№ 244
гр. Айтос, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100962 по описа за 2023 година
Производството е глава двадесет и девета от ГПК.
Делба – фаза по допускане.
Производство по глава двадесет и девета от ГПК.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Р. С. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес : ***, и
настоящ адрес на *** в *** и Е. С. И., ЕГН **********, адрес: ***, ***., чрез адв. Г.К.,
съдебен адрес: *** срещу Х. С. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Х. , ЕГН: **********, адрес:
***, *** .
В исковата молба се излага,че страните са наследници на С. Ю. С., б. ж. на ***, починал на
18 юни 2000г. B наследство от него останал следния недвижим имот: Жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м. u второстепенна постройка със застроена площ oт 5 кв. м.,
построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворното място на УПИ ХII-3488 в
квартал 187 пo плана на град Айтос, целият УПИ с площ oт 445 KB. м., oт които собствено
място на имот /№ 3488 в кад. Район 501 в размер на 409 кв. м., при граници на УПИ: улица,
УПИ XI-3487, YПИ XIII-3489 и край на регулацията, с административен адрес: ***, ***.
Строежът на сградите е извършен въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 18 декември 1990г., сключен с община Айтос, a за същият имот на
наследодателя бил издаден констативен нотариален акт № 24, TOM I дело № 72 от 14 януари
1994г. на АРС. Впоследствие ответникът Х. С. Ю. се снабдил с констативен нотариален акт
за неговата 1/3 наследствена ид.част — нотариален акт № 15, TOM 7, per. 6004, дело № 1021
от 22.11.2013г. на Айтоския нотариус Б. Д., вписан вх. p. 4172, акт 102, TOM 15, дело
2162/2013г.
1
Всеки от наследниците имал ключ и достъп до имота, като в отделна стая всеки държал свой
багаж и лични вещи. На 10 август 2015г ищецът получил обаждане от което узнал, че
ответника е изхвърлил личните му вещи от помещението, което използва. За случая ищецът
сигнализирал РП-Айтос. Преди няколко месеца ищците поканили за разговор потенциален
купувач на имота, но сделката отпаднала, понеже ответникът не бил съгласен.
Тъй като страните не успели да уредят отношенията си на доброволни начала, у ищците е
налице правен интерес да поиска делба на процесния имот пo съдебен ред.
Ищците са предявили също така иск по чл.31, ал.2 ЗС за изплащане на обезщетени от
ответника за ползване на съсобствената вещ в размер на 200лева, считано от датата на
връчване на ИМ.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от Х. С. Ю.,
чрез адв.Ж.А.. В отговора на ИМ ответника признава иска за допустим , но неоснователен,
като излага че оспорва заявеното от ищците 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Ответника твърди, че процесната сграда е изградено само от него с лични средства малко по
малко през годините и никога не е била построена от баща им, поради което само той и
семейството му живее в процесния имот и ищците никога не са имали претенции относно
ползването на сградата. Ответникът излага, че освен че само той е живял в имота, също така
само той го е поддържал и ремонтирал, като през 2012г е извършил ремонт на покрива. На
това основание ответникът счита, че само и единствено той е живял и владял имота в
продължение на 10години спокойно и непрекъснат, като в резултат на това е придобил
собствеността върху имота по силата на давностно владение и на това основание мили иска
да бъде отхвърлен.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от Х. А. Х.,
чрез адв.Ж.А.. в отговора на ИМ ответницата Х. оспорва претендираните от ищците квоти
по 1/3 ид.ч. от имота. Твърди се, че общият наследодател С. С. живеел в една стая и сало, а
ответниците след брака си през 1993 пристроили още две стаи към съществуващите вече.
По-късно пристроили баня и още една стая. През 2012 ответниците направили основен
ремонт на цялата сграда, вкл.помещенията на общия наследодател, които били укрепени,
била подменена входната врата. До този момент ищецът Р. Ю. живеел в една стая в сградата,
но когато започнали ремонтите ответниците заявили, че правят ремонт, понеже са
собственици и ответникът напуснал имота. Ответницата излага, че е невярно твърдението
между страните да са били водени преговори за покупко-продажба на имота. През 2012 до
2013г освен пълен ремонт на сградата и покрива , ответниците направили замазка на двора,
два навеса, пристроили склад и баня. В тази връзка ответницата счита, че заедно със
съпруга си са придобили жилищна сграда с площ 45кв.м., състояща се от три стаи, баня с
тоалетна , изградена изцяло от тях , а изградената от общия наследодател жилищна сграда
придобили чрез давностно владение продължило повече от 10 години, считано от
10.06.2012г.
В тази връзка ответницата претендира ищците да конкретизират коя от двете сгради е
предмет на делбата.
2
Ответницата оспорва посочените от ищците квоти и на друго правно основание, а именно
твърди се, че ищците да родени от предходен брак на общия наследодател –С. Ю. С. с Т.
Ю.ова С., която починала през 1967г, а ответникът Х. Ю. е роден по време на брака с Н. И.,
сключен през 1970г. именно по време на този брак била построена жилищна сграда,
състояща се от две стаи и сало, с площ 30кв.м., а не 72кв.м., както се твърди в ИМ. Ето защо
ответницата отново акцентира на необходимостта да се индивидуализира имота, който се
претендира да бъде поделен. Прави се възражение относно посочените в ИМ квоти по 1/3
ид.ч. за всеки съделител.
Съдът в настоящия си състав, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, прие за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно удостоверение за наследници (л.7) при смъртта си общия наследодател С.
Ю. С. оставил трима наследници - Р. С. Ю., ЕГН **********, Е. С. И., ЕГН ********** и Х.
С. Ю., ЕГН **********.
От представеното удостоверение за наследници (л.64) става ясно, че общия наследодател е
бил женен за Н. А. И. /починала 03.02.1983г/ от 26.05.1970г, по време на който брак е роден
съделителят Х. С. Ю. (л.65)
Видно от Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.12.1990г на
Общински народен съдев-гр.*** отстъпва на общия наследодател С. Ю. С. правото на
строеж върху УПИ XII-3488, в кв.187 по плана на гр.Айтос , с площ 450кв.м. (л.4)
Съгласно КНА № 24, том 1, дело № 72/1994г на съдия при РС-Айтос С. Ю. С. е признат за
собственик на жилищна сграда и стопански сгради , построени в имот XII-3488, в кв.187 по
плана на гр.*** , с площ 450кв.м. (л.5).
Съгласно КНА № 15, том 7, дело 1021/20213г на нотариус Б. Д. Х. С. Х. е признат за
собственост въз основа на наследство и отстъпено право на строеж върху 1/3 ид.ч. от
Жилищна сграда цялата със застроена площ 72 кв.м. и второстепенна постройка цялата със
застроена площ от 5 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху
общински имот XII-3488, в кв.187 по плана на гр.Айтос (л.6)
Видно от писмо изх.№ Ж-40(1)/30.06.2017г на Община *** до наследниците на С. С. в имота
е констатирано изграждането на сгради без строителни книжа и е указано в Община Айто да
бъдат представени всички строителни книжа, с които наследниците разполагат. Това
указание не е изпълнено (л.37).
Съгласно Удостоверение за сключен гр.брак №34/02.05.1993г на Община *** Х. С. Ю. е
сключил брак с Х. А. Ереджеб на 02.05.1993г (л.48).
Разпитани са свидетелите Т. М. Н. и Ю. Х. М..
По време на разпита си свид.Н. разказва,че през лятото на 2015г съделителят Х. е изнесъл
на двора багажа на съделителя Р. без да даде обяснение жащо прави това. Свидетелят се
намирал в имота по това време и незабавно телефонирал на вуйчо си Р. (който по това време
3
работел в ***) и го уведомил, че незабавно трябва да дойде и да си прибере личните вещи.
Изнесени били също така вещите на съделителката Е., както и различни вещи останали от
баща й за спомен, които се съхранявали в едната стая. Съделителката Е. много се разстроила
и повикала полиция. По време на разговора на Х. с дошлите на място полицаи последния
заявил, че е собственик на имота и показал КНА за собственост. Полицаите обърнали
внимание, че КНА е само за 1/3 ид.ч. от имота и указали багажът да се върне в къщата. След
като полицаите напуснали имота съделителят Х. казал , че няма да изпълни указанията и
съделителят Р. бил принуден още същия ден да търси квартира, където да съхранява вещите
си. От този момент съделителят Р. наел квартира където живее и до момента, т.к. не е
допуснат до имота от ответниците.
Според свид.М. познава страните по делото от 1993г и от този момент в имота винаги са
живели ответниците и сина им. През този период от време ремонти в имота (ограда, бетон в
двора) били правени единствено от съделителя Х., а през 2011/2012г ответниците изградили
в имота още няколко стаи с баня и тоалетна, долепени до съществуващата вече постройка, за
които стаи казали, че са изградени, за да живее синът им в тях. Свид. разказва, че всички
пари , които ответниците получили за сватбата си вложили в ремонта на къщата, която дори
нямала баня и тоалетна вътре. Свид. не отрича , че е виждал съделителят Р. да излиза от
къщата, но това се е случвало само няколко пъти. Разказва също така, че докато е бил женен
съделителят Р. заедно със съпругата си е живял в една от стаите на спорната сграда.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза (л.103), съгласно
заключението по която в имота съществуват:
1 .Полумасивна жилижна сграда с площ от 41 кв.м, отразена в кадастралния план като две
сгради — пМС (полумасивна стопанска) и пМЖ (полумасивна жилищна), a в схемата като
пМЖ с площ от 41 кв.м;
2.Паянтова стопанска сграда с площ от 10кв.м, отразена в кадастралния план като сграда —
ПC (паянтова стопанска)
З.Самостоятелна сграда санитарен възел с площ от 8кв.м, който не е отразен в кадастралния
план, a в схемата като санитарен възел с площ от 8 кв.м /с червен цвят/.
4. Полумасивна жилищна сграда з площ от 70 кв.м, която не е отразена в кад. план a в
схемата като ПМЖ с площ от 70 кв.м /с червен цвят/;
Старите сгради са отразени на схемата с черен цвят и те са: Салма с площ от 10 кв.м
състояща се от едно помещение и Полумасивна сграда с площ от 40 кв.м състояща се от три
стаи.
Старите постройки са нанесени със създаването на кадастралния план — 1986г., новите
постройки не са нанесени в плана.
Според ВЛ единствените строителни книжа, които се намират в Община Айтос по
случая е Договор за отстъпено право на строеж.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.1 и
4
ал.2 от ГПК и във връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗСоб.
В хода на това особено производство и по–специално в първата фаза на делбата (по
допускането) следва да се докаже, че всички страни са съсобственици на процесните имоти.
Не се спори между страните и е ясно от събраните по делото доказателства, че процесните
сгради са придобити от общия наследодател - С. Ю. С. чрез реализирано право на строеж
върху държавна земя – съгласно Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя
от 18.12.1990г. В изпълнение на договора наследодателят изградил в имота жилищна сграда
и стопански сгради, след което се сдобил с КНА № 24, том 1, дело № 72/1994г на съдия при
РС-Айтос.
Спорен между страните е моментът на изграждане на сградите, т.к. по делото са
приложени доказателства, че от 26.05.1970г до 03.02.1983г С. Ю. С. и бил в брак с Н. А. И.-
майка на ответника Х. Ю.. На това основание ответникът Ю. твърди, че е носител на по-
голяма идеална част от имота, получена по наследство от майка си. Съдът, позовавайки се
основно на заключението на ВЛ и на приложените по делото доказателства, счита
направеното от ответника Х. Ю. възражение за по-голям дял за неоснователно по няколко
съображения. На първо място приложеният по делото Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя е от 18.12.1990г и няколко години по-късно съвсем логично
наследодателят се е снабдил с КНА за собствеността върху изградените сгради. Безспорно е
според ВЛ, че в плана от 1986г в процесния държавен имот са нанесени сгради, но това по
никакъв начин не означава, че тези сгради са били вече изградени от наследодателя (т.к.
земята е била държавна собственост), че са изградени преди смъртта на Н. А. И. на
03.02.1983г., което ответникът Х. Ю. се домогва да докаже. Заключението се затвърждава от
факта, че в Община Айтос липсват каквито и да било строителни книжа, които да послужат
като индикация за годината на строителство на сградите. В тази връзка съдът прецени, че
липсват доказателства сградите да са били построени преди 1983г и на това основание
възражението на ответника Х. Ю. за по-голям дял следва да бъде оставено без уважение.
На следващо място от двамата ответници по делото- Х. Ю. и Х. Ю. в срока за отговор
беше предявен и иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗС. Ответниците твърдят,
че в продължение на 10 години спокойно и необезпокоявано демонстрират намерението си и
държи имотите като свои, в резултат на което го били придобили по давност. Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен по няколко съображения- на първо място през 2013г
ответникът Х. Ю. се сдобил с КНА № 15, том 7, дело 1021/2013г на нотариус Б. Д., с който е
признат за собственост въз основа на наследство и отстъпено право на строеж върху 1/3
ид.ч. от Жилищна сграда цялата със застроена площ 72 кв.м. и второстепенна постройка
цялата със застроена площ от 5 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж
върху общински имот XII-3488, в кв.187 по плана на гр.Айтос (л.6). Следователно към
22.11.2013г (точно 10 години преди подаване на ИМ -01.12.2023г)ответникът сам се е
идентифицирал като собственик на 1/3 ид.ч. от имота. На следващо място в НА никъде не се
5
сочи давностно владение като основание за придобиване правото на собственост , а също
така не е посочена и съпругата -ответницата Х. Ю. като владелец, в какъвто смисъл е
предявеният от нея иск в отговора на ИМ. Съществуващото през 2013г правно положение на
ответника Х. Ю. (като собственик на 1/3 ид.ч.) е затвърдено през лятото на 2015г, когато той
изнася вещите на останалите двама съделите от общите помещения, но след посещение на
полицията ги връща по местата им (с изклчение на вещите на съделителят Р. Ю. който
предпочита да се изнесе на квартира). Следователно към лятото на 2015г ответниците- ищци
по предявения иск за собственост не са демонстрирали категорично намерението си да
владеят имота за себе си . Не се събраха никакви категорични доказателства нито за
наличието на обективния елемент на владението (corpus), нито за субективния елемент
(animus).
Не на последно място при съсобствена вещ дейсвията на обикновено управление–
поправяне на ограда, бетонни пътеки и др. не биха могли да се разглеждат като
демонстрация на променено отношение към имота. В хода на производството съдът
установи, че процесния имот (сгради) е наследствен между страните, за което липсва спор
между тях. В този смисъл съделителия Х. Ю. и съпругата му не успяха да докажат
категорично, че действията им по поддръжка на имота са извършени именно с цел да
афишират владение за себе си, а не управление на съсобствената вещ.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието,
че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.№1162/2009 г. на ІІ
ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид задължителните
указания на ТР №1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
6
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. В контекста на посочената съдебна практика по делото няма
доказателства, които да установяват категорично промяната на намерението на ищците-
съпрузи да своят имота да е манифестирана пред останалите съсобственици и по-конкретно
ищците. Факт е, че през годините съпрузите са извършвали поправки по двора и оградата
дори са изградили незаконни постройки в имота, но съделителите Р. Ю. и Е. Ю. категорично
са се противопоставили на тези дейсвия ,индикация за което са многобройните писма до РП-
Айтос и Община Айтос, в които те сигнализират неодобрението си, че другия съсобственик
е изградил незаконни постройки в имота. Съгласно писмо изх.№ Ж-40(1)/30.06.2017г на
Община Айтос до наследниците на С. С. (в отговор на сигнал ,подаден от Е. Ю.) в имота е
констатирано изграждането на сгради без строителни книжа и е указано в Община Айто да
бъдат представени всички строителни книжа, с които наследниците разполагат.
Следователно действията на останалите двама съделите към 30.06.2017г сочат, че те не са
позволявали на Х. и съпругата му да установят своя фактическа власт върху имота като
яростно са подавали сигнали до всички институции, с цел да манифестират, че не са
съгласни с това което фактически се извършва от другия съсобственик. От материалите по
делото е видно, че и до момента от съделителят Х. Ю. не са изпълнени указанията и не са
представени строителни книжа, от което пък следва че посочените постройки подлежат на
разрушаване като изградени без строителни книжа и без съгласието на останалите
съсобственици. При това положение съдът прецени, че последните не следва да бъдат
предмет на делбата.
Въз основа на изложеното искът на Х. Ю. и Х. Ю. с правно основание чл.124 ГПК, вр. 79,
ал.1 ЗС следва да бъде отхвърлен.
На следващо място недоказан остана иска на Р. Ю. и Е. Ю. срещу Х. Ю. и Х. Ю. с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, като мотивите на съда за това са следните: по делото не бяха
представени доказателства от съделителите-ищци Р. Ю. и Е. Ю. какви са цените на наемите
на недвижими имоти през процесния период от време и съответно каква е стойността на
дела на ответника от предполагаемия наем. В този смисъл не става ясно за съда как е
формирана сумата от 200лева, претендирана като месечен наем от ищците срещу
ответниците. По изложените съображения иска по чл.31, ал.2 ЗС, предявен от Р. Ю. и Е. Ю.
срещу Х. Ю. и Х. Ю. следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на изложеното съдът прецени, че искът по чл.34 ЗС е основателн и
доказан между страните – Р. Ю. , Е. Ю. , Х. Ю. и делбата следва да се допусне при квоти по
1/3 за всеки съделител от следния недвижим имот: Жилищна сграда със застроена площ от
72 кв. м. и второстепенна постройка със застроена площ oт 5 кв. м., построени въз основа на
отстъпено право на строеж в дворното място на УПИ ХII-3488 в квартал 187 пo плана на
град ***, целият УПИ с площ oт 445 KB. м., oт които собствено място на имот /№ 3488 в
кад. Район 501 в размер на 409 кв. м., при граници на УПИ: улица, УПИ XI-3487, YПИ XIII-
7
3489 и край на регулацията, с административен адрес: ***, ***.
Относно разноските:
Съдът като съобрази факта, че всяка от страните е предявила по един субективно
съединен иск в делбения процес, който е отхвърлен и делбата е допусната между тримата
съдлители, счита че разноските следва да останат за всяка от страните така както са
сторени.
С оглед на изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Х. , ЕГН: **********, адрес:
***, *** иск с правно основание чл.124 ГПК вр. 79, ал.1 ЗС срещу Р. С. Ю., ЕГН
**********, постоянен адрес : ***, и настоящ адрес на *** в *** и Е. С. И., ЕГН
**********, адрес: ***, *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците Х. С. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Х. ЕГН: ********** са придобили в резултат на
спокойно и непрекъснато давностно владение , продължило 10г. правото на собственост
върху : Жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и второстепенна постройка със
застроена площ oт 5 кв. м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворното
място на УПИ ХII-3488 в квартал 187 пo плана на град ***, целият УПИ с площ oт 445 KB.
м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес : ***, и Е. С. И., ЕГН
**********, адрес: ***, *** срещу Х. С. Ю., ЕГН ********** иск с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС за заплащане на 200 /двеста/ лева наем за изполването на съсобствения имот :
Жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. и второстепенна постройка със застроена
площ oт 5 кв. м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворното място на
УПИ ХII-3488 в квартал 187 пo плана на град ***, целият УПИ с площ oт 445 KB. м.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следният недвижим имот: Жилищна
сграда със застроена площ от 72 кв. м. и второстепенна постройка със застроена площ oт 5
кв. м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворното място на УПИ ХII-
3488 в квартал 187 пo плана на град ***, целият УПИ с площ oт 445 KB. м.
ПРИ КВОТИ – 1/3 ид.ч. от правото на собственост за Х. С. Ю., ЕГН **********, адрес:
***, *** ; 1/3 ид.ч. от правото на собственост за Р. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес : *** и 1/3 ид.ч. от правото на собственост за Е. С. И., ЕГН **********, адрес: ***,
*** .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането в сила на Решението делото да се докладва с оглед насрочването му
за продължаване на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.
8
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
9