Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./14.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14924/2020 г.
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от В.Ж.Р., ЕГН **********,
адрес: *** № 43, представлявана от кмета И.П.с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи претърпени от него
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес,
емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов
капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна подбедрица, настъпили в следствие на пропадане
на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство
пред блока на ул. „С.“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото
разклонение на ул. „Н.К.“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в
град Варна, в междублоковото пространство, в неосветен участък, пред блока на
ул. „С.“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото
разклонение на ул. „Н.К.“, пресичайки пътното платно пропаднал в необезопасена
и необозначена шахта на пътното платно с десния си крак. Почувствал силни и
прерязващи болки в десния си крак. Придружаващият го негов познат го отвел в
дома му, тъй като в наранения крак имал и предходно счупване през 1989 г. с последващи усложнения, като се надявал, че болките ще
отшумят. Прекарал нощта в тежки болки, които дори аналгитиците
не го
успокоили. На сутринта бил откаран до личния му лекар, който го насочил към
ортопед, който констатирал счупване на дясна подбедрица,
в следствие на което бил гипсиран от средата на бедрото до основата на
пръстите. Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневни. Прекарвал
дните сам, изпитвайки тежки физически болки, но и множество притеснения относно
повторно тежко увреждане на същия крак и последиците, които ще има в бъдеще. От
предходното счупване чувствал, че това му е слабото място и сега кошмарът с
повторното счупване се повтарял. За трите месеца на имобилизация,
твърди, че жизненият му ритъм бил нарушен – сънят му бил неспокоен; затруднения
изпитвал при придвижването и поддържането на ежедневната хигиена, както и
изпитвал опасения, че няма да се възстанови. Наложителната чужда помощ предизвикала
у него чувство на малоценност и безпомощност. 3 месеца бил неработоспособен.
След инцидента не бил подходящ за работа като дограмист
и от тогава бил в невъзможност да си намери работа. Към настоящия момент
изпитва болки в десния крак като същият се е скъсил, не можел да вдига тежки
предмети. Кракът му е отслабнал и при влажно и студено време болките се
засилват. Твърди, че собственик на пътя, на който се намира шахтата е Община
Варна. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция
по основание и размер. Твърди, че процесната шахта не
е конкретизирана и индивидуализирана. Заявява, че поддържането и ремонтирането
на мрежата е задължение само и единствено на експлоатационното дружество,
поради това следва да се установи кой е собственик на шахтата, така дали същата
съществува. Не са наведени твърдения, които да обуславят невъзможност ищецът да
възприеме неравността, т.е. че капакът на шахтата липсва и да предотврати
попадането си в същата. Счита, че поведението на пешеходците следва да бъде
съобразено с особеностите на пътния участък. Моли исковата претенция да се
остави без уважение, а в условията на евентуалност да се редуцира нейният
размер, тъй като същият е прекомерно висок. Счита, че е налице принос на ищеца
относно настъпването на увреждането, именно поради неспазване на дължимата
грижа. Твърди, че началният момент, от който се дължи законна лихва е датата на
депозиране на исковата молба. Моли за постановяване на решение, съобразно
изложените обстоятелства в отговора на исковата молба.
Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното
от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са
приети амбулаторни листи № 1898/11.07.2016 г. и № 2430/13.09.2016 г., издадени
от д-р Ч.М.на В.Ж.Р., от който е видно, че на 08.07.2016 г. е получил травма и
болки в областта на дясна подбедрица. От амбулаторни
листи № № 2825/21.12.2016 г. и 2187/12.10.2016 г., издадени от проф. К. се
установява, че В.Ж.Р. е с имобилизиран десен долен
крайник в гипсова имобилизация от средата на бедрото
до основата на пръстите, както и че на 25.10.2016 г. се е предложило сваляне на
имобилизацията и контролна снимка. От извлечение от
личен картон се установява, че на 08.07.2016 г. е налице счупване на дясна подбедрица, в резултат на което следва имобилизация
на същия. Видно е, че е изпращан на ЛКК за определяне на временна
нетрудоспособност. Приети като писмени доказателства са извършени изследвания
от 11.07.2016 г., 12.07.2016 г. и 18.08.2016 г., а именно рентгенографии
на дясна подбедрица. От болнични листове от
19.08.2016 г. и от 13.09.2016 г. и личен картон се установява, че В.Р. е във
временна неработоспособност от 11.07.2016 г.
Приета като писмено доказателство е етапна
епикриза от 12.10.2016 г., издадена от проф. К. в
полза на В.Ж.Р., от която е видно, че десен долен крайник е имобилизиран
от средата на бедрото до основата на пръстите. От експертно решение №
509/01.02.2016 г., издадено от МБАЛ „С.М.“ ЕАД е видно, че на В. Р. му е
определена 50% неработоспособност в резултат на ПТП от 1989 г., при което
получава счупване на дясна подбедрица.
От заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза се установява, че на 08.07.2016 г. В.Р. е получил
счупване на костите на дясната подбедрица като
травматичните увреждания могат да бъдат получени по описания начин – пропадане
на десния долен крайник в шахта като е налице причинно следствена връзка между
травматичното увреждане и механизма на получаване. Вещото лице посочва, че е
налице болка и нарушена функция на десния долен крайник за период не по-малък
от 4-5 месеца. Имайки предвид предходното счупване, развилият се остеомиелит, оформераната лъжлива
става, периодът на възстановяването може да бъде удължен като към настоящия
момент са налице белези в областта на десния долен крайник и накуцваща походка.
Наличните предходни увреждания – лъжлива става и остеомиелит
способстват да по-лесно получаване на уврежданията от 08.07.2016 г. като включително и при внезапно, форсирано
извиване на крайника на фиксирано стъпало, под тежестта на тялото да се
реализира такова травматично увреждане. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че независимо от предходното счупване от 1989 г. при пропадане в
шахта е възможно да получи такова увреждане. Към настоящият момент ищецът не
използва помощни средства и функцията на крака е възстановена до степен да се
придвижва самостоятелно в пространството и да стои прав. Това е основната
функция на крайника, независимо че има накуцваща походка. Последната не може да
се каже дали се е засилила в резултат на второто увреждане, тъй като той още
след първия инцидент е имал накуцваща походка. Вещото лице уточнява, че за
настъпилото процесно увреждане е предприето
консервативно лечение чрез имобилизация.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели при режим на водене на страната на ищеца. От
показанията на свидетеля Н.П.се установява, че познава ищецът от малък, тъй
като са съседи и живеят в един блок. Заявява, че в началото на месец юли 2016
г. излезли да се разхождат в Морската градина и късно вечерта при прибиране към
дома на кръстовището на ул. „Н.К.“, точно където се разклонява пред „С.“ бл.12,
В.Р. пада и започва да стене. Уточнява, че кракът му бил в шахта, точно до
тротоара. Заявява, че същата е с размери 50 на 50 и около половин метър дълбока
щом му пропаднал крака. Посочва, че ясно я е видял, тъй като е помогнал на В.
да излезе от нея. Предположил, че бърза помощ няма да се отзоват и викнал свой
приятел, който му помогнал да го заведе до дома му като през цялото време Р.
стенел от болка. На следващата сутрин се обадила майка му с молба да го заведе
на доктор, тъй като не е спал от болка. След извършения преглед се установило,
че кракът е счупен в резултат на което бил гипсиран от бедрото до върха на
пръстите. Свидетелят заявява, че ищецът се е притеснявал какво ще се случи след
като кракът му е отново счупен. Посочва, че е ходел след работа да му помага да
ходи до тоалетна, да се движи и да не се залежава. Твърди, че е бил в гипс
повече от три месеца като след това не се е възстановил веднага, а сега няма
опората на крака – изморява се бързо. Посочва, че след инцидента спрял да иска
да вижда когото и да било, станал избухлив и затворен в себе си. Разказва за
ден, в който влязъл в стаята му и го заварил отпуснат на леглото, брадясал, а
вътре - непроветрявано. В. преди инцидента се занимавал с монтаж и демонтаж на
дограми, но в последствие си изгубил работата. Твърди, че е пробвал да се
върне, но усещал слабост в крака като дори отново навехнал същият крак. Твърди,
че след първия инцидент В. е имал една клатушкаща се походка, а след втората
вече си куца.
От разпита на свидетелката В.В.Р., майка на ищеца, се установява, че преди 30 години
синът й е бил със счупен крак и през 2016 г. пак го е счупил. Посочва, че нощта
на 08.07 няма да я забрави, тъй като вечерта след 22 часа две момчета довели
синът й в дома им като последният й заявил, че си е счупил крака след падане в
шахта, която се намирала на тъмна, неосветена улица. Посочва, че през нощта му
е давала аналгитици, които не му помогнали и затова
на сутринта звъннала на Найден, който го завел в болница и след като го върнал
кракът на сина й бил гипсиран от бедрото до пръстите. Твърди, че три месеца е
бил в гипс и наложило да се премести в неговата стая да спи, за да го обгрижва – да го обръща, да му помага за тоалет, за къпане.
В началото не е можел да става като е ходил до тоалетна с уринатор.
Изпаднал в дълбока депресия и не искал да вижда никого, да се къпе. Твърди, че
три месеца е била при него неотлъчно, а след това му дали болнични шест месеца.
В последствие решил да се върне на работа като дограмист,
но не се чувствал стабилен, тъй като кракът му бил отслабнал. Заявява, че към
момента не работи. Посочва, че след първия инцидент е накуцвал малко, а след
втория много.
С оглед
установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми съдът възприема следното от правна
страна:
Отговорността на
ответника по предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият
носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите
работници и служители, на които
е възложила извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното
деяние и вредата, и вина.
Общинските пътища, в т. ч. всички пречиствателни съоръжения, каквото е и шахтата, разположена на уличното
платно, съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал.
3 вр. с чл. 5, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. С оглед гореизложеното
неоснователни са възраженията, изложени в отговора на исковата молба, а именно,
че шахтата е собственост на трето за спора лице. Съдът ясно и точно е
разпределил доказателствената тежест между страните и
е дал конкретни указания на ответника, че не се сочат доказателства затова, че
шахтата е собственост на трето за спора лице, на основание чл. 146, ал.2 ГПК.
Въпреки това ответникът не предприе своевременно процесуални действия за
установяване на твърдяния от него факт, че шахтата е
собственост на трето за спора лице в първото по делото заседание след приемане
на доклада, а едва след настъпилата преклузия във
второто по делото заседание се направиха доказателствени
искания в тази насока. С оглед гореизложеното следва изводът, че твърденията,
че шахтата е собственост на трето за спора лице останаха недоказани.
В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите
писмени доказателства, заключението по назначената СМЕ, което съдът цени като
компетентно изготвено и въз основа на събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Н.И.П., които са последователни и взаимодопълващи
се и съответстващи на останалия доказателствен
материал, се доказва, че е налице деяние, изразяващо се в бездействие на
служители на Общината - липсата на поддържане на шахтата /същата е
необезопасена и необозначена/, намиращо се на общински път в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул. „С.“ № 12 –
на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул.
„Н.К.“, което е станало
причина за пропадането на В.Р. в шахтата довело до счупване на костите на дясна
подбедрица в резултат, на което са настъпили неимуществени
вреди за ищеца. Същите се намират в причинно – следствена връзка с бездействието на Общината
да отстрани повредата на съоръжението, респ. да я обезпачи
и обезопаси, поради което следва ангажира
отговорността ѝ по чл. 49 ЗЗД.
Размерът на подлежащите
на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен
в чл. 52 ЗЗД. Въведеният от закона критерий не е
абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. В този
смисъл е Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1968 г.
В настоящия случай от
показанията на свидетеля П. и свидетелката Р., последните съдът цени при
съблюдаване на нормата на чл. 172 ГПК, може да се приеме, че пострадалия е
изпитал болки в резултат на настъпилото счупване на костите на дясната подбедрица. Безспорно се установява, че е бил с гипс по
протежението на целия крак – от бедрото до пръстите, което неминуемо е довело до
ограничаване на движението му и невъзможност да извършва елементарни човешки
дейности като къпане и ходене до тоалет. Безспорно се доказва, че настъпилото
увреждане е повлияло негативно на ищеца в емоционален план. Налице е била
невъзможност да се обслужва сам, като освен това същият се е затворил и не е
желаел да общува с никого. Установява се, че ищецът е полагал труд като дограмист, което се установява не само от показанията на
разпитаните свидетели, но и от издадените болнични листи, които е следвало да
послужат пред работодателя „Агенция дограма и фасади“. В резултат на инцидента,
същият не е можел да полага труд. Полученото травматично увреждане, което е
било второ за ищеца безспорно се е отразило в негативен план на емоционалното
му състояние, тъй като отново е следвало да преживее отново имобилизацията
и възстановителния период.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, както и от приетото заключение на допусната съдебно медицинска
експертиза се установява, че оздравителния процес по отношение на ищеца във
връзка с настъпилото физическо увреждане е траел около 4 месеца като в три от
тях същият е бил на легло с гипс. Характерът на увреждането е бил такъв, че
ищецът не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужда помощ дори и при
осъществяване на най- елементарните дейности като ходене до тоалетната, къпане
и прочие. Горепосочената безпомощност, неудобство от това, че зависи от помощта
на други хора както и настъпилият емоционален срив, че трябва повторно да
преживее счупване и възстановяване на десния крак, както и нежеланието за среща
с други лица, води до извод за промяна и на психическото му състояние. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не следва взема предвид
факта, че е налице накуцваща походка след инцидента, доколкото в с.з. вещото
лице посочва, че не може да се определи от кой инцидент същата е настъпила и
дали след втория се е влошила. Освен това не следва да се взима под внимание и
факта, че към настоящия момент ищецът е безработен. При определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид периода на оздравителния процес, наличието на
зависимост от друг човек при извършване на елементарни човешки дейност, фактът,
че кракът е бил изцяло гипсиран, което е препятствало нормалният му начин на
живот, емоционалния срив, че тази травма е препятствала възможността му да
полага труд след настъпването й, което се отразява неблагоприятно на
психическото му състояние и е довела до невъзможност да полага този вид труд,
както и факта, че това счупване е второ по ред на същият крак и се налага
отново да преживее имобилизацията и възстановителния
процес. Следва да се вземе под внимание, че в резултат на това увреждане се е
нарушил нормалният му ритъм на живот, препятствала се е възможността да полага
труд и да се чувства като пълноценна личност. Поради изложеното съдът счита, че
дължимата сума, която следва да се присъди за причинените на ищеца
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева.
Твърденията, заявени своевременно в
отговора на исковата молба, за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради неспазване на дължимата грежа,
остават неподкрепени с доказателства и съответно недоказани по делото, поради което и това възражение на ответника
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед
гореизложеното, предявеният
иск за обезвреда на причинените
неимуществени вреди следва
да се уважи в цялост. Горепосочените суми подлежат на присъждане ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.07.2016 г., тъй
като при непозволено увреждане същата се дължи от деня на същото, аргумент от чл. 84, ал.3 ЗЗД, поради
което неоснователно остава възражението на ответника, че законна лихва се дължи
от датата на предявяване на
исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски
има ищеца. Същият претендира заплащането на следните суми: сумата от 400 лева –
заплатена държавна такса; сумата от 250 лева – заплатен депозит за изготвяне на
СМЕ. По делото се съдържат доказателства за заплащането на горепосочените суми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 650
лева в полза на ищеца. С оглед уважаване на исковата
претенция и с оглед представения по делото договор за правна защита и
съдействие, от което е видно, че процесуалното представителство на страната на
ищеца се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за настоящото
производство в размер, определен съгласно действащата нормативна уредба. С
оглед цената на исковата претенция и съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 830 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, адрес: град Варна, бул. „О.П.П.” № 43, представлявана от кмета И.П.да заплати на В.Ж.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10 000 лева, представляващи
претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
психически стрес, емоционален дискомфорт, ограничен
жизнени и трудов капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна подбедрица, настъпили в
следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в
междублоковото пространство пред блока на ул. „С.“ № 12 – на пътното платно, на
трилъчевото разклонение на ул. „Н.К.“, в
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, адрес: град Варна, бул. „О.П.П.” № 43, представлявана от кмета И.П.да заплати на В.Ж.Р., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 650 лева, представляваща
сторени съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, адрес: град Варна, бул. „О.П.П.” № 43, представлявана от кмета И.П.да заплати на адвокат
С.Й., член на Адвокатска колегия – град Варна, адрес: град Варна, ул.
„Трепетлика“, бл.1, ап.13 сумата от 830
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената
искова претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
УКАЗВА на
Община Варна, Булстат *********,
адрес: град Варна, бул. „О.П.П.” № 43, представлявана
от кмета И.П., че може да заплати присъдените с настоящото решение суми на В.Ж.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** по негова банкова сметка ***одлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: