Разпореждане по дело №38/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 231/27.07.2011 г. по Г.дело № 457/2011 г. Смолянски районен съд ПРИЗНАВА,на осн.чл.344, ал.1, т.1 отКТ, за незаконно уволнението на А. В. Й., извършено съсЗаповед № 223/11.02.2011 г. на Директора на О. У. “. Ш. – Г. С., на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна тази заповед; ВЪЗСТАНОВЯВАА. Й. на заеманата преди уволнението й длъжност „възпитател в прогимназиална образователна степен V – VІІІ клас” в О. У. “. Ш. – Г. С.; ОСЪЖДА О. У. “. Ш. – Г. С. да и заплати на осн. чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал. 1 от КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 14.02.2011 г. - 14.08.2011 г. в размер на 3 390,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2011 г. до окончателното заплащане на задължението; ОСЪЖДАО. У. “. Ш. – Г. С. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на А. Й. направените разноски за адвокат в размер на 250 лв.; както и на осн. чл.78, ал.6 ГПК - да заплати по сметка на СмРС държавна такса от 285,63 лв.; допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от О. У. “. Ш. – Г. с искане то да се отмени и исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ на А. Й. да се отхвърлят.

В съдебно заседание за училището-жалбоподател директорът и пълномощникът поддържат въззивната жалба.

Въззиваемата А. В. Й. лично и с пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

С Решение № 559/09.07.2010 г. по Г.д. 650/2009 г., Върховният касационен съд, сезиран с касационна жалба срещу решение по В.Г.д.610/2008 г. на СмОС, образувано по жалба срещу Решение № 339/07.07.2008 г. по Г.д. 87/2008 г. на Смолянски районен съд, отменя въззивното решение, признава за незаконно и отменя уволнението на А. Й. по Заповед № 27/08.10.2007 г. на директора на училището, извършено поради съкращаване на щата, възстановява Й. на заеманата длъжност “възпитател V-VІІІ клас”, присъжда обезщетение и разноските по делото.

В изпълнение на това решение, със Заповед № 310/19.08.2010 г. на директора училището е постановено Й. да се счита възстановена на работа като “възпитател в прогимназиална образователна степен V-VІІІ клас”.

Със Заповед № 223/11.02.2011 г. директорът на училището прекратява трудовото правоотношение с А. Й., на осн.чл.328, ал.1, т.12 от КТ, както е записано в заглавната част на заповедта. След конкретното описание на фактите, довели до прекратяването, е посочено в едно отделено изречение: “Поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.”. Като причини за прекратяването са отразени следните обстоятелства: Й. е възстановена на работа с горното решение и заповед. Поради съкращение в щата съгласно Списък-образец № 1 за учебната 2010/2011 г. и длъжностно разписание от 15.09.2010 г., с писмо № 4/17.09.2010 г. е поискано разрешение от Дирекция “Инспекция по труда”-Пловдив, отдел С., на осн.чл.333, ал.1, т.3 КТ за съкращението и. С писмо № 214/20.01.2011 г. такова разрешение е отказано. Вследствие на това, на заседание на Педаг.съвет е взето решение на осн. чл.150, ал.1, т.3 и 4 от ППЗНП за разкриване на целодневна организация на учебния ден /ПИГ/ в 7- ми клас при спазване условията на Наредба №7/29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена – чл.13 и Приложение към чл.2, ал.1, VІІ, т.2 – при наличие на минимум 16 ученици в група за самоподготовка. Видно от депозираните от родителите декларации, 8 ученика желаят да посещават ПИГ, 22 отказват и 2 не са ангажирали становище, поради което, предвид чл.95, ал.2 от ППЗНП и нормите в Наредба № 7, разкриването на ПИГ е обективно невъзможно и липсва друга възможност за ангажиране на работната сила на Й..

Не е спорно, а се установява и от експертните решения вкл. ЕР № 1/04.01.2011 г. на НЕЛК-София, че ищцата страда от злокачествено новообразувание на тялото на матката и е претърпяла операция, след това съответните терапии. Според решението, ищцата страда от заболяване, обхванато от т.3 на чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г., което я поставя в кръга на ползващите се от закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Предписано е, че Й. може да изпълнява трудовата си функция на длъжността “възпитател” като трудоустроена, при облекчени условия на труд на 6-часов работен ден и при строго съблюдаване противопоказанията за условията на труд в мотивите.

С писмо Д-я “Инспекция по труда”-Пловдив с № 00-58-0503/17.01.2011 г., във вр. с чл.333, ал.1, т.2 КТ, НЕ дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Й. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В писмото на директора до Дирекция “Инспекция по труда” с изх. № 4/17.09.2010 г., с което се иска разрешение за уволнението на Й., изрично е посочено, че основанието за прекратяване правоотношението е чл.328, ал.1, т.2 КТ , като още от 2007 г. е наложено съкращение на щата за длъжността на ищцата, и, с оглед въведените делегирани бюджети и намаляването броя на учениците, училището не е в състояние да разкрие отново такава длъжност.

От представеното щатно разписание от 15.09.2010 г. и Списък-образец № 1, и придружаващите ги документи се установява, че в училището не съществува щатна бройка за длъжността “възпитател в прогимназиална образователна степен V-VІІІ клас”.

При това положение се налага извод, че обжалваното решение е правилно, защото исковете са основателни.

Не е осъществено посоченото в заповедта основание по т.12, ал.1 на чл.328 КТ за уволнението на ищцата – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Няма невъзможност тя да изпълнява договора си, а има съкращение на щата. Тъй като за работодателя се оказва невъзможно да прекрати правоотношението с Й. именно на това действително настъпило основание, заради закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, той използва основанието по т.12, и по този начина е налице заобикаляне на закона.

Както е посочено в Решение № 1439 от 22.01.2009 г. на ВКС по Г. д. № 2398/2005 г., III г. о., “…основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ се изразява в това, че, при създадена нова обстановка, реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника или служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от работника или работодателя фактори. Липсата на щатна бройка за длъжността …, както е посочено от работодателя в процесната заповед, не е такава причина. Налице е съкращаване в щата, което е засегнало длъжността на ищцата. В изпълнение на съдебното решение за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност, работодателят е длъжен да възстанови служителя на работа, а при положение, че длъжността не съществува, той може да прекрати отново трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата.”.

В случая не е налице създадена нова обстановка, настъпили нови факти, стоящи извън волята на страните, които да правят невъзможно ищцата да изпълнява длъжността си. Такава длъжност в щатното разписание не съществува, има само длъжност “старши възпитател І-ІV клас”, поради което и не може да се говори за невъзможност да изпълнява договора си за нея. Не се установяват други причини, поради които ищцата не може да изпълнява договора си, а става ясно, че просто липсва щатна бройка за длъжността, включително и поради това, че не е успешен опитът да се формира през втория срок полуинтернатна група от минимум 16 ученика от седми клас, което пък да обуслови създаването на щатна бройка за длъжността на ищцата.

Представеното решение № 245/18.1.2009 г. по Г.д. 333/09 г.на Габровски окръжен съд, недопуснато до касацинно обжалване с определение № 755/01.07.2010 г. по Г.д. 588/2010 г., ІV г.о., не касае идентичен с настоящия спор случай. Не се установява там изобщо да липсва щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата, а просто не са събрани достатъчно часове, за да се покрие нормативът за тях по Наредба № 3/18.02.2008 г. Освен това, решението и определението не са задължителни за съдилищата.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на Й. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 200 лв.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231/27.07.2011 г. по Г.

дело № 457/2011 г. на Смолянски районен съд.

ОСЪЖДА О. У. “. Ш. – Г. да заплати на А. В. Й., ЕГН *, от Г., ул.”. М. № 78, направените по делото разноски в размер на 200 лв./двеста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 25.10.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.