Р Е Ш Е Н И Е № 260869
гр. Перник, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданско
отделение, II състав, в открито заседание на девети юли,
две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
При секретаря Даниела
Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 57 по описа на ПРС за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу А.С.Г. и П.Н.Г.,
с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени установителни
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищцовото дружество солидарно
сумата от 2217,54 лева - остатъчна главница договор за потребителски кредит №
**********/14.08.2018 г. (Договора), за която сума по е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4452/2020 г.
по описа на Районен съд Перник. Пояснява, че исковата претенция е заявена в по
– нисък размер от предмета на заповедното производство, тъй като е постъпило
последващо плащане от ответниците, с което погасено задължението им до размера
на сумата, предмет на настоящото производство.
Ищецът твърди, че договорът
за кредит е сключен между него в качеството му на заемодател и А.С.Г. в качеството
на кредитополучател, а П. Н. Г. се е задължил солидарно с нея. Сочи, че
съгласно Договора на А.Г. е отпуснат кредит под формата на потребителски заем в
размер на сумата от 5000,00 лв. със срок на погасяване от 24 месеца и размер на
вноската 309,11 лева. Договорена е лихва в размер на 41,17 %, ГПР 49,89% и общо
задължение 7418,64 лева. Допълва, че е избран и закупен допълнителен пакет
услуги на стойност 2179,68 лева, като крайното задължение по договора е в
размер на 9598,32 лева и месечна вноска в общ размер на 399,93 лева с падеж
13-о число от месеца. Твърди, че на 15.08.2018 г. е изпълнил своето задължение
по Договора и е предоставил сумата в размер на 5000,00 лева. Твърди, че
ответниците не са изпълнили в срок повече от две месечни вноски, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че до тях е изпратено
нарочно уведомление, но същото е върнато като „непотърсено“. Признава, че
ответниците са заплатили сума в общ размер на 6757,00 лева, с която е погасено част
от задължението по Договора до размера от 6514,32 лева, 142,00 лева лихва за
забава и 100,00 лева такси по тарифа за извънсъдебно и съдебно събиране на просрочения
дълг.
С оглед на изложеното
се иска уважаване на исковите претенции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответниците са
депозирали отговор в срок. Оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Намират, че между тях и ищеца не е налице валидна облигационна връзка по
договор за заем, вкл. по задължението да върнат сумата с лихва и допълнителни такси. Намират, че не са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост, тъй като същата не настъпва
автоматично и не им е била надлежно съобщена. Конкретно считат, че в Договора
липсват задължителни реквизити, съгласно ЗПК – като посочване на ГПР, и общата
дължима сума към сключване на Договора, информация относно правата на кредитополучателя
по Договора, поради което същият е недействителен. Твърди се, че сумите за
главница и лихва са погасени чрез плащане, както и по давност, позовавайки се
на кратка тригодишна такава.
С оглед на изложеното
се иска отхвърляне на предявените искове. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Договор
за потребителски кредит № **********/14.08.2018 г. се установява, че ищецът в
качеството му на кредитор се задължил да отпусне паричен заем на А.С.Г., която
следва да върне отпусната сума, а П.Н.Г. се е задължил солидарно с нея. Съгласно
конкретните уговорки, ищецът следва да предаде сумата от 5000,00 лв. със срок на
кредита 24 месеца. Договорена е лихва в размер на 41,17 %, ГПР 49,89% и общо
задължение 7418,64 лева. Посочен е размер на месечна погасителна вноска –
309,11 лева. Страните са договорили закупуване на допълнителен пакет услуги на
стойност 2179,68 лева, като крайното задължение по договора е в размер на
9598,32 лева и месечна вноска в общ размер на 399,93 лева с падеж 13-о число от
месеца.
От представеното по
делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява,
че длъжникът може да се възползва от една или всички посочени услуги: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
От представените по
делото Общи условия към договор за потребителски кредит се установява, че възнаградителната
лихва се дължи върху усвоената и непогасена главница (чл. 4.2.), че при
закупуване на допълнителен пакет услуги, това задължение също се разсрочва
(4.4). Посочено е също, че първоначалното изчисление на ГПР включва допускания,
че Договорът е валиден за първоначално уговорения срок и погашенията ще се
извършват в срок (5.2). Уговорена е поредност за извършване на погашения – разноски
и такси, лихва за забава, неустойка, обезщетения, задължения за пакет от
допълнителни услуги, главница. Уговорено е също, че при забава кредитополучателят
дължи лихва за забава, както и възможност за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита в случай на забава на две или повече вноски (12.1 и
12.3).
Представен е
погасителен план, съдържащ данни за падежа на всяка една вноска, последната от които
е на 13.09.2020 г., каква част от главница и възнаградителна лихва се погасява със
сумата от 309,11 лева, размер на вноска за пакет от допълнителни услуги и общо
дължима месечна вноска – 399,93 лева.
Гореизброените
документи са подписани от страните по него, като формална доказателствена сила
на положените подписи не е оспорвана в рамките на производството.
Представено е
преводно нареждане от 15.08.2018 г. за сума в размер на 5000,00 лева по сметка
на А.С.Г. с наредител ищеца и посочено основание Договора. Представен е анекс,
съгласно който една от вноските е отсрочена и е дължима на 13.10.2020 г., а ГПР
е 45,69 %.
Представено е
уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с което е обявена
предсрочна изискуемост на вземането по Договора, поради забава, изпратено до адреса
на А.С.Г., посочен в Договора. Изявлението е датирано 23.06.2020 г., но същевременно пощенското клеймо върху обратните
разписки е датирано 17.07.2015 г.
По делото е изслушана
и приета заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и изготвено при анализ на приложените по делото документи. Вещото
лице е установило, че сумата по кредита е усвоена на 14.08.2018 г., както и че
към датата на изготвяне на експертизата ответниците са заплатили сума в размер
на 7809,20 лева.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд Перник е
сезиран с кумулативно субективно съединени установителни искове, разглеждани по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 2217,54
лева, представляваща непогасена главница по Договора, за които вземания по е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч. гр. дело № 4452/2020 г. по описа на Районен съд Перник.
Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
частично съвпадат (заявени са в занижен размер, поради последващо плащане),
поради което предявените искове са процесуално допустими.
По
иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
„Профи Кредит България“
ЕООД е предявило иск за признаване за установено дължимостта на вземане, произтичащо
от Договора. Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, като чл. 9, ал. 1 ЗПК разширява предмета
на договора, добавяйки или се задължава. Независимо
от тук направеното уточнение, за да бъде уважен искът, ищецът следва в
условията на пълно главно доказване да установи, че между него и ответника е
налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор за заем, че е
предал сумата, предмет на договора именно във връзка с това правоотношение,
както и настъпването на изискуемостта на задължението.
Настоящият състав
приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на
задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения по делото
Договор се установява, че той е сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и А.С.Г.,
а П.Н.Г. е солидарен длъжник. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на
договора е налице.
От представения по
делото Договор се установи, че същият носи подпис на ответника. По отношение на
другото правно релевантно обстоятелство – предаване на сумата от кредитодателя
на кредитополучателя е представено платежно нареждане за сума в размер на
5000,00 лева с бенефициер ответника и основание Договора. При тези обективни данни,
настоящият състав приема, че „Профи кредит България“ ЕООД е изпълнило своето
задължение по Договора, като е предало сума в размер на 5000,00 лева на ответника,
поради което за нея е възникнало задължението да върне сумата.
Съгласно чл. 11, ал.
1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. С оглед конкретните възражения, а предвид
служебното му задължение, съдът намира, че в Договора са налице задължителните
реквизити съгласно ЗПК, поради което същият е валиден.
Само за пълнота
следва да се посочи, че към настоящият момент по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК е без правно значение дали са били налице предпоставките за прогласяване на
Договора за предсрочно изискуем и дали това е надлежно сторено, тъй като към
датата на приключване на съдебното дирене всички вноски са с настъпил падеж.
Съдът намира, че
макар и предметът на доказване в настоящото производство (така, както е очертан
от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване задължението за
главница, то следва да се разгледат и останалите компоненти, предвид
установените по делото погашения в значителен размер и твърденията на ищеца, че
те са отнасяни към други пера от общото задължение.
Съдът приема, че по
правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото Договор
се установява, че страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната
лихва по кредита, годишен лихвен процент (ГЛП) 41,17 % и ГПР – 49,89%.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по кредита.
Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична
сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза,
надвишаваща този размер се счита за нищожна. В конкретния случай е уговорен ГПР
49,89% и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41,17 %. Т.е. не се надхвърля петкратния
размер на законния размер лихва, определен от БНБ. В този смисъл клаузата за
уговорената лихва не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Тук
посочената клауза не би могла да бъде подведена и под някоя от хипотезите,
изброени в чл. 143 ЗЗП, тъй като се касае за възнаградителна лихва. С оглед на
изложеното, настоящият състав приема, че възнаградителната лихва също е била
дължима.
Сумата за пакет
допълнителни услуги съдът намира за недължима. Това е така, защото това
Споразумение, представлява сделка с правна същност, аналогична с "договор
за услуга". Сключената сделка в тази част обаче се явява нищожна поради
противоречие със закона и с добрите нрави.
Разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Клаузата за начисляване на такса за събиране на вземането противоречи на чл.
33, ал. 1 ЗПК. В настоящия случай се цели заобикаляне на ограничението на чл.
33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. Поради това клаузата в договора за
потребителски кредит, с която се предвижда, че кредитополучателя дължи такси за
извънсъдебно събиране е нищожна.
Същевременно
хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до
такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете,
че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с
правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в
съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите -
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на на ВКС, Решение
119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на ВКС, Решение № 24
от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г. В настоящия случай съдът
намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на
еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги е 43,59 %
от стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно 4 от
услугите, срещу които се заплаща цена, са поставени в зависимост от
допълнителни предпоставки, т.е. са услуги под условие без да се държи сметка
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните договор.
С оглед на изложеното
съдът счита, че уговорките за заплащане на „пакет за допълнителни услуги“ са
нищожни, съответно не произвеждат правно действие, поради което и не са
породили съответните задължения за длъжника.
При тези правни
изводи, съдът приема, че извършваните плащания от ответниците е следвало да
бъдат отнасяни единствено към задължението им за погасяване на главница и
лихва, но не и останалите компоненти по Договора, чиито клаузи съдът прие за
недействителни. Ако това бе сторено ответниците не изпадат в забава, поради
което не дължат и „санкцията“ по чл. 12.1 от ОУ.
При горните изводи за
възникнало задължение в размер на 7418,64 лева (главница + възнаградителна
лихва) и установено плащане в общ размер на 7809,20 лева, искът е явно
неоснователен като погасен чрез плащане, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал
разноски, но и при този изход от спора такива не му се дължат. На ответниците
следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300 лв.
В светлината на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТВХЪРЛЯ
като
неоснователен иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в
полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. в съществува
изискуемо вземане солидарно срещу А.С.Г., ЕГН ********** и П.Н.Г.,
ЕГН **********,*** за сума в размер на 2217,54 лева – остатъчна главница по
договор за потребителски кредит № **********/14.08.2018 г., за която сума по е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 4452/2020 г. по описа на Районен съд Перник като неоснователен - погасен
чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
на А.С.Г., ЕГН ********** И П.Н.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 300
лева – разноски в исковото производство.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението да
се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.