Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1548 Година
2019, 16.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
12.06.2019 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1756 по описа за 2018
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба от В.С.Г. ***, чрез адв. Ю.Й., срещу Национален осигурителен институт с адрес
на призоваване гр. София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64 за присъждане на
обезщетение в размер на 15 000 лева, представляващо обезвреда за причинените му
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Решение
№2153-15-67 от 12.03.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, отменено по
съответния ред и потвърденото с него Разпореждане №**********, взето с протокол
№ 2140-15-25 от 15.01.2016г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив, с
което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира
присъждане на мораторна лихва от 18.09.2015г. до
08.06. 2018г. – датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ при
условията на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО до датата на подаване на исковата молба в
размер на 4 154,12 лв., както и законни лихви върху посочената главница от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а също така и
на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Претендираните
вреди, в т.ч. и техният размер, както и актовете, от които се претендира
настъпването на вредите, първоначално са заявени в исковата молба /л.2-6/, впоследствие
са уточнени с молба от 27.06.2018г. /л.37-41/ и поддържани съгласно докладвания
предмет на делото в първото по делото о.с.з /л.206-207/.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юриск. В., счита
исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за недопустима, алтернативно неоснователна
и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
По
заявление вх.№2113-15-1632/18.09.2015г. от В.С.Г. за отпускане на пенсия за ОСВ
/л.52/, е издадено Разпореждане № ********** /Протокол №2140-15-25 от
15.01.2016г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание
чл.68 ал.1-2 КСО и §4 ал.1 и 2 от ПЗР на КСО е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето, въпреки, че е
навършило изискуемата възраст, няма положен стаж 10 години от първа категория
или 15 години от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст не
по-малко от 100 /л.89/.
Срещу
това разпореждане е подадена жалба от Г. с вх.№1012-15-45/16.02.2016г. /л.97/, която
е оставена без уважение с Решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив
№2153-15-67/12.03.2016г. /л.122-123/.
Това
решение е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е
образувано адм. дело №739/2016г., приключило с
Решение 1456/ 11.08.2017г., с което жалбата на Г. е отхвърлена /л.141-142/. С
Решение №3563/20.03.2018г., постановено по адм. дело
№ 10735/2017г. по описа на ВАС, VI-то отд., решението на Административен съд Пловдив е отменено и
вместо него е постановена отмяна на Решение №2153-15-67/12.03.2016г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №51011 44509/Протокол
№2140-15-25 от 15.01.2016г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив, с
което на Г. е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на основание § 4 ал.1 от ПЗР
на КСО и делото е изпратено като преписка на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
Пловдив за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението
/л.143-149/.
В
изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС, ръководителят на ПО при ТП на НОИ
– Пловдив е констатирал, че са налице предпоставките за спиране на
административното производство до приключване на „…административното
производство в Районна прокуратура – Пловдив с влязъл в сила административен
акт“, поради което и е издадено Разпореждане
№********** /Протокол №2146-15-289/11.05.2018г., с което на основание чл.54
ал.1 т.5 АПК е спряно образуваното административно производство по
вх.№2175-15-70/ 28.03.2018г. на Г. относно нова преценка за право на пенсия за
ОСВ и възраст /л.150/.
Това
разпореждане е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е
образувано адм. дело №1710/2018г., приключило с
влязло в сила Определение №1214 от 15.06.2018г., с което разпореждането е
отменено и преписката е изпратена на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ –
Пловдив за по-нататъшно процедиране, с оглед липсата на доказателства по
смисъла на чл.54 ал.1, т.5 АПК /л.43-44/.
След
получаване на преписката в ТП на НОИ – Пловдив отново е преценена
необходимостта от спиране на производството, в каквато връзка е постановено
Разпореждане №**********/Протокол №2146-15-843/13.11.2018г. на Началник на
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.54 ал.1 т.3 АПК, с оглед наличие на престъпни обстоятелства, които са от значение за
издаване на административен акт в процесното
административно производство, е спряно образуваното такова по
вх.№2175-15-70/28.03.2018г. на В.С.Г. относно преценка за право на пенсия за
ОСВ до окончателното приключване на производството за престъпление по чл.316 НК
в Районна прокуратура – Пловдив с влязъл в сила акт.
По
жалба срещу посоченото по-горе разпореждане в Административен съд Пловдив е
образувано адм. дело №3632/2018г., приключило с
влязло в сила Определение №134/21.01.2019г., с което разпореждането за спиране
от 13.11.2018г. е отменено и преписката е изпратена на началник отдел „Пенсии“
при ТП на НОИ – Пловдив за по-нататъшно процедиране /л.226-227/.
Както
към датата на депозиране на исковата молба, така и към настоящия момент няма данни
образуваното административно производство по подаденото заявление вх.№2113-15-1632/18.09.2015г.
от В.С.Г. за отпускане на пенсия за ОСВ, да е приключило с влязъл в сила
административен акт – отпускане или отказ за отпускане лична пенсия за ОСВ.
За
изясняване на фактите по делото от ищеца бе поискано, съответно бе допуснато,
изготвено и прието заключение по ССЕ. От него се установява, че размерът на претендираните имуществени вреди, формиран от сумата на
неполучените за спорния период пенсии (на основание предполагаемия размер на
личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя за периода от 18.09.2015г. – датата на
подаване на заявлението до 11.06.2018г. – датата на исковата молба) е в общ
размер на имуществените вреди /главница и лихва/ - 14 969,58 лева, от
които 12 398,86 лева – пенсии за периода /главница/ и законна лихва за
периода /лихва/ в размер на 2570,72 лева. Съдът кредитира заключението на
вещото лице Т. като коректно и безпристрастно изготвено, изцяло отговарящо на
поставените задачи.
В
хода на съдебното производство към делото е приобщена пенсионната преписка на В.Г.,
приложено е за послужване и адм. дело №739/2016г. по
описа на Административен съд Пловдив.
При
така установеното се налагат следните изводи от фактическа и правна страна.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата
редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради
което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Национален
осигурителен институт, който съобразно новелата на чл.33 ал.2 КСО и чл.2 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическо лице и може
принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно
правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите
по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството
на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма
съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за
да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на
няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда –
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл.204 АПК са въведени специални
предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с
общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната
на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е
предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността.
Необходимо е обаче, в исковото производство
сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на
действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има
обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт
по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се
произнася с един съдебен акт.
В случая от ищеца се претендират имуществени вреди,
които се твърди, че са произтекли от незаконосъобразен административен акт – Решение
№2153-15-67 от 12.03.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, отменено по
съответния ред и потвърденото с него Разпореждане №**********, взето с протокол
№2140-15-25 от 15.01.2016г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ - Пловдив, с
което на Г. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По
този начин, както вече се посочи, делото е докладвано в първото съдебно
заседание и от процесуалния представител на ищеца адв.
Й. е поддържана исковата молба съгласно направените уточнения.
Съдът намира, че по делото се установява наличието
на отменен по съответния ред административен акт, от който ищецът твърди, че са
произлезли претендираните от него вреди. Налице е в
тази връзка решение №3563 от 20.03.2018г., постановено по адм.дело
№10735/2017г. по описа на ВАС, VI-то отд.,
с което е отменено като неправилно решение №1456/11.08.2017г., постановено по адм. дело №739/2016г. по описа на Административен съд Пловдив
и вместо него е постановена отмяна на Решение
№2153-15-67/12.03.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № **********/Протокол №2140-15-25 от 15.01.2016г. на
Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на В.Г. е отказано отпускане
на пенсия за ОСВ на основание § 4 ал.1 от ПЗР на КСО.
С отменителното решение
преписката е изпратена на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
С така отменения по съответния ред административен
акт, обаче, стартиралото с подаденото заявление вх.№2113-15-1632/18.09.2015г.
от В.С.Г. за отпускане на пенсия за ОСВ,
не е приключило. То не е приключило и с издаването на последващите
разпореждания – Разпореждане №**********/Протокол №2146-15-289/11.05.2018г.,
с което на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК е спряно образуваното административно
производство по вх. №2175-15-70/28.03.2018г. на Г. относно нова преценка за
право на пенсия за ОСВ и възраст и Разпореждане №**********/Протокол
№2146-15-843/ 13.11.2018г. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ –
Пловдив, с което на основание чл.54 ал.1 т.3 АПК, е спряно образуваното такова
по вх.№ 2175-15-70/28.03.2018г. на ищеца относно преценка за право на пенсия за
ОСВ до окончателното приключване на производството в Районна прокуратура –
Пловдив с влязъл в сила акт. Това е така, защото към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело няма данни да е налице произнасяне от
страна на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив с влязло в сила
разпореждане, с което да е отпусната, респ. отказана заявената от Г. пенсия.
При това положение, съдът намира, че въпросът не е
окончателно разрешен, а е поставен в зависимост от издаването на новия акт.
Това е така, защото отмяната на акта, извършена от съда по реда на чл.173 ал.2 АПК, има за последица връщане на преписката на административния орган със
задължение последният да се произнесе по първоначалната преписка, като по този
начин не се поставя начало на ново административно производство, а се довършва
вече започнатото такова, т.е., производството, стартирало със заявление вх.
№2113-15-1632/18.09.2015г. не е приключило и по отношение ищеца не е безспорно
установено наличието на предпоставки за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Или иначе казано, отмяната на административен акт и
връщането на преписката за ново произнасяне, не е предпоставка за ангажиране
отговорността по ЗОДОВ по отношение на точно тези претендирани
имуществени вреди, доколкото при постановяване на благоприятен за ищеца
административен акт, на същия ще му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ в
търсения размер, а при постановяване на неблагоприятен административен акт,
т.е. отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ в търсения размер, ищецът не би
имал право на обезщетение, поради липсата на всички елементи от фактическия
състав на чл.1 ЗОДОВ, тъй като посоченият ответник няма въобще да е дължал
изплащане на лична пенсия за ОСВ по посочения нормативен ред, а в случая
претенцията за обевреда е само един сурогат, една
заместваща облага на основната. Поради което и ако такава пенсия в крайна
сметка въобще не се дължи, няма как дължима да е облагата, която по реда на
ЗОДОВ се присъжда като заместваща под формата на обезщетение.
След като пенсионното производство е все още висящо,
то няма как де се претендират имуществени вреди от неполучени пенсии под
формата на обезщетение по реда на ЗОДОВ, за което иначе производството е
допустимо, след като се сочи акт на орган на ответника, отменен по съответния
ред.
Ето защо и съдът дължи в случай произнасяне по
същество на спора – като отрече правото на обезщетение в полза на Г. срещу
юридическото лице именно от този негов макар и незаконосъобразен индивидуален
административен акт.
А дали и доколко в настоящия случай е налице
непроизнасяне на административния орган – Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ -
Пловдив след дадени задължения указания от ВАС, обосноваващо административнонаказателна отговорност на органа по реда на
чл.304 и сл. АПК, е предмет на разглеждане в друго производство, каквото
безспорно се е развило и приключило с разпореждане №11/31.07.2018г. на
Председателя на Шесто отделение на ВАС, постановено по административноказателна
преписка №8/2018г. Или иначе казано, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне на така предявената претенция, като
неоснователна.
При така констатираната неоснователност на исковата
претенция, приетата по делото ССЕ не може да бъде съобразена, което изключва
необходимостта от нейното обсъждане.
По разноските.
Съгласно нормата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 ГПК са
средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството/така решение №8985 от 10.07.17г. по адм. дело №11180/2015г. на ВАС на РБ, III отд. и много други в същия смисъл/.
С оглед на това на ответника не следва да се присъжда
търсеното възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Г. ***, чрез адв. Ю.Й. иск срещу Национален осигурителен институт с
адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64 за
присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева, представляващо обезвреда за
причинените му имуществени вреди от неполучени месечни пенсии за периода
18.09.2015г. - 08.06.2018г. от
незаконосъобразен административен акт – Решение №2153-15-67 от 12.03.2016г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, отменено по съответния ред и потвърденото с
него Разпореждане №**********, взето с протокол № 2140-15-25 от 15.01.2016г. на
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано на Г. отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с мораторна
лихва от 18.09.2015г. до 08.06.2018г. в размер на 4 154,12 лв., както и законни
лихви върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Национален
осигурителен институт гр.София за присъждане на разноски по производството за
осъществена защита от юрисконсулт по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :