№ …………………….
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито
съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесета година в състав:
при участието на секретаря
Антоанета Петрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2359 описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Д.Й.Й. твърди, че
на 05.12.2014 г. е образувано досъдебно производство ДП № 313/2014 г. по описа
на СО СГП, пр. пр. 5085/2013 г. за престъпление по чл. 284, ал. 1 НК,
прекратено с постановление от 28.11.2016 г. поради това, че деянието не
съставлява престъпление. Досъдебното производство е образувано за това, че в
периода 14-15.05.2013 г. като длъжностно лице – зам. председател на Държавна
агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) във вреда на държавата Д.Й. е съобщил на
неустановено лице информация, поверена му и станала му известна във връзка със
службата му и за която знаел, че представлява държавна тайна. От съдържанието
на постановлението за прекратяване е видно, че досъдебното производство е
образувано и водено срещу ищеца Д.Й., макар да не му е предявено обвинение.
Понятието „обвинение“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния наказателнопроцесуален
смисъл. Предстояло е назначаване на ищеца като зам.председател на ДАНС, за
което са извършени необходимите проучвания и му е издадено разрешение за достъп
до класифицирана информация с ниво „строго секретно“. Фактът на предстоящото назначение
е бил отразен и в медиите. Поради образуваното наказателно производство на
ищеца е отнет достъпът до класифицирана информация с ОРДКИ Л-49/17.03.2015 г.
при посочено основание – образувано досъдебно производство. Актът е необжалваем, а проверка му е била отказана от съответната
комисия в НС. Твърди се, че от 17.03.2015 г. ищецът търпи вреди – провалена
професионална реализация, слухове за образувано наказателно производство сред
ДАНС, съседи и приятели, вкл. депутати в НС. Отнета му е била възможността да
упражнява дейности, свързани с достъп до класифицирана информация. Ищецът
изпитвал чувство на срам. Били уронени честта и достойнството му. Същевременно
ищецът не можел да провери за какво е образувано и водено срещу него досъдебно
производство, тъй като нямал качество обвиняем, но бил разпитван в СО-СГП.
Постановление от 28.11.2016 г. е връчено на ищеца на 03.05.2017 г., влязло е в
сила като необжалвано. По изложените съображения претендира осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ сумата от 150000 лв. – неимуществени вреди, ведно с законната лихва,
считано от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът излага
съображения за недопустимост на претенцията, тъй като по образуваното
наказателно производство ищецът не е бил привлечен като обвиняем. Моментът, от
който ищецът може да търпи вреди на посоченото основание е именно привличането
му като обвиняем. Няма данни на коя дата е влязло в сила постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Няма доказателства за твърденията
за реално претърпени имуществени вреди.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С постановление от 11.12.2013 г. по пр. пр. №
5085/2013 г. е отказано образуване на досъдебно производство въз основа на
материали, представляващи класифицирана информация № 4-987/2013 г. на СГП за
осъществен състав на престъпление от общ характер поради липса на достатъчно
данни. На 21.05.2013 г. от ищеца са снети обяснения във връзка с извършваща се
проверка по пр. пр. 5085/2013 г. на СГП.
С постановление от 05.12.2014 г. по пр. пр. №
5085/2013 г. по описа на СГП е образувано досъдебно производство срещу Д.Й.Й. за това, че в периода 14-15.05.2013 г. в гр. София, като
длъжностно лице – заместник-председател на Държавна агенция „Национална
сигурност“ (ДАНС), във вреда на държавата е съобщил на неустановено до момента
лице информация, поверена му и станала му известна във връзка със службата му и
за която знаел, че представлява служебна тайна – материали по пр. пр. №
4907/2013 г. на СГП – престъпление по чл. 284, ал. 1 НК.
На 21.11.2014 г. на ищеца е издадено Разрешение за
достъп до класифицирана информация № Л-7076 до ниво „строго секретно“, валидно
до 21.11.2017 г., във връзка с изпълнение на преки служебни задължения. На
17.03.2015 г. от страна на председателя на ДАНС е постановено отнемане на
разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-49 по отношение на Д.Й. от ДАНС до ниво на класификация „строго
секретно“. В мотивите като основание за
отнемането се прави препратка към чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ. С писмо от 20.05.2015 г. на
председателя на ККССПИСРСДДЗЕС Д. Лазаров на ищеца е отговорено,
във връзка с жалба до комисията към 40-то НС, че решението за отнемане на
достъп до класифицирана информация е
постановено от компетентен орган, като на основание чл. 59, ал. 3 ЗЗКИ същото
не се мотивира. Не са констатирани законови нарушения от страна на ДАНС във
връзка с отнемане на разрешението.
На 02.09.2015 г. ищецът е разпитан в качеството му
на свидетел по следствено дело № 313/2014 г. по описа на СГП СО.
На 20.06.2016 г. материалите по досъдебното
производство са изпратени на СГП с мнение по реда на чл. 235 НПК за
прекратяване на същото поради липса на събрани доказателства.
С постановление от 28.11.2016 г. досъдебното
производство № 313/2014 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 5085/2013 г. е
прекратено. В мотивите към постановлението се сочи, че макар в инкриминирания
период Д.Й. да е бил заместник-председател на ДАНС, осъществен състав на
престъпление няма. Това е така, защото по своето естество резултатът –
разпространяване в интернет на материали по пр. пр. 4907/2013 г. на СГП, макар
да е допустимо като резултат от действия на длъжностно лице, не е
разпространяване на служебна тайна. Описаните и коментирани материали от
прокурорската преписка, отнесени към списъка на информацията, представляваща
служебна тайна, утвърден със Заповед на председателя на ДАНС – рег. №
3-1914/17.09.2012 г. относно определяне на списъка на категориите информация,
подлежаща на квалификация като служебна тайна в ДАНС, издаден на основание чл.
32 ЗДАНС вр. §1, т. 3 ДР на ЗДАНС не попадат и не
покриват изискванията от него. От обективна страна липсва предмет на деянието,
което се разследва. Посочено е, че
липсата на предмет на престъплението е абсолютно основание за извод, че такова не
е извършено – чл. 24, ал. 1, пр. първо НПК. В мотивите на постановлението се
сочи, че не се откриват и елементи от субективната страна на престъплението при
форма на вина пряк умисъл. Не са събрани доказателства и по отношение на
специалната цел, съставляваща обективен признак на престъпния състав.
Не се спори, че в рамките на образуваното досъдебно
производство по отношение на ищеца не са предявявани обвинения и не са му
налагани мерки за неотклонение. Не се спори, че ищецът е заемал длъжността
заместник-председател на ДАНС, макар по делото да не са представени
доказателства за назначението му на съответната длъжност и основанието за
прекратяването на служебното правоотношение. В постановлението за прекратяване
на наказателното производство е отразено, че Д.Й. е заемал длъжността за срок
от 16.03.2011 г. до 27.05.2013 г.
Представени са разпечатки от интернет сайтове afera.bg
от 18.11.2014 г. със заглавие „Скандал! Връщат в ДАНС човек на Цветанов, който
изнесе инфото от службите за „Костинброд“!“ и от
интернет сайт clubz.bg със заглавие „Б.ще умува за председател на
агенцията“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.С.М.. Свидетелят сочи, че е
дългогодишен служител в сектор за сигурност в МВР, ВКР, а от създаването на
ДАНС заема длъжността началник отдел „Противодействие на корупцията“ в
инспектората на ДАНС. Познава ищеца повече от 20 години. Бил е член на
комисията, която да извърши вътрешно-ведомствена проверка по т.нар. „Костинбродска афера“ и изтичането на информация. В
последствие ищецът бил уличен, че евентуално от него е изтекла информацията
чрез публикуване на ксерокопие на документ. Информацията се разпространила
бързо в професионалните среди на свидетеля. Служителите изразявали учудване,
тъй като ищецът се ползвал с добро име, като опитен ръководител, с
квалификация, знания и умения. Това се коментирало и извън агенцията, в средите
на парламента и подкомисии. В кантората на адв. Р.
това се коментирало сред бивши служители на ДАНС, освободени от г-н П..
Свидетелят сочи, че познава ищеца като жизнерадостен човек, комуникативен и
готов да разрешава проблеми. След образуване на досъдебното производство ищецът
станал психически смачкан, унизен, подписнат. Ищецът
споделял, че желае да започне друга работа, но има проблем заради отнетия допуск. От ищеца знае, че е следвало да върне оръжието си.
Според свидетеля и с днешна дата ищецът продължава да е потиснат и угнетен, но
не може да прецени дали със същата интензивност. Последно свидетелят се видял с
ищеца преди около година в кантората на адвоката му. Не знае дали ищецът
работи. Той му споделял, че не става за бизнесмен, тъй като цял живот е работил
държавна работа. Според свидетеля ищецът бил притеснен за себе си и за другите
си колеги, които го подкрепяли и срещу които започнала репресия. Ищецът се
затворил, спрял да контактува с колеги и приятели.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
При така
приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
В периода 05.12.2014 г. – 28.11.2016 г. е образувано
и водено досъдебно производство за извършено от страна на ищеца престъпление по
чл. 284, ал. 1 НК, по което ищеца няма качество „обвиняем“. Въпреки това
производството не е било водено срещу неизвестен извършител, а е било насочено
към установяване на престъпление, извършено конкретно от ищеца. Съдът приема,
че избраният от правозащитния орган подход попада в приложното поле на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обуславя отговорност на същия (в този смисъл Решение №
341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV г.о. на ВКС).
С постановяването на постановление за прекратяване
на наказателното производство от 28.11.2016 г. по обвинението срещу ищеца се е
осъществил фактическият състав на чл.
2, ал.1, т.3, предл. 3-то от ЗОДОВ.
При наличие на предпоставките на чл. 23 НПК
компетентния държавен орган е задължен да образува наказателно производство.
Това решение следва да бъде предхождано от надлежна преценка дали съответно
деяние съставлява престъпление. В конкретния случай продължилото близо две
години досъдебно производство е прекратено с постановление, в което са изложени
мотиви, че осъществен състав на престъпление няма както от обективна страна –
тъй като огласените материали не съставляват „служебна тайна“ по смисъла на чл.
284, ал. 1 НК, така и от субективна страна – няма доказателства деянието да е
извършено от ищеца при форма на вина пряк умисъл и при наличие на предвидена в
закона специална цел. Първото от цитираните обстоятелства е могло да бъде
установено още на първоначалния етап от разследването.
Ограничението
на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно производство за извършено
от престъпление е законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за
извършител действително е извършил престъплението. В този случай лицето следва
да понесе съответни ограничения на личната си сфера, като последица от и като
санкция за извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е
прекратено поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната
му сфера не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по
време на наказателното производство са спазени всички изисквания на
процесуалните закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони съставляват
единствено гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други негови
права и няма да претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в личната
си сфера. Те обаче не представляват основание за изключване на отговорността на
държавата и на съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели
едно лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството
прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните
органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са предприели
наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.
Фактическият
състав на отговорността на Прокуратурата включва и наличието на вреди и
причинна връзка между тях и наказателното производство.
Съдът счита, че събраните по делото
доказателства позволяват извод за основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
При съобразяване на същите съдът отчита продължителността на
досъдебното производство, обстоятелството, че спрямо ищеца не е повдигано
обвинение, не са налагани мерки за неотклонение и за процесуална принуда, броят
и продължителността на извършените процесуални действия с участие на ищеца, както и начина, по който досъдебното
производство се е отразило върху ищеца с оглед личността му и неговия начин на
живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото
доверие към него и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална
сфера, здравословното му състояние и други подобни фактори (Решение № 190 от
23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2018 г., III г. о., ГК). Съдът отчита, че
се касае лице, изпълняващо висша държавна длъжност, като наличието на досъдебно
производство го е засегнало както в професионален, така и в личен план. По
делото не се установи причина, различна от висящото наказателното производство,
която да обуслови отнемането на достъпа
до класифицирана информация на ищеца. Това решение, макар на друг държавен
орган, е засегнало възможността за професионална реализация в сферата, в която
не се спори ищецът дълги години да е изпълнявал служебните си функции. Чрез
събраните гласни доказателства се установява тази промяна да е дала негативно
отражение върху ищеца, същият ограничил социалните и професионални контакти,
станал потиснат, изпитвал чувство на срам, уронени чест и достойнство. Същевременно не се установява чрез прессъобщение прокуратурата да е разгласила информация за
досъдебното производство, водено за извършено от ищеца престъпление, поради
което не може да се счете, че същата е отговорна за последвалите публикации в
медиите.
С прекратяване на наказателното производство ответникът
дължи и лихва за забава, считано от 28.11.2016 г. (т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право да получи
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като съобразно уважената част от иска на ищеца
следва да се присъди сумата от 100 лв. (1000*0,1), както и държавна такса в размер
на 10 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., адрес: гр. София,
бул. *****, да заплати на Д.Й.Й., ЕГН **********:
-
на основание чл. 2, ал.1, т.3, предложение 3-то ЗОДОВ - сумата
15000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от прекратяване с постановление от които са
настъпили в следствие на образувано срещу ищеца ДП № 313/2014 г. по описа на СО
– СГП и пр. пр. № 5085/2013 г. по описа на СГП, прекратено с постановление от
28.11.2016 г. за прекратяване на наказателното производство, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28.11.2016 г. до
окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в частта - за горницата над присъдената сума от 15 000 лева
до пълния претендиран размер 150 000 лева., както и
претенцията за законна лихва за периода 18.02.2016 г. – 27.11.2016 г.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 ЗОДОВ – разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото в размер на 110 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.