7613 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 323270/26.01.2018г. по гр.д. № 29571 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав са:
1.отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
8011918/02.06.2016г. на „М.Г.”ЕООД,
ЕИК*******срещу „М.”ЕООД, ЕИК *******
с правно основание чл. 79 , ал.1 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 5000лв. – частичен иск, целият за 15 000лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 02.06.2016г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение в
срок на задължение на „М.П.”ЕООД по договор за отдаване на автомобил при
условията на финансовообвързан лизинг
реф. № 30908 и поръчка № 1/12.03.20107г. да прехвърли на „М.Г.”ЕООД
собствеността върху автомобил „Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег.
№ *******, които вреди представляват разлика между получено капаро от „В.Т.”
ЕООД по предварителен договор за продажба на автомобил от 13.03.2015г. и
връщането му в двоен размер от „М.Г.”ЕООД поради неизпълнение на задължението
да прехвърли собствеността върху автомобила по предварителния договор ; сумата от 577,43лв., представляващи мораторна
лихва за периода от 15.04.205г. до предявяване на иска и М.Г.”ЕООД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „М.”ЕООД,
ЕИК ******* съдебни разноски от 150лв.;
2.“М.Г.”ЕООД, ЕИК*******е осъдено да заплати на
„М.”ЕООД, ЕИК ******* по предявени
насрещни искове сумите, както следва: на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от
965,82лв., представляваща неустойка по чл. 60 от договор за отдаване на
автомобил при условията на финансовообвързан
лизинг реф. № 30908 и поръчка № 1/12.03.20107г. за забава на плащането
на лизингови вноски с падежи
05.08.2013г. , 05.09.2013г., 05.10.2013г., 05.12.2013г., 05.01.2014г. и
05.02.2014г. ; на основание на чл. 79,
ал.1 от ЗЗД сумата от 100лв.,
представляваща глоба за превишена скорост по електронен фиш К №
0250820/16.06.2012г. на ОД на МВР-Пазарджик, платена от М.П.”ЕООД на
24.03.2015г.; сумата от 329,62лв.,
представляваща застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” с
падеж 21.03.2015г. , платена на 28.04.2015г., ведно със законната лихва от
предявяване на насрещните искове – 12.08.2016г., до изплащането й, както и съдебни разноски от 417,64лв., като неоснователен
е отхвърлен иска по чл. 92 от ЗЗД за горница над 965,82лв. до предявен размер
от 1011,23лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5035685/02.03.2018г. по регистъра на СРС от М.Г.”ЕООД, ЕИК*******с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Св.Св. ********и съдебен адрес: адв. П.К.,*** в частта, в която
иска му за 5000лв. е отхвърлен и срещу него са уважени насрещните искове за неустойка,
застрахователна премия и глоба за превишена скорост, лихва върху тях. Изводите
на районния съд за това дали е имал неизпълнение задължения по договора за
лизинг към сключване на предварителния договор били противоречиви и решението
било неправилно. По делото било установено, че към 30.04.2014г. нямал неизпълнени задължения по договора, поради което
и задължение на лизингодателя да му прехвърли собствеността върху автомобила
било възникнало в срок до 10.05.2014г. Това било направено от ответника едва на
30.04.2015г. и от тази забава въззивникът
претърпял вреди от невъзможността да изпълни задълженията си по предварителния
договор сключен с ІІІ-то лице и връщане на двоен размер на платено капаро по
този предварителен договор. Противоречиви били и мотиви на СРС за дата на
получаване на уведомлението за плащане на глобата . По делото било установено и
че задължението по електронния фиш било погасено по давност, а и било платено
от М.П.”ЕООД едва на 24.03.2015г-., тоест след като било възникнало
задължението му да прехвърли собствеността върху автомобила. Не било установено
лизингов автомобил да има връзка с този електронен фиш. Известието за доставяне
от 2015г. не установявало какво е било съдържанието му, не било и получено от
въззивника. Последната дължима лизингова вноска по договора била платена през
април 2014г. и към 30.04.2014г. нямало неплатени задължения по договора.
Противоречиви били и изводите на районния съд за характера на платената по
предварителния договор сума от 15 000лв. Неправилен бил извода, че
купувачът по предварителния договор бил не бил изправна страна. Неправилни били
изводите на СРС и по насрещните искове. Претенциите за застрахователна
премия били възникнали след изтичане на
срока на договора за лизинг и съгласно чл. 40 от договора за лизинг не следвало
да се възстановяват на лизингодателя. Собствеността на автомобила му била
прехвърлена на 30.04.2015г., което по аргумент от чл. 55 от договора доказвало,
че не е имал непогасени задължения към лизингодателя. Противоречиви били мотиви
и за уведомление за платена глоба, както и за необходимостта лизингодателят да
уведомява лизингополучателя за възникналите задължения. Премията била платена от лизингодателя на 28.04.2015г.
и 2 дни след това на въззивника била
прехвърлена собствеността върху автомобила. Плащането било недобросъвестно
поведение от лизингодателя, защото към този момент вече бил взел решение да
прехвърли собствеността , тоест поведението е било с оглед бъдещи претенции за
тази премия към въззивника. Претендирал е разноски.
Въззиваемият "М.П.”ЕООД , ЕИК *******, с адрес: гр. София
бул. „*******в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението
в обжалваната част било правилно. Правилно СРС бил приел че съгласно чл. 40 от
договора за лизинг вземането за глобата възникнало за лизингодателя след
плащането й, че за същото лизингополучател следва да бъде уведомен.
Прехвърлянето на собствеността върху МПС било уговорено да се извърши след
погасяване на всички задължения на лизингополучателя по договора за лизинг.
Такива непогасени задължения съществували към 30.04.2015г. Ирелевантно било
дали глоба е била погасена по давност към плащането й. Плащането било дължимо.
Справката от МВР установявала, че фиша от 2012г. е за лизинговия автомобил. За
плащането й лизингополучателят бил уведомен редовно. Не било установено
лизингополучател да е претърпял вреди от прехвърляне на собствеността едва през
2015г. Предварителният договор не бил сключен с участието на лизингодателя и
прекъсвал пряката причинно-следствена връзка между вредата и поведението на
лизингодателя. Разпоредбата на чл. 41 от договора не позволявала разпореждане с
автомобила от лизингополучателя без съгласието на лизингодателя и вреди от
неизпълнение на лизингополучателя на негово задължение по предварителен договор
за прехвърляне на автомобила не можело да се вменят в отговорност на лизингодателя. Отделно задължението на продавача
по предварителния договор да прехвърли на купувача собствеността върху
автомобила възниквало след плащане на цената му, което не било установено по делото.
Правилно районният съд приел, че платената сума от 15 000лв. не била
задатък. Правилно районният съд бил уважил насрещните искове. Не бил опростил
тези задължения. Плащането на премията по застраховката на 28.04.2015г. било в
изпълнение на задължението по чл. 56 от договора. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8011918/02.06.2016г. на „М.Г.”ЕООД, ЕИК*******срещу „М.”ЕООД,
ЕИК ******* с правно основание чл. 79 ,
ал.1 вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв. – частичен иск, целият за 15 000лв., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 02.06.2016г., до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение в срок на
задължение на „М.П.”ЕООД по договор за отдаване на автомобил при условията на
финансовообвързан лизинг реф. № 30908 и поръчка
№ 1/12.03.20107г. да прехвърли на „М.Г.”ЕООД собствеността върху автомобил
„Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № *******; сумата от 577,43лв., представляващи мораторна лихва
за периода от 15.04.205г. до предявяване на иска. Посочил е, че страните
сключили договор за лизинг за автомобила
със срок от 60 месеца, към 30.04.2014г. бил изпълнил всички свои задължения по
договора и възникнало задължение на ответника в 10-дневен срок да му прехвърли
автомобила. Това ответникът направил едва на 30.04.2015г. и от забавата ищецът
претърпял вреди , представляващи разлика между получено капаро от „В.Т.” ЕООД
по предварителен договор за продажба на автомобила от 13.03.2015г. и връщането
му в двоен размер от „М.Г.”ЕООД поради неизпълнение на задължението да
прехвърли собствеността върху автомобила по предварителния договор . Оспорил е
насрещните искове. Посочил е, че на 30.04.2015г. собствеността върху автомобила
му била прехвърлена и това означавало признание, че към този момент няма
непогасени задължения по договора. Задълженията с падежи август и септември
2013г. били погасени по давност. Нямал задължения за плащане на глоба , тя не
била наложена за лизинговия автомобил, не бил уведомен че дължи такава сума. Не
дължал застрахователна премия, защото ако лизингодател бил прехвърлил собствеността
своевременно, то нямало да има нужда лизингодател да плаща такава премия, не
бил уведомен за това задължение. Договорът за лизинг уговарял плащане на суми,
които са възникнали за периода на договора за лизинг, но не и тези, възникнали
след неговия край. Претендирал е разноски.
Ответникът„М.”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете.
Посочил е, че действително страните са били обвързани от договор за лизинг за
лизинг реф. № 30908 и поръчка № 1/12.03.20107г. за автомобил „Ланд Роувър”,
модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* със срок до февруари 2014г.,
като лизингополучателят следвало да
плати лизингови вноски, такси, застрахователни премии, данък за МПС, глоби,
последната лизингова вноска била платена на 15.04.2014г. Лизингополучателят
имал непогасени задължения за неустойка за забава на плащанията на лизингови
вноски , за глоба за превишена скорост по фиш от 23.08.2012г. и от
05.12.2011г., за данък за МПС за 2015г. поради което и задължението на
лизингодателя по чл. 57 от договора за прехвърляне на собствеността върху
автомобила не било възникнало към момента, посочен от ищеца. Прехвърлянето на собствеността на автомобила
била извършена на 30.04.2015г. и то при неизпълнение задължения на лизингополучателя
по договора, поради което и не носел отговорност за плащане на сумата от
5000лв.-частичен иск ,целият за 15 000лв. Нямало причинно-следствена
връзка между поведението му и плащането на суми от ищеца по сключен от него
предварителен договор за продажба на автомобила. По този предварителен договор
купувач не си бил изпълнил задължението и за продавача не било възникнало
задължение да прехвърли собствеността . Предявил
е на 12.08.2016г. насрещни искове за заплащане на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от
1011,23лв., представляваща неустойка по чл. 60 от договор за отдаване на
автомобил при условията на финасовообвързан
лизинг реф. № 30908 ипоръчка № 1/12.03.20107г. за забава на плащането на
лизингови вноски с падежи 05.08.2013г. ,
05.09.2013г., 05.10.2013г., 05.12.2013г., 05.01.2014г. и 05.02.2014г. ; на
основание на чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД
сумата от 100лв., представляваща
глоба за превишена скорост по електронен фиш К № 0250820/16.06.2012г. на ОД на
МВР-Пазарджик, платена от М.П.”ЕООД на 24.03.2015г.; сумата от 329,62лв., представляваща
застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” с падеж
21.03.2015г. , платена на 28.04.2015г., ведно със законната лихва от
предявяване на насрещните искове – 12.08.2016г., до изплащането. Претендирал е
разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан
лизинг от 12.03.2007г., поръчка №
1/12.03.2007г., погасителен план съгласно
който М.П.”ЕООД се е задължило да предостави на „К.”ЕООД на лизинг автомобил „Ланд
Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* срещу задължение на
лизингополучателя да заплаща лизингови вноски за 60 месеца при лизингова цена
от 69 738,94 евро при начална вноска от 8717,37 евро без ДДС и 59 месечни
вноски от по 1013,09 евро без ДДС платими до 5-то число на месеца. Съгласно чл.
14 - чл. 16 от договора лизингополучателят дължи плащане на застрахователни
премии по застраховка „Гражданска отговорност”, „Каско” , като договор за застраховка
се сключва от лизингодателя за сметка на лизингополучателя. Съгласно чл. 40 от
договора лизингополучателят е длъжен да възстанови на лизингодателя в срок от 5
дни от уведомяването платени от лизингодателя глоби и административни наказания
във връзка с ползване на лизинговия автомобил, съобщени на лизингодателя като
собственик на автомобила, като платени премии по застраховки и данък за МПС
следва да се възстановят до края на
лизинговия период. Съгласно чл. 54 и чл. 57 , чл. 55 и чл. 56 от договора лизингодателят е длъжен да прехвърли на
лизингополучателя собствеността върху автомобила след плащане на всички задължения по договора
, включително и тези за застрахователни премии, глоби, както и премия за
застраховка, сключена за период преди прехвърляне на собствеността. Срок за
изпълнение за задължението за прехвърляне на собствеността страните са
уговорили да е 10 дни от плащане на тези задължения. Съгласно чл. 60 от
договора при забава на плащането на лизинговите вноски лизингополучателят дължи
неустойка за забава в размер на 0,5% на ден от забавена сума.
По делото са приети неоспорени от
страните тристранно споразумение от 08.02.2008г., допълнително споразумение от
21.04.2009г., тристранно споразумение от 29.09.2011г., съгласно които
първоначалният лизингополучател „К.„ЕООД на 08.02.2008г. е бил заменен от ЕТ „М.Д.-Д.Я.”
със съгласието на двете страни по договора за лизинг, на 21.04.2009г. срок на
договор е продължен с 23 месеца с погасителна вноска от по 664 евро а на
29.09.2011г. лизингополучателят ЕТ „М.Д.-Д.Я.” е бил заменен от „М.Г.”ЕООД със
съгласието на двете страни по договора за лизинг. Споразумението от
29.09.2011г. сочи че неплатени вноски са 29бр. за период от октомври 2011г. до
февруари 2014г. за общо 37661,43лв.
По делото е приета приходна квитанция
от 11.02.2015г., съгласно която М.П.”ЕООД е платило данък за автомобил „Ланд
Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* за 2015г. от 307,23лв.
Приети са неоспорени дебитни ноти
от П.А.”ЕООД до М.П.”ЕООД, включително и
такава от дебитна нота от 22.04.2015г. и от 23.04.2015г. за плащане на
застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност” от
329,62лв. са падеж 21.03.2015г. за автомобил
„Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № *******., които М.П. „ ЕООД
е платило на 28.04.2015г.
Прието е писмо от 29.05.2017г. от
ОД на МВР-Пазарджик, писмо от 04.09.2017г. и от 12.06.2017г. от МВР, съгласно
които фиш 0250820/16.06.2012г. за глоба от 100лв за нарушение на правила на
Закона за движение по пътищата е платен на 24.03.2015г., плащането не е
направено от „М.Г.”ЕООД, фишът е идаден за нарушение, извършено от водач на
автомобил с рег. № *******. За нарушения
на водач на същия автомобил са издадени и фишове от 23.05.2012г. за глоба от
200лв., която е събрана от НАП и наредител не може да се установи по техни
масиви, на 18.12.2011г. е издаден фиш на водач на същото МПС за глоба от 350лв.,
последната и до момента не е платена по записвания по техни масиви от данни.
Прието е неоспорено от страните разпореждане
от 20.02.2015г. на публичен изпълнител при ТДД-ГДО по изпълнително дело
178/2013г., платежно нареждане от 24.03.2015г., съгласно които по изпълнително
дело се събират вземания към М.П.”ЕООД за глоби по фиш 0250820/16.06.2012г. от
100лв; заедно с глоби и по други фишове в общ размер от 350лв., като тези суми
са платени от М.П.”ЕООД на 24.03.2015г.
Прието е уведомление от
10.03.2015г., известие за доставяне, съгласно които на 10.03.2015г. „М.П.”ЕООД
е съставило изявление до М.Г.”ЕООД, с което го е уведомило за ЕООД за глоба по фиш 0250820/16.06.2012г. от
100лв., че същата се събира публичен изпълнител и че ако не представи доказателства
за плащането и в срок от 5 дни, ще я плати „М.П.”ЕООД и сумата ще се
префактурира като задължение на „М.Г.”ЕООД, на 16.03.2015г. лизингополучателят е получил писмо от
лизингодателя.
Приета е нотариална покана,
удостоверяванията по която са извършени от нотариус Благоева, рег. № 302 на
Нот.К., съгласно която на 30.03.2015г. на М.П.“ЕООД е връчена покана от М.Г.“ЕООД
за сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху автомобила по
договора за лизинг.
По делото са приети неоспорени от
страните предварителен договор от 13.03.2015г. носещ подписи на страните по
него, извлечение от сметка, съгласно които на 13.03.2015г. “М.Г.”ЕООД се е
задължило да продаде на „В.Т.”ЕООД автомобил „Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър
Спорт”, рег. № ******* за 35000лв, от които капаро от 15 000лв. платимо в срок от 5 дни, а останалите 27000лв. платими
до 30.03.2015г., като прехвърлянето на
собствеността се извърши до 3 дни от плащането на цялата сума, сметката на
продавача е била заверена със сумата от
15 000лв. на 18.03.2015г.
По делото са приети нотариална
покана , констативен протокол, удостоверяванията по които са извършени от нотариус
Н., рег. № 181 на Нот.К., платежно нареждане от 14.04.2015г. съгласно които на
06.04.2015г. В.Т.”ЕООД е съставило
покана до „ М.Г.”ЕООД да се яви на 09.04.215г. пред конкретно посочен нотариус
за сключване на сделката по предварителния договор от 13.03.3015г., в противен
случай да му върне платена сума от 15 000лв. в двоен размер, на 09.04.2015г. М.Г.”ЕООД не се е явило за сключване на окончателен
договор, на 14.04.2015г. „М.Г.”ЕООД е наредило по сметка на „В.Т.”ЕООД сумата
от 30 000лв. с посочено основание „плащане по договор“.
По делото е приет неоспорен от
страните договор с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е
извършено на 30.04.2015г. от помощник нотариус Н.а при нотариус Д. Н., рег. №
181 на Нот.К., съгласно който „М.П.”ЕООД е продало на „М.Г.”ЕООД автомобил „Ленд
Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* за сумата от 5200лв.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло
кредитира като неоспорено от страните и неопровергано от другите доказателства
по делото, вещото лице е посочило, че за процесния период месечни лизингови
вноски са били в размер от по 664 евро като месечните вноски с падежи 05.08.2013г. , 05.09.2013г., 05.10.2013г.,
05.12.2013г., 05.01.2014г. и 05.02.2014г. са платени със забава – вместо на
5-то число съответно на 28-мо, на 12-то, на 06-то, на 20-то, на 21-во число от
месеца, а вноската за февруари 2014г. е платена на 15.04.2014г. Посочило е , че
неустойката за забава върху тези вноски съобразно уговорения размер по чл. 60 от договора е в размер на 1011,27лв.
Разпитан по делото св. Я..Яе
посочил, че е създал М.Г.”ЕООД и през 2010г. прехвърлил дяловете на М.О.и
първата година й помагал да управлява фирмата. След изтичането на договора за
лизинг с „М.П.” ЕООД собствеността върху автомобила трябвало да бъде
прехвърлена, провел няколко разговора с представители на М.П.”, получил
обещание да се сключи договора до септември 2014г, минало време, отново се обадил на
представителя на лизингодателя за гр.Стара Загора, който му обяснил, че имало
непогасени задължения по договора за
лизинг и първо трябвало да ги платят. По справка от счетоводството на „М.Г.”ЕООД
, направена от майката на свидетеля-управител на дружеството, нямали задължения.
Заявил е , че в разговор през ноември 2014г. управителят на лизингодателя за гр.
Стара Загора не му посочил задълженията, но поискал да
изчака след Нова година му казал, че имало грешка и всъщност нямат задължения,
за което издал удостоверение и подписал
споразумение, че всичко е платено. Въз основа на това споразумение
сключили предварителния договор, защото очаквали да придобият автомобила до 10
дни. Това не се случило, като устно им обяснявали че имали задължения, които ту
се появявали , ту изчезвали. Купувачът по предварителни договор ги поканил да
му върнат платеното капаро и след
10-тина дни „М.П.”ЕООД им прехвърлило собствеността върху автомобила. Заявил е,
че бил приятел с управителя и само той бил водил комуникацията с него,
извършвал тези действия като син на управителката на „М.Г.”ЕООД по нейна молба.
Посочил е, че М.О.е майка на децата му, не познава А.Д.. К.И.му бил приятел.
Разпитан по делото св. К.И.е заявил, че е управител на
филиала на „М.П.”ЕООД в гр. Стара Загора от 2002г. Заявил е, че М.Г.”ЕООД е
лизингополучател по договор за лизинг с
М.П.”ЕООД. Имало забавени плащания за данък за МПС за 2013г. и 2014г., имало
фишове за превишена скорост. Разговорите с лизингополучателят през
2014г.-2015г. за прехвърляне на собствеността на автомобила водел чрез сина на
управителката - Я.Я.. Неплатени задължения били за фиш за глоба от 100лв., в
последствие се появило и за премия по застраховка „Гражданска отговорност” през
2015г. Уведомил г-н Я. за тези задължения устно и че следва да ги платят, за да
се прехвърли собствеността, но г-н Я. оспорил дължимостта на глобата. През март
2015г. се разбрали да прехвърлят собствеността, като Я..Яго уведомил, че ще ги
съди за забавата им.
Управителят на М.Г.”ЕООД – Р.Г., на
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК е посочил, че прехвърлянето на собствеността
за автомобила е било обсъждано между страните, като разговори били водени от
сина й, не се сещала за причината поради която прехвърлянето е от 30.04.2015г.,
не помнела дали уведомили купувача по предварителен договор е знаел, че все още
продавач не бил придобил собствеността върху автомобила. Финансовото състояние
на фирмата наложило разпродаване на активите й и затова бил сключен
предварителния договор, М.П.”ЕООД постоянно обещавало, че всеки момент ще
прехвърли автомобила. Синът й я представлявал при сключването на всички
договори. А.Д. работела в М.Г.”ЕООД, синът й се казвал Я.Г.Я.. Нямала
информация за наложени глоби, дължими застрахователни премии и данъци. Синът
нямал писмено пълномощно от нея, но той се занимавал с К.и с ІІІ-ти лица. Като
станала управител на фирмата видяла документ от „М.П.”ЕООД, че не дължат суми по фишове и други наказателни документи.
Приет е договор за продажба на
дружествени дялове от 17.02.2015г-., съгласно който М.О.е продала на А.Д. 100
дяла на В.Т.”ЕООД, а на Р.Г. 50 дяла от М.Г.”ЕООД.
Приети са ведомости на „М.Г.”ЕООД,
в които А.Д. и Я..Я. са посочени като част от администрацията на фирмата за
процесния период.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част по
исковете, предявени от „М.Г.”ЕООД:
Предявените искове са с правно
основание чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД – иск за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение на
договорно задължение ведно с обезщетение за забава за плащането му
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже по делото, че с ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по договор за лизинг, че е изпълнил точно всички свои
задължения по договора и за ответника е възникнало валидно и изискуемо
задължение за прехвърляне на ищеца на собствеността върху лизинговата вещ, че
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на това задължение и в пряка
причинно - следствена връзка с тази
забава ищецът е претърпял вреди в определен размер, като е изпаднал и в забава
на обезщетяването им.
Съдът пирема, че от приетите по делото неоспорени от
страните писмени доказателства по делото се установи, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, като ответинкът се е задължил и е предоставил на ищеца за ползване автомобил „Ланд Роувър”, модел
„Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* срещу задължение на лизингополучателя да
заплаща до 05.02.2014г. месечни лизингови вноски до 5-то число на текущия
месец, размер на които считано от април 2009г.
са в размер от по 644 евро, да заплаща застрахователни премии по застраховка
„ГО”, „Каско”, да възстанови на лизингодателя в срок от 5 дни от уведомяването
платени от лизингодателя глоби и административни наказания, като при забава на плащането им дължи
неустойка от 0,5% на ден от забавена сума . Съдът приема за установено от приетия
договор за лизинг, че страните са се съгласили с разпоредбите на чл. 54-57 от
договора, че в срок от 10 дни от погасяване на всички задължения по договора
лизингодателят е длъжен да прехвърли собствеността на лизинговата вещ на
лизингополучателя.
По делото се установи от приети
по делото неоспорени от страните писмени доказателства, че на 13.03.2015г.
ищецът е сключил с „В.Т.”ЕООД предварителен договор, като се е задължил да продаде на „В.Т.”ЕООД
автомобил „Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”, рег. № ******* за
35000лв, от които капаро от 15 000лв. платимо в срок от 5 дни, а
останалите 27000лв. платими до
30.03.2015г., като прехвърлянето на собствеността се извърши до 3 дни от
плащането на цялата сума, сметката на продавача
е била заверена със сумата от 15 000лв. на 18.03.2015г., на 06.04.2015г. купувач е съставил покана до продавача за явяване на
09.04.2015г. пред нотариус за сключване на окончателен договор или да върне
платена сума в двоен размер , ищецът не е се е явил пред нотариус и на
14.04.2015г. е платил на купувача 30 000лв. с основание „плащане по
договор“.
В случая предявеният иск по
делото е претенция за обезщетение на вреди от забавено изпълнение на задължението
за прехвърляне собствеността върху автомобила, което е попречило на ищеца да
продаде автомобила като сключи окончателен договор по предварителен договор от 13.03.2015г., по който авансовото
плащане е уговорено за 5 дни след сключването му, а окончателното – до
30.03.2015г., и е върнал двоен задатък на 14.04.2015г., то съдът приема, че
това са релевантните моменти, към които следва да се установи по делото, че
ответникът е имал валидно и изискуемо задължение към ответника за му прехвърли
собствеността върху автомобила. Това е така, защото решаващо за делото е
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и вредите, чиято
обезвреда се търси от ищеца по делото.
Съдът приема, че по делото е
установено, че през в периода от 13.03.2015г. до 14.04.2015г. ищецът е имал
непогасени задължения към ответника по договора за лизинг, поради което и не са
били налице условията на чл. 57 от договора и за ответника не е възникнало
задължение да му прехвърли собствеността върху автомобила в този период. Приетите
по делото договор за лизинг с погасителен план, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза установяват, че лизинговите вноски от по 644 евро
всяка с падежи 05.08.2013г., 05.09.2013г., 05.10.2013г., 05.12.2013г.,
05.01.2014г. и 05.02.2014г. са платени със забава – вместо на 5-то число на
месеца съответно на 28-мо, на 12-то, на 06-то, на 20-то, на 21-во число от
месеца, а вноската за февруари 2014г. е платена на 15.04.2014г. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено че за ищеца е било
възникнало валидно задължение към ответника по договора за лизинг за плащане на
неустойка по чл. 60 от договора за лизинг за забава на плащанията на тези
вноски и то е било в размер на 1011,27лв. По делото не е установено погасяване
на това задължение за сумата към релевантния за делото период – март-април
2014г. Погасителната давност за тях към този момент не е била изтекла и
възражението на ищеца за същото към този момент е неоснователно. При така
установеното съдът приема, че за
релевантния за делото период условията по чл. 57 от договора не са били настъпили.
Следва да се посочи, че на
24.03.2015г. за ищец е било възникнало и задължение да заплати сумата от 100лв.
като глоба по електронен фиш № 0250820/16.06.2012г. По делото е установено
от приетите писма от МВР, разпореждане
на публичен изпълнител, че тази сума е глоба за нарушение на правилата за
движение по пътищата на водач на лизинговия автомобил, за събирането на която е
образувано изпълнително дело, за което ищец е бил уведомен на 16.03.2015г. и която
е платена от ответника вместо ищеца. Писмата от МВР изрично сочат, че нарушение
е на водач на лизинговия автомобил и твърденията на ищеца в обратния смисъл са
неоснователни. Уведомлението от 10.03.2015г., с което ответник съобщава на ищеца за наложена глоба и нужно
плащане е получено от ищеца на 16.03.2015г. Вярно е, че известието за доставяне
не сочи съдържанието на писмото. Доколкото не е установено по делото в този
период ответникът да е изпратил друго писмо на ищеца, то житейски оправдано е
да се приеме, че съдържанието на това писмо е било уведомлението от
10.03.2015г. Известието за доставяне е оформено от служител на доставчик на
пощенски услуги, поради което и същото в частта, с която се сочи, че надлежен
представител на М.Г.“ЕООД е получил писмото е официален удостоверителен
документ . Аргумент в подкрепа на този извод са разпоредбите на Закона за
пощенските услуги, придаващи на това удостоверяване такъв характер. По делото
не е опровергано това удостоверяване по известието за доставяне, поради което и
съдът приема за установено получаването на писмото от ищеца на 16.03.2015г. При
така възприето съдът приема, че на 16.03.2015г. ищецът е знаел че има фиш за
глоба, който не е платен във връзка с управлението на лизинговия автомобил,
както и че ако не представи доказателства за плащането му в 5 дневен срок,
посочен от ответника, ще бъде платен от ответника и сума ще бъде префактурирана
на ищеца. По делото не е установено плащане на сумата от ищеца, поради което и
с основание на 24.03.2015г. ответникът я
е платил и за ищеца е възникнало задължение да я възстанови на ответника
съгласно постигнато с договора съглашение. Уведомяването на ищеца, че такова
плащане е извършено е ирелеванттно за възникване на задължението на ищеца към
ответника. То има значение само за изпадане
в забава на ищеца да възстанови тази
сума на ответника. Последното обаче няма значение при преценка за
обстоятелствата от хипотезата на чл. 57
от договора. Следва да се посочи, че
знанието на ищеца за наличието на такова задължение се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от други доказателства
по делото. Св. Я. е заявил, че са му сочили, че има задължения. Св. Кирилов е
заявил, че е уведомил устно сина на управителя на ищеца – Я.Я., че има неплатен
фиш за глоба. Възражението на ищеца, че
към момента на плащането на глобата от лизингодателя е било погасено по давност
е направено едва с въззивната жалба, поради което и съдът го приема за
преклудирано и не следва да бъде разгледано.
Съдът приема за установено по
делото, че преди сключване на предварителния договор е възникнало и
задължението на ищеца към ответника за възстановяване на платения данък за
автомобила за съответната част на 2015г.. Такова задължение е уговорено с
договора за лизинг, приетата приходна квитанция установява плащането на
307,23лв. данък за автомобила от лизингодателя. По съображения изложени по-горе
съдът приема, че уведомяването на ищеца за това задължение е ирелевантно при
преценка на обстоятелства по чл. 57 от договора за лизинг.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че поведението на ответника е причина за плащане на данъка, застрахователната
премия за 2015г. За ответника не е било възникнало валидно задължение да
прехвърли на ищеца собствеността върху лизинговия автомобил поради непогасени
задължения за неустойка по договора, глоба за нарушение на Закона за движение
по пътищата, поради което и плащането на
данък, застрахователна премия за автомобила за 2015г. не е недобросъвестно
поведение на ответника.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че тези задължения не били възникнали в срока на договора за лизинг. Правата
и задълженията на страните по договора за лизинг не са ограничени със срока ,
за който автомобил е предоставен за ползване и погасителния план на лизинговите
вноски. С договора за лизинг са уговорени и задължения за плащане на неустойки
за забава, период на които вземания зависи от плащането на главниците, а не от
падежа на последната лизингова вноска. С договора е уговорено и задължение за
сключване на договора за застраховка за период след падеж на последна вноска,
задължение за прехвърляне на собствеността върху автомобила, което възниква
след падеж на последна погасителна вноска.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че със сключването на договора за продажба на автомобила на 30.04.2015г.
ответникът бил признал, че не му се дължат суми по договора. Признанието на
факти и права, както и опрощаването на дълг следва да са направени ясно и
недвусмислено, като се сочи основание и размер на вземане, към което са
насочени. Такива изявления не се съдържат в договора за продажба на автомобила
от 30.04.2015г., поради което е доводите на ищеца в обратния смисъл са
неоснователни. Няма пречка лизингодателят да прехвърли собствеността върху
автомобила и при наличие на непогасени задължения по договора за лизинг. Това,
обаче, не е равнозначно на признание, че задължения по договора лизингополучателят
няма, съответно за опрощаване на задължения.
При така възприето съдът приема,
че в периода от 13.03.2015г. ( сключване на предварителния договор) до
14.04.2015г.( плащане на сумата от 30 000лв. от ищеца на купувача по
предварителния договор) за ответника не е съществувало валидно възникнало и
изискуемо задължение към ищеца за
прехвърляне на собствеността върху лизинговия автомобил, поради което и иск за
обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение на това задължение е неоснователен.
Този иск е неоснователен и поради
недоказване на претърпени вреди от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с
твърдяното поведение на ответника. Приетият по делото предварителен договор не
установява, че платената сума от 15 000лв. е задатък по смисъла на чл. 93
от ЗЗД, поради което и връщането й от продавача на купувача по предварителния договор в двоен
размер не е установено да е било в изпълнение на валидно възникнало задължение
на ищеца към купувача по предварителния договор. Задатъкът е уреден в
разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД. Тази
разпоредба намира приложение тогава, когато страните са се уговорили
предварително да се даде определена вещ, включително и определена сума, на която е придадена потвърдителна,
обезпечителна, но и обезщетителна функция, като се уговори предварително правно
положение на тази вещ при изпълнение, както и при неизпълнение на договора
съобразно чл. 93 от ЗЗД. Страните са свободни да уговарят в съглашението
помежду си съдържанието на
правоотношението, възникнало между тях. Задатък може да се претендира при отказ
от договора, като претенцията за връщането на задатъка в двоен размер, води до
разкъсване на договорната връзка поради отказ от договора. Предявяване на
искане за връщане на задатък съдържа в себе си изявление, че страната не е
съгласна договора да поражда други последици, свързани с конкретно неизпълнение
на определено задължение на насрещна страна, освен връщането на задатъка. (В този смисъл Решение № 137/20.04.2011г. по
гр.д.№ 1161/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая сумата от 15 000лв. е обозначена от страните по
предварителния договор като „капаро”.
Съглашенията по предварителния договор не позволяват извод, че на тази сума е
придадено значението на „задатък”. При тълкуване на волята на страните при условията на чл. 20 от ЗЗД за тази сума
се обосновава извод, че е авансово плащане на сума по договора, на което обаче
не е придадено типичните за задатъка потвърдителна, обезпечителна и
обезщетителна функция. Това е така, защото правното положение на тази сума не е
уредено предварително от страните по начин, който да позволи извод, че
приложение намира чл. 93 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното
правилно районният съд е отхвърлил иска за 5000лв., предявен като частичен и акцесолния
му иск за обезщетение за забава на плащането й.
По правилността на решението в обжалваната част по
исковете, предявени от „М.П.”ЕООД:
Предявените исковете са с
правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 и
чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 345, ал.1 и ал. 2
от ТЗ - претенции за осъждане
на ответника изпълнение на поето задължение за заплащане на парични задължения
по договор за лизинг ведно с обезщетение за забава, както и неустойка -
обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за лизинг, по което ищец си е изпълнил точно
задължения, както и че е възникнало изискуемо задължение на ответника за заплащане
на лизингови вноски, застрахователния премия, глоба за нарушение на правила за
Движение по пътищата, че ответник е изпаднал в забава на плащането и за
неизпълнението на тези задължения в срок да е уговорена валидни клаузи за
неустойка, като за същото ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съдът пирема, че от приетите по делото неоспорени от
страните писмени доказателства по делото се установи, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, като ищецът се е
задължил и е
предоставил на ответника за ползване автомобил „Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър Спорт”,
рег. № ******* срещу задължение на лизингополучателя да заплаща до 05.02.2014г.
месечни лизингови вноски до 5-то число на текущия месец, размер на които считано от април 2009г. са в месечен размер
от по 644 евро, да заплаща застрахователни премии по застраховка „ГО”, „Каско”,
да възстанови на лизингодателя в срок от 5 дни от уведомяването платени от
лизингодателя глоби и административни наказания, като при забава на плащането им дължи
неустойка от 0,5% на ден от забавена сума .
Съдът приема, че от прието по
делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като неопровергано от другите доказателства по делото, се установява, че
лизинговите вноски от по 644 евро всяка с падежи 05.08.2013г., 05.09.2013г.,
05.10.2013г., 05.12.2013г., 05.01.2014г. и 05.02.2014г. са платени със забава –
вместо на 5-то число на месеца съответно на 28-мо, на 12-то, на 06-то, на
20-то, на 21-во число от месеца, а вноската за февруари 2014г. е платена на
15.04.2014г. При така установеното съдът приема, че по делото е установено че
за ищеца е било възникнало валидно задължение за плащане на неустойка по чл. 60
от договора за лизинг за забава на плащанията на тези вноски и то е било в
размер на 1011,27лв. По делото не е установено погасяване на това задължение за
сумата до размера от 965,82лв. ,
поради което и правилно районният съд е уважил иска за тази сума.
По делото е установено от приети писма от МВР,
разпореждане по изпълнително дело, че през време на действието на договора за
лизинг водач на лизинговия автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, за което е наложена глоба от
100лв. по електронен фиш № 0250820/16.06.2012г., която ищецът е платил
на 24.03.2015г. в хода на принудително изпълнение, образувано за събирането
й. Установява се от приетия договор за
лизинг, че страните са се съгласили лизингополучателят да възстанови платената
от лизингодателя сума за същото. Подробни съображения за тези си изводи съдът
изложи по-горе. По делото не е установено погасяване на това задължение, поради
което и правилно районният съд е уважил иска за тази сума. Ирелевантно за
основателността на иска за тази сума е
уведомяването на ответника за дължимостта й . Това е така, защото най-късно с
исковата молба такова уведомяване е извършено. Възражението на ищеца, че към момента на плащането
на глобата от лизингодателя е било погасено по давност е направено едва с
въззивната жалба, поради което и съдът го приема за преклудирано и не следва да
бъде разгледано.
Съдът приема за установено по
делото , че е възникнало и задължението на ищеца към ответника за
възстановяване на платената премия по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила
за 2015г. в размер от 329,62лв
Такова задължение е уговорено с договора за лизинг, приетите дебитна нота, платежно нареждане установява
плащането от лизингодателя на 329,62лв. като премия по застраховка „ГО” за
автомобила. Ирелевантно за основателността
на иска за тази сума е уведомяването на
ответника за дължимостта й . Това е така, защото най-късно с исковата молба
такова уведомяване е извършено. Неоснователни са доводите на ответника, че сключването на застрахователен
договор и плащането на премия от ищеца не било добросъвестно поведение на
лизингодателя. Задължение да сключи договора лизингодателят е поел с
разпоредбата на чл. 56 от договора за лизинг и изпълнение на това задължение е
било добросъвестно.
По делото не е установено погасяване
на тези задължения, поради което и правилно районният съд е уважил насрещните
искове за тези суми. Неоснователни са доводите че със сключването на договора
за продажба на автомобила на 30.04.2015г. ответникът бил признал, че не му се
дължат суми по договора. Признанието на факти и права, както и опрощаването на
дълг следва да са направени ясно и недвусмислено, като се сочи основание и
размер на вземане, към което са насочени. Такива изявления не се съдържат в
договора за продажба на автомобила от 30.04.2015г., поради което е доводите на
ищеца в обратния смисъл са неоснователни. Няма пречка лизингодател за прехвърли
собствеността върху автомобила и при наличие на непогасени задължения по
договора за лизинг. Вземанията за неустойка не са погасени по давност, доколкото
иск е предявен на 12.08.2016г.
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд следва да се потвърди в обжалваната му част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производството
пред СГС в размер на 300лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено
от съда при съобразяване на фактическа и правна сложност на делото но и при
съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ
и Наредбата за плащането й.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 323270/26.01.2018г. по гр.д. № 29571 по описа за
2016г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА М.Г.”ЕООД, ЕИК*******с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св.Св. ********и
съдебен адрес: адв. П.К.,*** да заплати на М.П.”ЕООД , ЕИК *******, с адрес: гр. София бул. „*******на
основание на чл. 78 от ГПК сумата от 300лв. (триста лева), представляващи съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.