РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Плевен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102661 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕАД /с предишно наименование
„***“ ЕАД/ гр. *** против К. П. И. от гр. П.. В молбата се твърди, че между
ищцовото дружество и ответника е бил подписан договор за мобилни услуги
от *** год. за предпочетен номер *** за първоначален срок от 24 месеца,
съгласно разпоредбата на чл. 11 от договора. Твърди се, че страните са
уговорили абонаментен план- *** с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, при условията на който ответникът се съгласил да ползва
услугата. Твърди се, че като неразделна част от договора за мобилни услуги
ответникът е подписал декларация- съгласие, с която се е съгласил и
задължил да спазва Общите условия на *** ЕАД. Твърди се, че на *** год.
между страните в производството е било подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от *** год. за предпочетен
номер ***, с което е бил променен уговорения месечния абонаментен план,
при условията на който ответникът се съгласява да ползва мобилната услуга,
предоставена от „***“ ЕАД. Твърди се, че е бил уговорен нов 24-месечен срок
на договора, който започва да тече от датата на подписване на документа и е
предоставена отстъпка в размер на 268,14 лв. от цената на на мобилно
устройство *** при сключване на договор за лизинг. Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл.IV.2 от това допълнително споразумение в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги преди уговорения срок по вина
или инициатива на абоната- ответник или при нарушение на задълженията по
договора и Общите условия към него, той дължи неустойка на основание
1
буква а) в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният срок на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, както и да бъде възстановена част от отстъпките от
абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок от договора.
Твърди се, че в допълнение на тази неустойка страните са се съгласили, че в
случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи такава част от от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставяне на устройството,
съответстваща на оставащия- буква б) на същия текст. Твърди се, че между
страните в производството е бил сключен договор от *** год. за лизинг на
*** към предпочетен номер *** като цената на мобилното устройство е
намалена с отстъпката в размер на 268, 14 лв., предоставена при сключване на
допълнителното споразумение от *** год. Твърди се, че неразделна част от
същия са Общите условия за договор за лизинг, които са подписани
собственоръчно от ответника. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.12
ал. 2 от цитираните общи условия в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен с лизингодателя както и при забава на дължими
плащания по този договор всички месечни вноски по сключения договор за
лизинг стават предсрочно изискуеми. Твърди се, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си по сключените договори като не е заплащал
таксите за месечния абонаментен план, дължимите вноски по договора за
лизинг и стойността на потребените от него услуги към ***. Твърди се, че по
тази причина услугите от страна на ищеца за посочения номер са
деактивирани на 15. 05. 2020 год. и договорите са били прекратени по вина на
потребителя. Твърди се, че към датата на деактивиране ответникът е имал
неплатени задължения за минал период в общ размер на 139, 72 лв. с ДДС,
посочени във фактура № ***/ *** год. и формирани както следва:
-за периода 18. 01. 2020 год.- 17. 02. 2020 год. сума в размер на 61, 36
лв., начислени във фактура № ***/ *** год., от които:
-33, 37 лв. с ДДС- месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети)
за предпочетен номер ***;
-27, 99 лв.- вноска за лизинг (13 от 24) за мобилно устройство ***;
-за периода *** год.- 17. 03. 2020 год. сума в размер на 61, 36 лв.,
начислени във фактура № ***/ *** год., от които:
-33, 37 лв. с ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер ***;
-27, 99 лв. - вноска за лизинг (14 от 24) за мобилно устройство ***;
-за периода 18. 03. 2020 год.- 17. 04. 2020 год. сума в размер на 17, 00
лв., начислени в кредитно известие № ***/ *** год., от които:
-17, 00 лв. - остатък от вноска за лизинг (15 от 24) за мобилно
устройство ***.
Твърди се, че поради прекратяване на договорите по вина на
потребителя за последния е възникнало задължение за неустойка на
основание чл.IV.2, буква а) от допълнително споразумение от *** год. в
размер на 77, 46 лева и неустойка на основание чл.IV.2, буква б) от
допълнително споразумение от *** год. към договор за мобилни услуги от
2
*** год. за предпочетен номер *** в размер на 87, 85 лв. Твърди се, че
задължението е възникнало в отчетен период *** год.- 17. 05. 2020 год. и е
начислено във фактура № ***/ *** год. Твърди се, че към датата на
прекратяване на договорите и деактивиране на услугите за предпочетен номер
*** за длъжника е възникнало задължение за сума в размер на 251, 91 лв.,
представляващи задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно
устройство ***. Твърди се, че сумата е формирана от сбора на останалите 9
дължими вноски по договора, всяка по 27, 99 лв. за лизинг на ***, които са
предсрочно изискуеми поради прекратяване на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя, на основание чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за
лизинг. Твърди се, че задължението е възникнало в отчетен период *** год.-
17. 05. 2020 год. и е начислено във фактура № ***/ *** год. Твърди се, че
между ответника К. П. И. и „***“ ЕАД е бил подписан договор за мобилни
услуги от *** год. за предпочетен номер *** за първоначален срок от 24
месеца, съгласно разпоредбата на чл. 11 от договора. Твърди се, че страните
са уговорили абонаментен план *** с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, при условията на който ответникът се съгласил да ползва
услугата. Твърди се, че като неразделна част от договора за мобилни услуги
К. П. И. е подписал декларация- съгласие, с която се е съгласил и задължил да
спазва Общите условия на „***“ ЕАД. Твърди се, че на *** год. между
страните в производството е подписано допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от *** год. за предпочетен номер ***, с което е
променен уговорения месечния абонаментен план, при условията на който
ответникът се съгласява да ползва мобилната услуга, предоставена от ***
ЕАД. Твърди се, че е бил уговорен нов 24- месечен срок на договора, който
започва да тече от датата на подписване на документа. Съгласно разпоредбата
на чл.III.2 от това допълнително споразумение в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги преди уговорения срок по вина или инициатива
на абоната - ответник или при нарушение на задълженията по договора и
Общите условия към него, той дължи неустойка на основание буква а) в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният срок на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
както и да бъде възстановена част от отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок от договора. Твърди се, че в допълнение на
тази неустойка страните са се съгласили, че в случаите когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи такава част от
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставяне на устройството, съответстваща на оставащия- буква б) на
същия текст. Твърди се, че между страните е бил подписан договор за лизинг
на *** към предпочетен номер ***. Твърди се, че неразделна част от същия са
Общите условия за договор за лизинг, които са подписани собственоръчно от
ответника. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от цитираните
общи условия в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен с лизингодателя както и при забава на дължими плащания по този
договор всички месечни вноски по сключения договор за лизинг стават
предсрочно изискуеми. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по сключените договори като не е заплащал таксите за
месечния абонаментен план, дължимите вноски по договора за лизинг и
стойността на потребените от него услуги към ***. Твърди се, че по тази
3
причина услугите от страна на ищеца за посочения номер са деактивирани на
*** год. и договорите са прекратени по вина на потребителя. Твърди се, че
към датата на деактивиране ответникът е имал неплатени задължения за
минал период в общ размер на 102, 21 лв. с ДДС, посочени в фактура № ***/
*** год. и формирани както следва:
-за периода 20. 01. 2020 год.- 19. 02. 2020 год. сума в остатъчен размер
на 50, 34 лева, начислени във фактура № ***/ *** год., от които:
-36, 35 лв. с ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер ***;
-13,99 лв.- вноска за лизинг (5 от 24) за мобилно устройство *** към
предпочетен номер ***;
-за периода *** год.- 19. 03. 2020 год. сума в размер на 51, 87 лв.,
начислени във фактура № ***/ *** год., от които:
-37,88 лв. с ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) за предпочетен номер ***;
-13,99 лв. - вноска за лизинг (6 от 24) за мобилно устройство *** към
предпочетен номер ***.
Твърди се, че поради прекратяване на договорите по вина на
потребителя за последния е възникнало задължение за неустойка на
основание основание чл.III.2, буква а) от допълнително споразумение от ***
год. към договор за мобилни услуги от *** год. за предпочетен номер *** в
размер на 117, 64 лв. Твърди се, че задължението е възникнало в отчетен
период 20. 04. 2020 год.- 19. 05. 2020 год. и е начислено във фактура № ***/
*** год. Твърди се, че към датата на прекратяване на договорите и
деактивиране на услугите за предпочетен номер *** за длъжника е
възникнало задължение за сума в размер на 237, 83 лв., представляващи
задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно устройство ***.
Твърди се, че сумата е формирана от сбора на останалите 17 дължими вноски
по договора, всяка по 13, 99 лв. за лизинг на ***, които са предсрочно
изискуеми поради прекратяване на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя, на основание чл. 12 ал. 2 от Общи условия към договор за
лизинг. Твърди се, че задължението е възникнало в отчетен период 20. 04.
2020 год.- 19. 05. 2020 год. и е начислено във фактура №***/ *** год. Твърди
се, че при сключването на договор с „***“ ЕАД, всяко лице получава един
или повече клиентски номера, под които „***“ ЕАД обединява всички
сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава
една обща фактура за задълженията по тях. Твърди се, че под един клиентски
номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават
услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения
клиентски номер. Твърди се, че във всяка издадена от „***“ ЕАД фактура има
подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. Твърди се, че в системата
на „***“ ЕАД ответникът К. П. И. е с два клиентски номера *** и ***. Твърди
се, че всички непогасени и изискуеми задължения на К. П. И. към „***“ ЕАД
са обединени в две заключителни фактури - по една към всеки клиентски
номер, както следва:
-за клиентски номер *** е издадена фактура № ***/ *** год. на стойност
556, 94 лв. със срок на плащане 02. 06. 2020 год.;
4
-за клиентски номер *** е издадена фактура № ***/ *** год. на
стойност 457, 68 лв. със срок на плащане 02. 04. 2020 год. Твърди се, че
предвид факта, че описаните задължения не са погасени в съответните
срокове от страна на ищеца е било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.д №
*** по описа на Плевенския районен съд за *** година, по което е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че претендираните от
ищеца суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни
неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора - по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена
или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без
да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план. Твърди се, че така формулирани двете
неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са
действие и обвързват страните. Твърди се, че освен суми за неустойки се
претендират вземания по договор за лизинг, основани на предсрочна
изискуемост на дължимите лизингови вноски за периода от прекратяване на
договора за лизинг до изтичане на пълния срок на договора. Твърди се, че се
претендират и дължими суми за предоставени, но незаплатени мобилни
услуги, договорени абонаментни такси и неплатени вноски по лизинг, което
представлява неизпълнение на съответните договори от страна на ответника.
В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му
срещу ответника в размер на сумата от общо 1 399, 62 лв., от които 282, 95 лв.
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни номера *** и ***, 489, 74 лв. представляващи
неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от *** год. и *** год., 241,
93 лв. представляващи задължения за предходен период и 385, 00 лв.
представляващи разноски в заповедното производство, ведно със законната
лихва, считано от 01. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
С молба от 05. 01. 2023 год. ищецът е уточнил, че претендираната сума
е в размер на 1 014, 62 лв. От предмета на иска са изключени деловодните
разноски, направени в заповедното производство, което е в съответствие и с
разясненията, дадени в т. 10в от тълкувателно решение 4/ 2013 от 18. 06. 2014
год., ОСГТК.
Ответникът К. П. И., чрез назначения му от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
5
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Между страните
не се оспорва наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от
сключени договори за мобилни услуги и за лизинг и допълнителни
споразумения към тях. Твърдението на ищцовото дружество е, че ответникът
не е изпълнил виновно задълженията си по договорите за мобилни услуги,
поради което същите са били предсрочно прекратени. Тук е мястото да се
отбележи, че доколкото се претендира неустойка за предсрочно прекратяване
на договор в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
основните факти, обуславящи основателността на исковата претенция, а
именно: да установи кои точно договорни задължения не са изпълнени от
ответника с оглед необходимостта да се прецени коя от хипотезите на чл. 19б
и чл. 19в от Общите условия на „***“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е приложима в случая, да
докаже възникването на потестативното право на ищеца за едностранно
прекратяване на облигационната връзка, както и обстоятелството, че това
право е надлежно упражнено и волеизявлението за това е достигнало до
знанието на ответната страна. Макар неизпълнението на договорно
задължение да е твърдение за отрицателен факт, това не освобождава
страната, позоваваща се на последиците от това неизпълнение, от
доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК /така и
решение № 248- 2017- I т. о./. В конкретния случай доказателства в тази
насока от страна на ищеца не са представени независимо от указанията в
доклада на съда по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК. Ищецът не се е възползвал от
възможността да установи правнорелевантните факти чрез допълнителни
писмени доказателства, респ. чрез съдебно- счетоводна експертиза. При това
положение следва да се приеме, че недоказани по делото са предпоставките
на чл. 92 от ЗЗД и претенцията на ищеца за заплащането на неустойка в
размер на стойността на три месечни абонаментни такси по процесните
договори за мобилни услуги се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Не така стои въпросът с претенцията за незаплатени лизингови вноски
за предоставени мобилни устройства и за задължения за предходен период.
Видно от приложените писмени доказателства е, че ответникът е получил две
устройства: *** и ***. В хода на съдебното дирене не се представиха
доказателства за заплащането от страна на ответника на всички дължими
лизингови вноски, както и за заплащането на всички дължими месечни и
еднократни такси /абонаменти и допълнителни пакети/. От друга страна
безспорно е, че срокът на действие и на двата лизингови договора е изтекъл,
като липсват данни лизингополучателят да е упражнил правото си да
придобие собствеността върху лизинговите вещи чрез подписване на договор
за изкупуване на устройствата с лизингодателя. При тези обстоятелства
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в частта му досежно
претендираните суми от 489, 74 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски, и 241, 93 лв., представляваща задължения за предходен период.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
6
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 277, 63 лв.,
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящия
процес деловодни разноски в размер на 624, 30 лв. съобразно уважената част
от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. П. И.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
сумата от 489, 74 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от *** год. и *** год., и сумата от 241, 93 лв.,
представляваща задължения за предходен период, ведно със законната лихва,
считано от 01. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 1 014, 62 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. П. И. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
*** и ***, сумата от 277, 63 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА К. П. И. от гр. П., ЕГН **********,да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и
***, сумата от 624, 30 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7