Решение по дело №366/2019 на Районен съд - Тополовград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 10

 

Гр. Тополовград, 19.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на единадесети март  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

При секретаря: К.П.  

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 366 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът М.С.В. твърди, че ответницата Р.А.Г. е използвала името и ЕГН-то му без негово съгласие, за плащане, ползване и предоставяне на трети лица за ползване на Б. приемници, които са закупени и се водят на негово име, като посочва и номерата на картите. Ищецът твърди, че е установил плащания за месец 12.2019 г. за всички карти, които е посочил срещу неговото ЕГН и съответно е поискал спиране или прекратяване на услугата, но доставчика му е отказал.

Поради което се претендира на основание чл.45 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева, за ползване на чужди лични данни „име и ЕГН“ без негово съгласие.

В съдебно заседание ищецът е уточнил претенцията си като твърди, че претендира обезщетение за имуществени вреди съставляващи цената от закупените от него Б.- приемници. И в този смисъл претендира да бъде постановено решение на съда.

Ответницата оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Подала е писмен отговор по чл.131 от ГПК в който твърди, че действително с ищеца са живели на съпружески начала до момента в който ищеца е бил осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода“ и е влязъл в затвора за изтърпяване на наказанието си. Признава се в отговора, че по време на съвместното им съжителство В. е сключил договор с „Б.“ ЕАД за ползването на цифрова телевизия, но след влизането на В. ***, задълженията по договора е продължила да заплаща ответницата, като при заплащането на услугата задължително се посочват имената на титуляра на договора. Твърди се в писмения отговор, че на 20.12.2019 г., ответницата е сключила индивидуален договор с „Б.“ ЕАД за ползване на цифрова телевизия и че не е доказана претенцията за обезщетение в размер на 5000 лева и дори липсва конкретика относно обстоятелствата по твърденията за използване на чуждо „име“ и „ЕГН“. Поради което се претендира отхвърляне на иска и съответно се претендират присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и подържа оспорените обстоятелства в исковата молба и твърденията си в писмения отговор. Пълномощника на ответницата подържа становището и доразвива изложените в писмения отговор обстоятелства и претендира за отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

         Страните са живели на съпружески начала, първоначално в дома на родителите на ищеца в с.С., общ.Тополовград. Ищеца, видно от приложената справка от „Б.“ ЕАД е бил техен абонат и е имал сключен договор на адрес: с.С., ул.“С. К.“ № 8, като договора е бил сключен на 10.01.2013 г., за срок от 18 месеца, считано от датата на подписването му. След изтичане на този срок и при изпълнение на условията на договора, ищеца продължава да ползва оборудването на оператора като заплаща месечен абонамент по избор или го закупува на цена 4,80 лева.  От справката е видно, че В. в деня на сключване на договора е заплатил стандартен пакет 12,80 лева и допълнителна услуга -премиум пакет 2,00 лева. На 05.01.2014 г. е сключил договор за получаване на допълнителен приемник 11903496113, като за него доплаща сума от 2,40 лева. На 09.01.2014 г. е сключил договор за втори допълнителен приемник 11820822127, за който отново заплаща 2,40 лева на месец допълнително. На 11.01.2017 г. е сключил договор за трети допълнителен приемник 11227094021, като за него заплаща 2,30 лева на месец. В. като абонат на Б. е плащал един стандартен пакет 12,80 лева плюс премиум пакет 3,00 лева и три допълнителни приемника от 2,80 лева на месец до 12.01.2019 г., след което няма постъпили плащания и предоставянето на услугата е прекратено от страна на „Б.“ ЕАД. В справката на дружеството е посочено също, че общата сума която абоната е заплатил за закупуването на четири броя приемници е 49,20 лева. Към справката са приложени и детайлизирани справки за извършени плащания и копие от примерен договор с описана клауза за закупуване на оборудване.

         Междувременно поради влошаване на отношенията между страните с родителите на ищеца, последните са се преместили да живеят в дома на родителите на ответницата, като през 2016 г. ищеца е бил задържан и понастоящем е в затвора в гр.Б.. С оглед твърдените от страните обстоятелства, които не са противоречиви и се признават и от двете страни, единият приемник е бил монтиран със съгласието на ищеца в дома на родителите на ответницата и за него той твърди, че няма претенции, а другите три приемника не са били монтирани в дома на родителните на ответницата, като двата от тях са били оставени там, а третия в една хижа.

Ответницата в съдебно заседание от 12.02.2020 г., изрично посочва и признава, че е ползвала приемниците и е плащала вместо ищеца съответна такса от задържането му и отиването му в затвора до момента на получаване на исковата молба. Последната е представила протокол за монтаж от 20.12.2019 г., от който е видно, че на нея като абонат на Б. е бил монтиран основен приемник и три допълнителни на адрес: с.С., ул.“П. Д.П.“ № 13.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и изцяло непротиворечиви.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане.

         Същият е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, но не в претендирания от ищеца размер. Съображенията за това са следните:

          Горепосоченият текст предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. за да е налице непозволено увреждане следва да се установи, че е налице вреда причинена виновно /умишлено или непредпазливо/ и тя е в причинно следствена връзка с извършеното деяние. В случая са налице всички тези предпоставки на закона за да бъде уважен иска. Безспорно е установено по делото, а и ответницата в съдебно заседание признава, че за претендирания период от 2016 г. до получаване на исковата молба от съда - декември 2019 г., е ползвала трите приемника които действително са собственост на ищеца и закупени от него, като е заплащала съответната такса на Б.. Едва на 20.12.2019 г., видно от приложения протокол за монтаж ответницата е придобила и ползвала други приемници, монтирани на адрес в с.Срем. Установена е и формата на вината, макар и непредпазливост, при която също се носи отговорност съгласно ЗЗД, като се има предвид обстоятелството, че ищеца е бил в затвора и не е бил съгласен ответницата да ползва процесните приемници закупени от него. Затова съдът счита, че следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в това, че последната без съгласието на ответника е ползвала закупени от него собствени движими вещи – Б.-приемници. Установен е по безспорен начин и размера на тези вреди с оглед справката на „Б.“ ЕАД в която са посочени съответните цени за закупуване на приемниците и цената заплатена от ищеца за прехвърляне на три броя приемници от основни в допълнителни, като се извади от общата сума 49,20 лева цената на единия приемник – 4,80 лева за който ищеца няма претенции, се получава сумата от 44,40 лева. В този размер следва да се уважи иска, като за разликата до претендирания размер от 5000 лева следва да се отхвърли.

         При този изход на делото не следва да се присъждат разноски на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от иска, предвид това, че с Определение № 492/12.12.2019 г. ищеца е освободен от държавна такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

         Водим от гореизложеното съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА Р.А.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.В. с ЕГН ********** *** сумата 44,40 лв. /четиридесет и четири лева и 40 стотинки/ съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди за ползване на три броя Б.-приемници.

         Иска за разликата над 44,40 лв. до претендирания размер от 5000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: