Решение по дело №610/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 198
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20212230200610
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. С. , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200610 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от търговско дружество
„Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ...... представлявано от управителя А.
Господинов Кръстев против НП № 20-002960 от 26.04.2021 год., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - С., с което на основание чл.
416, ал.5 , вр. чл.414, ал.3 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева
за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено. Въззиваемата
страна чрез процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата и
моли издаденото НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2021 год. около 10.55 часа служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. С. - свидетелите К.Д. и А. Г. извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство в страната Проверяващите посетили цех за
1
производство на чорапи в гр. С., на бул. „Асеновско дефиле“ № 4а, като
извършили проверка на фирма „Тексплет“ ЕООД. При извършената проверка
било установено, че лицето И.А.Б. престира работна сила, като обръщач на
чорапи, за което той собственоръчно попълнил декларация, в която посочил,
че работи в дружеството жалбоподател, посочил начална дата на полагането
на труд, работно време и заемана длъжност. От дружеството – жалбоподател,
в хода на проверката, не могли да представят на проверяващите трудов
договор на Б., справка за регистрация на трудовия му договор в ТД НАП Б.. В
хода на проверката не са представени каквито и да е било документи,
удостоверящи основанието, на което Б. се е намирал в цеха на дружеството и
е изършвал дейност по обръщане на чорапи. На 15.04.2021 год. в Инспекция
по труда гр. С. от дружеството жалбоподател представили на проверяващите
трудов договор между „Тексплет“ ЕООД и И Б., както и справка за
уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ с дата и час на подаване на уведомлението
12.04.2021 год., 14.27 часа.
На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН от св. Д. за това, че
И Б. бил допуснат на работа без да му бъде предоставено копие от
уведомлението на трудовия договор регистриран в НАП. Въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ
„Тексплет“ ЕООД било санкционирано с имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
което е извършено.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от КТ, работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1. Разпоредбата на цитираната ал. 1 на чл. 63 от КТ от
своя страна задължава работодателя преди постъпване на работа да
предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от
уведомлението по чл. 62 ал. 3, заверено от НАП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че И Б. е бил допуснат до работа преди да му бъде връчено копие от
уведомлението на трудовия договор, регистриран в ТД на НАП. Видно от
представените трудов договор, справка от ТД на НАП, служебна бележа за
проведен инструктаж от 12.04.2021 год. и длъжностна характеристика от
същата дата, към датата и часа на проверката – 12.04.2021 год. в 10.55 ч.,
извършвана от служителите на Инспекцията по труда Б. е бил допуснат до
работа и е полагал труд без да му бъде предоставено копие от уведомлението
на трудовия договор, регистриран в ТД на НАП, като последното е извършено
в 14.27 ч. на 12.04.2021 год., тоест няколко часа след като е започната
проверката. Съдът намира за ирелевантни възраженията на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че лицето е извършвало дейност
по граждански договор, тъй като видно от сключения трудов договор той е от
дата 12.04.2021 год., в попълнената декларация от И Б. той е записал като
начална дата на работа именно 12.04.2021 год., в деня на проверката на
проверяващите не е представен граждански договор, сключен с него, а и в
съставения АУАН не са депозирани възражения в тази насока. Ето защо,
съдът намира, че след като на 12.04.2021 год. е бил сключен трудов договор с
Б. и към момента на проверката той е съществувал и действал, доколкото в
декларацията Б. е попълнил началната му дата, то работодателят му е бил
длъжен да не го допуска до работа преди да му предостави копие от
уведомлението.
Видно от разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, регламентираща
специалните случаи на маловажност, за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В
3
разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ е посочено обаче, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и 2. Доколкото
процесното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 63, ал.2 от КТ
попада в обхвата на изброените в чл. 415в ал. 2 от КТ, то съдът намира, че то
не може да бъде квалифицирано като маловажно нито по смисъла на ал. 1 на
чл. 415в, ал.1 от КТ, нито по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. /В този смисъл
Решение от 31.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен
съд - С./.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ, според която
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Доколкото обаче не се събраха
данни нарушението, извършено от дружеството жалбоподател да не е първо,
както и се установи, че още на същия ден, в който е открито нарушението
трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП, което е необходимо
условие, за да бъде в последствие и предоставено уведомление на работника и
доколко липсват изложени мотиви в обжалваното НП защо именно в размер
на 2000 лева е определена наложената имуществена санкция, то съдът
намира, че следва да измени НП и определи имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер от 1500 лева.
С оглед изхода на делото и правилата на ГПК субсидиарно приложими
в настоящото производство, предвид обстоятелството, че санкцията наложена
на дружеството жалбоподател е намалена от 2000 лева на 1500 лева, а
претендираните разноски са в размер на 400 лева, то ИА „Инспекция по
труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на
100 лева. Доколкото за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева, а
производството по делото не е с фактическа или правна сложност то на
въззиваемата страна следва да се присъди минималното възнаграждение.
Доколкото обаче, обжалваното наказателно постановление е изменено и
размера на наложената санкция е намален от 2000 на 1500 лева, то и размера
на юрисконсултското възнаграждение, който следва да плати дружеството-
4
жалбоподател следва да бъде определен не на 80 лева, а на 60 лева.

Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-002960 от 26.04.2021 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - С., с което на чл.
416, ал.5 , вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ..... е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000.00 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 2000.00 /две хиляди/ лева на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК .....да заплати на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда “ сумата от 60.00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Инспекция по труда “ на заплати на
„Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ..... сумата от 100.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.



Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5