№ 144
гр. Дупница, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20241510200971 по описа за 2024 година
Жалбоподателят Г. Р. М., с ЕГН **********, от гр.
С.........,жк............,бл.....,вх......,ет.......,ап..... и с адрес за призоваване: гр. С........,ж.к.
..........,ул.......№......., офис –партер, чрез адв. Н. П.- САК, е обжалвал Наказателно
постановление № 24-0245-000002/04.01.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-
Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и по чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Упълномощеният от него процесуален
представител - адв. Н. П.- САК е депозирала писмена молба, в която соче, че поддържа
жалбата. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
На 01.01.2023 г., актосъставителят Н. Н., на длъжност – мл. автоконтрольор в ОД на
МВР-Кюстендил, е съставил АУАН и свидетелят при съставянето на акта и установяване на
1
нарушението – Б. Е., са констатирали, че жалбоподателят на 20.07.2023 г. около 10:06 ч., на
път 2-62км 28+100, в посока гр. Дупница, управлява лек автомобил, марка и модел „Пежо
407“, с регистрационен номер СВ 0113 РН, като автомобила е със служебно прекратена
регистрация, поради липса на ЗГО на 11.07.2023 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което
виновно е нарушил чл.140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като жалбоподателят е написал в графата за
обяснения и възражения, че няма такива.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Кюстендил, ТО-
Дупница по компетентност относно съмнение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
от НК. С постановление на РП гр. Дупница е отказано да се образуваното ДП. В мотивите
на постановлението е прието, че жалбоподателят формално е осъществил състава на
престъплението по 345, ал. 2 от НК, но поради ниската степен на обществена опасност на
деянието и обстоятелството, че не е осъждан, е счел, че следва да му бъде потърсена
административнонаказателна отговорност, доколкото за същото такова деяние е предвидена
както наказателна, така и администативнонаказателна отговорност.
На 04.01.2024 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация, описана в АУАН, като е
посочил, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Разпитаният в хода на съдебното следствие актосъставител поддържа изцяло
установеното в АУАН фактическа обстановка, като заявява, че нарушението е установено с
РСОД (таблет).
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе лек автомобил, негова собственост. Установи се
2
категорично и това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 11.07.2023 г.
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Това е видно от приложената по делото
справка на л. 13 от делото. По делото липсват доказателства да е изпратено писмо, от което
да е видно, че съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ при прекратяване на сключения
застрахователен договор, Гаранционен фонд следва да изпрати уведомление до собственика
на процесния автомобил. След изтичане на срокът по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ
от същата разпоредба Гаранционен фонд уведомява по електронен път Дирекция „КИС“-
МВР да прекрати регистрацията на процесното МПС. Процедурата за уведомяването на
незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е
обвързано с получаването на уведомителното писмо.
По делото е видно, че контролния орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради
получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, не е надлежно
уведомил собственика на автомобила. Тоест за извършената в тази връзка на 11.07.2023 г.
от органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил
собственикът на същия не е бил изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата-
20.07.2023 г., жалбоподателят управлявал МПС, негова собственост е нямал съзнанието, че
същият е със служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за
проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство с РСОД.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл. 18б
ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Напротив, категорично ясно по делото стана, че
3
жалбоподателят не е бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от него
автомобил, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както
от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено
категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражаданска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от състава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС,
което е ползвал към датата на проверката, а и от кога е прекратена. Незнането на тези
обстоятелства изключва умисъла и не може да се направи извод, че привлечения към
административнонаказателна отговорност е предвиждал и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. Не е имал никаква възможност да направи
справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е прекратена регистрацията на МПС,
на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва и непредпазливостта като форма на
вината. Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на
физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на
виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото съгласно чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
4
400.00 (четиристотин) лв. на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от от ЗАНН,
Дупнишкият районен съд, III наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0245-000002/04.01.2024 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на Г. Р. М., с ЕГН **********, от гр.
С.........,жк............,бл.....,вх......,ет.......,ап..... и с адрес за призоваване: гр. С........,ж.к.
..........,ул.......№......., офис –партер, чрез адв. Н. П.- САК, му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“
за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на Г. Р. М., с ЕГН **********, от гр.
С.........,жк............,бл.....,вх......,ет.......,ап....., сума в размер на 400.00 (четиристотин) лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5