Решение по дело №4339/2017 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№108

гр.П., 31.01.2018 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и трети януари  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия:Явор Джамалов

при секретаря : Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04339, по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ.

              По изложените в исковата молба обстоятелства А.А.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощ­ника му адвокат Й.Д. от САК, съдебен адрес ***, партер е поискал да бъде осъдено ответното дружество  „ДЗЗД П. Комунал“, БУЛСТАТ *********, със седали­ще и адрес на управление гр. П., бул. „С.Ш." № 31, да му заплати сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие на трудова злополука от 28.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане на присъденото обезщетение, както и  адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило предявените искове, като се излагат доводи за приложение на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.   

Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

Настоящия състав счита, че в случая работодател на ищеца е „ДЗЗД П. Комунал“, който е правно легитимиран, като такъв да отговаря по предявените искове. Съгласно § 1 от ДР на КТ , по смисъла на този кодекс  "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.  С допълнителна молба от 21.08.2017г., ищцовата страна е направила уточнение, че ДЗЗД "П. Комунал" е учредено от „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********, за участие в търг за общест­вена поръчка № *****-****-****/27.07.2015 г., с възложител Община П.. С решение № ***/10.08.2015 г. дружеството е обявено за побе­дител и е сключен Договор № 173/28.10.2015 г. с възложител Община П. и предмет „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община П., поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на ур­банизираните територии на Община П. в това число снегопочистване". Видно от приложените писмени доказателства : Трудов договор №***/20.11.2015г., декларация за трудова злополука  от 04.04.2017г. и пр. се установява, че ДЗЗД "П. Комунал", като сдружение от цитираните търговски дружества, самостоятелно е наемало работници и служители по трудови правоотношения, по повод изплнение Договор № ***/28.10.2015 г. с възложител Община П., поради което и се явява работодател на ищеца  по смисъла на § 1 от ДР на КТ. Съответно независимо, че това дружество не е самостоятелно юридическо лице, за задължения към него ще отговарят съдружниците „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********. В случая на основание чл.361 ЗЗД, всеки от съдружниците отговаря съобразно дела си. Съответно в чл. 359, ал.2 ЗЗД в случая следва, да се приеме, че дяловете на двете дружества са равни, поради което всяко едно ще дължи половината от евентуално задължение.

              Не се спори по факта, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищеца е работил в ответното дружество, по силата на сключен трудов договор между страните ТД № 133/ 20.11.2015г., според който е изпълнявал длъжността „сметосъбирач”.  

             От приложеното Декларация за Трудова злополука вх. №****-**-**/****г. и Разпореждане № 10/05.04.2017 г. на ТД на НОИ – П., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.В.Н., Л.Ц.К. и М.С.Г., на които съдът дава вяра се установява, че на  28.03.2017 г., около 07:00 часа, на ул. „Г.З." в гр. П., заедно със своите колеги, цитираните по-горе свидетели, ищецът е бил на работа, и е изпъл­нявали обичйните си трудови задължения - събиране и товарене на отпадъци. За­качайки един от контейнерите, предназначени за смет, на повдигащия механизъм на сметосъбиращия камион, той се повредил и работниците не успели да свалят контейнера на земята. С цел да отстрани повредата и всички да продължат своята работа, А.И. се качил на апара­та за повдигане. Колегата му св.Л.Ц.К., не го видял и задействал механизма, който притиснал палеца на десния крак на ищеца. Вследтвие на това А.И. получил открита фракту­ра на проксималната фаланга на палеца на десния крак, като  незабавно е бил от­каран и приет по спешност за лечение в травматологично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова" АД - гр. П.. След направените изследвания и рентгенографии се установила не­обходимостта от оперативно лечение. Още същия ден под локална анес­тезия на А. е проведена интервенция РСОМ - кръвна репозиция и ос- тесинтеза с винтове и плака. Видно от заключението на вещото лице д-р К.Стоименов, по изслушаната съдебно медицинска експертиза, същото след проверка на документите по делото и извършен личен преглед на ищеца е установило, че вследствие процесната трудова злополука, А.И. е получил открито счупване на проксималната фаланга на палеца на дясно ходило, като е налице  причинно-следствена връзка между тях и настъпилата трудова злополука. Механизма на получаване на такова увреждане е директно въздействие в областта на увредата на твърди тъпи предмети и е възможно да бъде получено от притискане на палеца на дясно ходило. Медикобиологичната квалификация на получените телесни увреждания е трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни.  При ищеца е било проведено навременно и адекватно лечение. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срока за възстановяване при такъв вид травми е около 2-3 месеца. При прегледа, извършен на 08.01.2018г. се установили белег от рана по външната страна на палеца на дясно ходило с кос ход и дължина около 4 см. Липса на движение в ставата на палеца- палеца не може да се свива и накуцваща походка. Вещото лице заявява, че не може да се даде точна прогноза за развитието на здравословното състояние на ищеца, тъй като му предстои ново оперативно лечение. В с.з. вещото лице доуточнява, че е установил липса на движение на палеца на дясното ходило, поради което се налага нова оперативна намеса, като тази неподвижност е в следствие на трудовата злополука. Ищеца е търпял, много силни болки и страдания.  По време на проведеното оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза, ищеца отново е търпял силния болков синдром, който постепенно с времето е намалял.  

               Към настоящия момент,  пострадалия е трудоспособен. Движенията на крайника са възстановени, но с накуцваща походка .  

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Установено е, че злополуката е станала по време, когато ищцата е изпълнявал трудовите си задължения в ответното дружество, което по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, е трудова злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била призната за такава по предвидения от закона ред с Разпореждане   № 10/05.04.2017 г.  издадено от ТП на НОИ - П. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Същата е причинила временна нетрудоспособност, както и настъпили от нея вреди за ищеца. При това положение е налице хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на ответното дружество за настъпилата трудова злополука следва да бъде ангажирана. Следва да бъде отбелязано, че ответното дружество оспорва, че цитираното разпореждане е влязло в сила, по повод на което е представена служебна бележка на ТП на НОИ – П. от 18.01.2018г. от която е видно, че същото разпореждане е влязло в сила на 21.04.2017г.

            Както бе посочено от свидетлските показания и от заключението на вещото лице д-р Стоименов, което съдът възприема е видно, че вследствие на станалата злополука ищеца е претърпял много силни болки и страдания, по време на инцидента, както и впоследствие, при проведеното оперативно лечение. Ищеца е търпял неудобства по време и на продължилата временна нетрудоспособност, както и затруднението в движението, както и продължаващото накуцване до настоящия момент поради обездвижване на палеца на крака. Предвид изложеното са налице неимуществени вреди резултат от претърпяната злополука. По силата на чл.200, ал.3 от КТ рабодотателя дължи обезщетение и за тези вреди, като същото се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно : счупване на проксималната фаланга на палеца на дясно ходило, и проведеното оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза, които са причинили посочените по-горе много силни болки и страдания към момента на злополуката, и последвалите такива по време на лечението, нарушеното движение на крака, довела до  неудобството от хигиенно и битово естество, затрудненията при ежедневната дейност, възможността за бъдещи болки в контузната област при натоварване и промяна на атмосферните условия,  то съдът намира че сумата от 13000,00 лева, справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания. С оглед на това искът в тази му част следва да се уважи, до този размер, като за разликата до пълния предявен от 30 000.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При определяне на това обезщетение, съдът отчита обстоятелството, че  към момнета движението на палеца не е възстановено. Независимо, че вещото лице сочи, че предстои оперативно лечение, то към момента няма доказателства дали това възстановяване на движението на палеца ще се осъществи.

Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от  28.03.2017 година, поради което и следва да се присъди законната лихва за забава, върху определените обезщетения за   неимуществени вреди, от тази дата до окончателното им изплащане, предвид направеното искане в тази насока от ищеца.

Така определените обезщетения не следва да бъде намалявани по реда на чл.201, ал.2 от КТ. Намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице, когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето му, но е мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само последната, а не обикновена небрежност е основание за намаляване на обезщетението съобразно практиката на съдилищата. По делото не бяха ангажирани доказателства от ответната страна, че ищеца е съзнавал, че може да се увреди, изпълнявайки трудовите си функции, но самонадеяно е смятал да предотврати неблагоприятните последици за себе си. Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че нараняването е в следствие  виновно поведение на трето лице св. Л.Ц.К., който  без да се съобрази, че ищеца откача контейнера за боклук и се намира на механизма за обръщане на кофата е задействал хидравличния механизъм, премазал пръста на ищеца. От показанията на посочените по-горе свидетели се установява, че макар и да са били инструктирани да не се качват по механизма, при закачане на контейнер за битови отпадъци, единствения начин за продължаване на работата е отказването му по начина описан от същите.   В случая не може да се приема, че ищеца предварително е съзнавал, че негов колега може да задейства механизма и да го увред .   Неоснователни са и възраженията на ответната страна, че ищеца е допринесъл за настъпване на злополуката, като не е ползвал дадените му и полагащи му се предпазни средства. Видно от показанията на свидетелите  такива предпазни средства, в случая работни обувки не са били раздавани. Предвид изложеното съдът счита, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносните резултати, настъпили поради причинената на ищеца трудова злополука.   

Предвид направеното възражение от ответната страна, че ищеца е бил трудоспособен след настъпване на инцидента, в която връзка е представено удостоверение от ТД на НАП, видно от което същия е имал сключен трудов договор с П. Комунал ЕИК   ********* за периода 20.11.2015г. до 17.11.2017г. и ГОГО ЕИК 113577693за периода 21.07.2017г. до 10.11.2017г., може да се направи извода, че ищеца към  21.07.2017г. е бил работоспособен, но наличието на трудови договори, не означава, че ищеца не е ползвал болничен отпуск поради лечение и злополука. По делото не са представени доказателства какъв е бил периода на нетрудоспособност, поради което и съдът при определяне на обезщетението не взема предвид този факт.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 520.00 лева, както и сумата от 130.00 лева, изплатен хонорар на вещо лице от бюджета на съда, а на Й.Д. от САК, съдебен адрес ***,  сумата от 920.00 лева,  определено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА и наредбата за минималните размери на адвокатските възнаградения.

Съответно ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Видно от представения списък с разноските по реда на чл.80 ГПК, ответната страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3000.00 лева.  Изчислено съобразно отхвърлената част на исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят 1700.00 лева.

По изложените съображения районният съд,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА  „ДЗЗД П. Комунал“, БУЛСТАТ *********, със седали­ще и адрес на управление гр. П., бул. „С.Ш." № 31, със съдружници „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********, от които всеки един от съдружниците по отделно отговаря за полавината за задължения на „ДЗЗД П. Комунал“,  да заплати на   А.А.И., с ЕГН **********,***, сумата от 13000,00/тринадесет хиляди/лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от  28.03.2017 г., заедно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от датата на злополуката - 28.03.2017 г., до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 30000,00лв. неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  „ДЗЗД П. Комунал“, БУЛСТАТ *********, със седали­ще и адрес на управление гр. П., бул. „С.Ш." № 31, със съдружници „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********, от които всеки един от съдружниците по отделно отговаря за полавината за задължения на „ДЗЗД П. Комунал“,   да заплати по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 520.00 лева, както и сумата от 130.00 лева, изплатен хонорар на вещо лице от бюджета на съда, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  „ДЗЗД П. Комунал“, БУЛСТАТ *********, със седали­ще и адрес на управление гр. П., бул. „С.Ш." № 31, със съдружници „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********, от които всеки един от съдружниците по отделно отговаря за полавината за задължения на „ДЗЗД П. Комунал“,  да заплати на на Й.Д. от САК, съдебен адрес ***,  сумата от 920.00 лева,  определено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА и наредбата за минималните размери на адвокатските възнаградения. 

ОСЪЖДА А.А.И., с ЕГН **********,***,  да заплати на „ДЗЗД П. Комунал“, БУЛСТАТ *********, със седали­ще и адрес на управление гр. П., бул. „С.Ш." № 31, със съдружници „Лиел Констракшън" ЕООД, ЕИК *********  и „Зауба" АД, ЕИК *********, сумата от 1700.00 лева, направени разноски по делото изчислени  съобразно отхвърлената час на исковите претенции.                                

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  

Вярно с оригинала/С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: