Решение по дело №2957/2023 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на В.Б.Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. А.И., служебен адрес: ***, офис 7 против Решение № 1505 от 25.08.2023г., постановено по Н.А.Х дело №2023********** (2427) по описа на Районен съд - Пловдив за 2023г., VIІ-ми наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №5020694, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.Б.Б., управител на „КОЛОР БГ“ ООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд, е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени изцяло ЕФ. Претендира направените разноски за двете инстанции.

По делото е постъпила частна жалба от В.Б.Б., чрез адв. А.И., служебен адрес: ***, офис 7 против Определение № 707/13.10.2023 г. по Н.А.Х дело №2023********** (2427) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., VIІ-ми наказателен състав, с което оставена без уважение молбата на адв. А.И., в качеството на пълномощник на В.Б.Б., с която прави искане за изменение в частта на разноските на Решение № 1505/25.08.2023г., постановено по НАД № 2427/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІ н.състав.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че не са налице предпоставките по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, тъй като по делото са депозирани само писмени бележки от страна на процесуалния представител на административния орган.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив, в нарочно писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният електронен фиш е издаден затова, че на 27.06.2021 г. в 13:47ч. на АМ Тракия км 139+300 в посока гр. София при общо ограничение на скоростта от 140 км/ч и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост, лек автомобил „Ауди РС 6 Авант“ с рег. № СВ***РК, се движел с установена наказуема скорост - 161 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 21 км/ч. Установено било, че процесното МПС е собственост на „КОЛОР БГ“ ООД, ЕИК: *********, със законен представител – В.Б.Б.. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № CORDON-M2 1196.

За така установеното нарушение - В.Б.Б., като управител на „КОЛОР БГ“ ООД, бил санкциониран с налагане на административно наказание - глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него Електронен фиш.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21, ал. 1.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

Неоснователни са възраженията, че районният съд е основал изводите си на неизяснена фактическа обстановка. Това е така, защото видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всяко едно от изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на оспорения акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност на оспорения ЕФ, в т.ч. са обсъдени и възраженията във връзка с неизпращане на покана, както и във връзка с възможността на касационния жалбоподател да посочи с декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДВП лицето, на което е предоставено за управление процесното МПС.

При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на депозираната частна касационна жалба, следва да се посочи, че ПРС подробно е обосновал и се е мотивирал защо е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските, а настоящата инстанция напълно споделя тези доводи.

Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното определение в частта за разноските следва да бъде оставено в сила

С оглед изхода на спора, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1505 от 25.08.2023г., постановено по Н.А.Х дело №2023********** по описа на Районен съд - Пловдив за 2023г., VIІ-ми наказателен състав.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 707/13.10.2023г. пo Н.А.Х дело №2023********** по описа на Районен съд - Пловдив за 2023г., VIІ-ми наказателен състав.

ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: