Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 21.11.2018 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2448 по описа на СГС за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 07.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 55039/2016 г. първоинстанционният съд е признал за установено по
предявения от Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.Ц.Т. ЕГН **********,
с адрес ***, чрез особен представител адвокат З.В., иск с правно основание чл.
439 ГПК, че Т.С.К. не дължи на М.Ц.Т. сумата 8479,50 лв. главница по
изпълнителен лист, издаден на 27.07.2016г. по гр.д.№ 61899/2010г. от СРС, 63-
ти състав.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал
ответникът М.Ц.Т., която в срок е подала въззивна жалба срещу него. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е допуснал събирането на свидетелски
показания по делото, по искане на ищцовата страна, като същевременно,
включително и поради тази причина, е направил и грешна преценка на фактическата
и правната страна на спора. Неправилно е приел, че е налице начало на писмено
доказателство и сам е доразвил исковата молба като е развил в мотивите си
доводи по обстоятелства, които не са били посочени в исковата молба. Съответно
е постановил неправилно съдебно решение, което моли да бъде отменено от
настоящия съд и последният да отхвърли предявения иск с правно основание чл.
439 ГПК като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от въззиваемата страна(ищец) -Т.С.К., ЕГН **********, с който се
обоснова становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение,
съответно за неоснователност на възраженията на въззивника. Претендират се
разноски за производството.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
неговата правилност съдът намира следното:
Ищецът
Т.С.К. претендира на основание чл. 439 ГПК да се установи по отношение на ответника
М.Ц.Т., че не дължи сумата от 8 479,50лв. –присъдена на основание чл. 36,
ал.1, пр.1 от Закона за наследството с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
61899/10 г. по описа на СРС в полза на последната, представляваща ½ част от стойността на разполагаемата
част от наследството на С. Т. (чиито
наследници са настоящите страни).
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата М.Т.
са страни по дело за делба на съсобствен имот, по което е влязло в сила решение
на СРС, 63- ти състав /гр.д№ 61899/2010г./ е допусната делба, при квоти от 5/8
ид.ч. от ап.11 за нея, и 3/8 ид.ч. за ответницата и по ½ ид.ч. от дворното място, а апартамент № 11 е
върнат в наследството след намаление на завещателно разпореждане в полза на М.Т.
и е възстановена запазената част от наследството на Т.К. и последната е осъдена
на основание чл. 36, ал.1, пр.1 от Закона за наследството да заплати на М.Т.
сумата от 8 479,50лв. , представляваща
½ част от стойността на разполагаемата част от наследството на С. Т.. Ищцата е изложила, че по силата на извънсъдебно
споразумение с ответницата, двете прекратили съсобствеността си и постигнали
съгласие за уравнение на дяловете си като всяка от страните получи в
изкючителна собственост по един от общо
двата имота в наследствената маса.
Съответно Т.К. става собственик на апартамент № 11 в гр. София след като
М.Т. и прехвърли определените и с влязлото в сила делбено съдебно решение 3/8
ид.ч. от него, а М. ще стане собственик
на имотът в с. Батулия, като за целта Т. ще и даде пълномощно да прехвърли
собствеността на нейните ½ ид.ч., съобразно влязлото в сила делбено
съдебно решение, включително и на свое име. За уравняване на дяловете между
съделителите, страните се уговорили Т.К. да заплати на М.Т. сумата от
20 000 лв. Във връзка с последното ищцата твърди, че с ответника са се
договори, продажната цена на 3/8 ид.ч. от апартамента да е в размер на
11 500 лв., а в споразумението записали сумата от 20 000 лв., тъй
като тя представлявала сбор от цената от 11 500 лв. и присъдената със
делбеното съдебно решение сума в размер на 8 479,50 лв. Навежда, че в
изпълнение на постигнатите договорености
е изготвила посоченото пълномощно за прехвърляне на нейните ½
ид.ч. от имота в с. Батулия, а с ответника сключили договор за покупко-продажба
на 3/8 ид.ч. от апартамента. След посоченото, ищцата заплатила по банков път
сумата от 20 000 лв. в полза на ответника, предвид което отношенията им
във връзка с подялбата на наследственото имущество били уредени, тъй като и
ответникът продал имота в с. Батулия в своя полза. Последвало оттегляне на иска за делба и
прекратяване на делбеното производство.
Ищцата посочва, че въпреки изцяло уредените отношения между нея и
ответника, на 27.07.2016 г. последната се снабдила с изпълнителен лист сруще
нея за сумата от 8 479,50 лв. и образувала изпълнително дело, което е
основание да предяви настоящия иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да
се признае за установено, че тя вече е заплатила тази сума на ответника чрез
извършеното плащане на сумата от 20 000 лв.
Ответницата М.Ц.Т. оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва, че е получила посочената сума, но твърди, че същата съставлява
единствено и само цена за прехвърлянето на собствеността на 3/8 ид.части от апартамент
№ 11, както изрично е посочено и в представения по делото нотариален акт.
Твърди, че задължението на ищцата за изплащане на сумата от 8479,50 лв.,
присъдена делбеното съдебно решение на
основание чл. 36, ал.1, пр.1 ЗН не влиза по никакъв начин в тази сума и се
дължи на отделно основание. Посочва, че делото за делба е прекратено поради
оттегляне на иска, а не поради сключване на споразумение от страните и че към
момента отношенията им по уравняване на дяловете не са разрешени окончателно. Посочва, че споразумението от 29.05.2015г. не
е в изискуемата форма, за да съставлява покупко - продажба на идеални части,
поради което и не доказва твърдението й.
Пред първоинстанционният съд са събраните следните
доказателства:
Решение № II - 63-59/20.10.2014г. по гр.д.№ 61899/2010 г.
на СРС, 63- ти състав, от което видно, че съдът е допуснал делба между Т.К. и М.Т.,
като Т.К. е дъщеря на С.Т., а М.Т. -негова втора съпруга. Предмет на делбата е
наследството на С. Т.. Част от наследствената маса са били ¾ ид.ч. от апартамент в Хаджи Димитър, предмет
на завещателно разпореждане и дворно място в село Батулия, лична собственост на
С.Т.. Съдът е уважил иск на Т.К. за възстановяване на запазена част от
наследството, като е намалил завещателно
разпореждане, направено от наследодателя в полза на М.Т. досежно
процесния апартамент. На основание чл. 36, ал.1, пр.1 ЗН е присъдил на М.Т.
сумата от 8479,50 лева, представляваща ½ част от стойността на
разполагаемата част от наследството на С.Т. и е върнал апартамент № 11 в
наследствената маса, като е допуснал неговата делба между наследниците по закон
при квоти в размер на 5/8 ид.ч. за Т.К. и 3/8 ид.ч. за М.Т.. Другият имот на
наследодателя, в с. Батулия, е допуснат до делба при своти по ½ за всяка
от страните.
Споразумение от 29.05.2015г., между страните, с което те
са се споразумели да прехвърлят една на друга определените им с делбеното
решение ид.ч. от двата имота, като всяка получи изключителна собственост върху
един от тях, както следва: М.Т. получава изключителната собственост върху
дворното място и построената в него сграда в село Батулия, а Т.К. получава изключителната
собственост върху ап.11, находящ се в гр.София, ж.к.Хаджи Димитър. „За уравняване
на дяловете на М.Т., Т.К. ще изплати сумата от 20 000лева по банков път в деня
на сделката, която ще бъде изповядана пред нотариус Аксения М., до края на
месец юли 2015г.“.
На 22.12.2015г. Т.К. е упълномощила М.Т. с пълномощно с
нотариална заверка на подписите, да продаде за цена от 700 лева и при условия,
каквито намери за добре и на когото прецени, с правото да договаря сама със
себе си, 1/2 ид.ч. от съсобствения им имот в Батулия. На същата дата,
22.12.2015г. , М.Т. е продала на Т.К. съсобствените на Т. ***, за цена от
20000лева, които е вписано, че следва да се преведат от купувача на продавача в
деня на изповядване на сделката. Данъчната оценка на целия имот възлиза на
сумата 26281,90 лева, а на 3/8 ид.ч. - 9855,71 лева. На 22.12.2015г., М.Т. е
получила от Т. К. сумата от 20000 лева, като в основанието за платежното
нареждане за кредитен превод е вписано „за покупко - продажба на 3/8 ид.ч. от
ап.11/.../ по н.а. нотариус М..
На 18.05.2016г. М.Т., въз основа на пълномощното, е продала
от свое име и като пълномощник на Т.К. *** на Юлия Иванова Рашкова.
В резултат от извършените от страните действия,
производството по делбеното дело е прекратено с определение от 31.05.2016г. на СРС, поради оттегляне иска за делба.
В тази връзка е представен протокол от съдебно заседание, в което е видно, че
страните са изразили съответно искане за прекратяване поради оттегляне на иска
и съгласие за прекратяването от страна на М.Т.. Посочено е, че съображенията за
оттеглянето са посочени в писмена молба, която не е приложена към настоящето
дело.
На 27.07.2016г. СРС, 63- ти състав е издал изпълнителен
лист, с който Т.К. е осъдена да заплати на М.Т. сумата 8479,50 лева,
представляваща ½ част от
стойността на разполагаемата част от наследството на С.Т., въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 20168510403262 на ЧСИ М.П..
С оглед направените твърдения в исковата молба и представеното
споразумение от 29.05.2015 г. съдът е решил, че следва да извърши косвен съдебен
контрол за привидност на цената, уговорена по нотариалния акт за покупко -продажба
на апартамент № 11. В тази връзка е приел, че споразумението съставлява т.нар.
„начало на писмено доказателства“ и е приложил разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК
като е допуснал на ищцата двама свидетели. Същите установяват с показанията си,
че след постановяване на решението по първата фаза на съдебната делба, страните
са водели преговори да уредят взаимоотношенията си във връзка с наследството,
оставено от С.Т.. Свидетелят Мартин Йорданов, стажант в кантората на адвокат Й.(адвокат
в делбеното дело на Т.К.), установява, че лично е записал представеното по делото
споразумение от 29.05.2015г. и Т.К. и М.Т., в присъствието на техните адвокати,
са се разбрали, че за идеалните части от апартамента в ж.к. Хаджи Димитър Т.К. ще заплати на М.Т. сумата от 11 500
лв.(цена малко по-висока от данъчната оценка на имота). Сумата от 8 500
лв., присъдена със делбеното решение, от своя страна, ще бъде заплатена заедно
с цената за идеалните части от апартамента и общата сума ще е в размер на 20 000 лв. след като всяка от тях получи реален дял от имотите- за Т.
***, а за М. ***. Причината за написване на споразумението, било изричното
желание на двете да уредят отношенията си, да се прекрати дългогодишния спор
между тях и всяка да има реален дял. Страните говорили за суми, които едната
следва да плати на другата и да бъдат над данъчната оценка. Разбирали какво се
обсъжда, включително адвокатите им разяснявали. След подписване на споразумението,
М. отишла при нотариус М. да прехвърли дела си от апартамента на Т., а Т.
направила пълномощно на М. да прехвърли на себе си дяла от имота в Батулия. По-
късно Т. направила превода, който бил представен пред нотариуса.
От показанията на свидетеля Н.Г.Б., адвокат на М.Т. по
делбеното дело, се установява, че споразумението не било съдебно, за да се
спестят разходи. Съдът им предоставил едномесечен срок за постигане на
споразумение, поискали продължаването му. На М.Т. адвокат Б. обяснил всичко,
включително какво е включено в решението на съда по допускане на делбата, както
и че е в неин интерес да сключи споразумение за сумата 20000лева. Уговорили
идеалните части на М.Т. да се продадат на цена на данъчна оценка, както и тя да
получи общо 20 000 лева, в които се включват и около 8000лева, по
решението на СРС. М.Т. била наясно при подписване на споразумението, че тези
около 8000лева по решението на СРС са включени в тези 20 000 лева, които Т.К.
следвало да й заплати по споразумението и била удовлетворена, затова подписала
споразумението.
След известно време, М. му се обадила да го пита какво
става с тези 8000лева, по решението на съда, на което той й обяснил, че те са включени в споразумението и няма основание
да ги търси.
При така събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, съдът е приел, че спорът около страните е
съсредоточен във въпроса дали с извършеното на 22.12.2015 г. плащане на сумата
от 20 000 лв. ищцата е погасила и задължението си към ответника да й
заплати сумата от 8 479,50 лв. на основание 36, ал.1, изр.1 от Закона за
наследството.
Кредитирайки допуснатите свидетелски показания и самото споразумение, за което е приел, че е
„начало на писмено доказателство“ за привидност първоинстанционният съд е достигнал до извода, че страните са
уговорили действителна цена на договора
за покупко-продажба на 3/8 ид.части от апартамент №11, находящ се в ж.к.Хаджи Димитър
в
размер на 11500 лв., а остатъка от посочената в нотариалният акт сума от
20 000 лв. всъщност е заплатена в изпълнение на делбеното съдебно решение,
в което на основание чл. 36, ал.1, пр.1 от Закона за наследството в полза на м.Т.
е присъдена сумата от 8 479,50 лв. Съобразно горното и доколкото по делото
не е спорно, а са представени и писмени доказателства за заплащането на сумата
от 20 000 лв. от Т.К. на М.Т., съдът е уважил предявения пред него иск с
правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 8 479,50 лв., за
която е образувано изпълнително дело № 20168510403262 на ЧСИ М.П..
При така установеното въззивната съдебна инстанция намира следното:
Основателно е възражението на въззивника за извършването
на процесуално нарушение и неправилно
приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съобразно Решение
№384 от 02.11.2011 г, постановено по гр.д. № 1450/2010 г., ГО е прието, че
нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им, съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност
- форма, предмет и без да има позоваване на нищожност. Освен това с Определение
№ 751/17.08.2010 г. на ВКС, I ГО, постановено по гр.д. № 2022/2009 г. и Определение № 662/30.06.2011 г., постановено
по гр.д. № 173/2011 г. по описа на I ГО на ВКС е прието, че съдът е длъжен да проведе косвен контрол за
валидност на договора, от който страните черпят процесните права при решаването
на спора по същество, когато нищожността е очевидна и произтича пряко от
договора. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с изведените
правни постановки от посочените съдебни
решения и определения на ВКС, предвид което намира, че в настоящия
казус, като се има предвид, че нито една от страните по делото не се е позовала
на привидност на уговорената по договора за покупко –продажба на апартамент №
11 цена, първоинстанционният съд не е следвало да провежда косвен съдебен
контрол на валидността на този договор. Съответно неправилно съдът е предприел
и процесуално поведение и допускане на доказателства по реда на чл. 165, ал.2 ГПК. От представените доказателства е видно, че не се касае до опорочена форма
на договора за покупко-продажба, нито до недостатък на същия във връзка с
неговия предмет. От друга страна, настоящият съд намира, че привидността, като
порок на договора, произтича от умишлено извършено подменяне на действителната воля
на договарящите страни, като се обективира едно правно положение, а всъщност се
цели друго такова, което не е отразено в самия договор. Това води до извода, че тя не произтича пряко
от договора, а е свързана с вътрешната действителна воля на страните, поради
което съдът не може служебно да изследва наличието на привидност, без страните
да се позоват на нея изрично.
С оглед изложеното, за да предприеме действия по косвен
съдебен контрол за симулативност на договорената по договора за
покупко-продажба на апартамент № 11 цена и да приложи разпоредбата на чл. 165,
ал.2 ГПК, съдът е следвало да бъде сезиран от някоя от страните с такова
твърдение. Последното не е налице, поради което първоинстанционният съд е
допуснал недопустими съобразно правилото
на чл. 164 ГПК свидетелски показания. Съответно, кредитирайки тези показания,
ведно с представеното споразумение от 29.05.2015 г., което е приел за т.нар.
„начало на писмено доказателства“ е достигнал до неправилни и незаконосъобразни
фактически и правни изводи. Доколкото съдът не се е произнесъл в диспозитива на
съдебното решение за привидността на договореното, то направените от него
изводи имат значение за правилността на съдебното решение, а не за неговата
допустимост.
Следва да се има предвид, че настоящият съд намира, че
дори и да се възприеме идеята, че съдът следи служебно за действителността на
договора, извън случаите на очевидна и произтичаща пряко от договора нищожност,
то в настоящия случай не са налице каквито и да било индикации за симулативност
на договорената в договора за покупко-продажба на апартамент № 11 продажна
цена. В тази връзка, съдът намира, че представеното от ищеца споразумение от
29.05.2015 г. не обективира изявления, които да създават индиция, че е възможно
сделката да е симулативна досежно уговорената продажна цена. Видно е от съдържанието
на това споразумение, в него ясно е изразена воля, че страните, в качеството си
на съделителки и при определени с влязло в сила делбено решение по първата фаза
на съдебната делба квоти, са се уговорили да разрешат отношенията като всяка от
тях получи в изключителна собственост по един от общо двата имота в делбената
маса. Уговорири са и че Т.К., с цел да
уравни дяловете на М.Т. ще и заплати
20 000 лв. Сключения нотариален акт за продажбата на 3/8 ид.ч. от
апартамент № 11 напълно съответно възпроизвежда договореното със
споразумението, като в него е заложено, че Т.К. като купувач на процесните 3/8
ид.ч. ще заплати на продавача М.К. сумата от 20 000 лв.
Настоящият съд намира, че нотариалният акт е подписан
съобразно договореното със споразумението. В тази връзка следва да се има
предвид и че в посоченото споразумение страните са използвали израза „..за
уравняване на дяловете…..“ Т. трябва да заплати „…20 000 лв.“, което е в
тясна връзка с направеното по горе в същото уточнение как ще бъдат реално
разпределени делбените имоти и въз основа на квотите, определени в делбеното
решение. Решението по делбеното дело, в частта, с която Т.К. е осъдена да
заплати на М.Т. сумата от 8 479,50 лв. обаче не е била предмет на уговорките,
постигнати с това споразумение. Тя съставлява сума, която се изплаща от
наследника по закон на заветника след възстановяване на запазената част от
наследството и връщането на предоставеното чрез завета имущество отново в
наследствената маса на основание чл. 36, ал.1, пр.1 от Закона за наследството.
Нейното основание е различно и тя не съставлява част от дяловете на
съделителите. Напротив, именно защото е намален направения в полза на М.Т. завет и на същата е признато правото да
получи паричната равностойност на ½ от разполагаемото имущество на
наследодателя, имотът е върнат в наследствената маса и са разпределени дяловете
на страните, които от своя страна те са разпределили и уравнили с процесното
споразумение. Дължимостта на сумата от 8 479,50 лв. има друго основание, а
именно чл. 36, ал.1, пр1. от Закона за наследството и тя не представлява дял на
наследника в делбената маса, поради което не може и да бъде предмет на
предвиденото в споразумението „уравняване на дялове“.
С оглед изложеното е видно, че първоинстанционният съд
неправилно е предприел процесуално поведение по служебно установяване на
привидност на уговорената в договора за продажба на апартамент № 11 продажна
цена, съответно същият неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 165,
ал.2 ГПК и е допуснал и кредитирал недопустими свидетелски показания, доколкото
не е налице и т.нар. „начало на писмено доказателство“, визирано в разпоредбата
на чл. 165, ал.2 ГПК. Изложеното води до извода за правилност на наведените с
въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, като при решаването на делото по същество, настоящата съдебна
инстанция следва да изключи от доказателствата по спора, събраните в хода на
първоинстанционното производство свидетелски показания на основание чл. 165,
ал.2 ГПК. Същите са недопустими с оглед факта, че разпоредбата на чл. 164 ГПК
ограничава тази възможност, а не е налице предвиденото в чл. 165, ал.2 ГПК
изключение.
При преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство, с изключение на свидетелските показания, изключени на посочените
горе основания, съдът приема по правилността на съдебното решение следното:
Представения по делото нотариален акт, които обективира сделка
за покупко –продажба на ид.ч. от недвижим имот (апартамент № 11) не е оспорен
от страните. В него ясно и недвусмислено двете договарящи страни са установили,
че продавачът М.Т. продава на купувача Т.К. 3/8 ид.ч. от апартамента(които
съобразно влязлото в сила делбено решение са нейния дял от този имот след
направеното възстановяване на запазена част и присъждане на сумата от
8 479,50 лв. в полза на заветника М.К. на основание чл. 36, ал.1, пр.1 ЗН)
за сумата от 20 000 лв., за която по делото няма спор, а и са представени
доказателства, че е изплатена. В подкрепа на изразената от страните воля в
посочения нотариален акт е и представеното споразумение между страните от
29.05.2015 г., което ясно е уговорено, че за уреждане на отношенията между
съделителите всяка от тях ще получи в изключителна собственост по един от
допуснатите с делбеното решение недвижими имоти, съответно Т.К. ще стане
изключителен собственик на апартамент № 11 в гр. София, а М.Т. – на имотът в с.
Батулия. Уговорено е, че за уравнение на дяловете, Т.К. ще заплати на М.Т.
сумата от 20 000 лв. При това положение съдът намира, че представеното от
ищеца споразумение, напълно подкрепя сключената след това сделка за прехвърляне
на 3/8 ид.ч. от апартамент № 11. Както е посочено горе, сумата от 8 479,50
лв. не представлява дял от наследствената маса на нито една от страните, а е
предпоставка за определянето на тези дялове и има самостоятелно основание като
претенция, поради което същата не може да се приеме, че е включена в израза „
За уравняване на дяловете…“. Ако страните са искали да включат и нея е следвало
да посочат изрично и това обстоятелство.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че
доколкото пред съда не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ищцата към М.Т., предявеният отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК за недължимост на задължението от 8 479,50 лв. поради
извършено плащане е неоснователен.
По разноските:
Въззиваемата страна не е реализирала разноски в
първоинстанционното производство, поради което такива не следва да й се
присъждат.
Доколкото въззиваемата страна се представлява от особен
представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, то дължимата държавна такса по
жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно
изхода на делото. Като се съобрази последното, дължимата държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 169,59
лв. следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна, която следва да я
заплати по сметка на СГС. (Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 07.11.2017 г., постановено по гр.д.
№ 55039/2016 г. по описа на СРС.
ОХВЪРЛЯ като
неоснователен, предявения от Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.Ц.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особен представител адвокат З.В., иск с
правно основание чл. 439 ГПК, с искане да се признае за установено, че Т.С.К., ЕГН
********** не дължи на М.Ц.Т., ЕГН **********
сумата 8479,50 лева главница по изпълнителен лист, издаден на
27.07.2016г. по гр.д.№ 61899/2010г. от СРС, 63- ти състав.
ОСЪЖДА Т.С.К.
ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сумата от 169,59 лв. дължима
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.