към присъда № 49 от 21.09.2017г.
по НОХД № 1243 по описа на Районен съд град Монтана за 2017 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана
подсъдимия Н.Ц.В. - роден на xxx г. в гр.
Монтана, живущ xxx
българин, бълг. гражданин, разведен, със средно-специално
образование, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че за времето от 24.12.2015 година до
24.05.2017 година в гр. Монтана, след като е осъден с решение по гр. д. № 70570
/ 2014 г. на PC Монтана, влязло в законна сила на 24.02.2015 година да издържа
свои низходящи - малолетните си синове Н. Николаев В., с ЕГН xxxxxxxxxx и Д.
Николаев В., с ЕГНxxxxxxxxxx, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - 17 /седемнадесет / месечни вноски по 120 лв.
за всяко от децата, в общ размер от 4080 лв., - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура град Монтана в хода на съдебното следствие поддържа повдигнатото
обвинение по отношение на подсъдимия. Предлага съда да определи наказание във
втората му хипотеза предвидено в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК- пробация.
Подсъдимият В.
признава вината си, като моли съда да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, като излага доводи в тази насока.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Н.В. и свидетелката Д.В. са бивши съпрузи.
Бракът им бил прекратен през 2006 година с решение по по гр.д. № 1036/2006 г,
но двамата продължили да живеят заедно, имат две деца - Н. и Д., родени на xxx
г. През м. май 2014 година Витанови се разделили, като децата останали при
свидетелката. С Решение по гр. д. № 70570 / 2015 година по описа на Районен съд
Монтана В. бил осъден да заплаща на бившата си съпруга издръжка в размер на 120
лв. месечно за всяко от децата. Решението на съда е влязло в законна сила от
24.02.2015 година.
От показанията на свидетелката В. се установява, че подсъдимият
не е заплащал дължимата издръжка. След влизане в сила решението на съда е било
образувано изпълнително дело№ 20151630420046 в СИС при PC Монтана, по което по
сметката на свид. В. била преведа сумата от 2513.10 лв. след извършена публична
продан на земеделски имот, собственост наподсъдимия. Преведената сума покрива
неплатените издръжки от страна на подсъдимия за периода от 24.02.2015 г. до
24.12.2015 г.
Така с поведението си подсъдимият Н.В. от обективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като за
времето от 24.12.2015 г. до 24.05.2017 година в гр. Монтана, след като е осъден
с решение по гр. д. № 70570 / 2014 г. на PC Монтана, влязло в законна сила на
24.02.2015 г. да издържа свои низходящи - малолетните си синове Н. Николаев В.,
ЕЕН xxxxxxxxxx и Д. Николаев В., ЕГНxxxxxxxxxx, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 17 /седемнадесет /
месечни вноски по 120 лв. за всяко от децата/- в общ размер от 4080 лв.
От субективна страна подсъдимия В. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния
характер па деянието, придвиждал е неговите обществено опасни последици и е искала
тяхното настъпване. Знаел е, че е осъден да плаща
издържка на свой низходящи и въпреки това, не е изплатил нито една месечна
вноска. Подсъдимият В. не е страдал от заболяване, което да го възпрепятства да
си намери работа. Като не е предприел необходимите мерки, за да си намери
работа и да осигури издръжка на децата си, сам се е поставил в положението да
не може да изпълни законовото си задължение и в този смисъл, извършеното oт него неплащане на издръжка
следва да се счита съзнателно. Нe са
били налице, каквито да било обективни пречки, които да са го възпрепятствали
да си потърси. Търсенето на законни доходи е било изцяло във възможностите му. Изцяло
в този смисъл е и съдебната практика. Обратното схващане би означавало
толериране на безотговорното отношение към издръжката и отглеждането на децата
и би противоречало напълно на духа на нормата на чл.183 НК, която има за цел защита интересите на издържания и
в частност на децата.
Тази фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия В., дадени в съдебно заседание в хода на съдебното
следствие, както от показанията на свидетелката В. и писмените доказателства
събрани в хода на съдебното следствие и приложени по досъдебно производство № ЗМ-292
/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.Монтана.
Мотивиран от изложеното съдът намира,
че подсъдимия В. е осъден по силата на
съдебно решение да издържа свои низходящи - малолетните си синове Н. Николаев В., с ЕГН xxxxxxxxxx и Д.
Николаев В., с ЕГНxxxxxxxxxx, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - 17 /седемнадесет / месечни вноски по 120 лв.
за всяко от децата, в общ размер от 4080 лв. Налице е съзнателно не
изплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй
като с влязъл в сила съдебен акт – решение осъденото лице е задължено да
заплаща издръжка, поради което подсъдимия В. следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183 НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданско - правната погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна
издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да
намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на
съда. С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на
дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да
се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговите деца. Законът изрично не изисква като
задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство.
Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183,
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански
съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 ал.1
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато във времето.
Предвид
горното съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съобразно принципа за
законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид визираната в
закона санкция за този вид престъпление – “лишаване от свобода” до една година
или наказание “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация наказанието
следва да се отчетат степента на обществената опасност. Тази на деянието не е
завишена, тъй като не се касае за извършено тежко престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че
се касае за личност с невисока степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството,
че подсъдимия признава вината си и е на лице тежко материално положение, което
всъщност е и причината да не се изпълнява задължението навреме. От друга страна
следва да се вземе предвид проявената упоритост при извършване на деянието, касае
се за неизплащане на издръжка в един значителен период от време. След анализ на
посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът е на становище,
че за извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ. С оглед личността на подсъдимия и
конкретните особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия В. следва
да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2
от НК: “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано
от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на
останалите граждани.
Причини за извършване на
престъплението - принизено чувство за бащин дълг.
В случая
съдът намира, че разпоредбата на чл.78а от НК не се прилага за престъпления по
чл.183 ал.1 и 3 пр.1 НК - когато не са настъпили други вредни последици за
пострадалия. В този смисъл е Постановление №7 от 04.11.1985г. по н.д. №4/85г.,
Пленум на ВС.
По делото
не са направени разноски, за да се възлагат в тежест на подсъдимия.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: