Определение по дело №583/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на адв. Райнов, в качеството му на упълномощен
защитник на осъдената М.Х.Б.. В молбата се твърди, че в момента тя
изтърпява наложеното й със споразумение от 14.09.2022 г. по НОХД №
1011/2022 г. по описа на РС Сливен наказание Лишаване от свобода, за срок
от четири месеца. Осъдената безкрайно съжалявала за извършеното от нея,
имала добро поведение в затвора и отговорно спазвала трудовата дисциплина
и това било знак за действието на поправителната и възпитателна функция на
наложеното й наказание. Не създавала затруднения, отговорно изпълнявала
задълженията си, което било доказателство за желанието й да спазва
установения правов ред в Република България. Към момента тя била
изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание.
Поведението й по време на изпълнение на наказанието винаги било примерно,
отговорно и добросъвестно. Спазвала всички правила на мястото за
изтърпяване на наказанието. Държала се възпитано и учтиво с надзирателите
и отговорниците и никога не създавала проблеми. Нямала нарушения на реда
и дисциплината до настоящия момент. Била внимателна в контактите си,
самостоятелна и независима, никога не проявявала агресия, била способна да
взема правилни решения, ползвала се с авторитет сред лишените от свобода.
Съпричастна била към провежданите мероприятия и проявявала
инициативност. Всичко това следвало да бъде отчетено като една много добра
основа за бъдещата й социална адаптация. Изтърпеният период от
наказанието до настоящия момент оказал много силно негативно влияние. Тя
била откъсната от нормалния живот. Този период оставил трайни следи
завинаги у нея и тя категорично нямала намерение в бъдеще да извършва
престъпление. Желаела да се върне в обществото, като отговорен и съвестен
човек, да се адаптира и да се реализира като пълноценен гражданин, да се
грижи за семейството си и да спазва установения правов ред в Република
България. Тя продължавала да страда от заболявания като хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна
белодробна болест, старческа катаракта, депресия и други, за което била
представена медицинска документация. Осъдената била инвалидизирана с
60% трайно намалена работоспособност съгласно експертно решение № 4513
от заседание № 211 / 19.12.2007 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“
– Сливен, с водеща диагноза: глухота свързана с нарушение в провеждането
на звука и невросензорна загуба на слуха; общо заболяване: неврит на
слуховите нерви с практическа глухота без възможност за слухопротезиране.
Твърди се още в молбата, че през последния месец здравословното състояние
на осъдената силно се влошило, което наложило неколкократно тя да постъпи
на лечение в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ гр. Сливен, за което били
издадени и съответни медицински документи на администрацията на затвора
- Сливен. Следвало да се има предвид, че последователното и добросъвестно
поведение от страна на осъдената било предпоставка за успешна реализация в
условията на свобода, поради което било неоправдано да се откаже да се даде
1

възможност на лицето да се откъсне от негативната среда на лишените от
свобода и да направи опит в бъдеще да води пълноценен живот, в полза на
обществото. Изтърпеният период от наказанието допринесъл в достатъчна
степен за превъзпитаването на осъдената в дух на осъзнаване на извършеното
противоправно деяние, тъй като тя приемала вината си и била самокритична
към извършеното от нея. Желаела да се върне в обществото като отговорен и
съвестен човек, да се адаптира и реализира като пълноценен гражданин, да се
грижи за семейството си и да спазва законодателството на Република
България. Тъй като били на лице предпоставките на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК,
искането е съдът да постанови съдебен акт, с който да допусне условно
предсрочно освобождаване на осъдената Б. от изтърпяване на останалата част
от наказанието лишаване от свобода. Към молбата са приложени становище
на Началника на Затвора - Сливен, Оценка за осъден правонарушител, план
за изпълнение на присъдата, както и цялото затворническо досие на
осъдената.
В съдебно заседание защитникът на осъдената Б. поддържа молбата за
нейното условно предсрочно освобождаване на и моли за уважаването й.
Счита, че твърденията в молбата се подкрепят от доказателствата по делото.
Против осъдената Б. нямало данни за образувани висящи наказателни дела за
други престъпления, тя не била извършвала нарушения на режима в затвора и
нямала наложени наказания. Към настоящия момент била със силно влошено
здравословно състояние поради напредналата възраст и придружаващите
заболявания, посочени в молбата. От изготвената оценка за осъденото лице,
както и от материалите от затворническото досие на Б. се установявало
доброто й поведение, нейното желание да спазва законите в България. Тя
демонстрирала добро поведение в затвора, не създавала проблеми на
администрацията. Остатъкът от наказанието бил съвсем малък. Налице били
доказателства за нейното поправяне и превъзпитание, поради което моли
съдът да постанови допускане на условно предсрочно освобождаване, за да
може осъдената да посрещне предстоящите празници в семейна атмосфера.
Осъдената Б. заявява, че иска да бъде освободена, да се прибере при
децата си и те да се грижат за нея.
Процесуалният представител на началника на Затвора поддържа
представеното писмено становище. Счита, че към настоящия момент не са
изпълнени кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно
освобождаване в частта за поправянето на осъденото лице. Осъдената била
многократно осъждана за престъпления от един и същи вид. Наложена й била
кратка присъда, като през изтърпените два месеца не били настъпили
промени, затова не била изготвена последваща оценка на правонарушител. В
условията на затвора не били констатирани нарушения на реда, същата била с
очаквания към останалите да й помагат. Предвид напредналата възраст не
била назначавана на работа, не вземала участие в дейностите за осмисляне на
свободното време и не била включвана в специализирани програми, освен в
програма за адаптация. Рискът от рецидив бил в границите на среден, като
2

същият се запазвал, тъй като нямало настъпили промени. В живота на свобода
обкръжението оказвало влияние върху престъпната активност на лишената от
свобода. Моли съда да остави без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдената Б..
Прокурорът счита молбата за основателна, поради което предлага съдът
да я уважи и да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното наказание четири месеца Лишаване от свобода на
М.Х.Б.. Първата предпоставка на чл. 70 ал. 1 от НК била изпълнена, тъй като
лишената от свобода изтърпяла повече от половината от наказанието. По
отношение на втората предпоставка счита, че били налице доказателства за
поправянето на Б.. Наличните обстоятелства - напредналата възраст,
недоброто здравословно състояние и нисък интелект, обуславяли изначално
невъзможността за постигане на огромни промени по време на престоя на
лишената от свобода в затвора, още повече, че съдът й наложил едно
изключително кратко наказание - само четири месеца Лишаване от свобода.
Обстоятелството, че за два месеца нямало промяна в поведението на
лишената от свобода било една индиция за това, че за оставащия кратък
период около месец нямало да настъпи значителна промяна в поведението на
лишената от свобода, което всъщност според становището на началника на
Затвора - Сливен не било лошо, тъй като осъдената се стремяла да поддържа
безпроблемни отношения с останалите лишени от свобода, нямала
констатирани нарушения на установения ред и въпреки краткия престой в
институцията, представяла добро ниво на съобразяване с правилата и
нормите на поведение. Предлага съдът да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание четири
месеца Лишаване от свобода на М.Х.Б..
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената М.Х.Б. е на 72 години, българска гражданка, с основно
образование, вдовица, пенсионер по прослужено време. Осъждана:
- С влязла в сила на 04.01.2017г. присъда № 241 / 19.12.2016г. по НОХД
№ 1655 / 2016г. на СлРС за престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК, за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнието на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години;
- С влязло в сила на 14.09.2022г. споразумение по НОХД № 1011 /
2022г. на СлРС за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца
при първоначален общ режим.
Осъдената Б. е постъпила в Затвора – Сливен на 14.09.2022г. за първи
път. От 28.09.2022г. е разпределена в ЗООТ „Рамануша“. Към датата на
постановяване на настоящото определение – 06.12.2022г. е изтърпяла
3

фактически два месеца и двадесет и два дни. Остатъкът за изтърпяване е един
месец и осем дни. Формална правна възможност за условно – предсрочно
освобождаване е придобила на 14.11.2022г. Осъдената Б. има здравословни
проблеми; изразени субкултурални особености; намалени личностови
ресурси и нисък потенциал за изграждане на нови поведенчески стратегии и
механизми за справяне с възникнали житейски трудности и неблагополучия.
Поради възрастови и здравословни причини придвижването й и битовото
обслужване е ограничено и се осъществява с помощно средство - бастун и
посредством подкрепа от други осъдени. При престоя й в затворническата
институция не са констатирани нарушения на установения ред. Стреми се да
поддържа безпроблемни взаимоотношения с останалите лишени от свобода,
но общува предимно с лицата, с които съжителства. С очаквания към
останалите да й помагат при битовото обслужване в ежедневните дейности.
За краткия престой в институцията представя добро ниво на съобразяване с
правилата и нормите на поведение. Притежава добри трудови навици - при
провеждане на социално интервю при постъпване в затвора е съобщила за
общ трудов стаж от 27 години, придобит във фабрика „Руно“, гр.Сливен - 18
години, като даракчийка и фабрика „Съби Димитров“, гр. Сливен - предачка,
около 9 г., както и че има завършен седми клас. С добро ниво на грамотност,
справя се с четене и писане.
Поради напредналата възраст и здравословни проблеми не е
назначавана на работа в условията на затвора. Поради трудно придвижване
няма възможност за участие в дейностите за осмисляне на свободното време ,
провеждани в условията на общежитието. Не е включвана в специализирани
програми, с изключение на програма за адаптация.
Изготвена е една Оценка на правонарушител – първоначална, на
28.09.2022г. 1 показваща 61 т. - среден риск. Регистрираните проблемни зони
са в раздели:
- раздел 3 „ жилищно устройване “ - държи в дома си акцизни стоки без
бандерол;
- раздел 4 „ образование, обучение и трудова заетост “ - преустановява
образованието си в седми клас, поради създаване на собствено семейство.
Няма професионална квалификация;
- раздел 7 „ начин на живот и обкръжение “ - обкръжението на осъдената
оказва влияние върху извършваната престъпна активност
- раздел 11 „мисловни умения и поведение“ - не притежава умения да
определи проблемните зони в живота си и да ги съотнесе към престъпните
деяния, а оттам и не изгражда адекватни планове за преодоляването им.
Повтаря едни и същи грешки;
- раздел 12 „нагласи“ - поддържа самооправдателна позиция, че деянието
в действителност е извършено от внучката й, а тя поела нейната вина.
През изминалия двумесечен период не са настъпили промени, поради
което не е изготвена последваща оценка. При осъдената се идентифицирани
4

фактори на уязвимост, които надвишават криминогенните фактори в
структурата на личността и в конкретния случай именно те играят ролята на
защитни механизми при вероятността от ново осъждане.
В изготвения на 10.10.2022г. индивидуален план за изпълнение на
присъдата са заложени цели, съобразно идентифицираните в оценката на
правонарушителя проблеми зони и възможностите за участие, предвид
възрастовите и здравословни особености на осъдената: съхраняване на
връзките със семейството; поддържане на равновесно емоционално
състояние; ежедневни медицински грижи и наблюдение.
Осъдената е изразила съгласие с така заложените цели в индивидуалния
план на присъдата.
Към молбата на осъдената е приложено експертно решение № 4513 от
заседание № 211 / 19.12.2007 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ –
Сливен, сочещо за 60% трайно намалена работоспособност, с водеща
диагноза: глухота свързана с нарушение в провеждането на звука и
невросензорна загуба на слуха; общо заболяване: неврит на слуховите нерви с
практическа глухота без възможност за слухопротезиране. Посоченият в
решението срок на инвалидността е до 01.12.2010 г. за три години.
Представени са 2 бр. амбулаторни листи и епикриза на осъдената, всичките от
2017г. Не са представени актуални документи за здравословното състояние на
осъдената.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената М.Х.Б. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъдената Б. от изтърпяване на останалата част
от наложеното й наказание лишаване от свобода. Анализът на престъпната
дейност на Б. сочи за извършител на престъпления по чл. 234 от НК –
държане на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол, като
наказанието, което в момента търпи е за престъпление, извършено от нея
повторно.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т. 1 от
НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Б. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
„Лишаване от свобода", а именно към настоящия момент тя е изтърпяла
всичко два месеца и двадесет и два дни от наложеното й наказание четири
месеца лишаване от свобода, т.е. повече от половината от наказанието. Не е
налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК, а
именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е
5

определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода". Затворническата
администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от
свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното
третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица. В
конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че
предвид регистрирания среден риск от рецидив (който се запазва) и
криминалната обремененост, при осъдената Б. съществува риск от
извършване на последващи правонарушения в живота на свобода, поради
което молбата за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде
уважена.
Съдът не споделя изтъкнатите доводи от страна на защитата и на
представителя на ОП – Сливен, на основата на които се претендира, че по-
нататъшният престой на Б. в мястото за лишаване от свобода е безпредметен
и следва да бъде предсрочно освободена.
Действително осъдената Б. е в напреднала възраст, има здравословни
проблеми, свързани с предвижването, но тези обстоятелства нямат
отношение към института на условното предсрочно освобождаване.
Влошеното здравословно състояние поначало не е сред факторите и
критериите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в
производство като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на
осъдената. При здравословни оплаквания, на същата следва да бъде
предоставена съответна медицинска помощ по реда, предвиден в чл. 250 и сл.
от ЗИНЗС.
Вярно е, че осъдената Б. няма неприключили дела за други
престъпления; няма констатирани нарушения на установения в
затворническата институция ред; не е наказвана; стреми се да поддържа
безпроблемни отношения с останалите лишени от свобода, но това не
означава, че спрямо същата е завършил корекционния процес. Доброто
поведение в затвора и липсата на нарушения на реда следва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
условно освобождаване като вид награда. Условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, а не е институт с автоматично приложение при
6

изтърпяване на определена част от наказанието.
Неоснователни са доводите в молбата, че изтърпеният период от
наказанието до настоящия момент оказал много силно негативно влияние
върху осъдената, която била откъсната от нормалния живот и този период
оставил трайни следи завинаги у нея. Наложеното наказание е лишаване от
свобода за срок от четири месеца, от които са изтърпяни два месеца и
двадесет и два дни, затова няма как да се направи извод за прекомерно
завишен пенитенциарен престой на осъденото лице и опасност от настъпване
на отрицателни за осъдената последици от него.
Предвид всичко изложено, съобразено със събрания и проверен
доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че поведението
на осъдената Б. в затвора до момента не индикира доказателства за
съзнателна положителна промяна от нейна страна, предвид което не следва да
бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:
7

Номер на акта:	481
Дата:	6 декември 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200583
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Определение по дело №583/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите