Р
Е Ш Е Н И Е № 258
16.06.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от
съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №764 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.Н.Ж.,
ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ №21-1228-000797 от 18.11.2021 г., издадена от Началник на група към
ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че процесната
заповед била незаконосъобразна, като издадена при наличието на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон. Отделно от това
се навеждат доводи, че оспорената заповед била издадена и при неспазване на
правилата за форма на административните актове, тъй като липсвали изложени
правните и фактически основания, послужили за формиране на крайния извод на
административния орган. В тази връзка жалбоподателят твърди също, че в
заповедта не били отразени правните норми, чието нарушение му се вменявало и
които обусловили налагането на ПАМ. Посочва се, че от една страна било налице
съществено разминаване между действителната фактическа обстановка при
извършване на полицейската проверка и тази отразена в АУАН, а от друга страна и
между отразените установявания в АУАН и тези в ЗПАМ. Като основен аргумент
срещу законосъобразността на ЗПАМ изтъква, че непосредствено преди извършване
на проверката, автомобилът, за който се твърди, че бил управляван от него, бил
в покой- не бил в движение и съответно не бил изпълнен съставът на нарушение,
което да доведе до налагането на ПАМ. По този повод навежда доводи, че
достоверността на отразените в АУАН факти и обстоятелства не била предмет на
съдебен контрол, т. е. издаденото въз основа на АУАН Наказателно постановление
/НП/ за извършено от жалбоподателя нарушение не било влязло в законна сила. По
тези доводи се иска отмяна на ЗПАМ №21-1228-000797 от 18.11.2021 г.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.
П. ***, който поддържа изцяло депозираната жалба и наведените с нея възражения.
Повторно се излага становище, че Ж.Ж. не бил управлявал лекия автомобил,
непосредствено преди извършване на полицейската проверка, което изключвало
вмененото му противоправно деяния от гл. т. липсата на действия по управление
на превозното средство. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – началник на
група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, редовно
и своевременно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща
представител, не взема конкретно становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ №21-1228-000797 от
18.11.2021 г., издадена от Началник на група към ОД на МВР – Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора /л.
16/ на жалбоподателя
Ж.Н.Ж. била наложена ПАМ – „временно отнемане на притежаваното от него свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца”. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Като
фактическо основание за издаване на заповедта били изложени констатираните в
мотивите на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АВ“ №131854 от 18.11.2021 г. /л. 18/, съставен от Х.
Н. Х. - младши автоконтрольор при ОД на МВР – Стара Загора против И. Ж. Т. факти, а именно, че на 18.11.2021 г., около 11.35 часа в гр. Стара Загора, по ул. „В. Левски“ в посока
запад-изток до дом №69, по данни на свидетелите-очевидци К.И.Б. и П.Н.Б. –
служители при ОД на МВР-Стара Загора, реализирали полицейската проверка, Ж. управлявал
лек автомобил БМВ с рег. ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД-Клон Стара
Загора с ползвател „Фенико Хоме“ ЕООД, като по-късно на същия ден в 12.20 часа, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ водачът
категорично отказал да бъде тестван за употреба за наркотични и упойващи
вещества с техническо средство – Дръг тест 5000 ARLK-0072. Издаден
бил талон за медицинско изследване №092374 със седем броя холограмни стикери. Ж.Ж.
не дал кръв за изследване. В ЗППАМ било посочено, че като отказал „да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, Ж.Ж.
виновно нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, поради което му била наложена процесната ПАМ.
По делото е представен АУАН, серия „АВ“, №131854 от 18.11.2021 г., съставен от Х. Н. Х. - младши автоконтрольор при ОД на МВР – Стара Загора,
подписан от него и от двама свидетели - очевидци, извършили полицейската
проверка, респективно посочени като свидетели, присъствали при установяване на
нарушението. АУАН е подписан от жалбоподателя и му е връчен на 18.11.2021 г.,
като в акта не са отбелязани конкретни възражения или обяснения, изложени от Ж.
– в съответното поле е изписано единствено „не“. Въз основа на акта било
издадено и наказателно постановление /НП/ №21-1228-003741 от 29.12.2021 г. от Началник сектор към ОД на МВР –Стара Загора, Сектор „Пътна
полиция“ /л. 17/, с което на Ж., за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с
чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП били наложени съответно санкция „глоба“ в
размер на 2000.00 лв. и санкция „лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца“. По делото не са представени доказателства за обжалване на НП, респективно
за влизането му в законна сила, т. е. въпросът за отговорността на
жалбоподателя все още не е решен.
По делото е наличен и
талон за изследване №092374 /л. 19/, в първата част на който ясно е отразено,
че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за упойващи вещества и техните
аналози. Тази част на талона е подписана
от съставителя му - младши автоконтрольор при ОД на МВР – Стара Загора Х. Н. Х.,
като на определеното място за полагане на подпис, на провереното лице е наличен
графично изпълнен такъв. В своеобразната втора част от талона се съдържа
указание на полицейския орган за явяване на жалбоподателя в СПО на УМБАЛ „Проф.
д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора до 45 минути от връчването на талона. На
мястото определено за отразяване избора на лицето, за начин на изследване – с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване е изписано „не“
на реда относим към избора за химическото изследване. В тази част от талона
отново е наличен положен подпис на проверяваното лице. Талонът за изследване е
връчен на жалбоподателя на 18.11.2021 г. в 12.50 часа, като видно от
представения по делото негов заверен екземпляр на същия е наличен залепен един
холограмен стикер.
Процесната заповед е връчена
на Ж. на 08.12.2021 г.-обстоятелство, по което спор между страните не се
формира, а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на Административен съд – Стара Загора на 22.12.2021
г.
По делото пред бяха разпитани, в качеството им на
свидетели Г.Т.И. – спътник на жалбоподателя, присъствал на извършената
полицейска проверка, както и К.И.Б. и П.Н.Б. – служители при ОД на МВР-Стара
Загора, извършили полицейската проверка.
Свидетелят И.,*** и познавал Ж., тъй като последният бил негов
работодател. Във въпросния ден, жалбоподателят дошъл да вземе И., който да го
„придвижи“ до ресторанта му, тъй като му били „лошо“. Свидетелят категорично
заяви, че при пристигане на полицията лекият автомобил не бил в движение, а бил
спрян в дясно до тротоара, като Ж. обяснявал на И. спецификите по управление на
автомобила, предвид това, че той не можел в момента да шофира и трябвало
свидетелят да извърши това. И. твърди, че Ж. видимо не бил добре здравословно,
като потвърждава многократно, че уговорката била именно той да шофира. Отново заявява,
че автомобилът бил паркиран при пристигане на полицията, че двамата с
жалбоподателя били в купето и че до този момент /до паркирането му/ същият бил
управляван от жалбоподателя. Заявява, че органите на реда указали на Ж. да ги
последва до КАТ, тъй като искали да му правят тест. По думите на свидетеля,
който очевидно не последвал Ж., след 2-3 часа жалбоподателят му се обадил да
отиде да го прибере, като му казал, че искали да му правят тест, но той
отказал.
Свидетелите Б. и Б. заявяват, че на въпросната
дата били дневна смяна и извършвали специализирана полицейска операция –
обикаляли и проверявали коли и лица. Към 11.30 часа, движейки се по ул.
„Митрополит Методи Кусев“ в посока юг-север забелязали въпросния лек автомобил,
който се движел несигурно, бързо и като цяло несъобразено с пътната обстановка.
След като автомобилът завил вдясно по ул. „В. Левски“ водачът на патрулния
автомобил – К.Б. подал светлинен сигнал и отбил за проверка колата. Двамата
свидетели недвусмислено заявяват, че водач на автомобила бил именно жалбоподателят
Ж.Ж. и, че в колата имало още едно лице. Била извършена справка по документи,
която показала, че и двамата били криминално проявени. Свидетелите нямали
правомощия да извършват полеви тестове, поради което и с оглед преценка на
обстоятелствата указали на жалбоподателя да ги последва до КАТ, за което било
съобщено на оперативния дежурен. Същевременно, жалбоподателят заявил, че
отказва да му бъде извършен тест, като според св. Б. същият заявил отказ, тъй
като вечерта бил употребявал малко марихуана. Св. Б. също потвърждава наличието
на подобно изказване от жалбоподателя още към момента на извършване на
проверката на ул. „В. Левски“. По – късно в сградата на КАТ била извършена и проверка
за наличие на алкохол в кръвта, резултатът от която бил отрицателен. Според Б.
на Ж. бил направен опит да бъде извършен тест за наркотици и упойващи вещества,
който последният категорично отказал в присъствието и на двамата свидетели.
Според св. Б. в сградата на КАТ Ж. аргументирал отказа си с тезата, че му било
зле от цигарите, които пушил предната вечер. На жалбоподателя бил издаден и
връчен талон за изследване. Всички факти и обстоятелства във връзка с
полицейската проверка на ул. „В. Левски“ били надлежно документирани. Била
налична и докладна за случилото се, изготвена от П.Б. /л. 22 от делото/.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в установения за това
преклузивен 14-дневен срок, пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания
по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол за законосъобразността на индивидуалния
административен акт.
Процесната Заповед
№21-1228-000797
от 18.11.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №349з-723 от
06.03.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на
основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №8121з-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи /също представена по делото/, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. и такава по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП/, сред които попадат и началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. С
оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на предоставената
му компетентност, поради което същата не се явява нищожна на това основание и
не е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяването и за невалидна.
Конкретната ЗППАМ съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в
съдържанието му към съставения АУАН - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му и изразяващи се в управление
на МПС и респективно извършен отказ на водачът да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Независимо
от това, че при конкретното описание на извършеното нарушение,
административният орган допълнително и според съда неправилно е отбелязъл, че
изпълнителното деяние се свежда, освен до извършен изричен отказ за тестване,
но и до неизпълнение на дадено предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, не следва да се приема, че това води до вътрешна противоречивост и
неяснота на мотивите, послужили за издаване на акта, доколкото според Съда, от
една страна правилно е определена правна квалификация на извършеното нарушение
– чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, а от друга, в обстоятелствената част на
ЗППАМ ясно и недвусмислено е възприето и описано извършеното деяние – „отказ за
тестване с техническо средство Дръг
тест 5000 ARLK-0072. Дори и да се допусне, че е налице известна
неточност при формулировката на извършеното нарушение от страна на Ж., то тя не
представлява такова нарушение на изискването за мотивираност на
административния акт, което да бъде приравнено на изначална липса на мотиви.
Още повече, че в нормата от чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са предложени
различни, алтернативни хипотези на изпълнителни деяния, като осъществяването на
която и да е от тях предпоставя прилагането на процесната ПАМ, а в случая в АУАН
и ЗППАМ непротиворечиво е описана същността на извършеното деяние – заявен отказ
за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя, че не е посочена конкретна норма, чиито
нарушение е довело до налагане на ПАМ, доколкото, както вече бе посочено,
такава е конкретизирана от административния орган, а именно: чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
Административният орган е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти, като в тази връзка следва да се отбележи,
че в диспозитива
на обжалвания административен акт е индивидуализирано по номер отнетото свидетелство
за управление на МПС с №*********, както и номерът на контролния талон
№5285595.
Съдът не установи допуснати в хода на административното производство
по издаване на оспорената заповед нарушения на административнопроизводствените правила, които да
бъдат характеризирани като съществени такива и да обусловят формирането на
самостоятелен извод за незаконосъобразност на акта само на това основание. Подобно твърдение в действителност жалбоподателят
макар и да прави, то то е без конкретика, формално и бланкетно.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи мерки по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение на ЗДвП, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
В случая, видно от констатациите, съдържащи се в АУАН,
серия „АВ“ №131854 от 18.11.2021 г. при
извършената полицейска проверка на 18.11.2021 г. жалбоподателят Ж. е управлявал
въпросния лек автомобил БМВ с рег. ***, като е отказал да бъде изпробван за упойващи вещества и
техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 ARLK-0072, което
представлява по същността си
реализирано
изпълнително деяние, обхванато от
хипотезата на административно-наказателната норма, съдържаща се в чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Видно от АУАН, същият е редовно връчен на Ж. на 18.11.2021 г., за
което нарушителят е положил подпис – обстоятелства, които не се спорят по
делото. Както бе споменато и по-горе, в акта не се съдържат изложени от
нарушителя обяснения или възражения.
С оглед дотук изложеното, Съдът приема за
безспорно установена, описаната в АУАН фактическа обстановка, съответно и
констатираното от актосъставителя, в присъставието на свидетелите, извършено
нарушение по смисъла на чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –отказ от страна на водача
на МПС – Ж.Ж.
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. По делото
не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на
различна фактическа обстановка от установената в АУАН, като в т. ч. такива не
се установиха и посредством проведения по делото разпит на свидетеля И.. От
съдържанието на АУАН и от безпротиворечивите и убедителни показания на
полицейските служители, които Съдът изцяло кредитира, тъй като са взаимно
непротиворечиви и в синхрон с писмените доказателства, е видно, че на
посочените дата, час и място именно Ж. е управлявал автомобила и той е спрян за
проверка от дежурен автопатрул. По-късно при съставянето на АУАН в сградата на
КАТ, жалбоподателят категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което действие по никакъв
начин не се оспорва от жалбоподателя. Показанията на св. И., по отношение на
обстоятелството кой е управлявал автомобила и, че МПС всъщност е било паркиран,
а не в движение към момента на извършване на проверката, не се кредитират от
съда като обективни и достоверни с оглед явно „близките отношения“ между Ж. и
свидетеля, предвид наличието на обвързаност и зависимост между двамата, на основа
работник – работодател, а от друга страна, те не кореспондират с показанията на
другите свидетели и данните от писмените доказателства. Нещо повече, показанията
на св. И. Съдът намира за вътрешно противоречиви, доколкото се установява, че
същият не се е намирал на шофьорското място, при все, че е бил извикан от Ж. именно,
за да управлява автомобила на жалбоподателя и следователно би следвало да се намира
именно на шофьорското място, където да получи и указания във връзка със
спецификите на машината и нейното управление.
С оглед на това, следва да се приеме, че презумпцията за истинност на акта не е оборена с годни доказателствени средства, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че удостоверените с него факти и обстоятелства отговарят на обективната действителност. Липсват каквито и да било аргументи, подкрепени с относими и допустими доказателства, които да водят до извод, противен на този възприет от актосъставителя, съответно от издателя на ЗППАМ. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на оспорената ЗПАМ. За целите на настоящото производство е достатъчно тези обстоятелства да са констатирани и отразени в АУАН, който да е издаден от компетентен орган и в установените от закона форма и ред – както е в конкретния случай. Без правно значение е дали е издадено НП въз основа на АУАН, дали същото е порочно или не, дали е обжалвано или не, дали е влязло в сила. Прилагането на ПАМ по ЗДвП е самостоятелно административно производство с различни по вид и съдържание правни последици от производството по административно наказване, независимо че и в двата случая става дума за форма на държавна принуда. ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания – по прилагане на нейната санкция. Административните наказания могат да се налагат само, ако е извършено административно нарушение, докато ПАМ могат да се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от такива. Именно затова ПАМ и административните наказания са обособени в отделни раздели и глави както в общия ЗАНН, така и в специалния ЗДвП. Следователно налагането на процесната мярка не зависи от изхода по административно-наказателното, респективно съдебното производство, образувани срещу жалбоподателя. Противното разбиране противоречи на правната природа на ПАМ, които изискват бързина и ефективност на прилагането им, за да могат да бъдат постигнати целите на закона.
Съгласно чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Същевременно съгласно
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, където са разписани изпълнителните деяния, извършването
на които водят до ангажиране на административно-наказателна отговорност, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Тук отново се наблюдават алтернативно изброени,
независими една от друга, отделни хипотези, като осъществяването на която и да
е от тях /извършването на изпълнително деяние/ води съответно до ангажирането
на административно-наказателна отговорност. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, като в случая това е Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества или техните аналози.
Според чл. 1, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за
ползване, без да е необходимо всички те да се ползват едновременно, за да се
установи употреба на наркотици и аналози у водача на МПС. В случая от полицейските органи са предприети действия по
използване на полеви тест - Дръг
тест 5000 ARLK-0072, което е изрично предвидено като възможност във визираната разпоредба,
както и в чл. 3, ал. 1 от наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от същата наредба при съставянето
на АУАН и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение №1, като талонът се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8.
С оглед обаче на заявения
отказ от страна на Ж. да бъде проверен с полеви тест за наркотици, който
обективен факт не се опроверга по делото от страна на жалбоподателя, е
ирелевантно обстоятелството дали на него в действителност надлежно са дадени
предписания за извършване и на медицинско изследване, и в този смисъл дали му е
връчен талона за изследване. Т.е., при заявен отказ от тестване е ирелевантно
към законосъобразността на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП дали лицето е
било изпратено за медицинско изследване, съответно дали му е предоставен и
избор за изследване, както и дали му е връчван талон, притежаващ реквизитите по
чл. 3, ал. 3 от наредбата.
В тази връзка следва да се отбележи, че ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП има за цел да преустанови
опасността водачът, който отказва да бъде проверен да продължи да управлява
МПС, точно както и водачът, за който при проверка на място е установено, че
управлява след употреба на наркотични вещества или с по-висока от допустимата
концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на двете деяние – управление
след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена
проверка съобразно указанията на контролните органи на място с техническо
средство или тест, е приравнено по правни последици от законодателя, както в
административно-наказателния състав на
нарушението /чл. 174, ал. 3 от ЗДвП/, така и при
формулиране състава на ПАМ. Всяка една от формите на изпълнителното деяние е състав на ПАМ, който се завършва с
обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място с тест за употреба
на наркотични вещества, като дори контролните органи нямат право на избор на средството,
когато се извършва проверка на място, освен ако състоянието на водача не
позволява това.
Вземайки предвид изложената
нормативна рамка и съобразявайки конкретните факти и обстоятелства по
административната преписка и наличните за осъществяването им доказателства, Съдът намира, че заповедта е
издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материално-правни разпоредби и е действал
в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен
акт. Описаните в заповедта факти представляват
фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът
черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото волеизявление. В случая,
за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е
посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС и е отказал извършването на тест за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози. Необходимата предпоставка за
налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта действително е
налице, тъй като по надлежния ред,
чрез АУАН, е установен релевантния за спора отказ за тестване с полеви тест.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се налага от административния орган при условията на
обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезата на правната норма, съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. В този
ред на мисли, в случая не е налице и несъответствие на
процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ,
превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от този
закон. Предвиденият в нея
срок /до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, но не повече от 18
месеца/ е съобразен с целта на закона, като очевидно не се явява необоснован и
неоправдано завишен от гл. т. зависимостта
му от сбъдването на определени факти и обстоятелства.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Ето защо, същата е законосъобразна и по отношение на нея не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от
АПК, Административен
съд, гр.
Стара Загора.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ж.Н.Ж.,
ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1228-000797 от 18.11.2021 г., издадена от Грозданка Йорданова
Андреева - началник на група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора с която на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на притежаваното от него свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: