№ 487
гр. гр. Добрич, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500303 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против
разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
№332 от 07.03.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №672/2022г. по описа на същия съд,
с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника КР. К.
ИВ., с ЕГН **********, с адрес с.Д. за следните суми: 1090,95 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; 332,36 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.07.2020 г. до
16.09.2021 г. и 200, 00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД в развилото се производство по ч. гр. д.№672/2022г. по
описа на РС Добрич е издадена Заповед №332/07.03.2022г. за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено длъжникът КР. К. ИВ. да заплати
1
на заявителя следните вземания, прехвърлени от „Вива Кредит“ ООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от
02.06.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г.: 1000,00 лева,
представляващо главница по договор за заем № 5617412, сключен между
длъжника и „Вива Кредит“ ООД на 20.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 28.02.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата; 89,03 лева, представляващо обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 17.09.2021 г. – 22.02.2022 г.; 82,01 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 672/2022 г. по описа
на Районен съд Добрич.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 1090,95 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; 332,36 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г. и 200, 00 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая
претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за
забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на чл.33 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
С твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи за
начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за
извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на
2
чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де
факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед
изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл.33 от ЗПК,
тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от
тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от
районния съд.
На следващо място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията
на заявителя за сумата, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД –
противоречие с добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението става
ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването
на поръчител не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се
създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до
оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 40,32 % годишно. Съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се
уговарят до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да
противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като
именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
3
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Що се отнася до третата спорна претенция относно сумата представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, същата не се дължи
за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат да се
събират от длъжника – чл. 10а, ал.2 от ЗПК, респективно клаузата,
предвиждаща такива разходи е нищожна.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №332 от 07.03.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №672/2022г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника КР. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес с.Д. за следните суми:
1090,95 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;
332,36 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.07.2020
г. до 16.09.2021 г. и 200, 00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5