Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 12.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 15477 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
222703 от 20.09.2019
г. по гр. д.
№ 13454/2018 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът е осъдил на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД П.В.П. ЕГН **********,
да заплати на "Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата от 226 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2015 г. до м.04.2016 г.
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.„ ******, абонатен № 183367, отразена в Общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 36,52 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2015 г. до 03.01.2018 г, както и сумата от 13,17 лв., представляваща
цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
м.02.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за главници и лихви в
останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
С решението съдът е осъдил на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Л.П.П. ЕГН **********,
да заплати на "Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата от 75,34 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2015 г. до м.04.2016 г.
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.„ ******, абонатен № 183367,
отразени в Общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 27.02.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от
12,18 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг
за периода от 15.09.2015 г. до 03.01.2018 г, както и сумата от 4,39 лв.,
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за
периода от м.02.2015 г. до 404.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за главници и лихви в
останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
С решението на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК П.В.П. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата от общо
146,79 лв. - разноски по делото, а Л.П.П. ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата от общо 48,93 лв. - разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на П.В.П. ЕГН **********, сумата от
314,51 лв. - разноски по делото, а на Л.П.П. ЕГН **********, сумата от 209,67
лв. - разноски по делото.
Недоволен
от така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е останал ищеца в производството „Т.С.“ ЕАД, който чрез процесуалния
си представител юрк. Таня Желязкова го обжалва при твърдения, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно
поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Искането му към съда е да
отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. и Л. П. чрез
процесуалният си представител адв. Р.Н. оспорват въззивната жалба в депозирания
по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор. Молят съда да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението в осъдителната му част, като
необжалвано от ответниците, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са осъдителни,
при правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на
получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД по предявените осъдителни
искове.
Въззивната инстанция намира, че в
правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение
между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. По делото е установено, а и не е било спорно
между страните, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Поради това и съобразявайки анализът на събраните по
делото доказателства, обосновава извода, че ответника П.П. е собственик на
¾ ид.ч. от имота, а ответницата Л.П. е собственик на ¼ ид.ч. от
имота и същите имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на
§1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената
дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването
лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател,
не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена
едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от
потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното
предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се
разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците П..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по
делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че
приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на осъдителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответника П.П. за сума в размер на 226 лв.
за периода от м.02.2015 г. до м.04.2016 г., а по отношение на ответницата Л.П.
за сума в размер на 75,34 лв. и за периода от м.02.2015 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните в
първоинстанционното производство, се установява, че дяловете за отопление на
процесния имот са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
През исковия период на ответниците са начислявани суми за топла вода, за
отопление от шест отоплителни тела и за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Според експертизата, за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1
608,80 лв. Според съдебно - техническата експертиза, при отчитане на резултата
от изравнителните сметки, посочената сума следва да бъде намалена със сумата от
636,01 лв., представляваща сума за връщане. Или общата дължима сума за ползвана
топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 972,79 лв., като
тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми, както и без сторниране на
суми, платени по време или след исковия период.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно -
счетоводна експертиза, ответниците не са извършили плащане на дължимата
главница за ползвана топлинна енергия, поради което и съдът правилно е уважил
иска в пълния му предявен размер за сумата от 972,76 лв., като съответно от
тази сума П.В.П. дължи 3/4 или сумата от 729,57 лв., а Л.П.П. дължи 1/4 или
сумата по 243,19 лв.
Относно възражението на ответниците, че
част от задълженията им са погасени по давност настоящият съдебен състав намира
следното:
Давността за вземането за главница е
тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.
Разпоредбите на чл. 31 и 32 от ОУ
предвиждат следните начини на заплащане на ТЕ: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни сметки; 2. по прогнозна консумация и една изравнителна сметка
за реална консумация; предвидено е, че когато клиентите заплащат по втори
вариант, месечната консумация се определя от търговеца въз основа дела на имота
от предходната година, както и че за тази прогнозна консумация търговецът
издава фактура ежемесечно. От представените към исковата молба извлечения от
счетоводната система на ищеца, е видно, че текущото фактуриране на задълженията
за абонатния номер е по втория посочен вариант - по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя
изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената
по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при
обратния случай - сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото
разпределение. Разпоредбата на чл. 33 ОУ въвежда задължение на клиента да
заплати ежемесечна фактура с изтичане на 30- дневен срок от публикуването на
фактурата в интернет страницата на ответника, като съгласно чл. 33, ал. 4
продавачът начислява обезщетение за забава само върху дължимата сума по фактура
след изравнителна сметка. Поради което, с издаването на общата фактура настъпва
определеността на дължимата цена за отоплителния сезон, тъй като до тогава
клиентът плаща прогнозно начислени суми, а не реално потребена енергия. Исковата
молба е подадена в съда от ищцовото дружество на 27.02.2018 г., на която дата е
прекъснат давностният срок. Следователно към тази дата са били погасени по
давност вземанията за стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2014
г. до м.01.2015 г. Непогасените по давност вземания за периода от м.02.2015 г.
до м.04.2016 г. са в размер на 301,34 лева, от които ответника П. дължи 226
лв., а ответницата П. – 75,34 лв. Ответниците не доказват плащане на процесните
суми, следователно предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ правилно е бил уважен за тези суми.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, лихвата за
забава върху цялата претендирана главница за ползвана топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 03.01.2018 г. се равнява на сумата от 205,61 лв.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Следователно погасени по давност са и
лихвите за забава върху погасената по давност главница, които се равняват на
сумата от 157,12 лв. поради което искът по чл. 86 ЗЗД се явява основателен и правилно
е бил уважен за сумата от 48,70 лв., от която сума ответника П.П. дължи 3/4 или
сумата от 36,52 лв., а ответницата Л.П. дължи 1/4 или сумата от 12,18 лв.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото
дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на
топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл.
22, ал. 2 от общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на топлинна енергия
са задължени да заплащат на „Т.С.” ЕАД възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от
трето лице. В настоящия случай от протокола от общото събрание на етажните
собственици от сградата - етажна собственост, където се намира процесният
топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са избрали „Б.” ООД
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия. Обстоятелството, че
това дружество реално е изпълнявало задълженията си в рамките на исковия период
е видно, както от заключението на съдебно-техническата експертиза, така и от
представените по делото писмени доказателства. Този иск също частично е погасен
по давност за периода м.05.2014 г. – м. 01.2015 г., като за периода от м.
02.2015 г. до м. 04.2016 г. ответниците дължат сумата от общо 17,56 лв., от
които ответника П. дължи 13017 лв., а ответницата П. – 4,39 лв.
Тъй като от страна на ищцовото дружество
не е доказана датата, на която ответникът е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащането му, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7,79
лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение правилно
е бил отхвърлен като неоснователен.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответниците е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му
части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в размер на общо 650 лв., от които 300 лв. за ответницата П. и 350 лв. за
ответника П..
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 222703 от 20.09.2019 г. по
гр. дело № 13454/2018 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на П.В.П. ЕГН **********,
сумата от 350 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Л.П.П. ЕГН **********,
сумата от 300 лв. - разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.