№ 45210
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110102082 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответниците Е. К. С. и Р. С. С., в което поддържат, че по
делото ищецът действително не е заплатил държавна такса в размер на 1000 лв.,
поради което молят съда да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските като бъде съобразена действително заплатената от ищеца държавна такса.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ФИРМА е депозирала
становище по нея, като счита молбата за неоснователна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ФИРМА не е
депозирала становище по нея.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по следните съображения:
Производството по делото в образувано по искова молба на ФИРМА срещу Н. К.
С., Е. К. С., Р. С. С., Н. И. С. и В. Д. С., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разделно при квоти по 2/12 за Е. К. С., Р. С. С., Н. К. С. и по 3/12 за Н. И. С. и
В. Д. С. заплащане на дължимите суми за цена на ползвана топлинна енергия, лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия, за цена за разпределение на
топлинна енергия, както и за лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ, т.е. срещу всеки един от петимата ответници ищецът е предявил
по четири иска /за топлинна енергия, за лихва за забава върху това вземане, за дялово
разпределение и за лихва за забава върху дялово разпределение/ или общо предявените
в производството искове са двадесет, предявени кумулативно. В хипотезата на
обективно и субективно кумулативно съединяване на искове при разделна отговорност
1
на ответниците, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове, тъй
като интересът на ищеца срещу всеки един от ответниците и по всеки един от
предявените срещу него искове е различен и съответно и изходът от правния спор за
всеки един и по всеки иск е различен, поради което дължимата държавна такса следва
да се определи по чл. 72, ал. 2 ГПК. В този смисъл и по аргумент за противното от
изложените от ВКС мотиви е и константната съдебна практика на ВКС, постановена
след изменението на чл. 72 ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017г. – Определение № 8 от
8.01.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 4838/2019 г., III ГО, Определение №60349 от
14.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 2543/2021 г., III ГО, Определение №119 от
15.02.2023г. на ВКС по к.ч.т.д. № 96/2023г., I ТО и др.
В настоящия случай и при съобразяване с константната съдебна практика, съдът е
определил държавна такса в размер на 1000 лв. – по 50 лв. за всеки един от двадесетте
обективно и субективно съединени искове. Така определената от съда държавна такса
е внесена от ищеца по сметка на съда с три платежни нареждания, както следва: от
26.01.2022г. в размер на 242,52 лв., от 01.09.2022г. в размер на 242,52 лв. и от
11.07.2023г. в размер на 514,96 лв., с оглед на което наведените в молбата по чл. 248
ГПК доводи, че дължимата по делото държавна такса реално не е платена са
неоснователни.
По отношение на ответниците Е. К. С. и Р. С. С. ищецът е направил разноски за
платена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрк. възнаграждение,
които с оглед изхода на делото съобразно уважената част от исковете спрямо тях са в
размер на по 250,83 лв. за всяка от тях – както е посочено и в решението.
С оглед изложеното, молбата на ответниците Е. К. С. и Р. С. С. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Е. К. С., ЕГН ********** и
Р. С. С., ЕГН **********, по чл.248 ГПК за изменение на решението от 25.10.2023г.,
постановено по гр. д. №2082/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, в частта за
присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2