Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
Велико
Търново, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора ..........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
663/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.43,
ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.
Образувано е по Жалба вх. № 4729/27.10.2021г. в АСВТ, подадена от
името на ТД с фирма „АГРОРЕФОРМ”ЕООД, с ЕИК *********, гр. Горна Оряховица,
действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ,
за кампания 2019г., с изх. № 02-040-2600/5688 от 05.08.2021г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С визираното УП освен
одобрените и изплатени суми са наложени санкции за бъдещи периоди в размер на
81 123,96лв.
Дружеството жалбоподател,
действащо чрез упълномощения ***твърди,
че оспореният ИАА е нищожен, поради това че не е подписан с квалифициран електронен подпис. Алтернативно се иска отмяната му поради липса на мотиви,
необоснованост на фактическите констатации и нарушение на материалния закон.
В о.с.з. упълномощеният ***поддържа жалбата и ангажира писмени
и гласни доказателства, както и съдебни експертизи. В указан от съда срок представя
писмена защита. В същата акцентира на резултата от съдебната техническа
компютърна експертиза, с която ВЛ е установило,
че след електронното подписване, процесното УП издадено като електронен
документ е променяно. ВЛ Б. посочва, че електронният документ съдържа
допълнителна част (корекция след първия подпис), което прави електронният
подпис невалиден поради промяна след подписването. Поради това при стартиране
на документа има такова означение, както и е налице
съобщение за невалидност на електронния подпис. ПП настоява освен това, че по
делото не е представено квалифицирано удостоверение за електронен
подпис от доставчика на удостоверителни услуги, което да отговаря на
изискваният на чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 както и
Приложение I към същия. Доколкото така установения порок не
подлежи на саниране, ПП моли съда да обяви
нищожността на оспореното УП.
Алтернативно упълномощения ***изтъква, че УП е незаконосъобразно.
В частта за Схемата за обвързано подпомагане за плодове УП е основано на
несъществуващи и неверни факти и обстоятелства. В тази връзка заключението на
съдебната агротехническа експертиза опровергало
констатациите на АО, че крушовите
дървета са стари, неподдържани и не
могат да плододават. Икономическата експертиза потвърдила, че количествата
круши, за които са представени фактури са били добити, съхранени и продадени по
счетоводни данни. В заключение упълномощения ***пледира за основателност на
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
- заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд ”Земеделие”, действащ чрез упълномощения ***оспорва
жалбата, в цялост. Моли съда да отхвърли същата като недоказана, т.к. УП е акт,
издаден от компетентен административен орган, в кръга на делегираните му
правомощия. Счита, че УП отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочва,
че актът е постановен в писмена форма, подписан от издателя си и съдържа
изложени фактически и правни основания за издаването му. ПП настоява на това,
че оспореният акт е подписан с професионален квалифициран електронен подпис,
валиден при полагането му. Събраните доказателства сочели, че процедурата по издаване и валидност на
електронния подпис на автора е проведена законосъобразно, като гаранцията и
срокът на валидност на КЕП са удостоверени от доставчика на удостоверителни
услуги - „Борика-Банксервиз" АД, вписана в доверителната листа на ЕС. ПП
счита, че със СТЕ е било изяснено, че е налице валидно електронно подписване на
оспореното писмо с квалифициран електронен подпис.
Освен това, в представена писмена
защита упълномощеният ПП на ответника изтъква, че УП е акт, издаден в
съответствие с материалноправните разпоредби, като в него подробно са отразени
причините, поради които е извършено намаление на финансовото подпомагане в
табличен вид, като в текстовата част с пояснения са посочени основанията за
намаления и оторизираните суми. По отношение на СЕПП за кампания 2019г. площ в размер на 4.16 ха не е включена в окончателният
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане", утвърден със Заповед № РД 09- 228/28.02.2020 г. на МЗГХ. Оторизираната
площ е в размер на 39.45 ха.
По отношение на Схемата за преразпределително
плащане Оторизираната площ е 30 ха, т.к.
за първите до 30 ха земеделският стопанин има право на
подпомагане по СЕПП/СПП.
По схемата за обвързано подпомагане
за плодове (основна група) СП (основна), при извършена проверка на място са
установени несъответствия. Констатациите са, че установените като недопустими
площи са в размер на 49.85 ха за парцели 69780-81-1-1 и 69780-82-1-1, които са
стари, неподдържани, няма култури. ПП счита, че тези констатации са потвърдени от
изслушаната по делото агро-техническа експертиза. Поради това недопустимата
площ е в размер на 49.85 ха, а определеният процент на наддеклариране е 100 %.
Площ за оторизиране е 0.00 ха, като е наложена санкция за бъдещ период в размер
на 81 123.96 лв.
В о.с.з. ПП на ответника пледира за
недоказаност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на АВ. Претендира разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
При
дължимата служебна проверка съдът установи, че жалбата е редовна от външна
страна и процесуално допустима. Уведомително писмо на зам.-изпълнителния
директор на ДФЗ - РА има качеството на
индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Оспорването на УП е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация –
адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА, в
установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разписка в преписката
/на л.22 от адм.д. №663/2021г., том първи/ сочи, че УП е изтеглено от СЕУ на 26.09.2021г.
- неделя, а жалбата е депозирана на 11.10.2021г. – понеделник, по куриер.
Срокът за оспорване се счита спазен по правилото на чл.60, ал.6 от ГПК, т.к.
изтича в почивен ден и жалбата е подадена в първия следващ работен такъв.
Съгласно
чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и
местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по седалището на
дружеството адресат на УП.
Предвид
изложените съображения съдът прецени жалбата като
допустима и обяви на страните в о.с.з., че
следва да бъдат разгледани не само
възраженията за нищожност на акта, а и тези за неговата материална
незаконосъобразност. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Определение от 04.01.2021г. На оспорващия е
указано, че следва да установи пред съда, че е подал заявление за подпомагане
за кампания 2019г., което отговаря на всички необходими предпоставки по чл.43
от ЗПЗП за получаване на финансова помощ, чрез Схемите за директни плащания, в
пълния заявен размер. С оглед заявените твърдения в жалбата следва да ангажира
съдебна експертиза по повод оспорването на факта, че УП е подписано с КЕП. Съответно
на ответника бе указано, че следва да докаже пред съда наличието на
предпоставките за частичен отказ/редуциране на заявената сума/ както и
причините/фактическите и правни основания/, поради които са наложени санкции за
бъдещи периоди в размер на 81 123,96лв.
Делото е основано на три групи
писмени доказателства. Тези, представени с административната преписка, в
заверени от страната копия на документите на хартия. Втората група писмени
доказателства са представени допълнително от страните в хода на производството
по реда на чл.190 от ГПК, с указание за последиците при непредставянето им относно доказването по чл.161 от ГПК. Третата
група са доказателства, изискани по реда на чл.192 от ГПК от трети неучастващи
в производството лица, в частност МЗХГ.
По делото са представени като доказателства и електронни
копия на документи в PDF формат на технически носител. Представени са и
копия на електронен носител/СД/ на оспореното Уведомително писмо, издадено като
електронен документ, с цел проверка на подписа. Същото е оспорено като
електронен документ, на основание чл.184, ал.2 от ГПК по отношение на неговата автентичност
с твърдение, че не ясно дали това изобщо е електронен документ и дали е
подписан с КЕП. В тази връзка о.с.з. на
14.04.2022г. бе
открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 184 ГПК за проверка автентичността
на обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/5688/05.08.2021г., за
което се твърди, че е издадено като електронен документ, подписан с КЕП. Доколкото
това е официален диспозитивен документ, за
което ответникът междувременно е
представил Справка от Публичния регистър на Борика Банксервиз АД за валидността
на електронния подпис, доказателствената тежест е разпределена върху
дружеството жалбоподател.
Във връзка с горното жалбоподателят
е поискал изслушване на съдебна техническа компютърна експертиза. Същата е
изготвена от ВЛ Б. и е приета в о.с.з. на 13.10.2022г./вж. л.454 и сл. от том
втори на делото.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката А. К. – служител на ОС“Земеделие“Г. Оряховица,
участвала при теренна проверка на насажденията/вж. л.468 и сл./.
Относно границите на допустимия за
подпомагане слой е изслушано по искане на ответника заключение на ВЛ геодезист - Т., прието в о.с.з. на 24.03.2022г./вж. л.255 и сл./
Извършен е и преразпит на същото ВЛ по искане на защитата на жалбоподателя в следващо
открито с.з.
С оглед опровергаване на
констатациите в УП за неподдържани крушови дървета, които не могат да
плододават в посочените обеми е прието заключението на ВЛ агроном - П. /вж.
л.460-гръб и сл./.
Проверка на данните в счетоводството
на жалбоподателя извърши ВЛ икономист – Д..
ЕЗ на същото ВЛ е прието в о.с.з. на
17.11.2022г.
След преценката по отделно и в
тяхната взаимна връзка на приетите при съдебното следствие доказателства, съдът
прие за установени следните факти:
1. Не е спорно между страните, че
дружеството жалбоподател е кандидат за подпомагане по схеми и мерки за
подпомагане, базирани на площ за кампания 2019г. Подал е Заявление за
подпомагане на 02.05.2019г. с УРН 685913, което
е регистрирано с УИН 04/150519/82118, с
поставен входящ № 19039041/02.05.2019г. /л.27 от делото/.
1.1. В Заявлението са посочени
следните схеми и мерки за подпомагане: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема
за преразпределително плащане (СПП); схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП) и схема за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна група).
1.2. Заявени за подпомагане са
следните земеделски площи в землището на
с. Стрелец, общ. Горна Оряховица, представляващи овощни градини от крушови
насаждения, които имат обща площ 49.85ха. Същите имат идентификатори на БЗС от
ИСАК както следва: 69780-81-1 и 69780-82-1.
2. По
подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019г. е извършена
административна проверка на датата, на
която е подадено – 02.05.2019г. Резултатът от същата е грешка – части от заявените за подпомагане парцели попадат извън
полигоните с площи допустими за подпомагане. Обстоятелството се потвърждава от снимки/извадки от
цифровата ортофотокарта – вж. л.204 и 205/ и геодезическата съдебна експертиза/вж.
л.190 и сл./. Резултатът от проверката е доведен до знанието на управителя на
дружеството, който е подписал формуляра.
2.1. В тази връзка е проведено
неуспешно оспорване на Заповед № Заповед №РД 09-228/28.02.2020г. на МЗХГ/вж.
л.154/. Оспорването е съдебно отхвърлено
като неоснователно от касационната инстанция. С Решение №
268/13.01.2022г. по АД № 8311/2021г. по описа на ВАС
3. Първоначално Заявлението на
кандидата не е попадало в обхвата на
теренните проверки. Но впоследствие МЗХГ афишира политика на завишен контрол по
схемите за обвързано подпомагане на
площ. Особен акцент представляват схемите за обвързано подпомагане за
производство на плодове и зеленчуци. Видно от доклада на зам.-министър В. К. и
приложението към него, замеделските парцели стопанисвани от жалбоподателя са
попадниали в обхвата на анализа на риска и са в категорията, включваща
предположението, че върху допустими за
подпомагане площи не е произведена
съответната земеделска продукция, т.к. не са проведени минимални
агротехнически мероприятия.
4. В крайна сметка се оказва, че
парцелите, заявени от жалбоподателя не са избрани за съвместна теренна
проверка/ съгласно заповед на МЗХГ/ № РД 09-726/25.07.2019г. Върху същите обаче е извършена теренна
проверка за изпълнение изискванията за поддържане в актуално състояние на системата
за идентификация на земеделските парцели/СИЗП, в изпълнениена Заповед № РД
09-790 от 06.08.2019г. на МЗХГ.
4.1. Резултатите от проверката са
отразени в Протокол от 25.10.2019г. ОСЗ-ГО/вж. л.201 в прил. ЕЗ/. В същия няма
негативни констатации. Отразено е, че междуредията са почистени и поддържани.
Крушовите насаждения са стари, затова захрастяването в редовете е умишлено, за
да предпази от чупене плодните дръвчета през зимата. Свидетелката К. –
извършила проверката, потвърди отразеното в протокола. Въпреки това, основано
на снимките заключението на ответния АО са, че теренната проверка и снимковия
материал показвали, че насаждението от круши не е в състояние, предполагащо
производство на плодове, които да получат пазарна реализация. А именно това е в
основата на схемата за подпомагане, обвързана с производство. В писмото
представено на съда с вх. № 492/31.01.2022г. е посочено, че това е в нарушение
на изискванията на чл.29, ал.2, т.3 от Наредба №3/17.02.2015г. Това правно
основание за отказ от подпомагане не е посочено в УП, нито в документ по преписката, предхождаща издаването му.
4.2. За обстоятелствата по теренната
проверка бе разпитан свидетел – служител на ОСЗ-ГО, който е участвал в
същата. Св. А. К. потвърди, че за
насаждението са се полагали грижи при проверката, а по върховете на дърветата е
имало круши. Самата проверка обаче/25.10.2019г./ е извън сезона за плододаване
и съотвенто на снимките няма как да има обилно количество плодове, т.к. следва
ад са обрани. ВЛ агроном установи, че овощната градина е добре поддържана.
Предполага, че насажденията са на повече от 40 години, но това не им пречи да
плододават и то оптимално, защото агротехническите условия са благоприятни и за
тях се полагат адекватни грижи, вклч. облагородяване. ВЛ намира добива за
2022г., който е установил при проверката
на място за съспоставим с този за 2019г., съобразно предсатвените фактури по делото. От
постъпилата информация от ОСЗ-ГО се установява, че крушова градина е на над 29 години, но няма
данни кога точно са засадени дръвчетата.
В резултат на съвкупната преценка на новите доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие съдът приема, че констатацията на ответния АО, че
насажденията са стари, неподдържани и поради това не са произведени плодове е
недоказана.
5. В резултат на проведеното
административно производство от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. изх. № 02-040-2600/5688 от 05.08.2021г. С него е отказана
част от исканата от дружеството сума за подпомагане по СЕПП, изцяло е отказана
такава по СП/основна/ и са наложени санкции за бъдещи периоди в размер на 81 123,96лв.
5.1. Като фактическо основание за
извършеното намаление на исканата сума по СЕПП е посочено обстоятелството, че част
от заявените за подпомагане от дружеството имоти са изключени от
специализирания слой, одобрен със Заповед на МЗХГ. За СП/основна/ е посочено,
че насажденият са стари и неподдържани, поради което не могат да плододават. За
тези ФО не са посочени конкретни правни такива. Единствено по отношение на санкциите
за бъдещи периоди има позоваване на чл.19 от делегиран Регламент № 640/2014 на
Комисията.
6. УП е изтеглено от профила на
кандидата на 26.09.2021 г., съгласно приложеното известие за доставяне.
Недоволен от него, жалбоподателят го
оспорва пред Административен съд – Велико Търново. Образувано е
настоящото дело.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените факти и издири
приложимия закон, достигна до следните
правни изводи:
За
разрешаване пред съда е повдигнат правен спор от областта на административното
право. Същият е възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФ”Земеделие”/
и дружество на търговското право на Република България. Поводът е постановен
отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност ЕЗФРСР и ЕФГЗ/ по
заявените схеми и мерки за подпомагане на площ. Програмният период е по ПРСР
2014-2020г. Освен това са наложени санкции на ЗП за бъдещи периоди. Тази форма
на подпомагане е част от Общата селскостопанка политика на ЕС. Последното
обстоятелство е фактическата привръзка, която обуславя приложението на
съответните норми на правото на ЕС, относими към процесния програмен период.
При това по отношение на ТД на същата
държава-членка, опериащо на нейна територия.
В
тази връзка приложимо към спора материално право включва следното:
1. Норми на вторичното право на ЕС:
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета.
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета.
Регламент
(ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на
Съвета
от 17 декември 2013 година за
установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за
подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета.
Както и делегираните регламенти или
регламенти за изпълнение по приложението на вече посочените регламенти.
2. Норми на националното
законодателство:
Закона за подпомагане на
земеделските производители/обн. ДВ бр.58 от 22.05.1998г., в сила от
26.05.1998г./
Наредба № 2 от 26.03.2018г. на МЗХГ
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащанена площ.
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. на МЗХГ
за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания/обн. ДВ бр.16
от 2015г., в сила от 27.02.2015г./.
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХГ
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания/обн. ДВ 22 от 2009г., в сила от 01.03.2009г./.
Следва да се има предвид, че ЗПЗП е
специален закон, който се прилага по отношение на подпомагането на земеделските
производители със средства от ЕЗФРСР, съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП. Нормите на
ЗУСЕСИФ са приложими само тогава, когато това е изрично посочено или пък
хипотезата не е уредена от специалния закон. Този извод се основава на
предвиденото в §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, че предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по ПРСР/програмата по ал.1/ се извършват при условията и по реда на
този закон, доколкото друго не е предвидено в посочените в разпоредбата
регламенти, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В случая такова отклонение
от приложението на нормите на ЗУСЕСИФ е предвидено в ЗПЗП/вж. чл.11а, ал.1, т.1
от ЗПЗП и съответно визираните по-горе Наредби.
3. Приложим процесуален закон, при
издаване и обжалване на оспорения ИАА, е Административнопроцесуалния кодекс/АПК/
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Относно въпроса за валидността на
оспореното УП съдът прие следното от правна страна:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция,
предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната
дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е
въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените
му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори.
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/понаст. с пром.
заглавие/ и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. на ИД на ДФЗ /вж. т. 1 от Заповедта/, на П.Д.
С. – заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за схеми и мерки за директни плащания
на МЗХ.
В този ред на мисли, ако бъде
доказано, че оспореният акт е подписан
от това лице, съдът следва да стигне до извод, че същият е издаден от материално
и времево компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия
/чл.20а, ал.4 от ЗПЗП/. Именно това обстоятелство обаче, е спорно между страните.
За Уведомителното писмо се сочи, че
е издадено в писмена форма, но като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Именно в тази му форма е
качен в ИСАК и изтеглен от там от адресата. В тази връзка следва да се изясни спазено
ли е изискването за форма на ИАА, предвидено в чл.59, ал.2 т.8 от АПК – налице
ли е подпис на лицето, издало акта. Спорно по делото е обстоятелството налице
ли е наистина електронен документ, съобразно изискваният на закона и подписан
ли е този ЕД съгласно законовите изисквания с КЕП, който има силата на
саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. Изисквания, които са
създадени с цел да се гарантира еднозначната връзка между автора и съдържанието
на документа.
Във връзка с този спор отвентикът представи удостоверения от доставчика на удостоверителни услуги, че на П.Д. С. е бил издаден професионален КУКЕП с № *********, валиден от 24.06.2021г. до 24.06.2022г., т.е. за периода , в който е издадено УП/вж. л.80 и сл./. Към вх. № 6259/08.12.2022г. в АСВТ/вж. л.526 и сл. от том втори на делото/ са постъпили документи от ответника, които доказват, че искането за издаване на е-подпис е за автор П.С. и титуляр ръководителя на ДФЗ - Ж.Ж.. Последният е упълномощил нарочно лице, което да го представлява пред доставчика на УУ – „Борика -Банксервиз”АД. Представен е и ПППротокол, че устройството за полагане на подписа е предаден лично под контрола на лицето, което ще го ползва, ведно с ПИН-а към същото.
Независимо от това, ПП на
жалбоподателя представи копие от скрийн шот, от който е видно, че при отваряне
на е-копие на оспореното УП има надпис на английски, че подписът е невалиден и
една страница от документа е изменена/вж. л.332 от том първи на делото/. В тази
връзка за изясняване на въпроса оспореният ЕД подписан ли е, от кого, с какъв
по вид е-подпис бе изслушано заключението на ВЛ Б., специалист по „кампютърна
автоматика, техника и технологии”. Съдът кредитира с доверие това ЕЗ, като
обективно и компетентно дадено, след като ВЛ е предупредено за наказателната
отговорност по чл.291 от НК. Заключението му кореспондира с представените по
делото доказателства и ги интерпетира еднозначно.
Според отразеното в ЕЗ/вж. л.391 и
сл./ ВЛ констатира, че при отваряне на файла, представляващ е-копие на УП
се визуализира документ от 4 страници
със заглавие „Уведомително писмо”. Във файла са налице данни, че е подписан с ЕП и съдържа поле с вградено
изображение на саморъчен подпис на 4-та стр. Документът е подписан от П.Д. С.,
с посочен адрес на служебна е-поща. Сертификатът на подписалия е издаден от
доставчик на удостоверителни услуги, който е вписан в доверителната листа на
Европейския съюз. При подписването същия сертификат е бил в период на
валидност. Експертът потвърждава, че сертификатът за подписа е издаден с
политика за КЕП. ВЛ констатира освен това, че документът е бил променен след
неговото подписване – модифицирана е една страница.
В резултата на проведеното
изследване и на база своите знания и опит експертът дава заключение, че
софтуеърът за четене на PDF документи
дава съобщение, че поне един подпис, положен върху документа е невалиден. Това
според ВЛ се дължи на обстоятелството, че е налице промяна на документа след
полагане на е-подпис. Всички достъпни софтуеъри за проверка на валидността на
е-подипс по автоматизиран и надежден начин, извършени от ВЛ са дали
незадоволителен резултат. Тоест, е-подпис не е валидиран при проверка. В тази
връзка и при установените факти ВЛ дава заключение, че на практика не са
изпълнени всички технически изисквания за валидно е-подписване, предвиден в
Регламент № 910/2014. Поради това, че технологичното полагане на подписа е с
недостатъчна информация, за да се порвери неговата автентичност по време на
полагането му и е налице промяна на
документа след полагане на подписа.
Според ВЛ последното обстоятелство прави документа невалиден от технологична
гледна точка.
В тази връзка ПП на ответника
оспорва ЕЗ на компютърната съдебна техническа експертиза, без да ангажира друга
такава. Със съображения, че промяната се изразява в добявяне на изходящ номер
на документа, а при тези факти е въпрос на правна преценка дали е-документ е валиден
или не. Позовава се на това, че IT
специалистите във Фонда са посочили, че деловодната им система не позволява да
се изходира документ без да бъде подписан електронно. В тази връзка вж. обяснението в становището
на ЮК на ДФЗ на л.337 от том първи на
делото.
Макар да приема, че е много вероятно
това да е причината за промяната в документа, съдът не намира това да е
извинителна такава. ВЛ потвърждава това, като посочва, че тази „невъзможност”
на ДС е резултат на недоработка на ползвания софтуеър или направилно
формулиране на изискванията към заданието за изработването му, а не технически
или технологичен императив.
Динамиката на движението на хора, стоки и капитали на вътрешният пазар на
ЕС както и развитието на електронните комуникации и търговия предизвика необходимостта от използването на
„електронни подписи” и свързаните с тях услуги. Предвид това, че касае
вътрешния пазар на общността и технологично необходимите единни стандарти, то
тази правна сфера в Европейския съюз/в относимия към казуса времеви период/ е
регламентирана чрез пряко приложимия в държавите членки на Регламент/ЕС/ №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета за от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазари за отмяна на Директива
1999/93/ЕО. Чрез националния ЗЕДЕУУ/вж.
§39 от ДР на ЗИД ЗЕДЕП/ се предвиждат мерки за прилагането на същия
Регламент/ЕС/ № 910/2014.
Според ВЛ Б.,
подписването на ЕД с КЕП изпълнява няколко функции, съгласно приложимия
Регламента на ЕС. На първо място подписването следва да идентифицира издателя
така, че да се знае от кого е изпратено или създадено е-съобщение. На второ
място това позволява да се провери дали има промени
след подписването. На трето място това позволява да се криптира/защити/ документа, така че само
получателя да го прочете. Цифровият подпис е създаден с алгоритми, които да
позволят на получателя на дадено съобщение да провери истинския му произход и
неговата цялостност, което на
технологичен език означава верифициране на електронните подписи и на подписания
е-документ като съдържание. В случая извършената с подходящ софтуеър проверка на
файла на ЕД дава резултат за грешка.
Очевидно е от
установените по делото факти с помоща на ВЛ, че процесното УП не издържа тези
изисквания. Налице са последващи подписването промени в документа, които по
всички предвидени технологични изисквания и математически алгоритми го дисквалифицират
като подписан ЕД. УП не издържа проверката за верифициране на ЕП и съдържанието
на документа. В цифровия свят според ВЛ правилото е, че след полагане на ЕП
този документ не трябва да бъде променян. Няма значение какво точно е
променено, защото не е и възможно да се установи в информационен аспект какво
точно е променено, къде в документа, от кого и кога.
В този ред на мисли
съдът счита, че механизмътна създаване на КЕП и правилата за ЕД и е-подписване,
разработени в Регламента на ЕС и реципиирани в наионалния закон, са такива, че
всяка промяна настъпила в документа след подписването му, по пътя между автора
и получателя, го определя като
невалиден, защото не отговаря на
проверката за верификация, за истинност. Преведено на езика на националния
процесуален закон в такъв случай при нарушаване на тези правила, доставчикът на
ЕУУ не може да гарантира нито авторството/автентичността, нито съдържанието на
този ЕД. Безспорно въпросът е правен и съдът намира, че същият има изричен и
императивен онговор. ЕД, за подписването на който са нарушени правилата за
подипсване с е-подпис няма правнообвързваща сила на саморъчен подпис. По
аргумент от противното на чл.25, §2 от Регламент № 910/2014. Поради това съдът приема, че в случая не са
налице достатъчно годни доказателства, че оспореното УП, издадено като ЕД е
подписано с КЕП от издателя си.
Оспореният пред съда ИАА е създаден
като електронен документ и връчен в този му вид. Поради това следва да е бил
подписан с електронен подпис. В случая се доказа, че ИАА не е подписан с КЕП от
органа, посочен за негов издател, при спазване на правилата на Регламент №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. Това влече
след себе си и друго нарушение. Неспазването на императивното изискване на
чл.59, ал.2, т.8 от АПК е съществено нарушение на формата на акта, защото на
практика липсва волеизявлението на АО. Материалният закон предоставя власт на
това лица, но е налице проект на ИАА, оформен като ЕД, защото всъщност не е
формиран диспозитив, т.е. актът не може да предизвика правни последици. Послендото
го дефинира като невалиден АА. В този ред на мисли съдът не сподели виждането
на защитата на ответника, че нарушението на правилата за подписване на ЕД не е
съществено. Напротив, националният процесуален закон императивно и изрично
обвързва завършеният процес на формираната воля на АО с подписването на
документа. Императивни са и правилата на законодателството на ЕС относно
електронната идентификация и удостоверителни услуги на вътрешния пазар. В тази
връзка чл.26 от Регламент № 910/2014 поставя императивни и кумулативни
изисквания към КЕП, като едно от тях е това по б.”г” - да може да бъде открита всяка последваща
промяна в документа. В случая безспорно е доказано, че след подписването му ЕД
е променен. Следователно не издържа
проверка за цялостност и не може да
се приеме за доказано нито авторство, нито съдържание на документа. Поради това, съдът е категоричен в извода си,
че неспазването на изискването за подписване на ЕД с КЕП го лишава от неговата
действителност за правния оборот. В тази
връзка приема, че в рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК бе
доказано, че оспореното пред АСВТ УП е неподписан е-документ, а поради
изложените вече съображения и невалиден правен акт.
Касае се за особено тежък порок във
формата на ИАА, който обуславя липсата на валидно волеизявление на компетентния
да го постанови орга. Този порок не може
да бъде отстранен в настоящото производство. За наличието му съдът следи
служебно, независимо от това дали оспорващото лице се е позовало на него, а в
случая такова позоваване е извършено още в жалбата. При констатиране на порок,
водещ до нищожност на обжалвания акт, тази нищожност следва да бъде обявена с
решението на съда.
Доколкото един ИАА може да бъде само
невалиден или само незаконосъобразен, то произнасянето на съда е алтернативно
по отношение на двете оплаквания. При наличните доказателства за най-сериозния
порок на оспорения ИАА – нищожност, същата следва да бъде обявена от съда.
Доколкото това поглъща основанията за незаконосъобразност на акта, то съдът не
дължи произнасяне по тези оплаквания, а в тази връзка относно, процедура,
съответствие с материалния закон и с
целта на същия.
С оглед евентуалния резултат от
касационния контрол АСВТ намира за необходимо да посочи само това, че
оспореното УП е съответно на материалния закон само в едната
си част, тази относно СЕПП, СПП и ЗДП. При доказани фактически констатации чрез
СГЕ, че 4,16ха от заявените площи за подпомагане попадат извън специализирания
слой „площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., а обжалването на
Заповед №РД 09-228/28.02.2020г. на МЗХГ е съдебно отхвърлено като неоснователно от ВАС. С Решение №
268/13.01.2022г. по АД № 8311/2021г. по описа на ВАС. В частта относно
подпомагане по СПП
–схеми за преразпределително плащане не са налице негативни констатации. Няма
наддекларирани или санкционирани площи. Има нормативен лимит – подпомагат се
площи за първите до 30ха.
Материално незаконосъобразен е актът
в частта относно СП-основна. Негативните констатации на УП, свързани със схемата
за обвързано подпомагане за плодове/основна/ бяха опровергани от жалбоподателя
чрез ангажирането на съдебни експертизи – агротехническа и СИЕ. При липса на
безспорни доказателства за възрастта на насажденията от круши и наличие на ЕЗ,
което сочи, че насажденията са обгрижвани и периодично подновявани и
оздравявани, чрез различни земеделски техники, съдът приема, че насаждението е било
жизнено и плододава и понастоящем. ЕЗ е обективно и компетентно дадено, а ВЛ е
предупредено за угрозата от наказателна отговорност за невярно заключение.
Освен това по косвени данни, основани според ВЛ Д. на редовно воденото
счетоводство на дружеството, заключението на ВЛ агроном се подкрепя, т.к. са
налице данни за достатъчно производствени обеми и складови наличности за
съхранение и реализация на плодовете. Представените от ПП на ответника
извлечения от ТР могат да създадат съмнения за симулативно фактуриране, което е
извън предмета на настоящото дело, но не изпълняват доказателствената задача,
възложена на ответника – пълно доказване на материалните предпоставки за отказ
от подпомагане по тази схема и налагане на санкции за бъдещи периоди. Освен
това, в УП не е посочено адекватното правно основание, което би
съответствало на посочените от АО негативни констатации. Например някое от
изискванията по чл.9 от Наредба № 2/26.03.2018г. на МЗХГ. Или на тези по чл.29
от Наредба №3/17.02.2015г., или тези по чл. 32 от Регламент № 1307/2013г. Този порок е съществено
процесуално нарушение, т.к. препятства както правото на защита на страната,
така и съдебния контрол по същество. По изложените съображения съдът приема, че
УП в частта относно Схемата за обвързано подпомагане за производство на
полодове е незаконосъобразен ИАА, поради съществено процесуално нарушение и
противоречие с материалния закон. Но поради наличието на най-тежкия порок на
ИАА – нищожност съдът следва да формира диспозитив само относно него.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на защитата на жалбоподателя за присъждане на сторените
деловодни разноски. Такива са своевремнно заявени, доказани и включват
съответно: ДТ -50лв.; 25лв.-депозит свидетел; 400лв.-депозит ВЛ СКТЕ;
849лв.-депозит АТЕ; 400лв.-депозит ССчЕ и 2000лв. за АВ, платено в брой. Общо
това прави 3 724,00лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответната администрация. Съдът не уважи възражението за прекомерност на АВ,
заявено от ПП на ответника. Делото е с материален интерес и заплатеното АВ не превишава, изчислено по реда на чл.7,
ал.2, т.4, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. При това процесуалната
активност на защитата на жалбоподателя бе адекватна на заплатения хонорар и
съответна на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горните
мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК и чл.143, ал.1 от с.к., седми адм. състав на АСВТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019г., с изх. № 02-040-2600/5688 от 05.08.2021г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие”-РА, София да заплати на ТД с фирма
„АГРОРЕФОРМ”ЕООД, с ЕИК *********, седалище гр. Горна Оряховица съдебни разноски за производството в размер на 3 724,00лв /три хиляди
седемстотин двадесет и четири лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: