№ 33087
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110115256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 235892/02.11.2022 г. г. от адвокат К. Б., за допълване на
Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските, с искане ищецът ФИРМА да бъде осъден да заплати на адв. Б. адвокатски
хонорар в размер на 360,00 лева за указана безплатна правна помощ на длъжника в
провелото се заповедно производство.
В молбата се посочва, че с постановения съдебен акт е прекратено производството. Във
възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника е било направено искане за присъждане на
адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и
Договор за безплатна правна помощ и съдействие. Сочи се, че към възражението бил
представен договорът и списък по чл. 80 от ГПК. Направено е искане за допълване на
определението на съда и присъждане на претендирания хонорар.
Заявителят ФИРМА е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Посочва
се, че молбата е неоснователна. Възразява се, че претендираното възнаграждение в размер
на 360,00 лева се явява необосновано, доколкото е било депозирано бланкетно възражение.
Посочва се, че възражението нямало самостоятелен характер и било само формална
предпоставка за прерастване на делото в исково. Поддържа се, че възнаграждението следва
да се определи по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и че не отговаря на фактическата
и правна сложност на извършените действия. Направено е искане за оставяне без уважение
на молбата.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното определение съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице, поради което същата е
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, молбата е
частично основателна.
С Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение, с което е сложил край на производството.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК налага извода, че
съответната съдебна инстанция се произнася по разноските, ако с акта си приключва делото.
Видно от материалите в заповедното производство, длъжникът е осъществил в
настоящото производство защитата си чрез депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК,
подадено чрез адв. Б.. Към възражението са били приложени договор за правна защита и
съдействие, списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно. В договора било уговорени
предоставянето на безплатно адвокатско съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
на материално затруднено лице.
В случая съдът счита за основателно възражението на заявителя касателно размера на
възнаграждението и разпоредбата, определящо го. Съдът смята, че се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева на основание чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие (17.06.2022 г.) и че
претендираният хонорар в размер на 360,00 лева се явява прекомерен за осъществената
защита в заповедното производство. Делото не се характеризира с фактическата и правна
сложност, а напротив – същото съставлява част от групата на еднотипни спорове, развиващи
се между дружеството и техните клиенти касателно заплащането на доставени услуги.
Следва да бъде посочено, че с получаването на препис от заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК длъжникът по заповедното производство получава и образец на възражение по чл.
414 от ГПК, което може да попълни лично и бланкетно да възрази срещу издадената
заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от
производството. Видно от обема и съдържанието на текста на възражението, изложените в
него съображенията не се характеризират с особена обстоятелственост или конкретика във
връзка с образуваното заповедно производство, не е направен някакъв анализ, съпроводен с
изброяване на доводи (какъвто и на този етап в производството не е необходим).
Отбелязвайки това, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че е била извършена
някаква процесуална активност, обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. Предвид
изложеното извършената от пълномощника дейност в заповедното производство може да се
подведе под нормата на чл. 6, т. 5 от горецитираната наредба– за изготвяне на други книжа и
молби. Молбата за размера над уважения от 50,00 лева следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 15256 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в частта за разноските, като
2
постановява следното:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски
хонорар за безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 235892/02.11.2022 г. г., подадена от адвокат К.
Б., в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3