РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500360 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.. Я. СТ., чрез адв.
М., АК Пловдив, срещу част от Решение № 73 от 07.21.2022 г. по гр.дело №
6054 по описа на РС Пловдив за 2021 г.
С обжалваното Решение № 73 от 07.21.2022 г. по гр.дело № 6054 по
описа на РС Пловдив за 2021 г., е прекратен гражданския брак между ЕК. Я..
СТ. и В. В. СТ., като дълбоко и непоправимо разстроен, постановено е
съпругата да носи брачната си фамилия, предоставено е ползването на
семейното жилище на съпругата, предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на детето П. В. С. на майката и е
определено местоживеенето на детето при майката, както и режим за
осъществяване на лични отношения между детето П. В. С. с баща му. Със
същото решение съдът осъжда В. В. СТ. да заплаща на сина си П. В. С., чрез
неговата майка и законен представител ЕК. Я.. СТ. издръжка в размер на
170,00 лв. месечно, считано от 12.04.2021 г., до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
1
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 170,00 лв. месечно
до пълния предявен размер от
300,00 лв. месечно.
Жалбоподателят ЕК. Я.. СТ., чрез адв. М., АК Пловдив, обжалва
частично така постановеното Решение № 73 от 07.21.2022 г. по гр.дело №
6054 по описа на РС Пловдив за 2021 г., само в частта, с която се отхвърля
иска за осъждане на В. В. СТ., да заплаща на сина си П. В. С., чрез неговата
майка и законен представител ЕК. Я.. СТ., месечна издръжка, за разликата
над сумата от 170,00 лв. месечно, до пълния предявен размер от 300,00 лв.
месечно.
Жалбоподателят счита постановеното решение неправилно, тъй като
съдът не се е съобразил с нуждите на детето, което расте и се отглежда в гр.
Пловдив и определеният общ размер от 320 лв. месечно за издръжка на детето
от родителите му, се явява крайно недостатъчен за покриване на текущите му
нужди, с оглед социално-икономическите условия. Излага съображения, че
съдът не се е съобразил и със събраните по делото доказателства –
свидетелски показания, според които бащата реализира доходи в
Обединеното кралство, няма други задължения за издръжка. Моли да бъде
изменено постановеното от РС Пловдив решение, като бъде постановено
друго, с което да се уважи претенцията в пълния и предявен размер от 300 лв.
месечно, или такъв, който е възможно най-близък до него.
В отговора на въззивната жалба на В. В. СТ., чрез адв. И., се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на постановеното решение,
съобразно материалния закон и трайната съдебна практика. Въззиваемият
счита определения размер на издръжката за съобразен с ежедневните,
жизнено важни потребности на детето, което няма специфични нужди и не
страда от заболявания, както и с възможностите на бащата. Моли да бъде
потвърдено решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 от СК, като предмет на настоящото производство е
отхвърлителната част на решението по предявения иск по чл. 59, ал. 2, във вр.
с ал. 5, във вр. с чл. 143 от СК за присъждане на издръжка на малолетния син
на страните П.В. С.. Не се оспорва дължимостта на издръжката, спорен е
нейният размер.
За да определи размера на дължимата издръжка районният съд е взел
предвид възрастта на детето – 3 години, това, че родителите му са здрави и
работоспособни, като бащата няма задължения за издръжка за други лица,
нито данни да получава трудово възнаграждение или да има други доходи,
като е отчел и обстоятелството, че е заплащал издръжка на детето си в размер
на 170 лв. месечно. Приел е, че със сумата от 320 лв. месечно могат да се
задоволят адекватно потребностите на детето, като по-голямата част от тези
средства, в размер на 170 лв., следва да се поемат от бащата, който е
работоспособен и няма др.месечни разходи.
С въззивната жалба правилността на обжалваното решение се оспорва с
доводите, че с оглед икономическата обстановка в страната, като съдът не е
съобразил свидетелските показания, според които бащата реализира доходи в
Обединеното кралство.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че след
раздялата на страните детето им П. се отглежда единствено от майката, без
участието на бащата по никакъв начин в непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му, като за детето е била превеждана сума от
170 лв. месечно за издръжката му. Установено е по делото, от направените
служебни справки, че майката има и друго дете, което е на 13 години, за
което от свидетелските показания се установява, че сама осигурява
издръжката. Противно на твърденията във въззивната жалба, от
свидетелските показания по делото не се установява, че бащата работи в
Обединеното кралство, като свидетелката заявява, че няколко пъти, по време
3
на брака между страните, е правил неуспешни опити да работи там. Няма
събрани по делото доказателства бащата да пребивава извън страната и да
реализира доходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като всеки
родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. По
отношение на ненавършило пълнолетие дете, правото да получи издръжка е
безусловно. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. Детето П. е на три години, от данните в социалния доклад се
установява, че посещава детска градина в гр. Пловдив. Детето е в период на
бърз растеж, за него са необходими както честа смяна на сезонни дрехи и
обувки, така и питателна и здравословна храна. От свидетелските показания
се установява, че детето има атопичен дерматит, което състояние изисква по-
специални грижи – хигиенни, свързани с използване на медицинска
козметика, както и съобразен със състоянието хранителен режим и
подходящи материи дрехи и обувки, което изисква допълнителни средства.
Като всяко дете на неговата възраст има нужда и от забавления, средства за
занимания, необходими за правилното му интелектуално и физическо
развитие и социално общуване, при нужда за медицински грижи и
медикаменти, както и задоволяване на други текущи нужди, включително
такива, необходими за ежемесечни разходи за отопление, ел.енергия, вода и
др. за поддържане на домакинството. В случая, при определяне на общия
размер на сумата, необходима за задоволяване на ежемесечните нужди на
детето, следва да се отчете и икономическата обстановка в страната, като
следва да се вземе предвид големия ръст на инфлацията, свързан с
повишаване на цената на всички суровини и продукти, както и услуги, като
особено чувствително на размера на разходите за домакинството и
издръжката на детето влияят цените на енергията, горивата и хранителните
продукти, които са значително повишени. Такова изменение е налице и след
произнасяне на решението на районния съд, независимо от краткия период от
време, изминал от дата на постановяването му. Като съобрази това
обстоятелство, както и обстоятелството, че детето има специфични нужди, с
4
оглед това, че страда от атопичен дерматит, съдът счита, че сума около 500
лв. ще бъде необходима, за да се осигурят условия на живот, необходими за
развитието на детето, с оглед неговата възраст. Майката, освен че е поела
изцяло грижите за детето, има и задължение да отглежда и издържа и друго
дете, реализира доход от предоставяне на услуги, чрез собствена фирма, като
признава получаване на доход от около 1000 лв., видно от приетия по делото
социален доклад. Бащата не участва по никакъв начин в преките, ежедневни
грижи за детето, за неговото възпитание и отглеждане, млад е, не страда от
заболявания, няма задължения за издръжка на други лица. Независимо от
факта, че по делото не се доказва реализиран доход от бащата, той е
работоспособен, като в изпълнение на задължението си да издържа детето си,
е длъжен да работи и реализира доход, като поема по-голямата част от
средствата за осигуряване на условия на живот, необходими за развитието на
сина си П., а именно 300 лв., като останалата част, ведно с непосредствените
грижи, да се поеме от майката, която има задължения за издръжка и на друго
дете.
Предвид гореизложеното и като съобрази възрастта на детето,
здравословното му състояние и актуалните социално-икономически условия в
страната, както и възможностите на неговите родители, съдът намира, че
определеният по-горе размер на издръжката е необходимия за задоволяване
нуждите му.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59, ал. 2 от СК,
във вр. с чл. 143 от СК, за разликата над присъдения размер от 170 лв. до
претендирания размер от 300 лв., като бъде постановено ново, с което искът
бъде уважен изцяло.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПОС в полза на бюджета на
съдебната власт допълнителна държавна такса върху тригодишния платеж на
увеличения от въззивния съд присъдена издръжка за малолетното дете,
възлизаща в размер на 187,20 лева, на осн. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73 от 07.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6054
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЕК. Я.. СТ., с ЕГН: **********, против В. В. СТ., с ЕГН:
********** иск за разликата от уважения размер от 170 лв. до пълния
предявен размер от 300 лв. месечна издръжка за малолетното дете П. В. С., с
ЕГН: **********, считано от 12.04.2021 г., до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. В. СТ., с ЕГН: **********, гр. П., ул. „***, да заплаща на
П. В. С., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител ЕК.
Я.. СТ., с ЕГН: **********, гр. П., ул. „***, още сумата от 130 лв. (сто и
тридесет лева) представляваща разликата от присъдения в
първоинстанционното производство размер от 170 лв. до пълно предявения
размер от 300 лв. (триста лева) дължима месечна издръжка, считано от
12.04.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. В. СТ., с ЕГН: **********, гр. П., ул. „****, да заплати по
сметка на ПОС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 187,20 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6