Решение по дело №393/2023 на Административен съд - Сливен

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от К.К.А. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № 8121К-12899 от 16.10.2023 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено д. н. „у.” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че: дисциплинарното производство е проведено в нарушение на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 33 от АПК и чл. 207, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗМВР; оспорената заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка; оспорващият не е извършил вменените му нарушения; неправилна е правната квалификация на деянието; липсват доказателства, че заповедта е издадена в преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР; дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ не е изпълнил задължението си чл. 206, ал. 1 от ЗМВР; цялостното поведение на оспорващия като д. с. е обсъдено формално в оспорената заповед; ДНО, при обсъждане на доказателствата, не е отстранил противоречията в тях, не е обсъдил възраженията и не е уважил направените искания от оспорващия; не са взети под внимание жалбите и подписката срещу с. Б.. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, счита оспорената заповед за законосъобразна. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият К.К.А. е с. в МВР от 23.02.2006 г. На 15.01.2018 г. и на 14.11.2022 г. е запознат с Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР. Към датата на издаване на оспорената заповед е г. и. на д. Н. на С. „О. п.“ в Р. у. /РУ/ – *** при Областна дирекция /ОД/ на МВР – ***. По време на с. си в МВР е награждаван с писмени похвали и парична награда, и не му е налагано дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното производство срещу оспорващия е образувано със Заповед № 8121К-4750 от 26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В т. 3 от мотивите на заповедта е посочено, че са постъпили предварителни данни за извършено от оспорващия т. д. нарушение, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР. Със същата заповед е определен дисциплинарно разследващият орган /ДРО/, на когото е разпоредено в четиримесечен срок от издаване на заповедта да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на с. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

Определеният ДРО е извършил разследване по образуваното дисциплинарно производство, при което са събрани документи и писмени сведения, обсъдени са постъпилите данни за д. нарушение, взетите писмени сведения от с., имащи отношение към разследването, както и писмените обяснения и възражения на оспорващия.                                                                                                                                                                                                                   

Част от събраните писмени сведения са: Сведение от 07.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. от П. В. М. – м. а. в Г. „П. к.“ при РУ ***; Сведение от 09.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. от с. и. Д. К. Д. - Н. Г. „П. к.“, С. „О. п.“, РУ ***, ОД на МВР– ***; Сведение от 09.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. от и. Б. Й. Б.- п. и. в Г. „П. к.“, С. „О. п.“ при РУ ***; Сведение от 09.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. от с. и. П. И. Е. - Н. Г. „Т. п.“, С. „О. п.“, РУ ***, ОД на МВР – ***; Сведение от 09.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. от с. и. И. М. Г.- Н. Г. „О. на о. р.“, С. „О. п.“, РУ ***, ОД на МВР – ***.

В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 306р-8943 от 31.05.2023 г., в които оспорващият е изложил своите твърдения относно образуваното дисциплинарно производство, като е посочил, че: не е извършил нарушение на служебната дисциплина; не е заплашвал п. с.; в сведенията, насочени срещу него, се съдържали неверни твърдения; изпълнявал е с чест и достойнство задълженията си на с. в МВР. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обясненията на оспорващия, видно от положения подпис.

За резултата от извършеното разследване дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Обобщена справка УРИ: 349р-31182 от 12.09.2023 г. до Министъра на вътрешните работи. В справката, в частта й по т. 3 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, са анализирани материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство, включително и писмените сведения от с., имащи отношение към разследването; обсъдени са обясненията на А.; изложена е установената фактическа обстановка; констатирано е, че от страна на г. и. А. е извършено т. д. нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР - заплаха спрямо п.; счетено е, че с поведението си г. и. А. е нарушил разпоредбите на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, като с отправените заплахи и обидни реплики към п. му с. м. и. Б. Б., не е спазил етичните правила и принципи за поведение на д. с. в МВР, регламентирани в т. 13, б. „м“, т. 55, пр. 1 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР; предложено е на г. и. А. да бъде наложено д. н. „у.” за т. нарушение на с. дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 1, пр. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обобщената справка на ДРО, видно от положения подпис.

На 13.09.2023 г. оспорващият се е запознал с горепосочената обобщена справка и с материалите по дисциплинарното производство. Уведомен е за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения.

С Възражение до Министъра на вътрешните работи: УРИ 349р-31468 от 14.09.2023 г., оспорващият е изразил несъгласие с констатациите на ДРО в Обобщената справка в частта й по т. 3 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като е заявил, че не е нарушил Етичния кодекс и че твърденията за заплахи и обидни реплики почивали на сведения на трима приятели. Министърът на вътрешните работи се е запознал с възражението на оспорващия, видно от положения подпис.

Със Становище от ДРО до Министъра на вътрешните работи - УРИ: 349р-32055 от 19.09.2023 г., в частта му по т. 3 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, след като е обсъдено възражението на А. от 14.09.2023 г., е изразено становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на К.А., като му се наложи д. н. „у.” и бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. Министърът на вътрешните работи се е запознал със становището на ДРО, видно от положения подпис. 

Материалите по дисциплинарното производство са изпратени от ДРО на ДНО чрез Директора на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР с Писмо Рег. № 349р-32091 от 19.09.2023 г.

С Покана Рег. № 8121р-20225 от 02.10.2023 г. Министърът на вътрешните работи е предоставил възможност на г. и. А. да представи своите писмени обяснения или възражения по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО. В поканата Министърът на вътрешните работи е изложил, че при него са постъпили: Становище № 349р-32055 от 19.09.2023 г., Обобщена справка № 349р-31182 от 12.09.2023 г. и материалите от проведеното срещу А. дисциплинарно производство, включително Възражение от оспорващия УРИ 349р-31468 от 14.09.2023 г. Поканата е връчена на А. на 04.10.2023 г.

С Възражение до Министъра на вътрешните работи: Рег. № 343р-15256 от 05.10.2023 г., оспорващият е изразил несъгласие с констатациите на ДРО в Обобщената справка в частта й по т. 3 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като е заявил, че не е нарушил Етичния кодекс и че твърденията за заплахи и обидни реплики почивали на предварително режисирани сведения на трима приятели. Министърът на вътрешните работи се е запознал с възражението на оспорващия, видно от положения подпис.

Наказващият орган – Министъра на вътрешните работи, след като се е запознал с материалите по извършеното разследване, с писмените обяснения и възражения на А., които е счел за неоснователни, и е приел, че оспорващият А. е извършил т. нарушение на с. дисциплина, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-12899 от 16.10.2023 г. С нея, на основание чл. 204, т. 1, чл., 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с т. 13, б. „м“, т. 55, пр. 1-во и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР, и чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР, на оспорващия К.К.А. е наложено д. н. „у.” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да наложи д. н. „у.”, наказващият орган е приел, че от проведеното разследване е доказано по несъмнен начин извършено от К.А. т. дисциплинарно нарушение, при следната фактическа обстановка: От 14.11.2022 г. А., в качеството на р. с., е започнал да проявява неетично отношение към м. и. Б. Б., изразяващо се в отправяне на закани, заплахи и обиди по различни поводи; На неустановена дата през м. ноември 2022 г. в с. си к., А. заявил на с. и. Д. Д., в присъствието на и. И. Г. и и. П. Е., „Б. да спре да тормози приятелите ми“, Б. „да се съобразява кого с. и на кого п. а.“; А. казал на Б., да внимавал кого с. за п. и спрямо кого взема административно отношение по ЗДвП и го попитал „Не знаеш ли, че с П. П. сме като б. Докато ме е нямало си се занимавал със з. му И. И., не съм присъствал на случилото се, но внимавай. Повече не искам да се занимаваш със с. на П. П. ... С. всички граждани, като равни, което не е редно … Г. само хората на А., но ще си изпатиш“, „Внимавай какви ги вършиш“; Б., Д., Е. и Г. възприели казаното от А. като заплаха спрямо Б.; На неустановена дата през м. март 2023 г., в с. к. в РУ ***, А. е проявил неетично и грубо отношение към Б., в присъствието на м. а. П. М., като отправил закана и обидни думи към Б.; а. тон и видът на А. стреснали Б., който видимо притеснен разказал на п. си Н. с. и. Д. какво се е случило и споделил, че има намерение да подаде заявление за преместване на вакантна длъжност в РУ - ***, „защото се страхувал“, а и поведението на А. го обиждало и н. д. му; Д. убедил Б. да не прибързва с решението си; На 25.04.2023 г., пред Д., А. се заканил, че „Б. ще бъде у. до две седмици“, защото се занимава с приятелите му; уточнил, че няколко пъти го е „предупредил“ кого да не с., а той продължавал да прави обратното „Б. ще ме с. с личния си автомобил, ще п. и с. мои приятели, уважавани хора с ч. б., този път наистина ще х.“; На 16.05.2023 г., в РУ ***, А., в присъствието на и. И. Г. и и. П. Е., се обърнал към Б. с думите: „Ти няма ли да се спреш да д. в ***, д., п.“; След тези случаи на вербална а. и непрестанни заплахи от А., Б. се почувствал н., у. и з., както в професионален, така и в личен план, като заявил на с. и. Д., че в най-кратък срок ще си търси друга р. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, наказващият орган е приел за доказано, че на неустановени дати през м. ноември 2022 г. и м. март 2023 г., на 25.04.2023 г. и на 16.05.2023 г., в качеството му на р., г. и. К.А. е осъществил п. т. над п. му с. и. Б. Б., като е отправил обидни реплики и заплахи към него, в присъствието на други с. на РУ ***, от които същият е изпитал с. и б., почувствал се е н., у. и з., както в професионален, така и в личен план, с което е било н. д. му. Наказващият орган е счел, че А. е нарушил разпоредбите на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, като с отправените заплахи и обидни реплики към п. му, не е спазил етичните правила и принципи за поведение на д. с. в МВР, регламентирани в т. 13, б. „м“, т. 55, пр. 1-во и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР, допуснал е п. му с. да се почувства з. и у. от п. т., и да изпита с. на р. му място, и многократно е н. д. на Б., като го е заплашвал и наричал с обидни квалификации в присъствието на други с. на РУ ***. Наказващият орган е приел за установено и доказано по несъмнен начин, че г. и. К.А. е извършил т. д. нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 1, пр. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на д. н. „у.“.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 19.10.2023 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 30.10.2023 г.

По делото са събрани и свидетелски показания на свидетелите: Е.М.Ц. /Н. Г. в С. „П. п.“ *** при ОД на МВР ***/; С.Х.Б. /в. н. на д. Н. на У. *** към РУ *** при ОД на МВР ***/; Д.П.М. /р. п. в ОД на МВР ****/; Т.Н.Т. /м. а. в Г. „П. к.“ - *** към ОД на МВР ***/; П.Т. А. /п. на А./; Б. Й. Б. /п. и. в Г. „П. к.“ в РУ *** при ОД на МВР ***/; и Д. К. Д. /Н. г. „П. к.“ в РУ *** при ОД на МВР ***/.

Преобладаващата част от свидетелските показания касаят неотносими към спора факти, а в друга част свидетелите не възпроизвеждат свои лични възприятия, поради което съдът счита, че в неотносимите към спора части свидетелските показания не следва да бъдат обсъждани, както и не следва да бъдат обсъждани изразените от свидетелите чужди възприятия.

Свидетелят Ц. дава показания, че: е р. с А. ***; А. бил професионалист, колегиален; когато е р. с А., не е имало случаи, в които А. да е искал да се правят компромиси за негови близки, приятели, или да се е месил в р. на „П. п.“; единствено А. е помагал на свидетеля Ц. в конфликтни ситуации.

Свидетелят Б. дава показания, че: от 2018 г. до м. май 2021 г. е р. съвместно с А. в РУ ***; познавал А. като професионалист, неконфликтен, в интерес на службата знаел как и можел да к. точното изпълнение от всеки един служител на служебните задължения; по време на с. си в *** А. р. добре в колектив и се справял отлично със служебните си задължения; за времето, през което свидетелят е р. с А., спрямо А. не е имало жалби или сигнали.

Свидетелят М. дава показания, че: е р. с А. по времето, когато А. е бил Н. на С. „О. п.“ в РУ ***; докато свидетелят е бил на с. в ***, не е имало тенденциозно отношение от А. спрямо определени хора; А. настоявал с. да изпълняват съвестно задълженията си.

Свидетелят Т. дава показания, че: познавал с. А., Б. и Д.; когато е бил на р., свидетелят не е присъствал на заплахи от А. към Б. и Д.; свидетелят не можел да каже нищо лошо за А. като Н..

Показанията свидетеля А. нямат пряко отношение към фактите по спора.

Свидетелят Б. дава показания, че: през м. ноември 2022 г., в к. на А. в РУ ***, А. в присъствието на с. Д. заявил на свидетеля Б., че са правили своеволия, с. хора на А., които е нямало смисъл да с.; няколко пъти А. намеквал на свидетеля Б., че определени хора не трябва да се с. в ***; през лятото на 2023 г., в сградата на РУ ***, пред с. П. Е. и И. Г., А. попитал заплашително свидетеля Б. той ли е д. в ***, казал му да внимава какво говори; няколко пъти А. казвал на свидетеля Б., че не трябва да с. негови приятели; през пролетта на 2023 г. А. казал непристойни думи на свидетеля Б.; свидетелят възприел думите на А. като заплаха за р. си място; свидетелят Б. се уплашил за с. си положение, очаквал всеки момент да бъде д. у. и искал да се премести в РУ ***, но п. му Н. Д. му казал да изчака.

Свидетелят Д. дава показания, че: през м. ноември 2022 г., в сградата на РУ ***, в присъствието на с. И. Г. и П. Е., А. казал, че има много неща, които не му харесват в п. на Б., защото Б. с. всички хора като равни, а имало хора, които не трябвало да бъдат с. за п.; А. освободил с. Г. и Е., извикал Б. Б. и започнал да му говори, че нещата, които прави, да с. хората на А., да ги тормози, не трябвало да си позволява; свидетелят Д. възприел думите на А. като намеса в законността на действията на п. с.; А. постоянно упреквал Б.; през лятото на 2023 г., видимо и., А. повикал свидетеля Д. в кабинета си и му казал, че с Б. до две седмици няма да са на р., да се п. за н.-л.; Б. заявил на свидетеля Д., че иска да се премести в ***, поради това че е подложен на с. п. т.; свидетелят Д. помолил Б. да не са поддава на емоция, разговарял за случая с А., но като видял, че няма ефект от разговора, написал докладна записка; А. налагал на Б. н. на р., който не кореспондирал с изпълнение на с. му задължения.

В съдебната зала, в открито съдебно заседание на 01.02.2024 г., в присъствие на страните, от съда е извършено възпроизвеждане на видео и звукозаписи, съдържащи се на електронен носител – диск, представен по делото от оспорващия, за които записи се установи по безспорен между страните начин, че възпроизвеждат разговор между свидетелите Д. и А.. Установи се и че разговорът между лицата не касае относими към спора факти, поради което съдът счита, че записите нямат доказателствена стойност за разглеждания спор.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е г. и. на р. д. – Н. на С. „О. п.“ в  РУ – *** при ОД на МВР – ***, е наложено н. „у.”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за д. с. на р. д. се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. С оспорената заповед, поради налагане на д. н. у., е прекратено служебното правоотношение с оспорващия А.. На основание чл. 227 във връзка с чл. 158, т. 1 от ЗМВР, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на д. с. на р. д. се издават от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. С оглед на изложеното, оспорената заповед е издадена при наличие на компетентност.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в  Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.

Неоснователни са твърденията на оспорващия, че дисциплинарното производство е проведено в нарушение на чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 33 от АПК и чл. 207, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗМВР. Липсват данни по делото за заинтересованост на дисциплинарно разследващия орган от изхода на разследването.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на д. с.

Д. н. е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Заявените в противоположен смисъл от оспорващия твърдения са неоснователни. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено т. нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата  на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство, включително дадените от оспорващия обяснения и възражения, заедно с изготвените от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка и становище, са изпратени на наказващия орган с писмо от 19.09.2023 г. Оспорената заповед е издадена на 16.10.2023 г. за нарушения, извършени в периода: месец ноември 2022 г. - 16.05.2023 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР – с оглед наличие на данни за извършено от оспорващия т. нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР. А. е запознат с тази заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР – че има право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него с. на МВР или от адвокат, да се запознава с материали по производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. С издаване на горепосочената заповед за образуване на дисциплинарно производство, със запознаване на А. с тази заповед и с извършеното разясняване на правата му, са спазени горепосочените изисквания на закона. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство.

Наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения от всички лица, за които е имало данни, че могат да дадат сведения или да удостоверяват факти от значение за разследването; анализирани са подробно всички събрани материали, включително и твърденията на А., заявени в неговите обяснения; всички събрани доказателства са обсъдени и прецени обективно и в съвкупност; правилно не са кредитирани възраженията на А., за които обосновано е прието от наказващия орган, че са по същество твърдения за ирелевантни факти.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона.  

Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР е дисциплинарно нарушение. В чл. 150, ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че д. с. са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР. Част от правилата в този кодекс са следните: Дейността на д. с. се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане тормоз на р. м. – не допуска и не толерира деяния спрямо к., с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание /т. 13, б. „м“/; Д. с. в качеството си на р. зачита достойнството и правата на п. му с. /т. 55, пр. 1/; В отношенията между д. с. не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер /т. 67/.

В разглеждания случай е установено, че оспорващият А. в периода от месец ноември 2022 г. до 16.05.2023 г. е извършил  деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на д. с. в МВР: осъществил е п. т. над п. му с. Б. Б., като в присъствието на други с. на РУ *** е отправил обидни реплики и заплахи към Б., от които Б. е изпитал с. и б., почувствал се е у. и з., с което е било н. д. му. Извършеното от А. нарушение е установено, както от събраните в дисциплинарното производство писмени сведения от с. Д. Д., Б. Б., П. Е., И. Г. и П. М., така и от дадените в съдебното производство свидетелски показания на Д. Д. и Б. Б., които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Този извод не се променя от показанията на свидетелите: Е.  Ц., С.Б., Д.М. и Т.Т., които свидетелстват, че: оспорващият К.А. се е справял отлично със служебните си задължения, бил е професионалист, к. е точното и съвестно изпълнение от всеки един с. на служебните задължения, не е имало случаи да е искал да се правят компромиси за негови близки и приятели. Свидетелите Ц., Б., М. и Т. не са присъствали на местата и по времето, когато са се развили конкретните ситуации, в които спрямо с. Б. са били отправени заплахи и обидни реплики от оспорващия А.. Чрез показанията на тези свидетели, които свидетелстват за положителни характеристични данни на А., не могат да бъдат опровергани събраните доказателства за извършено от оспорващия А. нарушение на с. дисциплина, които доказателства по същество са доказателства за настъпили, осъществили се факти. Събраният доказателствен материал за извършено от А. дисциплинарно нарушение не може да бъде опроверган и с твърдения за отрицателни факти, в каквато насока са част от показанията на свидетелите Ц., Б., М. и Т.. Доказването на отрицателни факти по правило е възможно чрез доказване на изключващите ги положителни факти. Липсват по делото доказателства, че фактите, приети за установени от наказващия орган, са се осъществили по начин, различен от установеното. С оглед на изложеното, съдът приема, че с извършените деяния К.А. е осъществил поведение, противно на установените законови и морални норми. По изложените съображения, наказващият орган, въз основа на правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно е приел, че оспорващият А. не е спазил етичните правила и принципи за поведение на д. с. в МВР и че извършеното от него нарушение представлява т. д. нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 от ЗМВР, за което се налага д. н. „у.“. В тази връзка наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

С издаването на оспорената заповед и налагане на д. н. – у., наказващият орган се е съобразил с нормата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и законосъобразно е прекратил служебното правоотношение с оспорващия А..

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не се споделя защитната теза на оспорващия, свързана с наличие на жалби и подписка срещу с. Б.. Освен че по делото са налице данни, че по жалбите срещу Б. са извършени проверки, приключили с констатации за неоснователност на жалбите, поведението на с. Б. и изпълнението на неговите служебни задължения не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.А. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № 8121К-12899 от 16.10.2023 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на г. и. К.К.А., Н. на С. „О. п.“ към Р. у. – *** при О. д. на МВР – ***, е наложено д. н. „у.” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.