Решение по дело №1312/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 431
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20222150101312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. гр.Несебър, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20222150101312 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 10174/15.11.2022
г. на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Миролюб Пачев Иванов и
Константин Стойчев Велев, чрез юрисконсулт Надя Кисьова, срещу Д. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 2, ет. 3, с която се иска от съда да
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 567,02 лева,
представляваща изплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско МПС
и Злополуки“ и във връзка с щета № 10017030122093 за вреди, причинени на МПС
„Нисан Х - Трейл“, с рег. № ** **** **, в размер на 557,02 лева и ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се направените в
производството съдебни разноски.
Твърди се, че посоченото МПС било застраховано при ищеца по полица с №
**********, със срок на действие от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., като в посочения
период, на 17.07.2017 г. била установена липсата на автомобила. В рамките на
проведено наказателно производство, със споразумение била установена вината за
укриването на движимата вещ на ответника, като автомобилът бил върнат на
собственика на 09.03.2018 г. и след задължителен преглед при ищеца били
регистрирани щети по върнатото МПС, причинени по времето, когато било незаконно
отнето, транспортирано и укривано от ответника, съгласно доклад за щета от
26.03.2018 г. Ищецът заявява суброгиране в правата на уредения спрямо причинителя
на вредата, предвид изплатено с платежно нареждане № П 12055845/17.04.2018 г.
1
застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмена молба вх. № 5820/19.06.2023 г., с която поддържа предявения иск и
моли за уважаването му като основателен и доказан. Претендира съдебни разноски по
списък.
Ответникът не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от
назначения особен представител – адв. К. Д. от БАК, която оспорва претенциите, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото е приобщено и приложено НОХД № 275/2018 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, видно от което съдът със свое окончателно протоколно
определение от 01.02.2018 г. е одобрил постигнато между страните споразумение,
съгласно което обв. Д. Т. Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че за
времето от месец януари 2016 г. до 25.10.2017 г. в гр. Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужда
движима вещ – л.а. марка „Нисан Х Трейл“ с рег. № ** **** **, рама №
JNIJFNT32U0002444, собственост на „Айсберг 1992“ ООД – гр. София, ЕИК
*********, като извършил и други инкриминирани деяния, квалифицирани в
съвкупност като престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В
утвърденото споразумение е изразено съгласие на страните л.а. марка „Нисан Х
Трейл“ с рег. № ** **** **, иззет с протокол за претърсване и изземване от 25.10.2017
г. да бъде върнат на правоимащото лице „Айсберг 1992“ ООД – гр. София, ЕИК
*********.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства /л. 7-36 от делото/,
неоспорени от особения представител на ответника в срока за отговор по чл. 131 от
ГПК, описаното по-горе МПС, предмет на престъплението, е било застраховано като
фабрично ново при ищеца по комбинирана застрахователна полица
**********/12.06.2017 г. за застраховки каско и злополуки и при общите условия на
ЗАД „Армеец“ със срок на валидност от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. С уведомление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 17.07.2017 г., л.а. марка „Нисан
Х Трейл“ с рег. № ** **** ** е деклариран пред застрахователя от С. Г., като откраднат
от мястото, където бил последно паркиран на 16.07.2017 г. – паркинг до бл. 31 на ул.
„Червена роза“ в гр. София. След връщането на МПС на неговия собственик и въз
основа на претенция на застрахования № 10017030122093/14.03.2018 г. за отстраняване
на щети, възникнали вследствие застрахователно събитие от 17.07.2017 г., при ищеца-
застраховател били извършени експертиза по претенция от 22.03.2018 г., опис на
претенция от 26.03.2018 г., опис-заключение и доклад по щета № 10017030122093 от
2
26.03.2018 г. Застрахователят констатирал леки деформации по заден капак, преден
ляв калник, предна лява колона, преден капак, предна дясна врата, задна дясна врата,
заден ляв калник, както и необхоД.ст от препрограмиране на 1 бр. ключ, като за
извършените дейности по боядисване, полиране и почистване, остойностени с фактура
от 21.03.2018 г. на „Джоки“ ЕООД изплатил на застрахования „Айсберг 1992“ ООД
застрахователно обезщетение от 557,02 лева, съгласно платежен документ /л. 33 от
делото/ от 17.04.2018 г.
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза на вещото
лице инж. Г., прието без възражения на страните, кредитирана от съда като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че щетите по процесното МПС са
констатирани за пръв път на 12.03.2018 г. от ищеца-застраховател, като съставляват
леки козметични увреждания и отстраняването им по пазарни цени съответства на
претендираната сума от 557,02 лева. Направен извод, че обичайните ликвидационни
разноски на застрахователните дружества варират на стойност 15-10 лева.
В съдебно заседание, разпитания свидетел Г., заявява, че е управлявал
процесното МПС към лятото на 2017 г., предоставено му като служебен автомобил.
Посочва, че лично е паркирал МПС в близост до дома си, като на следващия ден
установил липсата му и предал информацията на отговорното за автопарка на
работодателя лице, което придвижило въпроса към застрахователя. Допълва, че към
датата на установяване липсата на МПС то не е имало никакви външни или вътрешни
забележки, като в последствие присъствал при приемането на автомобила, след
откриването му и не помни да е имал сериозни щети. Посочва, че ако е имал леки
забележки, не може да си спомни към момента какви са били те, защото
отстраняването им е било работа на колегата му, отговорен за автопарка на
работодателя.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
писмени доказателства по делото, като не се оспорва от ответната страна. Направените
за пръв път в съдебно заседание оспорвания се явяват преклудирани и не следва да
бъдат обсъждани от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят
3
да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца
е да установи и конкретния механизъм на настъпване на вредите по застрахованото
имущество, както и размерът на дължимото обезщетение.
По делото не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие от 17.07.2017 г., както и към датата на застрахователната претенция –
14.03.2018 г., собственият на „Айсберг 1992“ ООД л.а. марка „Нисан Х Трейл“ с рег.
№ ** **** ** е бил застрахован при ищеца по комбинирана застраховка каско и
злополуки, описана по-горе.
С влялото в сила споразумение от 01.02.2018 г. по НОХД № 275/2018 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора ответникът Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за това, че в периода
от месец януари 2016 г. до 25.10.2017 г. /вкл. на 17.07.2017 г./ в гр. Стара Загора
укривал процесния автомобил.
Налице е влязла в сила присъда на наказателния съд, с която ответникът е
осъден за престъпление, при което на основание чл. 300 от ГПК тази присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващият характер на присъдата се отнася до всички
установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В този смисъл,
безспорно установено по делото е, че л.а. марка „Нисан Х Трейл“ с рег. № ** **** **,
към датата на застрахователното събитие – 17.07.2017 г. е бил във фактическо владение
на ответника.
От представените от ищеца писмени доказателства, заключението на вещото
лице и показанията на св. Г. се установява, че след откриване на МПС-то и връщането
му на собственика „Айсберг 1992“ ООД по него са констатирани леки увреждания,
наложили дейности по отстраняване на възстановителна стойност от 557,02 лева,
извършени от „Джоки“ ЕООД, за което ищецът-застраховател заплатил на
собственика-застрахован застрахователно обезщетение на 17.04.2018 г.
От показанията на св. Г. и писмените доказателства се установи, че към датата
на установяване липсата на лекия автомобил, същият е бил в почти ново заводско
съС.ие, без никакви външни или вътрешни забележки, като след откриването му във
владение на ответника и връщането му на собственика са установени процесните
увреждания. Изложеното, при липса на доказателства в обратен смисъл, налага за съда
извод, че уврежданията са настъпили именно вследствие поведението на ответника и
по време установената от него фактическа власт върху МПС-то, при което се
установява причинно-следствената връзка, респ. механизмът на настъпването им.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият фактически
състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на ответника.
Доколкото по делото безспорно се установи изплащане на застрахователно
4
обезщетение на застрахования във връзка с отстраняването на щетите от ищеца, то
последният, при условията на законова суброгация е встъпил в правата на уредения
спрямо причинителя на вредата – ответника Д., предвид което и предявеният иск се
явява основателен и доказан до размера от 557,02 лева и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ застрахователят има право и на обичайните разноски,
направени за определяне на обезщетението, който са част от регресното вземане. В
случая тези разходи възлизат на 10 лева, поради което предявеният иск следва да се
уважи в цялост. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.11.2022 г. до окончателното ѝ погашение.
Съдът, като съобрази, че на страната на ответника е действал особен
представител, намира, че следва да му определи възнаграждение за положения по
делото труд в размер на 200 лева, платими изцяло от внесения по делото депозит.
При този изход на спора, на ищеца се следва присъждане на разноски за
производството, съгласно своевременно заявено искане и доказателствата за
извършването им. В тежест на ответника следва да се възложи сумата от 770 лева,
включваща заплатена за производството държавна такса от 50 лева; внесен депозит за
възнаграждение на особен представител в размер на 200 лева; внесен депозит за
свидетел в размер на 20 лева; внесен депозит за експертиза в размер на 400 лева; както
и полагаемото юрисконсултско възнаграждение за представителството на ищеца от 100
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №
2, ет. 3, основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Миролюб Пачев Иванов и Константин
Стойчев Велев, сумата от 567,02 /петстотин шестдесет и седем лева и две стотинки/
лева, от която изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско МПС и Злополуки“ във връзка с щета № 10017030122093 за вреди, причинени
на МПС „Нисан Х - Трейл“, с рег. № ** **** **, в размер на 557,02 лева и
ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 15.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********0493, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, сумата от 770 /седемстотин и
седемдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: Банка „Централна кооперативна банка“ АД – клон София, IBAN: BG79
5
CECB 9790 1061 905 000, BIC: STSABGSF.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за извършеното от адв. К. А. Д. от АК Бургас
особено представителство на ответника по настоящото дело в размер на 200 /двеста/
лева, платими изцяло от внесения по делото депозит.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6