№ 44333
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110143743 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пeта от ГПК „Бързо производство“ и в
частност чл. 312 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Т. Д. Ж. (ищец) срещу „П.Н.А.“ ООД (ответник), както
следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2600 евро -
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 16.05.2024г.-
17.06.2024г.
Ищецът Т. Д. Ж. твърди, че по силата на моряшки трудов договор от 16.05.2024 г. е бил
в трудово правоотношение с ответника „П. Н. А.“ ООД, в рамките на което е изпълнявал
длъжността „BOSUN“ на кораба, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite na
Sevastopol“, с месечно трудово възнаграждение от 2600 eвро и времетраене 30 +/-5 дни.
Поддържа, че фактическото изпълнение на трудовия договор е за времето от датата на
записване на кораба - 17.05.2024 г. до датата на напускането му 17.06.2024 г. Твърди, че от
края на м. март 2024г. трудови възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На
основание чл. 364а КТК с определение на Окръжен съд – Варна бил допуснат арест на
кораба, което по арг. от чл. 7, ал. 1 предл. първо от Международната конвенция за арест на
кораби обуславяло компетентност на българския съд за разрешаване на спора по същество.
Ищецът твърди, че към процесното правоотношение намирала приложение Морската
трудова конвенция, 2006г. на Международната организация на труда, по която и Република
България и Република Палау били държави членки. Съгласно цитирания международен акт
всяка държава-членка, която ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло
нейните разпоредби по начин, гарантиращ правото на достоен труд на всички работници.
Поддържа, че съгласно Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по
трудовото правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един
месец или при прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до
1
ответника и сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се
трудови възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените
фактически твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 2600 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
посочения период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. Н. А.“ ООД не е подал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже,
че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност,
размера на дължимото му се трудово възнаграждение и неговата изискуемост.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника
или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага, като в тежест на
работодателя е да обори презумпцията, ако навежда такива доводи, за което не сочи
доказателства.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца
вземания за трудово възнаграждение, в случай, че твърди това, както и да обори
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на
трудовите права и задължения.
На ответника следва да се посочи, че не сочи доказателства по оборване на
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и за плащане на търсеното трудово възнаграждение.
На ищеца следва да се укаже да представи заверен превод на намиращия се по делото
трудов договор.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК е допустимо и необходимо
с оглед направените в исковата молба твърдения, поради което следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на Изпълнителна Агенция
„Морска Администрация“ и Дирекция „Морска Администрация“ – Варна да представят
заверени преписи на намиращи се при тях документи се явява относимо и необходимо с
оглед разпределената доказателствена тежест, поради което също следва да бъдат уважени,
като изрично в писмото до третите неучастващи по делото лица следва да се отбележи, че
исканата информация следва да касае единствено ищеца Т. Д. Ж..
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК за задължаване „Гранична
полиция“ – Бургас и ГКПП - Варна, Териториална дирекция „Митница“ – гр. Варна и
„Пристанище Варна“ да представят намиращи се при тях документи следва да се остави без
уважение, тъй като се явява ненеобходимо с оглед останалите ангажирани доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването и на основание чл. 185 ГПК
да представи заверен превод на български език на намиращия се на л. 34 /гръб/ документ -
морски трудов договор, в противен случай документът ще бъде изключен от доказателствата
2
по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да уточни дали претендира
брутно трудово възнаграждение в посочения размер от 2600 евро.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба
ще бъде върната – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „П.Н.А.“ ООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото следните документи:
1./ копие на корабния дневник за 05.04.2024 г. и за 26.04.2024 г.;
2./ екипажни списъци за периода от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г.;
3./ формуляри, изисквани по системата за управление на безопасност на кораба за
преминат инструктаж по безопасност при първоначално зачисляване към екипажа за периода
от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г.;
4./ регистър на влизащи/излизащи лица от кораба вкл. членове на екипажа за периода
от 16.03.2024 г. до 28.06.2024 г.;
5./ формуляри, изисквани по системата за управление на безопасност на кораба за
проведени обучения по безопасност, аварийна подготовка, обучения на охрана на труда и
избягване на трудови злополуки, вкл. и присъствени списъци.
УКАЗВА на ответника, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще приложи
последиците на чл. 161 ГПК – ще приеме за доказани фактите, за които е станал пречка за
събиране на доказателства.
ДА СЕ ИЗПРАТИ находящата се на л. 105 от делото молба по реда на чл. 192 ГПК на
посочените в нея трети неучастващи по делото лица, а именно:
1/ Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и
2/ Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна като им се УКАЖЕ, че в
едноседмичен срок от уведомяването следва да представят посочените в нея документи,
като изрично в писмото до тях ДА СЕ ПОСОЧИ, че исканата информация следва да касае
само ищеца Т. Д. Ж..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, тъй като
са ненеобходими.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2024г. от
15:00 часа, за когато да се призоват страните.
3
УКАЗВА на страните, на основание чл.312, ал.2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на определението могат да вземат становище по доклада, съдържащ се в
мотивите на акта, и да предприемат съответните процесуални действия, включително да
представят доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-
късно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4