РЕШЕНИЕ
№ 165
15.06.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.06.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При участие на секретаря Е. Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 119 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.Д. чрез адв. К.П. срещу
Решение № 2014 от 19.12.2019г., постановено по гр. д. № 5455/2019г. по описа на
Пернишки районен съд с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Топлофикация
Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 2715/2015г. на ПРС и
е образувано изпълнително дело 653/2011г. на ЧСИ С. Д..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на фактическите
и правни изводи на ПРС и неправилно прилагане на института на погасителната
давност. Счита, че давността е три години, а не както е приел ПРС –пет години.
Посочва, че заповедта за изпълнение няма сила на присъдено нещо. Иска се отмяна
на решението и уважаване на исковете.
При проверка
по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и допустимо като постановено от
надлежен състав на съда в рамките на правораздавателната му власт, съдържащо
всички изискуеми по ГПК реквизити и по допустим иск.
По правилността на решението ПОС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и твърденията
и възраженията на страните и събраните по делото доказателства ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Срещу ищцата е била издадена заповед по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 2715/2015г. на ПРС за плащане на сумите предмет на
исковата молба.
Това се установява от приложеното копие на
изпълнително дело 653/2015г. на ЧСИ С. Д..
След като е издаден изпълнителен лист и при липса на
други твърдения в исковата молба следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила
най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист, а именно 07.07.2015г.
На 03.11.2015г. ответника е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело до ЧСИ Д., в която е възложил по чл. 18 от ЗЧСИ
избора и предприемането на изпълнителни действия на съдебния изпълнител.
В самата молба за образуване на изп. Дело са поискани
запори на банкови сметки и трудови възнаграждения
По изп.дело са извършвани справки за установяване на
имуществото на длъжника, като до 18.04.2018г. няма искани или извършвани
действия на изпълнение, поради което на 03.11.2017г. делото се е прекратило по
силата на закона.
При тази фактическа обстановка ПРС е приел, че за
вземанията е приложим петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и че по делото
са били извършвани действия прекъсващи давността и е отхвърлил исковете.
ПОС намира, становището на ПРС относно давностния срок
за правилно.
Както се посочи по-горе заповедта по чл. 410 ГПК е
влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист, а именно 07.07.2015г.
Според настоящият състав на
ПОС влязлата в сила заповед за изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е
приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД и в случая към датата на исковата молба не е изтекла.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на
ОС Враца и др.
Предвид
гореизложеното на 03.11.2015г., (когато е прекъсната давността с молбата за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за запори) е започнал нов
давностен срок, който е петгодишен и би изтекъл на 03.11.2020г., която дата не
е настъпила и към датата на произнасяне на въззивния съд.
Поради
горното решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на ищеца жалбоподател не се дължат разноски.
На
въззиваемия ответник се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева като ПОС намира основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност
на исканото възнаграждение от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2014 от 19.12.2019г., постановено по гр. д.
№ 5455/2019г. по описа на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА Е.Л.Д. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Топлофикация – Перник“АД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ Република сумата от 150,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззвивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.